Новите мерки срещу коронавируса по-скоро се приемат добре и може

Новите ограничения против ковид а по-скоро се одобряват добре и може би ще подействат за понижаване на страховете. Обществото обаче продължава да наподобява комплицирано. Не е дребна известността и на различните прочити на обстановката. Неяснотата за вероятността води и до съществени дялове на свидетелства за психологични проблеми и контузии. Не е ясна и картината на настроенията във връзка с имунизациите. Но в случай че се имат поради нормалните невисоки равнища на имунизиране у нас – няколко % – в този момент измерените над две пети подготвеност, савсъщност сериозен дял.     

Това са някои от изводите от телефонен сондаж с 800 ефикасни изявленията с пълнолетни български жители, извършен от „ Галъп интернешънъл “ в интервала 27-29 ноември. 1% се равнява на към 55 хиляди души. Абсолютна оптималната грешка  ±3.3 при 50% дялове. Тези сондажи обрисуват значимите хипотези в динамично изменящия се развой.

Нововъведените ограничения против ковид а в България се употребяват по-скоро с поддръжка. Мнозинството в тяхна изгода не е огромно, само че въпреки всичко е налице. 56% ги поддържат, 42% – не, а има и малко колебаещи се. Вероятно, роля играят и немалките страхове поради тревожната публична статистика.

Очевидно ограничения те са в положение да донесат известно усмиряване. От позиция на публичното мнение ограничения те очевидно идват в точния момент, тъй като обществото в последните месеци сякаш и независимо доближи до концепцията за нови по-строги ограничения. През лятото, да вземем за пример, болшинство от над 60% беше срещу втвърдяването на ограничения те, макар възходящите и тогава случаи. Към началото на ноември обаче мненията „ за “ и „ срещу “ сгъстяване на ограничения те към този момент бяха поделени равно. Без да има изключително болшинство в поддръжка на сгъстяване, това въпреки всичко сподели, че сериозните цифри при новозаразените, а и  образците от чужбина, карат и българите да „ привикват с мисълта “, че ново стягане е въпрос на време.

65% от запитаните се съгласяват, че рецесията с Ковид на процедура е объркала живота им. 34% не считат по този начин, а има и малко, които се затрудняват да дефинират. 21% от запитаните пък споделят, че имат познати или близки, които вследствие на рецесията с Ковид имат душевен проблеми. Тези дялове не са дребни и свидетелстват ясно какви вреди може да нанесе нагнетяването на спомагателна суматоха в такива моменти.

Тя пък на собствен ред произтича и от неяснотата по кое време да се чака краят на рецесията. При пряк въпрос за упованията в тази посока, най-голямо струпване (32%) е в опцията „ повече от една година “. Надеждата на 25% е, че рецесията ще отшуми до пролетта, 16% избират „ до лятото “, 3% позволяват завършекът да е през есента, а 9% – в края на 2021 година Останалите признават, че не могат да дефинират. Това е съществено отрезвяване по отношение на началото на лятото, когато към 60% имаха вяра, че ще има нормализация до края на годината. С растежа на случаите по-късно през лятото, този дял спадна до към една трета още през юли.

Оптимизмът през лятото се дължеше и на сезонни фактори, и на динамичността на разпространяване на вируса, но и на сериозната публичност, която различни разкази за обстановката получиха. И в този момент два равни половини (при прочут дял колебаещи се) одобряват или отхвърлят философията, олицетворена от доцент Мангъров. Дяловете на утвърждение за различната позиция по никакъв начин не са дребни. Те демонстрират, в случай че не разграничено, то най-малко съществено комплицирано общество.

Дяловете на утвърждение на формалната позиция въпреки всичко надвиват. Във философията, символизирана от проф. Мутафчийски, въпреки всичко утвърждение то продължава да е малко по-добро – казано общо, пет към три, с прочут дял колебаещи се.

Това евентуално се дължи и на обстоятелството, че, да вземем за пример, последните ограничения бяха оповестени напълно от щаба, а не толкоз от политици. По традиция, оценките за експертите са по-високи от оценките за политиците в рецесията. На този декор, министърът на опазването на здравето се употребява и с позитива, че е доктор, и се приема и като професионално лице.

Неизвестността прави по този начин, че мненията да са разграничени даже по въпроса за имунизациите: на въпроса „ Бихте ли се ваксинирали против Ковид, когато има утвърдена ваксина ? “, „ да “ споделят 43%, само че 48% споделят „ не “. Останалите се двоумят. Тук обаче не трябва да се избързва с изводите. На фона на всекидневно ваксиниращите се у нас няколко %, делът от 43% кардинална подготвеност не е дребен. В отговорите несъмнено се отразява и обществена желателност, само че въпреки всичко повече от двама на всеки петима не е дребна периодичност.