Путин моли Хаменей за ирански дронове
Новината, публикувана от американските медии, че Русия е поискала да закупи дронове от Иран, звучи много изненадващо и слага голям брой въпроси. Как е допустимо втората по величина войска в света да прибегне до услугите на страната, заемаща едвам 14-о място в света по армейска мощност ( съгласно класацията от 2002 г.)?! Обратното би било разумно, а и би съответствало на досегашната процедура. Тази инверсия изяснява и необятния интернационален отзив на новината, породила голям брой мнения на първо място в западните медии.
Може би обяснението на сходен ход би било, че през миналите години Иран бе фокусирал напъните си във военната област точно върху основаването на боеприпас от дронове в границите на своята асиметрична тактика. Към него би трябвало да се добави и досегашното съдействие сред Москва и Техеран във военновъздушните борби, датиращо от борбата за Сирия. Когато през септември 2019 година дронове нападнаха петролните съоръжения на „ Арамко “ в Саудитска Арабия, военните специалисти заподозряха и съветска роля при обезпечаване логистиката на интервенцията. Но в случай че тогава Иран се нуждаеше от Русия, с цел да реализира задачите си против Рияд, през днешния ден наподобява, че Москва се нуждае от съдействието на Техеран.
Обвинения и опровержения
Това е вторият път, когато Вашингтон уличава Русия в желание да закупи „ няколкостотин дрона “. В удостоверение на това изказване Съединените щати разгласиха сателитни изображения на двукратно посещаване на съветска делегация във военновъздушната база в Кашан през предишния юни. От американска страна се твърди, че Иран е предложил на съветската делегация безпилотни самолети " Шахид-191 " и " Шахид-129 ".
В тази връзка представителят на иранското външно министерство Насър Кинани съобщи, че макар че съдействието сред Русия и Иран " в региона на някои модерни технологии " е реалност, сходни договаряния не са водени. Думите му бяха доказани и от външен министър Хосейн Амир Абдолахян, който увери украинския си сътрудник, че Иран няма да предприеме стъпки, които биха удължили спора.
Въпреки че Иран отхвърли изказванията на съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан че, Вашингтон има разследваща информация за договорка за ирански дронове за съветската войска, Кенани не отхвърли, че се готви да даде до 100 от тези дронове на съветската войска, в това число такива с оръжейни благоприятни условия, за потребление във войната в Украйна.
" Дейли бийст " отбелязва, че „ най-лошият сюжет за Украйна “ е, че Иран всеобщо ще реалокира своите „ най-способни “ дронове в Русия. Анализатори не изключват Техеран да продаде на Русия дронове, сходни на тези, които „ доставя на хусите в Йемен “.
Подобни уверения обаче контрастират с твърдата позиция на висшия водач на Иран Али Хаменей, който на срещата си с Путин упрекна НАТО, че се пробва да дестабилизира Русия, подкрепяйки съветския разказ за войната. От съветска страна също се отхвърля новината за закупуване на ирански дронове. Помощникът на съветския президент Юрий Ушаков сбито съобщи, че Путин не е обсъждал сходен въпрос с ирански публични лица.
Какво търси Русия?
Въпреки това уеб сайтът " Форин инсайдър " цитира профилирания израелски уебсайт " Дабка ", че Москва е сключила дълготраен боен контракт с Техеран, съгласно който ще ѝ даде десетки дронове. Информирани източници оповестяват за повече от 300 самолета „ Шахид-129 “ и „ Шахид-191 “, някои от които към този момент вземат участие в бойни дейности в Украйна. Срещу това Москва е дала обещание на Техеран неизяснен брой самолети Су-35 четвърто потомство. Иранците също поискали от Русия да спомага за възстановяване качествата на иранските военновъздушни сили да отразяват увеличаващите се удари на израелските военновъздушни сили по ирански цели в Сирия.
Подобен ход може да се изясни с налагането на западните наказания, които попречиха на съветската войска да се въоръжи с съвременни дронове. Това бе доказано и от съветския политически анализатор Геворк Мирзаян, който съобщи пред американския канал „ Ал Хура “, че Русия изнася доста типове модерни оръжия в региона на ракетите, авиацията и артилерията, само че не разполага с усъвършенствана технология в областта на безпилотните самолети, респективно с задоволително дронове, нужни за съветските военновъздушни сили. Според специалиста, това наложило прибягването до импорт на дронове от съдружниците на Москва – Иран и Китай, които са напреднали точно в тази област. От друга страна, в изявление за Ройтерс английският специалист от профилирания боен институт „ РУСИ “ Джак Уотлинг съобщи, че иранските безпилотните самолети ще бъдат потребни на Русия при осъществяване на разследващи полети, както и при бойни задачи, за чиято подготовка е належащо идентифициране на вражеските цели.
От своя страна Джереми Пени, специалист по защитата по въпросите на Близкия изток в Jane`s Global Intelligence, уточни, че Русия евентуално се интересува от ирански дронове, защото те са евтини и имат най-вече търговски съставни елементи. В изявление за Radio Farda той сподели, че Иран е съумял да развие вериги за доставки, които му разрешават да създава широкомащабни и евтини управляеми оръжия, от които руснаците могат да се възползват, до момента в който са лишени от опцията да получават високотехнологични съставни елементи от чужбина. Според Пени, в случай че сходна договорка е реалност, това би означавало, че руснаците ще получат по-малко усъвършенствани версии, които не могат да бъдат употребявани за поразяване с управляеми ракети на движещи се цели като HIMARS.
Сложна мистерия
Това повдига въпроса какво цели Русия с сходна договорка. Дали тя не е огледална на даването на Украйна турските дроновете „ Байрактар TB2 ", които имаха ефикасна роля в блокиране напредването на съветската войска към Киев през първите седмици на експанзията? Макар и Москва да осъзнава, че качеството на иранските дронове не може да се съпоставя с това на турските, може би планът на съветските военни е те да бъдат дейно употребявани на първо място за приемане на разследващи изображения от периметъра на военните дейности.
Понастоящем Русия към момента има изрично въздушно преимущество, най-малко във връзка с броя на ежедневните полети. Руските Военновъздушни сили правят към триста полета на ден, до момента в който Украйна от време на време се задоволява едвам с три. Всичко това приказва за повишената потребност на руснаците от разследващи изображения.Същевременно, съгласно специалиста в лондонския офис на „ Европейски съвет за външна политика “ Федерико Борсари, даването на Украйна на извънредно гъвкавите балистични системи HIMARS наподобява е изправило съветското командване пред незабавната нужда от търсенето на нов вид дронове. В тази връзка той смята, че съветските дронове " Zala KYB ", които са в положение да носят трикилограмов заряд и да поразяват цели до 40 километра, са посочили ниска резултатност. Що се отнася до другите съветски дронове, като „ Илерон-3 “, „ Орлан-10 “ и „ Иноходец “, те или биваха унищожени от украинската въздушна защита, или реализираха скромни полеви резултати.
По всичко наподобява, че Москва е съществено разтревожена от прехода на украинската войска от защита към нахлуване и/или че новите западни оръжия са предизвикали качествени загуби в редиците на съветската войска.
Военните анализатори виждат увеличение на страховете измежду съветските генерали от потреблението на изтребители-бомбардировачи, откакто Съединени американски щати даде на Украйна ракети „ Стингър “ и по тази причина виждаме в последно време замяната им с удари от ракети земя-земя с огромен обхват. Тези комбинирани фактори карат Москва да търси нови военни качества и съвременни технологии.
От друга страна,същият специалист твърди, че въпреки и Иран да е постигнал прочут прогрес в производството на дронове, към момента няма съществени доказателства за тяхната бойна успеваемост. Поради това, той заключава, че прибягването до ирански дронове надали ще обърне борбата в интерес на Русия.
Според различен боен специалист - Дейвид Хамблинг, софтуерен съветник на списание " Форбс ", че е разумно да се стигне до сходна руско-иранска договорка. Иранските дронове летят със скорост от 150 километра в час в течение на двадесет часа. Въоръжени са с „ интелигентни бомби “ " SADID-345 ", които се ръководят посредством лазерна или инфрачервена технология и са в положение да поразяват движещи се цели. Според него, предпочитана цел на руснаците е да употребяват „ Шахид 129 “ за унищожаването на HIMARS. В този смисъл оценките на Хамблинг и Борсари съответстват.
„ Дейли бийст “ отбелязва, че идната договорка е индикация, че Русия " страда от дефицит на дронове ".
Директорът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс сподели, че опитите на Русия да закупи дронове от Иран " разкрива неприятното положение на нейната войска ".
Сделката отразява „ потребността на Москва да запълни сериозна празнота на бойното поле и да откри дълготраен снабдител на бойна технология “, споделиха специалисти пред „ Ню Йорк таймс “.
Затова " Дейли бийст " показва, че " иранските дронове може да разрешат на Русия " да удари " далекобойни " украински цели, откакто Москва загуби десетки свои дронове по време на нашествието.
Но въпреки това, отчетите удостоверяват, че „ иранските дронове няма да решажт коренно хода на войната.
Анализ на Европейския съвет за външни политика показва, че договорката " няма да окаже доста въздействие върху спора в Украйна ".
Според разбора иранските дронове няма да решат главния проблем на Русия, обвързван с „ неналичието на жива мощ и опция за възобновяване на войските в Украйна “.
Новото иранско самочувствие
Според военния наблюдаващ на близката до „ Революционните гвардейци “ организация „ Тасним “ Махди Бахтиари Иран е доста по-напреднал от Русия в технологиите за произвеждане на дронове: „ Това е по този начин, тъй като нашата отбранителна тактика се концентрира върху ракети и дронове, с цел да се заобиколят (международните) наказания наложени върху продажбата на оръжие на страната “.
Ако би трябвало да обобщим, снабдяването на съветската войска с ирански дронове не е изненадващо, само че е индикация, че войната на Русия в Украйна може би е навлязла в задънена улица. Днес светът се готви за поредна порция рецесии, генерирана от тази съветска експанзия, която към този момент провокира енергийна и зърнена рецесия с световни последствия. От друга страна, потреблението на ирански дронове от велика мощ като Русия, удостоверява, че класическото предимство на армиите на огромните страни, изчислявано в брой на самолети от пето потомство и други сходни оръжейни системи, към този момент е изчерпано. Новите технологии разрешават даже на дребни или приблизително огромни страни да създават оръжия като дроновете, които съставляват възпиращ фактор за по-силните от тях, само че и които се трансформират в главен детайл на актуалните войни.
Най-належащият въпрос в този момент е каква ще бъде реакцията на Вашингтон на това, че Иран доставя на Русия съвременни дронове, ще разреши ли това или ще вземе ограничения, с цел да провали тази договорка?
Може би обяснението на сходен ход би било, че през миналите години Иран бе фокусирал напъните си във военната област точно върху основаването на боеприпас от дронове в границите на своята асиметрична тактика. Към него би трябвало да се добави и досегашното съдействие сред Москва и Техеран във военновъздушните борби, датиращо от борбата за Сирия. Когато през септември 2019 година дронове нападнаха петролните съоръжения на „ Арамко “ в Саудитска Арабия, военните специалисти заподозряха и съветска роля при обезпечаване логистиката на интервенцията. Но в случай че тогава Иран се нуждаеше от Русия, с цел да реализира задачите си против Рияд, през днешния ден наподобява, че Москва се нуждае от съдействието на Техеран.
Обвинения и опровержения
Това е вторият път, когато Вашингтон уличава Русия в желание да закупи „ няколкостотин дрона “. В удостоверение на това изказване Съединените щати разгласиха сателитни изображения на двукратно посещаване на съветска делегация във военновъздушната база в Кашан през предишния юни. От американска страна се твърди, че Иран е предложил на съветската делегация безпилотни самолети " Шахид-191 " и " Шахид-129 ".
В тази връзка представителят на иранското външно министерство Насър Кинани съобщи, че макар че съдействието сред Русия и Иран " в региона на някои модерни технологии " е реалност, сходни договаряния не са водени. Думите му бяха доказани и от външен министър Хосейн Амир Абдолахян, който увери украинския си сътрудник, че Иран няма да предприеме стъпки, които биха удължили спора.
Въпреки че Иран отхвърли изказванията на съветника по националната сигурност на Съединени американски щати Джейк Съливан че, Вашингтон има разследваща информация за договорка за ирански дронове за съветската войска, Кенани не отхвърли, че се готви да даде до 100 от тези дронове на съветската войска, в това число такива с оръжейни благоприятни условия, за потребление във войната в Украйна.
" Дейли бийст " отбелязва, че „ най-лошият сюжет за Украйна “ е, че Иран всеобщо ще реалокира своите „ най-способни “ дронове в Русия. Анализатори не изключват Техеран да продаде на Русия дронове, сходни на тези, които „ доставя на хусите в Йемен “.
Подобни уверения обаче контрастират с твърдата позиция на висшия водач на Иран Али Хаменей, който на срещата си с Путин упрекна НАТО, че се пробва да дестабилизира Русия, подкрепяйки съветския разказ за войната. От съветска страна също се отхвърля новината за закупуване на ирански дронове. Помощникът на съветския президент Юрий Ушаков сбито съобщи, че Путин не е обсъждал сходен въпрос с ирански публични лица.
Какво търси Русия?
Въпреки това уеб сайтът " Форин инсайдър " цитира профилирания израелски уебсайт " Дабка ", че Москва е сключила дълготраен боен контракт с Техеран, съгласно който ще ѝ даде десетки дронове. Информирани източници оповестяват за повече от 300 самолета „ Шахид-129 “ и „ Шахид-191 “, някои от които към този момент вземат участие в бойни дейности в Украйна. Срещу това Москва е дала обещание на Техеран неизяснен брой самолети Су-35 четвърто потомство. Иранците също поискали от Русия да спомага за възстановяване качествата на иранските военновъздушни сили да отразяват увеличаващите се удари на израелските военновъздушни сили по ирански цели в Сирия.
Подобен ход може да се изясни с налагането на западните наказания, които попречиха на съветската войска да се въоръжи с съвременни дронове. Това бе доказано и от съветския политически анализатор Геворк Мирзаян, който съобщи пред американския канал „ Ал Хура “, че Русия изнася доста типове модерни оръжия в региона на ракетите, авиацията и артилерията, само че не разполага с усъвършенствана технология в областта на безпилотните самолети, респективно с задоволително дронове, нужни за съветските военновъздушни сили. Според специалиста, това наложило прибягването до импорт на дронове от съдружниците на Москва – Иран и Китай, които са напреднали точно в тази област. От друга страна, в изявление за Ройтерс английският специалист от профилирания боен институт „ РУСИ “ Джак Уотлинг съобщи, че иранските безпилотните самолети ще бъдат потребни на Русия при осъществяване на разследващи полети, както и при бойни задачи, за чиято подготовка е належащо идентифициране на вражеските цели.
От своя страна Джереми Пени, специалист по защитата по въпросите на Близкия изток в Jane`s Global Intelligence, уточни, че Русия евентуално се интересува от ирански дронове, защото те са евтини и имат най-вече търговски съставни елементи. В изявление за Radio Farda той сподели, че Иран е съумял да развие вериги за доставки, които му разрешават да създава широкомащабни и евтини управляеми оръжия, от които руснаците могат да се възползват, до момента в който са лишени от опцията да получават високотехнологични съставни елементи от чужбина. Според Пени, в случай че сходна договорка е реалност, това би означавало, че руснаците ще получат по-малко усъвършенствани версии, които не могат да бъдат употребявани за поразяване с управляеми ракети на движещи се цели като HIMARS.
Сложна мистерия
Това повдига въпроса какво цели Русия с сходна договорка. Дали тя не е огледална на даването на Украйна турските дроновете „ Байрактар TB2 ", които имаха ефикасна роля в блокиране напредването на съветската войска към Киев през първите седмици на експанзията? Макар и Москва да осъзнава, че качеството на иранските дронове не може да се съпоставя с това на турските, може би планът на съветските военни е те да бъдат дейно употребявани на първо място за приемане на разследващи изображения от периметъра на военните дейности.
Понастоящем Русия към момента има изрично въздушно преимущество, най-малко във връзка с броя на ежедневните полети. Руските Военновъздушни сили правят към триста полета на ден, до момента в който Украйна от време на време се задоволява едвам с три. Всичко това приказва за повишената потребност на руснаците от разследващи изображения.Същевременно, съгласно специалиста в лондонския офис на „ Европейски съвет за външна политика “ Федерико Борсари, даването на Украйна на извънредно гъвкавите балистични системи HIMARS наподобява е изправило съветското командване пред незабавната нужда от търсенето на нов вид дронове. В тази връзка той смята, че съветските дронове " Zala KYB ", които са в положение да носят трикилограмов заряд и да поразяват цели до 40 километра, са посочили ниска резултатност. Що се отнася до другите съветски дронове, като „ Илерон-3 “, „ Орлан-10 “ и „ Иноходец “, те или биваха унищожени от украинската въздушна защита, или реализираха скромни полеви резултати.
По всичко наподобява, че Москва е съществено разтревожена от прехода на украинската войска от защита към нахлуване и/или че новите западни оръжия са предизвикали качествени загуби в редиците на съветската войска.
Военните анализатори виждат увеличение на страховете измежду съветските генерали от потреблението на изтребители-бомбардировачи, откакто Съединени американски щати даде на Украйна ракети „ Стингър “ и по тази причина виждаме в последно време замяната им с удари от ракети земя-земя с огромен обхват. Тези комбинирани фактори карат Москва да търси нови военни качества и съвременни технологии.
От друга страна,същият специалист твърди, че въпреки и Иран да е постигнал прочут прогрес в производството на дронове, към момента няма съществени доказателства за тяхната бойна успеваемост. Поради това, той заключава, че прибягването до ирански дронове надали ще обърне борбата в интерес на Русия.
Според различен боен специалист - Дейвид Хамблинг, софтуерен съветник на списание " Форбс ", че е разумно да се стигне до сходна руско-иранска договорка. Иранските дронове летят със скорост от 150 километра в час в течение на двадесет часа. Въоръжени са с „ интелигентни бомби “ " SADID-345 ", които се ръководят посредством лазерна или инфрачервена технология и са в положение да поразяват движещи се цели. Според него, предпочитана цел на руснаците е да употребяват „ Шахид 129 “ за унищожаването на HIMARS. В този смисъл оценките на Хамблинг и Борсари съответстват.
„ Дейли бийст “ отбелязва, че идната договорка е индикация, че Русия " страда от дефицит на дронове ".
Директорът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс сподели, че опитите на Русия да закупи дронове от Иран " разкрива неприятното положение на нейната войска ".
Сделката отразява „ потребността на Москва да запълни сериозна празнота на бойното поле и да откри дълготраен снабдител на бойна технология “, споделиха специалисти пред „ Ню Йорк таймс “.
Затова " Дейли бийст " показва, че " иранските дронове може да разрешат на Русия " да удари " далекобойни " украински цели, откакто Москва загуби десетки свои дронове по време на нашествието.
Но въпреки това, отчетите удостоверяват, че „ иранските дронове няма да решажт коренно хода на войната.
Анализ на Европейския съвет за външни политика показва, че договорката " няма да окаже доста въздействие върху спора в Украйна ".
Според разбора иранските дронове няма да решат главния проблем на Русия, обвързван с „ неналичието на жива мощ и опция за възобновяване на войските в Украйна “.
Новото иранско самочувствие
Според военния наблюдаващ на близката до „ Революционните гвардейци “ организация „ Тасним “ Махди Бахтиари Иран е доста по-напреднал от Русия в технологиите за произвеждане на дронове: „ Това е по този начин, тъй като нашата отбранителна тактика се концентрира върху ракети и дронове, с цел да се заобиколят (международните) наказания наложени върху продажбата на оръжие на страната “.
Ако би трябвало да обобщим, снабдяването на съветската войска с ирански дронове не е изненадващо, само че е индикация, че войната на Русия в Украйна може би е навлязла в задънена улица. Днес светът се готви за поредна порция рецесии, генерирана от тази съветска експанзия, която към този момент провокира енергийна и зърнена рецесия с световни последствия. От друга страна, потреблението на ирански дронове от велика мощ като Русия, удостоверява, че класическото предимство на армиите на огромните страни, изчислявано в брой на самолети от пето потомство и други сходни оръжейни системи, към този момент е изчерпано. Новите технологии разрешават даже на дребни или приблизително огромни страни да създават оръжия като дроновете, които съставляват възпиращ фактор за по-силните от тях, само че и които се трансформират в главен детайл на актуалните войни.
Най-належащият въпрос в този момент е каква ще бъде реакцията на Вашингтон на това, че Иран доставя на Русия съвременни дронове, ще разреши ли това или ще вземе ограничения, с цел да провали тази договорка?
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ