“Мислех, че това ще спре болката”: принц Хари си спомня как вижда тунела, където загива Даяна
Новите записки на принц Хари оферират трогателен взор върху скръбта на един наследник за гибелта на майка му. Принцът разказва прочувствен миг от предишното, в който вижда мястото, на което обичаната му майка Даяна среща края си.
В книгата си “Резервен ” ( “Spare ”) херцогът на Съсекс си спомня по какъв начин кара през същия тунел в Париж, където принцеса Даяна попадна във съдбовна автомобилна злополука през 1997 година По това време Хари бил на 23 години и участвал на полуфинала на Световната купа по ръгби през 2007 година в Париж.
„ Световното състезание ми обезпечи водач и в първата ми вечер в Града на светлината го попитах дали знае тунела, където майка ми... Гледах очите му в огледалото за назад виждане, които се уголемяват. Тунелът се назовава Pont de l’Alma, споделих му, ” спомня си Хари.
Хари написа, че е помолил водача да мине през тунела с 65 благи в час - точната скорост, с която се е движила колата на Даяна , съгласно полицията, а не 120 благи в час, както в началото оповестява пресата.
След това херцогът на Съсекс написа за шофирането около хотела, където Даяна е прекарала някои от последните си моменти с тогавашния си другар Доди Файед.
„ Тръгнахме, проправяйки си път през трафика, минавайки около Риц, където мама е яла за последно с приятеля си онази августовска вечер “, написа Хари.
„ След това стигнахме до отвора на тунела. Втурнахме се напред, минахме през ръба на входа на тунела - неравността, която сякаш е предиздвикала Мерцедеса на мама да се отклони от курса. Но ръбът беше нищо. Едва го усетихме. “, продължава той.
„ Когато колата навлезе в тунела, аз се наведох напред, следих по какъв начин светлината се трансформира до нещо като воднисто портокалов цвят, следих по какъв начин бетонните колони мигат около него. Преброих ги, преброих ударите на сърцето си и след няколко секунди излязохме от другата страна. Облегнах се обратно. Тихо споделих: “Това ли е всичко? Това е… нищо. Просто прав тунел. ” Винаги съм си представял тунела като някакъв подъл проход, рисков по своята същина, само че беше просто къс, елементарен тунел без непотребни декорации. Няма причина някой в миналото да почине вътре. "
Хари написа, че е помолил водача да мине през тунела още един път. Споделя, че се е чувствал разтревожен поради символичното “затваряне ” на нещастието посредством минаването през тунела.
„ Това беше доста неприятна концепция. Имах доста неприятни хрумвания през моите двадесет и три години, само че тази беше неповторимо зле замислена “, написа той. „ Казах си, че желая затваряне, само че в действителност не го направих. Дълбоко в себе си се надявах да усещам в този тунел това, което почувствах, когато ми дадоха полицейските досиета – обезверение. Съмнение. Вместо това, тогава беше нощта, в която всички подозрения отпаднаха. Тя е мъртва, помислих си. Боже мой, тя в действителност си отиде вечно. "
Той прибавя: „ Получих затварянето, което се преструвах, че диря. Получих го на купища. И в този момент в никакъв случай нямаше да мога да се отърва от него. Мислех, че карането през тунела ще постави край или малко прекъсване на болката, десетилетието на неумолима болежка. Вместо това докара до началото на Болка, Втора част. "
В книгата си “Резервен ” ( “Spare ”) херцогът на Съсекс си спомня по какъв начин кара през същия тунел в Париж, където принцеса Даяна попадна във съдбовна автомобилна злополука през 1997 година По това време Хари бил на 23 години и участвал на полуфинала на Световната купа по ръгби през 2007 година в Париж.
„ Световното състезание ми обезпечи водач и в първата ми вечер в Града на светлината го попитах дали знае тунела, където майка ми... Гледах очите му в огледалото за назад виждане, които се уголемяват. Тунелът се назовава Pont de l’Alma, споделих му, ” спомня си Хари.
Хари написа, че е помолил водача да мине през тунела с 65 благи в час - точната скорост, с която се е движила колата на Даяна , съгласно полицията, а не 120 благи в час, както в началото оповестява пресата.
След това херцогът на Съсекс написа за шофирането около хотела, където Даяна е прекарала някои от последните си моменти с тогавашния си другар Доди Файед.
„ Тръгнахме, проправяйки си път през трафика, минавайки около Риц, където мама е яла за последно с приятеля си онази августовска вечер “, написа Хари.
„ След това стигнахме до отвора на тунела. Втурнахме се напред, минахме през ръба на входа на тунела - неравността, която сякаш е предиздвикала Мерцедеса на мама да се отклони от курса. Но ръбът беше нищо. Едва го усетихме. “, продължава той.
„ Когато колата навлезе в тунела, аз се наведох напред, следих по какъв начин светлината се трансформира до нещо като воднисто портокалов цвят, следих по какъв начин бетонните колони мигат около него. Преброих ги, преброих ударите на сърцето си и след няколко секунди излязохме от другата страна. Облегнах се обратно. Тихо споделих: “Това ли е всичко? Това е… нищо. Просто прав тунел. ” Винаги съм си представял тунела като някакъв подъл проход, рисков по своята същина, само че беше просто къс, елементарен тунел без непотребни декорации. Няма причина някой в миналото да почине вътре. "
Хари написа, че е помолил водача да мине през тунела още един път. Споделя, че се е чувствал разтревожен поради символичното “затваряне ” на нещастието посредством минаването през тунела.
„ Това беше доста неприятна концепция. Имах доста неприятни хрумвания през моите двадесет и три години, само че тази беше неповторимо зле замислена “, написа той. „ Казах си, че желая затваряне, само че в действителност не го направих. Дълбоко в себе си се надявах да усещам в този тунел това, което почувствах, когато ми дадоха полицейските досиета – обезверение. Съмнение. Вместо това, тогава беше нощта, в която всички подозрения отпаднаха. Тя е мъртва, помислих си. Боже мой, тя в действителност си отиде вечно. "
Той прибавя: „ Получих затварянето, което се преструвах, че диря. Получих го на купища. И в този момент в никакъв случай нямаше да мога да се отърва от него. Мислех, че карането през тунела ще постави край или малко прекъсване на болката, десетилетието на неумолима болежка. Вместо това докара до началото на Болка, Втора част. "
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ