Ще рискува ли Киев да премине в „наступ“, разрушавайки китайската мирна мисия?
Новината за идването на китайския специфичен представител за украинското урегулиране Ли Хуей се отрази на Европа като горяща факла, забита в мравуняк...
Медийните рецензии към протоколната работа на китайското външно министерство по отношение на провеждането на договарянията сред министър Цин Ган и немския му сътрудник Аналена Бербок на 9 май се оказаха не напълно основателни. Оказа се, че пътуването на ръководителя на китайското външно министерство по по-нататъшния маршрут Париж-Осло, почнал от Берлин, е вплетено в цялостен набор от стъпки на китайската дипломация в украинското направление и в този подтекст символиката на срещата сред министрите Цин и Бърбок може да се пояснява в духа на думите от известната руска ария: " Внимавай, войнолюбец, / Не забравяй по какъв начин свършват войните ". Освен това Цин Ган разиска тематиката за разрешаването на украинската рецесия освен с Бербок, само че и с нейния началник, канцлера Олаф Шолц.
Въпреки това риторичната поддръжка на Китай за „ стратегическата автономност “ на Германия и Европа, която даде да се разбере, че ще има защо да се приказва със Стария свят, в това число и украинците да излязат от сянката на Съединени американски щати и да намерят личния си глас. Това, което към момента въобще не е следено, затова има „ накъде да пораства “.
Междувременно въпросът не е празен; Друго нещо е, че е заложен от Пекин с изпреварване, авансово. И може да се допусна, че при промяна на властта в Съединени американски щати и завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, тематиката за европейската „ автономност “ може да звучи по-различно от през днешния ден.
За разлика от Берлин, в Париж по време на диалозите с френския външен министър Катрин Колона украинският въпрос, съгласно формалната версия на отчета на китайското външно министерство, не е бил повдиган. И страните разискаха вероятностите за двустранните връзки в светлината на наближаващата 60-годишнина на дипломатическите връзки.
Фактът обаче, че на обстановката в Украйна е " отдадено нужното " в Париж, се потвърждава от паралелната на Цин Ган задача, задачата на неговия предходник отпред на Министерство на външните работи, а в този момент партиен куратор на външната политика на КНР, Ван И, който по същото време във Виена към този момент обсъждаше китайско-американските връзки на необявена среща със съветника по националната сигурност на Джо Байдън Джейк Съливан.
Дори в този факт се вижда известна подчиненост. Китай е наясно, че Европа всъщност не е суверенна и подвластна от Съединените щати. Затова главните договаряния с „ господаря ” се водят на по-високо равнище и под прикритието на необятно рекламирани срещи с американските васали.
И още един дребен щрих: в американската версия на резултатите от срещата на Ван И с Дж. Съливан украинският въпрос е подложен пред тайванския. Дословно (от прессъобщението на Белия дом):„ Страните организираха откровени, съдържателни и градивни полемики по основни въпроси на двустранните връзки сред Съединени американски щати и Китай, световната и районна сигурност, войната на Русия против Украйна, въпроси от двете страни на (Тайванския – В.П.) проток и други тематики. “
Но в китайската версия Тайван изпреварва всички останали въпроси: „ Ван И... разказа твърдата позиция на Китай по въпроса с Тайван. Страните обмениха отзиви по отношение на обстановката в Азиатско-тихоокеанския район, Украйна и други интернационалните и районни въпроси от съвместен интерес. “
За какво приказва това? Според нас за желанието на Вашингтон да изравни украинския и тайванския въпрос, прехвърляйки мост от единия към другия. С други думи, да " проблематизира " запазването на мира в Тайванския проток. За Китай това е най-важният въпрос и американците трябваше да бъдат уверени, че " украинският метод " за разпалване на спора няма да работи нито съответно в Тайван, нито в Азиатско-тихоокеанския район като цяло.
Китай е уверен, че сходна опасност се обмисля във Вашингтон от районната блокова политика на Съединени американски щати и " совалковата дипломация " на ръководителите на Държавния департамент и Пентагона, които в последно време безусловно щъкат по маршрута Токио-Сеул. Както и пътуванията до Вашингтон на локалните водачи, американското присъединяване в тайванската борба на Филипините и провокативните флиртове, на ръба на " легалността ", на Вашингтон със самия Тайпе.
Още един колорит. Прави усещане доста по-обширната и по-малко " протоколна " информация на китайската страна за диалозите в Берлин спрямо Париж. Поне украинският въпрос беше разискван с германците и, наподобява, ненадейно, тайванският. Въпреки че къде е Тайван и къде е Германия.
Но не всичко е толкоз просто. В резултат на априлското поклонение в Пекин европейските водачи направиха избрани заключения. Еманюел Макрон получи зелена светлина от китайска страна; те даже отрязаха пратеника на Вашингтон Урсула фон дер Лайен от шпионирането на френския президент. Съвместно изказване, неофициално, „ без вратовръзка “, посещаване в Гуанджоу, един тип център за нововъведения на КНР, и по този начин нататък. И след това Макрон беше „ тестван “ („ за въшки “?) благодарение на изказването по френската телевизия на китайския дипломат в Париж. На изхода, както се споделя, „ каквото излезе, излезе “. Видяхме всичко.
Не е по този начин с Германия. Приемът на Бербок в Пекин, изключително на фона на скандалните й изказвания с лекции към домакина, беше доста по-хладен, в сравнение с в тази ситуация с Макрон. Но ето най-важното: поканата на Шолц към новия китайски министър председател на Държавния съвет Ли Цян за посещаване в Берлин на 20 юни.
Защо премиера? Отговорът е елементарен: стопанската система. Германците не са подготвени да пожертват икономическите връзки с Китай в името на антируските упоритости на Вашингтон, а за французите, с цел да се върнат „ в редиците “, след късото опълчване, се оказа, че „ мощно навикване “ от там е задоволително. Германците „ играят “ всъщност, до момента в който французите, и това апропо е отличителна линия на Макрон, всъщност се лимитират до това, което се назовава гласност.
Ключовата дума за Германия, с всички ангажименти, е „ да бъде “, а за Франция, без никакви ангажименти, е „ да наподобява “. Именно тази разлика в китайската дипломация беше разкрита в хода на задачите на поредност от стъпки, които започнаха с февруарската обиколка на Ван И във Франция, Италия и Германия. Предпазливата, многоетапна тактика на Пекин, съвместяваща битката за мир в Украйна с удържането по този метод на Съединени американски щати от тайванската случка и „ филтрацията на приказките “ на европейските спътници на Вашингтон.
И след срещите на Цин Ган в Берлин и Париж, и на Ван И - във Виена, гръмна главната вест на седмицата. Китайското външно министерство, посредством своя формален представител Ван Венбин, разгласи, че специфичният представител на китайското държавно управление (да се смята за делегат на Си Дзинпин ) Ли Хуей ще стартира мироопазващо пътешестване като част от китайския проект за разрешаване на украинската рецесия от 15 май.
Списъкът с оповестените за посещаване страни е сладкодумен както като състав, по този начин и като поредност на маршрута. Първо Украйна, след това Полша, след това Франция, след това Германия и най-после Русия. В тази връзка припомняме, че Ван И се движеше по сходен метод през февруари; той дойде в Москва финален, приключил всички европейски контакти, както се споделя, с всички „ карти “ в ръка.
А в съветската столица той имаше продължителна визита с съветския водач Владимир Путин, по време на която евентуално са били разисквани някои взаимни решения. Малко евентуално е този път да е различно; изключително откакто Ли Хуей прекара два петгодишни мандата в Москва като дипломат, а и е приет експерт по постсъветското пространство,
За какво, съгласно нас, е редно да приказваме през днешния ден, без да рискуваме да сгрешим в оценката на идната обиколка на китайския специфичен представител? На първо място, заявяваме, че китайската дипломация безспорно се трансформира във значим фактор в европейската политика. Да, това частично се дължи на заместването на съветското въздействие в Европа, което беше отслабнало заради глобите.
Но в тази ситуация за нас е значимо, че Вашингтон не съумя да се отърве от алтернативата, прекратявайки полемиката, като наложи своята позиция като „ истина от последна инстанция “. Ако свържем времето на пътуването на Ли Хуей, което беше квалифицирано както от Ван И, по този начин и от Цин Ган, с европейските им срещи, със обстановката в спора сред НАТО и Русия в Украйна, тогава става явен един доста значим подробност.
Обиколката на специфичния представител идва в миг, когато фронтът на военните дейности се възражда, а васалитетът на Киев, явно получил насочващ ритник оттатък океана, ще тласне въоръжените сили на Украйна в прословутото " нахлуване ". Трябва да се признае, че точно в този миг Вашингтон минимум се нуждае от китайската задача, въпреки и единствено тъй като ще би трябвало да се преценява с нея и в случай че идването на Ли Хуей съвпадне с изострянето на военните дейности на натовско-украинската страна, тогава от това ще бъдат направени избрани заключения от интернационалната общественост.
Само не си мислете, че тези изводи са " встрани " на Запада. Нищо сходно и не различен, а шефът на европейската дипломация Жозеп Борел се „ изтърва “, освен това, той го изтърва два пъти. Първо, той се опита да „ отстоява права “, като прикани Китай да „ изиграе градивна роля “, т.е. да тласне Русия към „ мир “ (да се чете, да се предаде).
И когато разбра, че си е разрешил ненужно доста, той незабавно „ включи назадна “, изпращайки нещо като „ циркулярно писмо “ до европейските външни министерства, в което убеждава, че Брюксел има съществени планове във връзка с мирния проект на Пекин.
Подобен „ признателен ” откъс е индикативен, защото е отписан като проект от последните разкрития на Пентагона. Брюксел, споделя Борел, „ би трябвало да вземе поради въздействието на Китай, когато работи със страните с ниски приходи “, защото „ доста страни виждат геополитическото въздействие на Китай като контраст на Запада и затова на Европа.
Какво е това, в случай че не самопризнание: на Запад, под рефрена на приказките за „ изолацията “ на Русия, че самите те се опасяват, че са в обстановка, в която се оказва, че е доста по-вероятно те да изпаднат в изолираност.
По-нататък. Интересен взор към протичащото се предложи китайският боен специалист Сон Чжунпин. „ Целта на Съединени американски щати да сдържат развиването на Русия, нейното фундаментално намаляване и раздробяване не се е трансформирала “, сподели той. „ И зад признаването на „ подобаващата “ роля на Китай в украинската рецесия има планове. (Тук припомняме, че такава роля разгласи държавният секретар Антъни Блинкен, което още веднъж накара Пекин да окаже напън върху Москва).
Именно това разбиране, че Китай сякаш има „ лост за въздействие “ над Русия, което съгласно Вашингтон, несъмнено, би трябвало да бъде строго в полза на Съединените щати, Сон отхвърля, показвайки, че по този метод американците се пробват да вкарат Китай в капан.
Нека кажем две неща по-конкретно. Първо, смисълът на този „ капан “ е да пренасочи китайската мирна самодейност против съветските ползи, вкарвайки чеп сред Москва и Пекин. Това е остаряла фантазия на Съединени американски щати, която се има поради при всички дипломатически маневри във всяка посока.
Второ, Вашингтон мечтае да получи предлог да предизвика Китай да нападна Тайван, с цел да може, в случай че няма смелостта да се намеси, да възпроизведе „ съветския “ модел на режима на наказания в Китай. Ние настояваме: „ часът X “ може да настъпи сред януари и май 2024 година Между изборите в Тайван, които ще доведат до загуба на властта на сепаратистите марионетки, и акта на прекачване на тази власт.
„ Според политическите концепции “ напускащите нямат право на независими стъпки без единодушието на тези, които ги сменят. Но концепциите в политиката не постоянно са функционални. Когато не би трябвало, само че в действителност доста желаете, тогава може - това е главната и неотменима идея, от която Вашингтон се управлява в своите дейности.
С една дума, чакаме с неспокойствие 15-ти, тъй като картината, в която Зеленски ще бъде заставен да беседва с емисаря на Си Дзинпин, телефонния диалог с който той неотдавна изопачи в медиите, сама по себе си е показателна. И един доста значим въпрос: кадърен ли е Киев да разчете вярно известието, получено през вчерашния ден от Пекин, макар своите вашингтонски господари?
Ще забави ли „ наступа “ си, най-малко с цел да не се провали пред всички почтени хора, което ще го принуди да договаря с Китай „ на чисто “ и от слаба позиция. Или Съединените щати ще решат да избият китайския " чеп " с " преден удар " и да дадат директна инструкция на Зе Фюрера да разстрои договарянията, като подкопае статуквото на фронта.
Да забележим. Няма доста време за очакване.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Медийните рецензии към протоколната работа на китайското външно министерство по отношение на провеждането на договарянията сред министър Цин Ган и немския му сътрудник Аналена Бербок на 9 май се оказаха не напълно основателни. Оказа се, че пътуването на ръководителя на китайското външно министерство по по-нататъшния маршрут Париж-Осло, почнал от Берлин, е вплетено в цялостен набор от стъпки на китайската дипломация в украинското направление и в този подтекст символиката на срещата сред министрите Цин и Бърбок може да се пояснява в духа на думите от известната руска ария: " Внимавай, войнолюбец, / Не забравяй по какъв начин свършват войните ". Освен това Цин Ган разиска тематиката за разрешаването на украинската рецесия освен с Бербок, само че и с нейния началник, канцлера Олаф Шолц.
Въпреки това риторичната поддръжка на Китай за „ стратегическата автономност “ на Германия и Европа, която даде да се разбере, че ще има защо да се приказва със Стария свят, в това число и украинците да излязат от сянката на Съединени американски щати и да намерят личния си глас. Това, което към момента въобще не е следено, затова има „ накъде да пораства “.
Междувременно въпросът не е празен; Друго нещо е, че е заложен от Пекин с изпреварване, авансово. И може да се допусна, че при промяна на властта в Съединени американски щати и завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, тематиката за европейската „ автономност “ може да звучи по-различно от през днешния ден.
За разлика от Берлин, в Париж по време на диалозите с френския външен министър Катрин Колона украинският въпрос, съгласно формалната версия на отчета на китайското външно министерство, не е бил повдиган. И страните разискаха вероятностите за двустранните връзки в светлината на наближаващата 60-годишнина на дипломатическите връзки.
Фактът обаче, че на обстановката в Украйна е " отдадено нужното " в Париж, се потвърждава от паралелната на Цин Ган задача, задачата на неговия предходник отпред на Министерство на външните работи, а в този момент партиен куратор на външната политика на КНР, Ван И, който по същото време във Виена към този момент обсъждаше китайско-американските връзки на необявена среща със съветника по националната сигурност на Джо Байдън Джейк Съливан.
Дори в този факт се вижда известна подчиненост. Китай е наясно, че Европа всъщност не е суверенна и подвластна от Съединените щати. Затова главните договаряния с „ господаря ” се водят на по-високо равнище и под прикритието на необятно рекламирани срещи с американските васали.
И още един дребен щрих: в американската версия на резултатите от срещата на Ван И с Дж. Съливан украинският въпрос е подложен пред тайванския. Дословно (от прессъобщението на Белия дом):„ Страните организираха откровени, съдържателни и градивни полемики по основни въпроси на двустранните връзки сред Съединени американски щати и Китай, световната и районна сигурност, войната на Русия против Украйна, въпроси от двете страни на (Тайванския – В.П.) проток и други тематики. “
Но в китайската версия Тайван изпреварва всички останали въпроси: „ Ван И... разказа твърдата позиция на Китай по въпроса с Тайван. Страните обмениха отзиви по отношение на обстановката в Азиатско-тихоокеанския район, Украйна и други интернационалните и районни въпроси от съвместен интерес. “
За какво приказва това? Според нас за желанието на Вашингтон да изравни украинския и тайванския въпрос, прехвърляйки мост от единия към другия. С други думи, да " проблематизира " запазването на мира в Тайванския проток. За Китай това е най-важният въпрос и американците трябваше да бъдат уверени, че " украинският метод " за разпалване на спора няма да работи нито съответно в Тайван, нито в Азиатско-тихоокеанския район като цяло.
Китай е уверен, че сходна опасност се обмисля във Вашингтон от районната блокова политика на Съединени американски щати и " совалковата дипломация " на ръководителите на Държавния департамент и Пентагона, които в последно време безусловно щъкат по маршрута Токио-Сеул. Както и пътуванията до Вашингтон на локалните водачи, американското присъединяване в тайванската борба на Филипините и провокативните флиртове, на ръба на " легалността ", на Вашингтон със самия Тайпе.
Още един колорит. Прави усещане доста по-обширната и по-малко " протоколна " информация на китайската страна за диалозите в Берлин спрямо Париж. Поне украинският въпрос беше разискван с германците и, наподобява, ненадейно, тайванският. Въпреки че къде е Тайван и къде е Германия.
Но не всичко е толкоз просто. В резултат на априлското поклонение в Пекин европейските водачи направиха избрани заключения. Еманюел Макрон получи зелена светлина от китайска страна; те даже отрязаха пратеника на Вашингтон Урсула фон дер Лайен от шпионирането на френския президент. Съвместно изказване, неофициално, „ без вратовръзка “, посещаване в Гуанджоу, един тип център за нововъведения на КНР, и по този начин нататък. И след това Макрон беше „ тестван “ („ за въшки “?) благодарение на изказването по френската телевизия на китайския дипломат в Париж. На изхода, както се споделя, „ каквото излезе, излезе “. Видяхме всичко.
Не е по този начин с Германия. Приемът на Бербок в Пекин, изключително на фона на скандалните й изказвания с лекции към домакина, беше доста по-хладен, в сравнение с в тази ситуация с Макрон. Но ето най-важното: поканата на Шолц към новия китайски министър председател на Държавния съвет Ли Цян за посещаване в Берлин на 20 юни.
Защо премиера? Отговорът е елементарен: стопанската система. Германците не са подготвени да пожертват икономическите връзки с Китай в името на антируските упоритости на Вашингтон, а за французите, с цел да се върнат „ в редиците “, след късото опълчване, се оказа, че „ мощно навикване “ от там е задоволително. Германците „ играят “ всъщност, до момента в който французите, и това апропо е отличителна линия на Макрон, всъщност се лимитират до това, което се назовава гласност.
Ключовата дума за Германия, с всички ангажименти, е „ да бъде “, а за Франция, без никакви ангажименти, е „ да наподобява “. Именно тази разлика в китайската дипломация беше разкрита в хода на задачите на поредност от стъпки, които започнаха с февруарската обиколка на Ван И във Франция, Италия и Германия. Предпазливата, многоетапна тактика на Пекин, съвместяваща битката за мир в Украйна с удържането по този метод на Съединени американски щати от тайванската случка и „ филтрацията на приказките “ на европейските спътници на Вашингтон.
И след срещите на Цин Ган в Берлин и Париж, и на Ван И - във Виена, гръмна главната вест на седмицата. Китайското външно министерство, посредством своя формален представител Ван Венбин, разгласи, че специфичният представител на китайското държавно управление (да се смята за делегат на Си Дзинпин ) Ли Хуей ще стартира мироопазващо пътешестване като част от китайския проект за разрешаване на украинската рецесия от 15 май.
Списъкът с оповестените за посещаване страни е сладкодумен както като състав, по този начин и като поредност на маршрута. Първо Украйна, след това Полша, след това Франция, след това Германия и най-после Русия. В тази връзка припомняме, че Ван И се движеше по сходен метод през февруари; той дойде в Москва финален, приключил всички европейски контакти, както се споделя, с всички „ карти “ в ръка.
А в съветската столица той имаше продължителна визита с съветския водач Владимир Путин, по време на която евентуално са били разисквани някои взаимни решения. Малко евентуално е този път да е различно; изключително откакто Ли Хуей прекара два петгодишни мандата в Москва като дипломат, а и е приет експерт по постсъветското пространство,
За какво, съгласно нас, е редно да приказваме през днешния ден, без да рискуваме да сгрешим в оценката на идната обиколка на китайския специфичен представител? На първо място, заявяваме, че китайската дипломация безспорно се трансформира във значим фактор в европейската политика. Да, това частично се дължи на заместването на съветското въздействие в Европа, което беше отслабнало заради глобите.
Но в тази ситуация за нас е значимо, че Вашингтон не съумя да се отърве от алтернативата, прекратявайки полемиката, като наложи своята позиция като „ истина от последна инстанция “. Ако свържем времето на пътуването на Ли Хуей, което беше квалифицирано както от Ван И, по този начин и от Цин Ган, с европейските им срещи, със обстановката в спора сред НАТО и Русия в Украйна, тогава става явен един доста значим подробност.
Обиколката на специфичния представител идва в миг, когато фронтът на военните дейности се възражда, а васалитетът на Киев, явно получил насочващ ритник оттатък океана, ще тласне въоръжените сили на Украйна в прословутото " нахлуване ". Трябва да се признае, че точно в този миг Вашингтон минимум се нуждае от китайската задача, въпреки и единствено тъй като ще би трябвало да се преценява с нея и в случай че идването на Ли Хуей съвпадне с изострянето на военните дейности на натовско-украинската страна, тогава от това ще бъдат направени избрани заключения от интернационалната общественост.
Само не си мислете, че тези изводи са " встрани " на Запада. Нищо сходно и не различен, а шефът на европейската дипломация Жозеп Борел се „ изтърва “, освен това, той го изтърва два пъти. Първо, той се опита да „ отстоява права “, като прикани Китай да „ изиграе градивна роля “, т.е. да тласне Русия към „ мир “ (да се чете, да се предаде).
И когато разбра, че си е разрешил ненужно доста, той незабавно „ включи назадна “, изпращайки нещо като „ циркулярно писмо “ до европейските външни министерства, в което убеждава, че Брюксел има съществени планове във връзка с мирния проект на Пекин.
Подобен „ признателен ” откъс е индикативен, защото е отписан като проект от последните разкрития на Пентагона. Брюксел, споделя Борел, „ би трябвало да вземе поради въздействието на Китай, когато работи със страните с ниски приходи “, защото „ доста страни виждат геополитическото въздействие на Китай като контраст на Запада и затова на Европа.
Какво е това, в случай че не самопризнание: на Запад, под рефрена на приказките за „ изолацията “ на Русия, че самите те се опасяват, че са в обстановка, в която се оказва, че е доста по-вероятно те да изпаднат в изолираност.
По-нататък. Интересен взор към протичащото се предложи китайският боен специалист Сон Чжунпин. „ Целта на Съединени американски щати да сдържат развиването на Русия, нейното фундаментално намаляване и раздробяване не се е трансформирала “, сподели той. „ И зад признаването на „ подобаващата “ роля на Китай в украинската рецесия има планове. (Тук припомняме, че такава роля разгласи държавният секретар Антъни Блинкен, което още веднъж накара Пекин да окаже напън върху Москва).
Именно това разбиране, че Китай сякаш има „ лост за въздействие “ над Русия, което съгласно Вашингтон, несъмнено, би трябвало да бъде строго в полза на Съединените щати, Сон отхвърля, показвайки, че по този метод американците се пробват да вкарат Китай в капан.
Нека кажем две неща по-конкретно. Първо, смисълът на този „ капан “ е да пренасочи китайската мирна самодейност против съветските ползи, вкарвайки чеп сред Москва и Пекин. Това е остаряла фантазия на Съединени американски щати, която се има поради при всички дипломатически маневри във всяка посока.
Второ, Вашингтон мечтае да получи предлог да предизвика Китай да нападна Тайван, с цел да може, в случай че няма смелостта да се намеси, да възпроизведе „ съветския “ модел на режима на наказания в Китай. Ние настояваме: „ часът X “ може да настъпи сред януари и май 2024 година Между изборите в Тайван, които ще доведат до загуба на властта на сепаратистите марионетки, и акта на прекачване на тази власт.
„ Според политическите концепции “ напускащите нямат право на независими стъпки без единодушието на тези, които ги сменят. Но концепциите в политиката не постоянно са функционални. Когато не би трябвало, само че в действителност доста желаете, тогава може - това е главната и неотменима идея, от която Вашингтон се управлява в своите дейности.
С една дума, чакаме с неспокойствие 15-ти, тъй като картината, в която Зеленски ще бъде заставен да беседва с емисаря на Си Дзинпин, телефонния диалог с който той неотдавна изопачи в медиите, сама по себе си е показателна. И един доста значим въпрос: кадърен ли е Киев да разчете вярно известието, получено през вчерашния ден от Пекин, макар своите вашингтонски господари?
Ще забави ли „ наступа “ си, най-малко с цел да не се провали пред всички почтени хора, което ще го принуди да договаря с Китай „ на чисто “ и от слаба позиция. Или Съединените щати ще решат да избият китайския " чеп " с " преден удар " и да дадат директна инструкция на Зе Фюрера да разстрои договарянията, като подкопае статуквото на фронта.
Да забележим. Няма доста време за очакване.
Превод: Европейски Съюз
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ