bTV Репортерите: Дишай, ако можеш
Новините за мръсния въздух се трансфораха в всекидневие. В 25 града равнището на финните прахови частици е над нормата 30 дни годишно. На фона на всичко това се оказва, че въглищата, с които съседът ви подгрява казан, може да са направени от остарели гуми.
Старите гуми са суровина, която би могла да е потребна, в случай че се преработят както би трябвало и се върнат в стопанската система. Проблемът е, че с цел да се трансфорат в чиста суровина, се изисква специфична преправка, а и съществени вложения. А още по-големият проблем е, че в случай че просто се заложи на голата облага, дори и този, който прибира парите в джоба си, ще губи – дишайки.
Във видински склад без пробем се снабдявам с 15 кг въглища, направени от гуми. Милен, както самичък се показва мъжът, който ни посреща, се хвали, че бизнесът му върви, а въглищата са доста по-евтини от тези на пазара.
Ако не сте чували за втечняване на гуми – процесът е прочут като пиролиза. Чрез изгаряне при липса на О2 гумата се трансформира в газ, който по-късно се охлажда. Критиците на процеса са безапелационни, че при горенето се отделят доста нездравословни субстанции. На изхода на системата се получават главно газ, течно гориво и корав излишък или сажди.
--> Всички те не са краен артикул, а още веднъж боклук, какъвто са били и гумите преди този момент. По закон отпадъците би трябвало да се предават за оползотворяване или неутрализиране на лицензирани за това компании.
Това очевидно не важи за „ Енерджитрейд 2009” – компанията от Новоселци, от която Милен взима саждите.
Управителят ѝ Людмил Цанов твърди, че не работи от 2016 година Според районната екоинспекция в Монтана би трябвало да е затворил през 2014 година Какво се е случвало в това време, не е ясно. Не е ясно и за какво сякаш обектът е проверяван, а не е било открито, че саждите ги няма.
От районната ревизия схващат от нас, че саждите от гумите към този момент са при Милен или по-скоро при хората, които са решили да спестят и да купят от по-евтините въглища.
Бизнесът на Милен се оказва изцяло противозаконен. Наблюдавали го от края на предходната година. „ С помощта на локалните управляващи при започване на февруари разбрахме, че там не е демонтирана към момента инсталацията и сме подхванали административно-наказателни ограничения, които все още не е редно да бъдат коментирани”, съобщи Деница Славкова от Регионална инспекция за опазване на околната среда – Монтана.
След като си купихме 15 кг въглища със скрита камера, започнахме да се интересуваме от кое място е суровината, да питаме институции и дни по-късно заварваме цеха затворен. Виждат се обаче остатъците от гуми. Няма кой да ни отговори на въпроса знае ли в действителност какво създава и какво дишаме, откакто се възпламенят псевдовъглищата.
И до момента в който се опитваме да разберем кой и какво прави със саждите, инцидентно или не, автомобилът на екипа ни осъмва с нарязани гуми.
С торбата въглища от Видин отиваме в акредитирана лаборатория, с цел да проверим в действителност какво тъкмо има в тях. Изследваме ги като боклук, защото стандарт за въглища от гуми няма. Резултатът – откриват се най-сериозни концентрации на цинк, мед и олово, а също по този начин хром, никел и живак. За шанс, няма от най-канцерогенните. Не е ясно обаче какво се случва, когато се възпламенят.
Парадоксалното е, че не е напълно ясно какъв брой са пиролизни предприятия като „ Енерджи трейд 2009”, които... не работят. Според Министерството на околната среда и водите, откъдето са разрешителните за преправка на гуми, има три предприятия, занимаващи се с това. Едно има във Видин, само че не познатото, а в Сланотрън, едно в Плевенско и едно в региона на Русе.
Според регистъра на Агенция „ Митници” с настоящи лицензи за данъчни хранилища са двете видински съоръжения.
„ Невинаги обаче продуктът, който се получава при този химичен развой, е пиролизно масло”, сподели представителят на Агенция „ Митници” Тамара Влайкова.
Химиците в България са безапелационни, че и горивото, и саждите, и газът, добити от пиролиза на гуми, напълно не са артикули, които могат умерено да се върнат в приложимост.
„ В доста от европейските страни тези съоръжения за пиролиза бяха затворени точно поради тази причина, че от един боклук в последна сметка се създава различен отпадък”, разяснява проф. Николай Дишовски от Химикотехнологичния и металургичен университет в София.
„ Истината е, че в България има закупени много такива съоръжения,повечето са китайски. Естествено, на тези хора, които са купили такива съоръжения, които са сред 400 хиляди и 1 милион лв., няма да им е прелестно, че би трябвало да си ги затворят”, добавя той.
Спорни са качествата и на течното гориво, добивано от пиролизата. Учените са безапелационни, че е нужна вторична преправка, освен това в скъпи съоръжения.
Старите гуми могат да се оползотворяват и по други способи. Могат да се ренегирарат и стават нови за повторно, с цел да се спести от пазаруване на идващ комплект, а и да не се изхвърли следващата гума на боклука.
Ако няма живот в гумата, тя може да бъде модифицирана механично. Механичната преправка на една гума в действителност я разделя на съставните й елементи, без да я пали и втечнява. Получава се метал, гранулат и текстил
„ Гранулатът да вземем за пример се употребява за детски площадки, за спортни площадки за фитнес зали. Металът се изкупува от търговците на скрап. Текстилът се употребява за изолации”, изяснява Иван Панчов, съсобственик за цех за преправка на гуми.
Според екоминистерството количествата гуми, които действително се рециклират, надвишава доста и пиролизата, и унищожаването в циментови фабрики.
Оказва се, че страната не може просто да забрани пиролизата на гуми. „ Това е въпрос и на бизнес интерес. Всяко нещо, което дава отговор на условието по законодателството, може да получи позволение като тип дейност”, уточни Антон Пейчев от Министерство на околната среда и водите.
С въглищата от гуми успяхме да изненадаме и еколози, които от години наблюдават какво се случва с отпадъците у нас. „ Има предпоставки за обособяване на доста диоксини, които пък може да не ги помирисваме, да не ги усещаме, обаче те се натрупат в нашите мастни тъкани и се предават на идващите генерации. Те предизвикват много съществени ракови болести, нарушават развиването на младите организми”, съобщи Евгения Ташева от „ За земята”.
След като си тръгнахме от региона, от районната ревизия оповестиха, че са запечатали хангарите на Милен. Дали обаче той е единственият, който се пробва да пробута стоката си на хората от най-бедния район у нас?
Старите гуми са суровина, която би могла да е потребна, в случай че се преработят както би трябвало и се върнат в стопанската система. Проблемът е, че с цел да се трансфорат в чиста суровина, се изисква специфична преправка, а и съществени вложения. А още по-големият проблем е, че в случай че просто се заложи на голата облага, дори и този, който прибира парите в джоба си, ще губи – дишайки.
Във видински склад без пробем се снабдявам с 15 кг въглища, направени от гуми. Милен, както самичък се показва мъжът, който ни посреща, се хвали, че бизнесът му върви, а въглищата са доста по-евтини от тези на пазара.
Ако не сте чували за втечняване на гуми – процесът е прочут като пиролиза. Чрез изгаряне при липса на О2 гумата се трансформира в газ, който по-късно се охлажда. Критиците на процеса са безапелационни, че при горенето се отделят доста нездравословни субстанции. На изхода на системата се получават главно газ, течно гориво и корав излишък или сажди.
--> Всички те не са краен артикул, а още веднъж боклук, какъвто са били и гумите преди този момент. По закон отпадъците би трябвало да се предават за оползотворяване или неутрализиране на лицензирани за това компании.
Това очевидно не важи за „ Енерджитрейд 2009” – компанията от Новоселци, от която Милен взима саждите.
Управителят ѝ Людмил Цанов твърди, че не работи от 2016 година Според районната екоинспекция в Монтана би трябвало да е затворил през 2014 година Какво се е случвало в това време, не е ясно. Не е ясно и за какво сякаш обектът е проверяван, а не е било открито, че саждите ги няма.
От районната ревизия схващат от нас, че саждите от гумите към този момент са при Милен или по-скоро при хората, които са решили да спестят и да купят от по-евтините въглища.
Бизнесът на Милен се оказва изцяло противозаконен. Наблюдавали го от края на предходната година. „ С помощта на локалните управляващи при започване на февруари разбрахме, че там не е демонтирана към момента инсталацията и сме подхванали административно-наказателни ограничения, които все още не е редно да бъдат коментирани”, съобщи Деница Славкова от Регионална инспекция за опазване на околната среда – Монтана.
След като си купихме 15 кг въглища със скрита камера, започнахме да се интересуваме от кое място е суровината, да питаме институции и дни по-късно заварваме цеха затворен. Виждат се обаче остатъците от гуми. Няма кой да ни отговори на въпроса знае ли в действителност какво създава и какво дишаме, откакто се възпламенят псевдовъглищата.
И до момента в който се опитваме да разберем кой и какво прави със саждите, инцидентно или не, автомобилът на екипа ни осъмва с нарязани гуми.
С торбата въглища от Видин отиваме в акредитирана лаборатория, с цел да проверим в действителност какво тъкмо има в тях. Изследваме ги като боклук, защото стандарт за въглища от гуми няма. Резултатът – откриват се най-сериозни концентрации на цинк, мед и олово, а също по този начин хром, никел и живак. За шанс, няма от най-канцерогенните. Не е ясно обаче какво се случва, когато се възпламенят.
Парадоксалното е, че не е напълно ясно какъв брой са пиролизни предприятия като „ Енерджи трейд 2009”, които... не работят. Според Министерството на околната среда и водите, откъдето са разрешителните за преправка на гуми, има три предприятия, занимаващи се с това. Едно има във Видин, само че не познатото, а в Сланотрън, едно в Плевенско и едно в региона на Русе.
Според регистъра на Агенция „ Митници” с настоящи лицензи за данъчни хранилища са двете видински съоръжения.
„ Невинаги обаче продуктът, който се получава при този химичен развой, е пиролизно масло”, сподели представителят на Агенция „ Митници” Тамара Влайкова.
Химиците в България са безапелационни, че и горивото, и саждите, и газът, добити от пиролиза на гуми, напълно не са артикули, които могат умерено да се върнат в приложимост.
„ В доста от европейските страни тези съоръжения за пиролиза бяха затворени точно поради тази причина, че от един боклук в последна сметка се създава различен отпадък”, разяснява проф. Николай Дишовски от Химикотехнологичния и металургичен университет в София.
„ Истината е, че в България има закупени много такива съоръжения,повечето са китайски. Естествено, на тези хора, които са купили такива съоръжения, които са сред 400 хиляди и 1 милион лв., няма да им е прелестно, че би трябвало да си ги затворят”, добавя той.
Спорни са качествата и на течното гориво, добивано от пиролизата. Учените са безапелационни, че е нужна вторична преправка, освен това в скъпи съоръжения.
Старите гуми могат да се оползотворяват и по други способи. Могат да се ренегирарат и стават нови за повторно, с цел да се спести от пазаруване на идващ комплект, а и да не се изхвърли следващата гума на боклука.
Ако няма живот в гумата, тя може да бъде модифицирана механично. Механичната преправка на една гума в действителност я разделя на съставните й елементи, без да я пали и втечнява. Получава се метал, гранулат и текстил
„ Гранулатът да вземем за пример се употребява за детски площадки, за спортни площадки за фитнес зали. Металът се изкупува от търговците на скрап. Текстилът се употребява за изолации”, изяснява Иван Панчов, съсобственик за цех за преправка на гуми.
Според екоминистерството количествата гуми, които действително се рециклират, надвишава доста и пиролизата, и унищожаването в циментови фабрики.
Оказва се, че страната не може просто да забрани пиролизата на гуми. „ Това е въпрос и на бизнес интерес. Всяко нещо, което дава отговор на условието по законодателството, може да получи позволение като тип дейност”, уточни Антон Пейчев от Министерство на околната среда и водите.
С въглищата от гуми успяхме да изненадаме и еколози, които от години наблюдават какво се случва с отпадъците у нас. „ Има предпоставки за обособяване на доста диоксини, които пък може да не ги помирисваме, да не ги усещаме, обаче те се натрупат в нашите мастни тъкани и се предават на идващите генерации. Те предизвикват много съществени ракови болести, нарушават развиването на младите организми”, съобщи Евгения Ташева от „ За земята”.
След като си тръгнахме от региона, от районната ревизия оповестиха, че са запечатали хангарите на Милен. Дали обаче той е единственият, който се пробва да пробута стоката си на хората от най-бедния район у нас?
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ