Новината на седмицата без каквото и да било съмнение е

Новината на седмицата без каквото и да било подозрение е публикуването на новите данни от PISA. То докара до стихия от реакции в целия набор – от „ загиваме “ до „ няма проблем “, и даже предизвика Министерство на образованието да предложи ограничения, които целят подготовката на българските възпитаници на интернационалния тест. След като първичната възбуденост се поуспокои, можем по-спокойно да обърнем внимание по-важните заключения от оповестените резултати и насоките за развиване на системата на учебно обучение.
" Всичко си е наред " или " нечуван разпад "?
Първо, дано разгледаме най-общо изказванието, че „ всичко си е наред “ – изразена ноторно, само че не само в   , от която излиза, че PISA е погрешно проучване, а българските възпитаници са си супер. Не съществува, несъмнено, методология за оценка на познания и умения, която да е безгрешна и да се радва на универсална поддръжка. Тази обаче е единствената, която се ползва в подобен широк обхват от страни с разнообразни просветителни системи и разрешава директно да вършим съпоставения сред тях. Твърденията, че водещите страни се нагаждат към метода на структуриране на PISA теста в името на интернационален авторитет не могат да бъдат изцяло оборени. Въпреки това обаче нежеланите резултати на българските възпитаници, сравними с страни с другояче доста по-ниско равнище на икономическо и обществено развиване остават. Обвиняването на външни фактори постоянно е най-лесният метод, само че в тази ситуация е изцяло неправилно.

Противоположната теза е, че в учебното обучение се следи някакъв нечуван разпад. Тя е също толкоз погрешна и почива най-много на низходящата наклонност в резултатите на българските възпитаници в трите категории на PISA. Спадът на резултатите обаче е забележим в редица от изследваните страни през 2022 година, а създателите на обявата го разказват като „ невиждан “. В България можем да приказваме не толкоз за изострен, нов проблем със знанията и уменията на учениците, що се касае за хроничен – изводите за страната са сходни от най-малко десетилетие. Също толкоз несъстоятелно е да се отдава прекомерно огромна тежест на пандемията, рестриктивните мерки и ученето от разстояние; те несъмнено имат своя резултат, съвсем универсално отрицателен, само че проблемите са надалеч по-системни и дълбоки от този еднократен потрес.