С 3 години намаля продължителността на живота на българина
Новите данни на Национален статистически институт демонстрират, че за интервала 2020-2022 година междинната дълготрайност на идния живот на популацията е 71,9 години. Данните изследват смъртността на тригодишни интервали и за първи път обгръщат в целокупност бурното разпространяване и високата смъртност при пандемията от COVID-19 в България.
След дългогодишна история на устойчиво и непрекъснато възстановяване на здравето и повишение на продължителността на живота, за последните три години българите губят три години от упования си живот и връщат напредъка на страната в това отношение десетилетия обратно.
Регионалните данни пък демонстрират големите разлики в границите на страната. Заради по-лесния достъп до опазване на здравето и относително младото население, столицата е с най-висока дълготрайност на живота – 74,8 години. В другата прекаленост – с над пет години по-малко живеят жителите на област Видин (69,4 години). Здравеопазването в региона е „ незадоволително “, както демонстрира проучването на ИПИ „ Регионални профили: индикатори за развиване “, отчитайки достъпа до лекари (общопрактикуващи и специалисти), степента на здравно обезпечаване, заболеваемостта, легловата база и други, а в тазгодишното издание ще се включи и знака за предстоящата дълготрайност на живота на регионално равнище.
Заради по-меките и закъснели ограничения, влошеното здраве на популацията и проблемите на системата на опазване на здравето като цяло, България е измежду най-пострадалите от пандемията страни в Европейски Съюз. Данните на Евростат се създават по друга методология и последните оповестени са за 2021 година, само че ясно се вижда, че в България продължителността на живота спада доста повече. Нещо повече – до момента в който междинната стойност за Европейски Съюз още веднъж стартира да пораства през 2021 година след спада през 2020 година, в България понижението продължава. Само можем да се надяваме, че идната година ще можем да забележим най-малко леко възстановяване в този основен индикатор.
(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)
След дългогодишна история на устойчиво и непрекъснато възстановяване на здравето и повишение на продължителността на живота, за последните три години българите губят три години от упования си живот и връщат напредъка на страната в това отношение десетилетия обратно.
Регионалните данни пък демонстрират големите разлики в границите на страната. Заради по-лесния достъп до опазване на здравето и относително младото население, столицата е с най-висока дълготрайност на живота – 74,8 години. В другата прекаленост – с над пет години по-малко живеят жителите на област Видин (69,4 години). Здравеопазването в региона е „ незадоволително “, както демонстрира проучването на ИПИ „ Регионални профили: индикатори за развиване “, отчитайки достъпа до лекари (общопрактикуващи и специалисти), степента на здравно обезпечаване, заболеваемостта, легловата база и други, а в тазгодишното издание ще се включи и знака за предстоящата дълготрайност на живота на регионално равнище.
Заради по-меките и закъснели ограничения, влошеното здраве на популацията и проблемите на системата на опазване на здравето като цяло, България е измежду най-пострадалите от пандемията страни в Европейски Съюз. Данните на Евростат се създават по друга методология и последните оповестени са за 2021 година, само че ясно се вижда, че в България продължителността на живота спада доста повече. Нещо повече – до момента в който междинната стойност за Европейски Съюз още веднъж стартира да пораства през 2021 година след спада през 2020 година, в България понижението продължава. Само можем да се надяваме, че идната година ще можем да забележим най-малко леко възстановяване в този основен индикатор.
(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ