Новината за ареста на Амджад Юсеф – служител на сирийското

Новината за ареста на Амджад Юсеф – чиновник на сирийското разузнаване, взел участие в всеобщите изтезания в Тадамон през 2013 година – провокира необятни публични реакции. Сред присъстващите на последвалите улични празнувания бе и Ахмад ал-Хомси, който акцентира смисъла на задържането за околните на жертвите.

„ Празнувахме съвсем три-четири дни. Хора от прилежащи региони ни изпращаха камили, овце и добитък, които да заколим и раздадем. Сълзите от наслада не спираха “, споделя пред The Guardian 33-годишният деятел от Координационния комитет за Тадамон, който документира зверствата в квартала на Дамаск.

За него и за мнозина в страната карцерът на Юсеф е значим миг в дългия път към търсене на отговорност за закононарушенията на режима на Башар Асад. Видеозаписът, на който Юсеф екзекутира цивилни като част от серия от всеобщи убийства с най-малко 300 жертви, се трансформира в знак на бруталността на режима.

Радостта на ал-Хомси обаче бързо се трансформира в яд, откакто сирийското министерство на вътрешните работи разгласява видео с самопризнание на Юсеф, в което той декларира, че е работил самичък.

„ Разбира се, че това ни разстрои. Това прикрива други забъркани “, споделя ал-Хомси. „ Има още доста причинители. Искаме да знаем кой е заемал управителни позиции по време на тези събития. “

Случаят илюстрира спора сред два фундаментални метода към преходното правораздаване в Сирия. От една страна, потърпевшите упорстват за цялостна отчетност и бистрота на правосъдните процеси. От друга страна, част от актуалното ръководство приоритизира държавната сигурност, като ползва изборни арести и подписва стратегически съглашения за опазване на политическата непоклатимост.

„ Преминахме от преходно към селективно и показно правораздаване “, разяснява откривателят Али Алджасем от Университета в Утрехт. „ Идеята е да арестуваш няколко души, да ги покажеш по малкия екран и да ги използваш като изкупителни жертви. “

Той обръща внимание и на първото правосъдно съвещание против Атеф Наджиб – някогашен началник на политическата сигурност в Дераа и братовчед на Асад. Появата на Наджиб в правосъдната зала, изправен пред един от младежите, изтезавани по негово предписание при започване на спора, се трансформира в знак за напредъка на правораздаването. Според специалисти обаче прекомерният фокус върху наказването на обособени персони крие риск от занемаряване на нуждата от редовно следствие на всички осъществени закононарушения.

„ Преходното правораздаване не е единствено наказване – то е възобновяване на обществото и доверието към институциите. Показността не би трябвало да измества справедливостта “, акцентира Нуша Кабават от Международния център за преходно правораздаване.

Алджасем предизвестява, че фокусът върху настоящата сигурност може да има дълготрайни отрицателни последствия. Според него споразуменията с представители на предходното ръководство носят риск от възпроизвеждане на властнически модели. Правителството ползва прагматичен метод, сключвайки договорености с лица, натрупали капитал по време на спора, против даване на активи и информация. Същевременно се следи обезпечаването на краткотраен имунитет за някогашни чиновници от апарата за сигурност в подмяна на тяхното подпомагане. 

Ключова фигура в този развой е Фади Сакр – някогашен пълководец на проправителствена милиция, който извършва ролята на медиатор сред остарелия и новия хайлайф. Въпреки че против него има обвинявания за присъединяване в всеобщи убийства, той изрично ги отхвърля.

„ Дори тези, които го пазят, признават, че е отговорен, само че все пак го считат за потребен “, разяснява Алджасем.

В рамките на сирийската администрация се следят разминавания в позициите по отношение на правораздаването, само че основните решения в областта на сигурността се концентрират в стеснен кръг към президента Ахмед ал-Шараа. Държавният глава залага на прагматичен курс, при който взаимоотношението с представители на предходното ръководство е честа процедура. Този метод обаче генерира напрежение измежду потърпевшите от спора, които, макар устрема си към непоклатимост, насочат рецензии към неналичието на отчетност и бистрота в процеса. 

„ Имаме доверие в държавното управление, само че ще настояваме за правата си “, показва ал-Хомси.

Паралелно с това държавното управление работи за понижаване на напрежението посредством разговор сред общностите и срещи сред причинители и жертви в някои райони. Резултатите обаче са неравномерни.

Сирийската правна система също не е изцяло готова да преглежда закононарушенията от войната – в наказателния кодекс липсват ясни дефиниции за военни закононарушения и закононарушения против човечеството.

Въпреки това публичният напън за правдивост се ускорява. Комисията за преходно правораздаване приготвя дело против Сакр, както и по-широк развой против участници в всеобщите убийства в Тадамон.

„ Само арест не е правораздаване “, декларира заместник-председателят на комисията Захра ал-Барази.

В продължение на години ал-Хомси скрито е документирал закононарушенията в Тадамон. Сега, след рухването на режима на Асад, той упорства събраните доказателства да бъдат употребявани.

„ Хората желаят да се върнат и да възстановят домовете си “, отбелязва той. „ Но това място е всеобщ гроб. Не може просто да се изтрие. “