KGHM или неизвестната история на полското икономическо чудо
„ Новината, че стопанската система на Полша към този момент надвишава 1 трилион $ годишно и се подрежда измежду най-големите 20 в света, демонстрира невероятния триумф на бързия преход. Когато се приказва за нея, множеството хора мислят за големия триумф на страната като индустриален център за европейския пазар – мебели, домакинска техника, автомобилни съставни елементи, хранителна промишленост. Полша фактически се трансформира в индустриалната фабрика на Централна Европа. По-рядко обаче се обръща внимание на обстоятелството, че страната разполага и с една от най-силните минни и металургични промишлености в Европа. “
Това написа в обществената мрежа Фейсбук. Ето какво още уточни по този мотив:
„ Най-добрият образец за това е KGHM Polska Miedź – компания, която стартира като характерен социалистически комбинат, а през днешния ден е измежду най-големите производители на мед и сребро в света (виж двете приложени ранглисти на най-големите мини). Историята ѝ е по едно и също време история за сполучлива индустриална рационализация, за стратегическа държавна политика и за това по какъв начин един посткомунистически актив може не просто да оцелее, а да се трансформира в световен състезател.
Компанията е основана през 1961 година като държавен минно-металургичен комбинат в комунистическа Полша, след откриването на огромни медни находища в Долна Силезия край Любин и Полковице. Първоначално KGHM е характерен социалистически промишлен колос – отвесно интегриран държавен производител на мед и метали, насочен към потребностите на плановата стопанска система.
След 1989 година компанията минава през дълбока промяна. През 1991 година е преобразувана в акционерно сдружение, а през 1997 година е листната на Варшавската фондова борса. Въпреки приватизацията, полската страна резервира доста въздействие. Днес държавното присъединяване е към 32% посредством Министерството на държавните активи, което я прави най-големия акционер, само че не и едноличен притежател. Това е характерен модел за Полша – стратегически надзор без цялостна държавна благосъстоятелност.
Основата на компанията в Полша са три огромни подземни мини – Lubin, Rudna и Polkowice-Sieroszowice. Всички те са дълбоки подземни рудници, ситуирани в така наречен Полски меден пояс в Долна Силезия. Работят на дълбочина сред към 550 и 1250 метра, дружно добиват над 30 млн. тона руда годишно и през днешния ден се подреждат на 6-то място в света по произвеждане.
Компанията разполага и с два съществени металургични комплекса в Полша – медодобивните и рафиниращи фабрики Głogów и Legnica. Освен тях KGHM има и преработвателния цех Cedynia, който създава медна тел и полуфабрикати. Głogów е главният металургичен център на компанията и един от най-големите в Европа, като с изключение на мед създава сребро, злато, олово и сярна киселина. В момента последното се явява извънредно конкурентно преимущество на фона на световния дефицит и високите цени на сярната киселина, поради прекъсването на износа от Персийския залив.
Най-впечатляващо е по какъв начин се трансформира производството след края на комунизма. В началото на 90-те години KGHM добива към 400 хиляди тона мед годишно. До началото на 2000-те производството доближава съвсем 500 хиляди тона, а в последните години световният рандеман на групата надвишава 700 хиляди тона меден еквивалент годишно с помощта на интернационалните активи в Чили, Канада и Съединени американски щати.
Още по-интересна е историята със среброто. Полските медни руди съдържат обилни количества сребро като непряк артикул, а софтуерната рационализация след 90-те разрешава доста по-висока степен на добиване. В началото на прехода производството е под 800 тона годишно, до момента в който през 2025 година KGHM към този момент добива 1347 тона сребро и през днешния ден оглавява класацията на най-големите сребърни мини в света (третата картинка). Почти целият локален рандеман на сребро в Европейски Съюз се дължи на KGHM.
Растежът след комунизма не идва единствено от по-високи цени на металите, а от огромна софтуерна рационализация. KGHM влага в автоматизация, нови подземни технологии, съвременни флотационни процеси и интернационална агресия. Ключов миг е придобиването на канадската Quadra FNX през 2012 година за близо 3 милиарда $, което трансформира компанията от районен производител в световен минен състезател.
Днес KGHM е знак на нещо относително рядко за посткомунистическа промишленост: държавно завещан тежък промишлен актив, който освен оцелява след прехода, само че се трансформира в световен водач.
Сравнението с България е изключително показателно. В края на социализма България също разполага със забележителен минен и металургичен бранш, в това число рандеман и преправка на мед и злато. През 90-те години обаче промишлеността е оставена да деградира в изискванията на безреден преход, липса на вложения, тежка финансова рецесия и ниски цени на металите. Приватизацията идва късно – главно в края на десетилетието – а активите са разграничени сред разнообразни компании и притежатели.
В резултат България през днешния ден има сполучливи обособени предприятия и постоянен експорт на медни артикули, само че няма огромна отвесно интегрирана национална компания от мащаба на KGHM. Нито една българска минна или металургична група не развива значима интернационална агресия, не придобива задгранични активи и не се трансформира в световен промишлен състезател. Именно тук се вижда една от огромните разлики сред полския и българския преход. Полша съумява да модернизира индустриалното си завещание и да го трансформира в конкурентно преимущество, до момента в който България позволява раздробяване на цели индустриални екосистеми.
Полската промишленост за търсене, изследване, рандеман и произвеждане на мед и сребро се развива с бурни темпове, включително на гъсто обитаемата територия на самата Полша. Двата метала са в основата на мечтаната електрификация и се преглеждат като стратегически актив за развиване на всевъзможни производства с огромна добавена стойност на равнище Европейски съюз. Същата промишленост в България бива гонена при всеки опит да търси нови или да уголемява наличните залежи, което я осъжда на мудна, само че сигурна гибел.
Искаме да бъдем важен фактор в Европа, само че очевидно нямаме предпочитание. Поляците желаят, могат и го вършат. За страдание това напълно не се отнася единствено за рудодобива. “
Присъединете се към нашия
Как ще ги стигнем поляците?
