Новините от тила на Източния фронт, от последните дни и

Новините от тила на Източния фронт, от последните дни и седмици. 
Пари няма, има проекти. Малка, само че героична Белгия (както и предните два пъти) продължава да отбива експанзията на Европейската комисия (водена от германка) и Германия (начело с немец, да забележим докога), ориентирана против съветските пари в белгийския депозитар " Юроклиър " - към 185 млрд евро. Това беше проект " А " на брюкселската администрация. 
План " Б " включваше издаването на паневропейски еврооблигации за 90 милиарда евро. Според изданието " Политико " на среща на посланиците на Европейски Съюз дребна, само че героична Унгария е упражнила правото си на несъгласие и се е противопоставила на този проект. 
" Тежко на онази страна, която има потребност от герои ", споделил то ли Шилер, то ли Брехт. Германци. Ще кажете - какви са тези герои? Ами - каквато е " страната ", такива и " героите ". 
Отвъд сарказма в горните редове. Тази седмица станахме очевидци по какъв начин Народното събрание на Белгия аплодираше министър-председателя, който разгласи, че няма да поддържа искане на Европейска комисия, което всъщност е посягане върху белгийските национални ползи. Това са белезите на ерозията, дребните подривни актове на опозиция против центъра. Случвало се е и преди, в други исторически столетия, с други страни, само че резултатът е постоянно еднакъв - след ерозията идва свлачището, помитащо структурата.
Всички знаят какво се случва - обезверената европейска политическа върхушка се готви да открадне парите на нуклеарна свръхсила, която побеждава на бойното поле подкрепяната от същата тази Европа Украйна. Украйна, която води война по доверителство с Русия. Това ще има своите последици за Европа.
Драмата на политиците от двете страни на Ламанша е, че съветските пари могат да бъдат откраднати единствено един път. И това няма да помогне нито на Украйна, нито на Европа.
Европа, която няма и наподобява не желае да има реален проект за завършек на войната (защото да повтаряш, че справедливият мир е, когато съперникът ти загуби, а той печели, е симптом на формена глупост), в този момент се е заела да торпилира мирния проект на американския президент Доналд Тръмп. 
След обнародването на 28-те точки от проекта на Тръмп външният министър на Франция Жан-Ноел Баро съобщи, че Украйна би трябвало да получи " обективен мир ", който обаче да не бъде именуван " капитулация ". 
Още по-ясна беше председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен: " Границите на Украйна не могат да бъдат изменени със мощ, армията й не може да бъде понижена, което я прави уязвима за офанзива, а Европейският съюз би трябвало да има централна роля в мирното съглашение за Украйна ".
Какво значи " обективен мир " на четвъртата година от война, която Украйна губи, в никакъв случай не е имала късмет да завоюва, разорена е, в демографски колапс? 
В досегашни тълкувания по въпроса това означаваше Русия да се признае за победена. Тя обаче се ослушва и побеждава, освен това освен на бойното поле, само че и на полето на глобите, и на дипломацията.
В Европа дипломация няма, има един висш представител по тази тематика, който провокира остри мнения във връзка психическото му здраве всякога, като си отвори устата и каже " Русия ".
Дипломацията е сменена от лозунги, като по-горния на Фон дер Лайен. Кух девиз. Всичко в него е правилно и изпълнимо единствено в паралелната действителност, в която живеят госпожата и антуражът й.
Всеки ден границите на Украйна са променяни със мощ, всеки ден армията й физически е намалявана, всеки ден Европейски Съюз губи лостове за въздействие върху обстановката, и в случай че открадне и съветските активи, ще загуби още един. 
В събота главнокомандващият украинската войска ген. Александър Сирски сподели, че за него обективен мир е прекъсването на войната по настоящите фронтови линии. Но като се изключи че светът е неправдив по принцип, Русия, която по този начин и не е изпълнила до момента нито една от задачите си в тази война, няма никакво желание да се преценява с това пожелателно мислене. Бавно, само че непреклонно като валяк, тя върви на запад. 
А Украйна дотам е обезличена като суверенна страна, че няма даже правото да се съобщи, пред лицето на неизбежния провал, каквото да вземем за пример България е имала през 1918 г. 
Сега Западът, а това към този момент е Европа, откакто Тръмп промени позицията на Съединени американски щати в спора, би трябвало да взема решение какво избира - минимизиране на загубите, като изхвърли Украйна като баласт, или продължение на спора с Русия до разумното му развиване - непосредствена война, която неизбежно ще прерасне в нуклеарна. След което, както неотдавна предвижда президентът Владимир Путин, Русия няма да има с кого да договаря.
Ако перифразираме една негова фраза: Трябва ли ни свят, в който Европа я няма?