Проруският кандидат Джордже Симион и реформаторът Никушор Дан отиват на балотаж в Румъния
Новината е последно актуализирана в 07:39 ч. на 5 май.
След броене на 100% от гласовете от първия тур на президентските избори в Румъния проруският претендентът на националистическата партия Джордже Симион завоюва с 40,94% от вота - или с 3 862 404 гласа. Той ще се изправи на балотаж на 18 май против самостоятелния претендент и сегашен кмет на Букурещ Никушор Дан, който приключи втори с 20,98% (1 979 711 гласа).
Симион получи персонална поддръжка от Калин Джорджеску, който не беше позволен до регистрация на изборите.
Трети в конкуренцията остана някогашният президент на Сената и дълготраен политик Крин Антонеску, получил 20,09% от гласовете. Антонеску, постоянно именуван в медиите „ румънския Бойко Борисов “, призна провалянето си незабавно след излизането на окончателните резултати. Той обаче че към момента не е оповестил кого ще поддържа на втория тур.
Преднината на Дан пред Антонеску е малко над 84 000 гласа и съгласно анализатори е резултат главно от гласовете от румънската диаспора, които обичайно демонстрират интензивност при избори с явен конфликт сред статукво и смяна.
Четвърти остана някогашният министър председател Виктор Понта с 13,06%, до момента в който Елена Ласкони, която допреди няколко месеца беше посочена за евентуален любимец, получи едвам 2,68%, потвърждавайки разпадането на известността ѝ след поредност от кавги и различия в предизборния щаб.
Защо изборите в Румъния са толкоз значими?
Президентът на Румъния би трябвало да поддържа относителна партийна индиферентност. Той има по-широки пълномощия по Конституция - едно от тях е правото да номинира претендент за министър председател, който по-късно се утвърди или отхвърли от Народното събрание.
Румъния е една от най-важните страни по източния фронт на НАТО в подтекста на войната в Украйна. Досега Букурещ поддържаше Украйна без съмнения.
От идването на Доналд Тръмп на власт обаче страната беше взета на прицел от Белия дом поради анулирането на вота за Калин Джорджеску - даже подготовката за събаряне на визовия режим беше блокирана.
От 2014 до февруари 2025 година президент на страната беше проевропейският политик и някогашен преподавател Клаус Йоханис. Той подаде оставка, още преди да бъде определен негов правоприемник, откакто беше подложен на напън да се отдръпна поради изтеклия му втори мандат.
Временният държавен глава е ръководителят на Сената Илие Боложан.
След броене на 100% от гласовете от първия тур на президентските избори в Румъния проруският претендентът на националистическата партия Джордже Симион завоюва с 40,94% от вота - или с 3 862 404 гласа. Той ще се изправи на балотаж на 18 май против самостоятелния претендент и сегашен кмет на Букурещ Никушор Дан, който приключи втори с 20,98% (1 979 711 гласа).
Симион получи персонална поддръжка от Калин Джорджеску, който не беше позволен до регистрация на изборите.
Трети в конкуренцията остана някогашният президент на Сената и дълготраен политик Крин Антонеску, получил 20,09% от гласовете. Антонеску, постоянно именуван в медиите „ румънския Бойко Борисов “, призна провалянето си незабавно след излизането на окончателните резултати. Той обаче че към момента не е оповестил кого ще поддържа на втория тур.
Преднината на Дан пред Антонеску е малко над 84 000 гласа и съгласно анализатори е резултат главно от гласовете от румънската диаспора, които обичайно демонстрират интензивност при избори с явен конфликт сред статукво и смяна.
Четвърти остана някогашният министър председател Виктор Понта с 13,06%, до момента в който Елена Ласкони, която допреди няколко месеца беше посочена за евентуален любимец, получи едвам 2,68%, потвърждавайки разпадането на известността ѝ след поредност от кавги и различия в предизборния щаб.
Защо изборите в Румъния са толкоз значими?
Президентът на Румъния би трябвало да поддържа относителна партийна индиферентност. Той има по-широки пълномощия по Конституция - едно от тях е правото да номинира претендент за министър председател, който по-късно се утвърди или отхвърли от Народното събрание.
Румъния е една от най-важните страни по източния фронт на НАТО в подтекста на войната в Украйна. Досега Букурещ поддържаше Украйна без съмнения.
От идването на Доналд Тръмп на власт обаче страната беше взета на прицел от Белия дом поради анулирането на вота за Калин Джорджеску - даже подготовката за събаряне на визовия режим беше блокирана.
От 2014 до февруари 2025 година президент на страната беше проевропейският политик и някогашен преподавател Клаус Йоханис. Той подаде оставка, още преди да бъде определен негов правоприемник, откакто беше подложен на напън да се отдръпна поради изтеклия му втори мандат.
Временният държавен глава е ръководителят на Сената Илие Боложан.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ