Цветозар Томов: Машинният вот може да разреши 2 проблема
Новите партии в 45-ото Народно заседание съумяха да анулират рестриктивните мерки за изборните секции в чужбина. Освен това беше решено да гласуваме напълно машинно. В студиото на „ Здравей, България” по Нова ТВ някогашният представител на ЦИК Цветозар Томов и актуалният Димитър Димитров разясниха противоконституционно ли е решението за машинния избор.
„ Това не е първият случай, в който подобен текст се вкарва в Изборния кодекс. Преди две години тези, които се изрекоха, че това решение е противоконституционно, го гласоподаваха единомислещо в Народното събрание. През март 2019 година беше въведено различно машинно гласоподаване, което не беше приложено на нито едни избори, тъй като по-късно беше отменено”, уточни Томов.
По думите му новото в тази ситуация е „ много истеричната реакция” на някои от партиите против машинното гласоподаване.
„ Машинното гласоподаване е аутосорсване на изборния резултат, на някаква частна компания, в българския случай. Тя внася някакво съоръжение, то се сертифицира, процесът в действителност е комплициран, даже тези, които са специалисти, постоянно не могат да се ориентират в софтуера и тънкостите по основаване на изборния резултат. Един машинен глас коства 55 лв. - като разноски, а хартиената бюлетина 70- 80 стотинки”, посочи Димитров.
Томов е на мнение, че машинното гласоподаване може да позволи два казуса, които основават безпорядък в изборния развой. Единият бил това да се отстрани субективният фактор при броенето на бюлетините, а другият - да се понижат недействителните гласове.
„ Нито Германия, нито Нидерландия, нито Ирландия се намират в 20 век, само че са решили, че от позиция сигурността на изборите е добре да няма машинно гласоподаване. Има доста други способи да се реализира единодушие на това, което се брои”, отвърна Димитров.
Томов добави, че проблемите на изборния развой не може да се чака, че ще бъдат решени просто с въвеждането на нови технологии за вота.
„ Това не е първият случай, в който подобен текст се вкарва в Изборния кодекс. Преди две години тези, които се изрекоха, че това решение е противоконституционно, го гласоподаваха единомислещо в Народното събрание. През март 2019 година беше въведено различно машинно гласоподаване, което не беше приложено на нито едни избори, тъй като по-късно беше отменено”, уточни Томов.
По думите му новото в тази ситуация е „ много истеричната реакция” на някои от партиите против машинното гласоподаване.
„ Машинното гласоподаване е аутосорсване на изборния резултат, на някаква частна компания, в българския случай. Тя внася някакво съоръжение, то се сертифицира, процесът в действителност е комплициран, даже тези, които са специалисти, постоянно не могат да се ориентират в софтуера и тънкостите по основаване на изборния резултат. Един машинен глас коства 55 лв. - като разноски, а хартиената бюлетина 70- 80 стотинки”, посочи Димитров.
Томов е на мнение, че машинното гласоподаване може да позволи два казуса, които основават безпорядък в изборния развой. Единият бил това да се отстрани субективният фактор при броенето на бюлетините, а другият - да се понижат недействителните гласове.
„ Нито Германия, нито Нидерландия, нито Ирландия се намират в 20 век, само че са решили, че от позиция сигурността на изборите е добре да няма машинно гласоподаване. Има доста други способи да се реализира единодушие на това, което се брои”, отвърна Димитров.
Томов добави, че проблемите на изборния развой не може да се чака, че ще бъдат решени просто с въвеждането на нови технологии за вота.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




