В Регенсбург просят немци, не имигранти
Новите имигранти в Регенсбург нито са първите в този град, нито са болшинство. При към 2,5 хиляди бежанци от Сирия и Ирак, има също толкоз румънци и даже 1,5 хиляди българи, което си е цялостен един % от популацията на града. Българската черква е затворена поради някаква арт-инсталация, а из историческия център на града просят трима здрави и прави немски младежи, само че не и имигранти. Вярно, в Мюнхен по улиците лежат много румънски баби, само че там е стълпотворение, има от всичко, показва проф. Ивайло Дичев в „ Дойче веле ” (Deutsche Welle)
Всъщност най-голямата група чужденци освен тук, само че и в цяла Германия са пристигналите от Русия. Взимате съветските изселници, които получиха право да имигрират през 1990-те (те не престават да приказват съветски и са под въздействие на съветските медии), прибавяте икономическите имигранти от прехода и ето ви 6 милиона съгласно някои оценки. Много от тези хора, прочее, са измежду най-яростните съперници на политиката на отворените порти и надлежно попълнят редиците на „ Алтернатива за Германия ”.
Причината не е някаква съветска обремененост - просто имигрантите от Русия се усещат афектирани, че за новите бежанци се поставят специфични грижи, до момента в който тях преди време са ги оставили да се оправят сами.
Как страната съумява да ръководи бежанците? Силови ограничения няма, натъртва се на моркова, по този начин да се каже. Всеки е в Регенсбург има право да се вдигне и да отиде в Берлин да вземем за пример, само че работата е там, че ще загуби тези помощи, които му се дават за консолидиране - курсове по немски, жилище, парична помощ.
Културният скок е сложна работа. Без знания по немски няма по какъв начин човек да си откри работа, а за имигрантите от арабски страни този език е извънредно сложен. Най-трудно се оказва намирането на жилище - освен тъй като има известна недоверчивост към хора с ориенталски звучащи имена, а и тъй като наемите в туристическото градче са скочили тройно през последните десетина години. Двустаен апартамент може да излезе до 1000 евро на месец, а по тукашните правила това допуска заплата, която е непостижима за доста от чужденците, начеващи в някаква специалност.
На помощ идват доброволците от гражданските сдружения, които се заемат да търсят квартири за мигрантите и да подсигуряват за тях. Впечатляващо е това даряване с доверие от младежи, които сами още не са си намерили устойчиво място в обществото. Тези сдружения провеждат и срещи на жителите с бежанците под формата на покана за следобеден чай. Освен че дават опция за човешки контакт, който е най-хубавият метод за превъзмогване на страховете, насаждани от популистите, тези срещи имат и на практика смисъл - имигрантите научават по какъв начин да вземат решение административни и битови проблеми, а девойките да вземем за пример любопитстват по какъв начин се случват нещата при немските двойки.
Престъпността измежду новите имигранти не е по-висока от междинната за страната - хората са се снишили и живеят с вярата да се уредят. Всъщност има ли по-добро средство за интеграция от вярата? Демографски дисбаланс основава събитието, че идват най-вече млади мъже. Много от тях обаче се надяват един ден, когато се уредят, да доведат в Германия и дамите си, макар че бюрократичните процедури лишават години. Междуременно има арабски мъже, които се пробват да водят връзки с немски дами, въпреки общественото неравноправие - мигрантите стартират от нулата, да прави трайната връзка много сложна. Обратното - сирийско момиче с немски юноша - се било случило в Регенсбург единствено един път. Впоследствие девойката била тежко оплюта и маргинализирана от своите поради това „ изменничество “.
Въпросът не е в религията. Повечето имигранти не са изключително религиозни. Дори джамиите им са на етнически принцип - албанска, турска, арабска. Те просто са се вкопчили в групите си, откъдето получават поддръжка и сигурност в стресиращата обстановка на непознатата страна. Така се държат и доста от българските имигранти, които се самозатварят към чалга-телевизията, носиите, съпротивата против езика на приемащата страна - и то не толкоз поради някаква носталгия, а тъй като имат потребност от чувство за сигурност. Това са тактики за оцеляване.
Регенсбург е относително отворен град - поради университета, само че и поради историята: тук, през американската окупационна зона и през близката чехословашка граница, в предишното са прекосявали прокудените судетски германци и бягащите от комунизма, тъй че приемането на бегълци има обичаи. И въпреки всичко няма по какъв начин да не се види: Германия се трансформира пред очите ни. Тя освен се трансформира в филантропична суперсила, както я назовават след 2015. Тази мощна стопанска система стартира да се диверсифицира демографски - срещате лица с друг цвят, ядете във всевъзможни заведения за хранене, чувате всевъзможни езици, все по-често и български. Вече близо половин милион от пристигналите се образоват или работят в гладната за фрагменти немска стопанска система. И тъй като работната ръка продължава да не доближава, в края на предходната годината страната реши да либерализира изискванията за банкет на имигранти от неевропейски страни.
Всъщност най-голямата група чужденци освен тук, само че и в цяла Германия са пристигналите от Русия. Взимате съветските изселници, които получиха право да имигрират през 1990-те (те не престават да приказват съветски и са под въздействие на съветските медии), прибавяте икономическите имигранти от прехода и ето ви 6 милиона съгласно някои оценки. Много от тези хора, прочее, са измежду най-яростните съперници на политиката на отворените порти и надлежно попълнят редиците на „ Алтернатива за Германия ”.
Причината не е някаква съветска обремененост - просто имигрантите от Русия се усещат афектирани, че за новите бежанци се поставят специфични грижи, до момента в който тях преди време са ги оставили да се оправят сами.
Как страната съумява да ръководи бежанците? Силови ограничения няма, натъртва се на моркова, по този начин да се каже. Всеки е в Регенсбург има право да се вдигне и да отиде в Берлин да вземем за пример, само че работата е там, че ще загуби тези помощи, които му се дават за консолидиране - курсове по немски, жилище, парична помощ.
Културният скок е сложна работа. Без знания по немски няма по какъв начин човек да си откри работа, а за имигрантите от арабски страни този език е извънредно сложен. Най-трудно се оказва намирането на жилище - освен тъй като има известна недоверчивост към хора с ориенталски звучащи имена, а и тъй като наемите в туристическото градче са скочили тройно през последните десетина години. Двустаен апартамент може да излезе до 1000 евро на месец, а по тукашните правила това допуска заплата, която е непостижима за доста от чужденците, начеващи в някаква специалност.
На помощ идват доброволците от гражданските сдружения, които се заемат да търсят квартири за мигрантите и да подсигуряват за тях. Впечатляващо е това даряване с доверие от младежи, които сами още не са си намерили устойчиво място в обществото. Тези сдружения провеждат и срещи на жителите с бежанците под формата на покана за следобеден чай. Освен че дават опция за човешки контакт, който е най-хубавият метод за превъзмогване на страховете, насаждани от популистите, тези срещи имат и на практика смисъл - имигрантите научават по какъв начин да вземат решение административни и битови проблеми, а девойките да вземем за пример любопитстват по какъв начин се случват нещата при немските двойки.
Престъпността измежду новите имигранти не е по-висока от междинната за страната - хората са се снишили и живеят с вярата да се уредят. Всъщност има ли по-добро средство за интеграция от вярата? Демографски дисбаланс основава събитието, че идват най-вече млади мъже. Много от тях обаче се надяват един ден, когато се уредят, да доведат в Германия и дамите си, макар че бюрократичните процедури лишават години. Междуременно има арабски мъже, които се пробват да водят връзки с немски дами, въпреки общественото неравноправие - мигрантите стартират от нулата, да прави трайната връзка много сложна. Обратното - сирийско момиче с немски юноша - се било случило в Регенсбург единствено един път. Впоследствие девойката била тежко оплюта и маргинализирана от своите поради това „ изменничество “.
Въпросът не е в религията. Повечето имигранти не са изключително религиозни. Дори джамиите им са на етнически принцип - албанска, турска, арабска. Те просто са се вкопчили в групите си, откъдето получават поддръжка и сигурност в стресиращата обстановка на непознатата страна. Така се държат и доста от българските имигранти, които се самозатварят към чалга-телевизията, носиите, съпротивата против езика на приемащата страна - и то не толкоз поради някаква носталгия, а тъй като имат потребност от чувство за сигурност. Това са тактики за оцеляване.
Регенсбург е относително отворен град - поради университета, само че и поради историята: тук, през американската окупационна зона и през близката чехословашка граница, в предишното са прекосявали прокудените судетски германци и бягащите от комунизма, тъй че приемането на бегълци има обичаи. И въпреки всичко няма по какъв начин да не се види: Германия се трансформира пред очите ни. Тя освен се трансформира в филантропична суперсила, както я назовават след 2015. Тази мощна стопанска система стартира да се диверсифицира демографски - срещате лица с друг цвят, ядете във всевъзможни заведения за хранене, чувате всевъзможни езици, все по-често и български. Вече близо половин милион от пристигналите се образоват или работят в гладната за фрагменти немска стопанска система. И тъй като работната ръка продължава да не доближава, в края на предходната годината страната реши да либерализира изискванията за банкет на имигранти от неевропейски страни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ