Премахнахме съдържанието ви. Как дискусия за историята и Холокоста изчезна от българския Фейсбук
Новината за полемиката, отдадена на отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи, беше изтрита от всички профили във Facebook, в които е била споделена. Самата полемика пък беше анулирана с националистически причини. Защо се случи това?
„ Премахнахме наличието ви. Изглежда, че сте се пробвали да съберете сензитивна информация от други хора. Това нарушава нашите стандарти на общността във връзка с киберсигурността. “
На 11 юли това известие е получено от всички с профил във Facebook, които по някакъв мотив, когато и да било, са споделили линк към „ Патология на едно честване “. Това събитие беше планувано да се организира на 3 април 2024 година в Културния център на Софийския университет .
Намерението на уредниците и участниците беше да се прегледа сериозно и аналитично отбелязването на 80 -тата през 2023 година
На 2 април обаче, ден преди проявата, на уеб страницата на университетския център се появи следното известие: „ Събитието „ Патология на едно честване “, което трябваше да се организира на 3 април, сряда, се отсрочва и ще се състои в различен формат. Решението беше взето от екипа на Културния център от съображения за сигурност. “
Решението на екипа на Културния център не удовлетвори участниците в проявата и те не се съгласиха да я организират на друга дата и „ в различен формат “ - да вземем за пример онлайн и скрити на някой таван или мазе. Затова квалифицираните си към този момент текстове в интернет, като ги предоставиха и на Културния център, който ги разгласява на своя.
Не е загадка, че една от аргументите за това „ решение “ е отводът на ректора на университета проф. Георги Вълчев да предприеме каквито и да било ограничения за сигурност на събитието (извън защитата на университета), като в последния миг даже изрично се дистанцира от проявата и сподели:
„ Имаме преди години призната декларация на Народно събрание, където тези проблеми са дискутирани. Като обществена институция, несъмнено, ние сме в обстановката да пазиме формалната държавна позиция, и то напълно аргументирано, защото огромна част от историците в България са декларирали своите мнения, своето мнение и по тази причина планираме ново събитие, което да покаже тази позиция на гилдията историци в България и която да опише детайлно и в детайли за същината на събитията, които са се случили в тези трагични години “.
От изказването стана ясно, че визията на ректора за функционалностите на университета е обвързвана със отбрана на „ формалната държавна позиция “. Стана ясно и това, че от самата тематика той нищо не схваща.
Каква теза застъпват уредниците на събитието и сериозната историческа просвета по света
Подобно на всички съществени откриватели на тематиката по света - Фредерик Чери, Михал Бар-Зоар, Мери Нюбъргър, Надеж Рагару и други, както и на интернационалните еврейски организации и Мемориала Яд Вашем, участниците в плануваната демонстрация „ Патология на едно честване “ се разминават с „ формалната държавна позиция “ от 8 март 2013 година , позицията на президента Румен Радев и неговите съветници, както и на екстремистките националистически обединения в България.
Заедно със по света, те считат, че на 9 март 1943 година е станало преустановяване на „ повдиганията “ на евреи от старите лимити на царството. И за участниците в плануваното събитие, и за сериозната просвета, оцеляването на еврейската общественост не е логически и предстоящ резултат от авансово планувана държавна политика.
Българското държавно управление на проф. Богдан Филов , съдружник на Третия райх , организира антисемитска политика и подхваща редица антисемитски ограничения. Законът за отбрана на нацията, други закони и основаването на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) са част от тази политика.
Част от нея е и добре документираното в архивите договаряне по предложение на Райха (не под напън, насила или с ултиматуми, както се пробват да ни убедят някои) от държавното управление, при посредничеството на немската легация в София , на дейности по планувано депортиране на 20 000 евреи в Полша .
В осъществяване на тази политика са издадени добре известни постановления на българския Министерски съвет . Авторите на отчетите за плануваното събитие и сериозната просвета по света са безапелационни, че решението за преустановяване на „ повдиганията “ на евреи от старите лимити напълно не е неизбежно, наложително и разумно без съществуването на редица фактори.
Това са дейностите на кюстендилските евреи, пътуването до София на кюстендилската делегация, срещата ѝ с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев , акцията на депутатите от болшинството и опълчването на някои от опозицията, дейностите на Българската православна черква (БПЦ) и най-много на митрополитите Кирил и Стефан .
Първоначалното включване от страна на вътрешния министър Петър Габровски и шефа на КЕВ Александър Белев на 8 000 евреи от старите лимити на царството към плануваната депортация на евреи от „ новите земи “ (над 11 000 от ) за запълване на общата численост до 20 000 не би станало без утвърждението на премиера Филов и персонално на цар Борис III .
Едва вследствие на напън, който идва изпод и в който се включват упоменатите нагоре хора и институции, авансово взетото на най-високо ниво решение в София е променено и става чудото.
Едновременно с това 11 343 евреи от „ новите земи “ са депортирани с присъединяване на български офицери, бойци и служители на реда. По този метод българската власт сътрудничи с нацистката към „ окончателното решение “ на еврейския въпрос.
Какво споделят президентът и включилите се към него историци и неисторици
За разлика от авторитетната историческа просвета, декларацията на Народното събрание от 2013 година, президентът Радев и някои въодушевени от него публични общи мнения на български историци (сред които и членове на смесената историческа комисия с Република Северна Македония) настояват друго.
Цялата отговорност за депортацията на 11 343 евреи от така наречен „ нови земи “ се носи само от нацистка Германия заради нейния напън над София. Не е имало политика на държавен антисемитизъм, а това, което се случва, е дело единствено на обособени немски сътрудници. Спасител на близо 50 000 евреи е българската страна, а нейните институции са работили по повсеместен прелиминарен проект за попречване на депортацията.
Антисемитското законодателство и ограничения са били само проформа. Те не са довели до никакво значимо страдалчество измежду еврейското население, защото са били част от цялостния по-голям проект за избавление. Българските управляващи не са можели да откажат депортирането на тези 11 343, защото България няма пълномощия над упоменатите територии. Освен това те не са и знаели какво ще се случи по-късно с тях в Полша .
Както виждаме, разминаването със сериозната международна историография е много сензитивно. Неслучайно издадената през 1972 година книга на американския историк Фредерик Чери се появи на български език след повече от половин век. Написаното от него не се харесва първо на Българската комунистическа партия и персонално на водача ѝ Тодор Живков , само че след това е проблем и за тези, които търсят излишно през днешния ден излъскване на облика на царска България и изключително на тогавашната последна десница.
Какво щяха да кажат отчетите на събитието
Видно стана какво смятаха да с квалифицираните си отчети уредниците и участниците в събитието „ Патология на едно честване “ - Румен Аврамов, Александър Везенков, Еми Барух, Стилиян Йотов .
Самата демонстрация към отбелязването на 80 -тата годишнина през 2023 година стана по тоталитарен фасон, присъщ за времето преди 1989 г ., в който ясно проличава почерка на Радев. Редица професионални историци, доста от които не занимавали се тясно с тематиката, се свързаха в общ блок с псевдоисторици за разработване, сходно на времето на така наречен „ възродителен развой “, на публична държавна позиция.
Ключово за нея беше изказванието за съществуване на цялостна и премислена политика на тогавашната българска страна и нейните институции за избавление на българските евреи. Всички дейности на българските управляващи се преглеждат като реакция на немския напън. Трудовите лагери за евреи са били маневра на страната за спасяването им. Дори и изселването на евреите от София през май 1943 година било сходна реакция. Изобщо, вместо църквата и народните представители, спасители от ден на ден стават царят, дипломацията, армията, юристите.
Изглежда и цар Борис III, заради властническото си ръководство след 1935 година, стартира от ден на ден да импонира на президента Радев, заради което се връща назад в центъра на отбелязване на спасението. Това става много по-подчертано и изцяло маргинализира описа за осъществената с българско държавно присъединяване депортация на евреи от „ новите земи “.
Дори съглашението Белев-Данекер за депортирането на 20 000 евреи, беше оповестено без всевъзможни учредения за фалшификат със съдействието на хора, близки до президента Радев. Разказът за „ спасението “ се вплете изцяло в надигащия се шовинизъм и към този момент няма нищо общо със съпричастност към евреите. По-скоро е заграбване на персоналната честност на стеснен кръг напълно съответни хора, чиито имена са добре известни и нагоре бяха упоменати.
Най-печалното е, че самото споменаване на изцяло документираното съучастничество на българската страна в депортациите се преглежда от президента като „ изменничество “. В последна сметка всичко е част от един общ проект за прослава на властническите режими, преди и след 9 септември 1944 година , и компрометиране на демокрацията и европейската вероятност на страната.
За това спомагат и трендове към някогашната Българска комунистическа партия, чийто едновремешен антифашизъм е минал в откровена путинофилия, а тематиката за депортацията и Холокоста се възприема като наложена от Европа и „ соросоидите “, сходно на „ джендъра “ и упадъчната политическа уместност.
И въпреки всичко, признанието на българското съучастничество в депортациите един ден ще се случи. То ще бъде и удостоверение за зрялост на българското общество.
Ала този ден очевидно е още надалеч в бъдещето. А очевидно бранителите на негационизма (отричане, изкривяване и омаловажаване на Холокоста - б.а.) в България разполагат с запас, който доближава даже до Facebook.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Премахнахме наличието ви. Изглежда, че сте се пробвали да съберете сензитивна информация от други хора. Това нарушава нашите стандарти на общността във връзка с киберсигурността. “
На 11 юли това известие е получено от всички с профил във Facebook, които по някакъв мотив, когато и да било, са споделили линк към „ Патология на едно честване “. Това събитие беше планувано да се организира на 3 април 2024 година в Културния център на Софийския университет .
Намерението на уредниците и участниците беше да се прегледа сериозно и аналитично отбелязването на 80 -тата през 2023 година
На 2 април обаче, ден преди проявата, на уеб страницата на университетския център се появи следното известие: „ Събитието „ Патология на едно честване “, което трябваше да се организира на 3 април, сряда, се отсрочва и ще се състои в различен формат. Решението беше взето от екипа на Културния център от съображения за сигурност. “
Решението на екипа на Културния център не удовлетвори участниците в проявата и те не се съгласиха да я организират на друга дата и „ в различен формат “ - да вземем за пример онлайн и скрити на някой таван или мазе. Затова квалифицираните си към този момент текстове в интернет, като ги предоставиха и на Културния център, който ги разгласява на своя.
Не е загадка, че една от аргументите за това „ решение “ е отводът на ректора на университета проф. Георги Вълчев да предприеме каквито и да било ограничения за сигурност на събитието (извън защитата на университета), като в последния миг даже изрично се дистанцира от проявата и сподели:
„ Имаме преди години призната декларация на Народно събрание, където тези проблеми са дискутирани. Като обществена институция, несъмнено, ние сме в обстановката да пазиме формалната държавна позиция, и то напълно аргументирано, защото огромна част от историците в България са декларирали своите мнения, своето мнение и по тази причина планираме ново събитие, което да покаже тази позиция на гилдията историци в България и която да опише детайлно и в детайли за същината на събитията, които са се случили в тези трагични години “.
От изказването стана ясно, че визията на ректора за функционалностите на университета е обвързвана със отбрана на „ формалната държавна позиция “. Стана ясно и това, че от самата тематика той нищо не схваща.
Каква теза застъпват уредниците на събитието и сериозната историческа просвета по света
Подобно на всички съществени откриватели на тематиката по света - Фредерик Чери, Михал Бар-Зоар, Мери Нюбъргър, Надеж Рагару и други, както и на интернационалните еврейски организации и Мемориала Яд Вашем, участниците в плануваната демонстрация „ Патология на едно честване “ се разминават с „ формалната държавна позиция “ от 8 март 2013 година , позицията на президента Румен Радев и неговите съветници, както и на екстремистките националистически обединения в България.
Заедно със по света, те считат, че на 9 март 1943 година е станало преустановяване на „ повдиганията “ на евреи от старите лимити на царството. И за участниците в плануваното събитие, и за сериозната просвета, оцеляването на еврейската общественост не е логически и предстоящ резултат от авансово планувана държавна политика.
Българското държавно управление на проф. Богдан Филов , съдружник на Третия райх , организира антисемитска политика и подхваща редица антисемитски ограничения. Законът за отбрана на нацията, други закони и основаването на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) са част от тази политика.
Част от нея е и добре документираното в архивите договаряне по предложение на Райха (не под напън, насила или с ултиматуми, както се пробват да ни убедят някои) от държавното управление, при посредничеството на немската легация в София , на дейности по планувано депортиране на 20 000 евреи в Полша .
В осъществяване на тази политика са издадени добре известни постановления на българския Министерски съвет . Авторите на отчетите за плануваното събитие и сериозната просвета по света са безапелационни, че решението за преустановяване на „ повдиганията “ на евреи от старите лимити напълно не е неизбежно, наложително и разумно без съществуването на редица фактори.
Това са дейностите на кюстендилските евреи, пътуването до София на кюстендилската делегация, срещата ѝ с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев , акцията на депутатите от болшинството и опълчването на някои от опозицията, дейностите на Българската православна черква (БПЦ) и най-много на митрополитите Кирил и Стефан .
Първоначалното включване от страна на вътрешния министър Петър Габровски и шефа на КЕВ Александър Белев на 8 000 евреи от старите лимити на царството към плануваната депортация на евреи от „ новите земи “ (над 11 000 от ) за запълване на общата численост до 20 000 не би станало без утвърждението на премиера Филов и персонално на цар Борис III .
Едва вследствие на напън, който идва изпод и в който се включват упоменатите нагоре хора и институции, авансово взетото на най-високо ниво решение в София е променено и става чудото.
Едновременно с това 11 343 евреи от „ новите земи “ са депортирани с присъединяване на български офицери, бойци и служители на реда. По този метод българската власт сътрудничи с нацистката към „ окончателното решение “ на еврейския въпрос.
Какво споделят президентът и включилите се към него историци и неисторици
За разлика от авторитетната историческа просвета, декларацията на Народното събрание от 2013 година, президентът Радев и някои въодушевени от него публични общи мнения на български историци (сред които и членове на смесената историческа комисия с Република Северна Македония) настояват друго.
Цялата отговорност за депортацията на 11 343 евреи от така наречен „ нови земи “ се носи само от нацистка Германия заради нейния напън над София. Не е имало политика на държавен антисемитизъм, а това, което се случва, е дело единствено на обособени немски сътрудници. Спасител на близо 50 000 евреи е българската страна, а нейните институции са работили по повсеместен прелиминарен проект за попречване на депортацията.
Антисемитското законодателство и ограничения са били само проформа. Те не са довели до никакво значимо страдалчество измежду еврейското население, защото са били част от цялостния по-голям проект за избавление. Българските управляващи не са можели да откажат депортирането на тези 11 343, защото България няма пълномощия над упоменатите територии. Освен това те не са и знаели какво ще се случи по-късно с тях в Полша .
Както виждаме, разминаването със сериозната международна историография е много сензитивно. Неслучайно издадената през 1972 година книга на американския историк Фредерик Чери се появи на български език след повече от половин век. Написаното от него не се харесва първо на Българската комунистическа партия и персонално на водача ѝ Тодор Живков , само че след това е проблем и за тези, които търсят излишно през днешния ден излъскване на облика на царска България и изключително на тогавашната последна десница.
Какво щяха да кажат отчетите на събитието
Видно стана какво смятаха да с квалифицираните си отчети уредниците и участниците в събитието „ Патология на едно честване “ - Румен Аврамов, Александър Везенков, Еми Барух, Стилиян Йотов .
Самата демонстрация към отбелязването на 80 -тата годишнина през 2023 година стана по тоталитарен фасон, присъщ за времето преди 1989 г ., в който ясно проличава почерка на Радев. Редица професионални историци, доста от които не занимавали се тясно с тематиката, се свързаха в общ блок с псевдоисторици за разработване, сходно на времето на така наречен „ възродителен развой “, на публична държавна позиция.
Ключово за нея беше изказванието за съществуване на цялостна и премислена политика на тогавашната българска страна и нейните институции за избавление на българските евреи. Всички дейности на българските управляващи се преглеждат като реакция на немския напън. Трудовите лагери за евреи са били маневра на страната за спасяването им. Дори и изселването на евреите от София през май 1943 година било сходна реакция. Изобщо, вместо църквата и народните представители, спасители от ден на ден стават царят, дипломацията, армията, юристите.
Изглежда и цар Борис III, заради властническото си ръководство след 1935 година, стартира от ден на ден да импонира на президента Радев, заради което се връща назад в центъра на отбелязване на спасението. Това става много по-подчертано и изцяло маргинализира описа за осъществената с българско държавно присъединяване депортация на евреи от „ новите земи “.
Дори съглашението Белев-Данекер за депортирането на 20 000 евреи, беше оповестено без всевъзможни учредения за фалшификат със съдействието на хора, близки до президента Радев. Разказът за „ спасението “ се вплете изцяло в надигащия се шовинизъм и към този момент няма нищо общо със съпричастност към евреите. По-скоро е заграбване на персоналната честност на стеснен кръг напълно съответни хора, чиито имена са добре известни и нагоре бяха упоменати.
Най-печалното е, че самото споменаване на изцяло документираното съучастничество на българската страна в депортациите се преглежда от президента като „ изменничество “. В последна сметка всичко е част от един общ проект за прослава на властническите режими, преди и след 9 септември 1944 година , и компрометиране на демокрацията и европейската вероятност на страната.
За това спомагат и трендове към някогашната Българска комунистическа партия, чийто едновремешен антифашизъм е минал в откровена путинофилия, а тематиката за депортацията и Холокоста се възприема като наложена от Европа и „ соросоидите “, сходно на „ джендъра “ и упадъчната политическа уместност.
И въпреки всичко, признанието на българското съучастничество в депортациите един ден ще се случи. То ще бъде и удостоверение за зрялост на българското общество.
Ала този ден очевидно е още надалеч в бъдещето. А очевидно бранителите на негационизма (отричане, изкривяване и омаловажаване на Холокоста - б.а.) в България разполагат с запас, който доближава даже до Facebook.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ