Няма такова нещо като перфектното наливане на Гинес
Новини зад бара: Гинес се завърна и горещите млади тълпи на Лондон смениха епилираните си мустаци с млечни. Отминаха дните на безпокойствие за блокове лед и уравновесени ферменти. Оставих шейкъра си за мартини и взех чашата с пинта.
Като човек, който ръководи няколко коктейл бара, това не е напълно добра вест. Но като ирландски барман в Лондон е мъчно да се сърдиш на това. Има горделивост да видя моите играчи да желаят да се причислят към племето. Гинес, със своята вездесъщност, различим външен тип и елементарно пиянство, е логически култ за социално-пиещата клика. Адиос текила! Двуцветната пинта се трансформира в безвреден избор, мигане и кимване, което споделя: „ Аз съм готин, не се тормозя, един от бандата. “
С тази нова вълна от благодарност на Гинес пристигна още по-интересен феномен: субективната подчиненост на кръчмите, предлагащи „ най-хубавия Гинес в града “. Новооткритият Devonshire Arms в Пикадили, да вземем за пример, построи неуместно рекламираната си известност на това изказване. Социалн...
Прочетете целия текст »
