Минути делели Мира Добрева от смъртта
Новината, че дългогодишната водеща на Българска национална телевизия Мира Добрева е претърпяла незабавна интервенция и е в медикаментозна кома, развълнува стотици хора, които не спираха да питат какво я е сполетяло и какво е нейното положение. Добрата новина, че тя се усъвършенства, пристигна два дни по-късно. Оказва се, че Добрева фактически се разминава на косъм със гибелта след извънредно магически ден със фамилията си в планината. За тежкото тестване споделя пред “24 часа " нейната щерка Лора, която през днешния ден е признателна за щастливата развръзка.
- Лора, по какъв начин е сега майка ви Мира Добрева?
- Тя към този момент е по-добре и без заплаха за живота - това е най-важното от всичко. Минахме дълъг път с трудности от разнообразни естества, но тя е нашият воин и съумя да се оправи с това, несъмнено, с безрезервната поддръжка на лекуващите я лекари от “Пирогов ". Пълното ѝ възобновяване ще бъде постепенно, дълго, само че знаем, че и този ден ще пристигна.
- Страшно доста хора показаха терзанието си за нея, откакто вие съобщихте във фейсбук, че се е наложило тя да бъде незабавно оперирана и е сложена в медикаментозна кома. Какво се случи? Какво наложи тези незабавни дейности?
- На 3 септември изкачихме Рилските езера с цялото семейство. Беше незабравимо прекарване с гледки, спиращи дъха. Не чакахме, че едвам два часа откакто се прибрахме у дома, дъхът ѝ в действителност бе на косъм от това да спре. Мама направи изострен перитонит и по неотложност бе призната за интервенция на корема в “Пирогов ". След сполучливата интервенция обаче се развиха други затруднения и инфекции. Тя спря да може да диша независимо - заради това се наложи да бъде вкарана в реанимация, сложена в медикаментозна кома и интубирана. Тук е редно още веднъж да кажа, че от самото начало тя бе под зорките наблюдения на невероятните професионалисти в “Пирогов " - и сме безпределно признателни за това, че те се грижеха за нея непрекъснато, и макар пречките и затрудненията се пребориха за нейния живот.
- Тежка ли беше интервенцията?
- От днешна позиция не мога да опиша благодарността си за това, че бяхме към този момент у дома, когато всичко това се случи. Деляха я часове, в случай че не минути от гибелта. Не мога да спра да си мисля, че в случай че това се беше случило, докато бяхме на езерния връх, нямаше да водим този диалог. Благодарна съм на Господ, че ни разреши да поверим мама в ръцете на лекарите, които я върнаха назад към живота.
- Вярвахте ли безусловно в дейностите на експертите?
- В подобен миг най-тежкото, което би трябвало човек да одобри, е, че няма какво да направи, с изключение на да се довери. Но от първите ни мигове в “Пирогов " ние не сме имали подозрения в лекарите и тяхната навременна преценка. Всъщност истината е, че в случай че не ни бяха споделили те, че мама би трябвало да бъде оперирана по неотложност, даже нямаше да си го помислим. Тя в никакъв случай не се е оплаквала от проблеми със стомаха - през мозъка не ни е минавало, че това може да се случи. Затова нашият апел би бил - бъдете виновни към здравето си, следете индикаторите си, правете си годишните проучвания и визити при лекари - не оставяйте болката в стомаха за на следващия ден, тъй като през днешния ден имате нещо друго за извършване, и споделяйте с околните си, когато изпитвате дискомфорт. Не си мислете и за момент, че те имат нещо друго значимо на главата си в този момент. Защото просто нищо друго не е по-важно.
- Вие самата изплашихте ли се, когато разбрахте, че майка ви е в медикаментозна кома?
- Едва ли ще намеря думи, с които да опиша какво преживяхме всички в фамилията, несъмнено, незначително спрямо всичко, през която тя самата мина. Мама ненавижда клишета, само че те са такива с причина - и от днешна позиция мога да кажа, че тези обстановки те учат на доста.
Първо, животът е къс - и нежен. Не забравяй да казваш на хората, които обичаш, че ги обичаш - бъди напряко скучен! Прекарвай всеки свободен момент с тях и осъзнай, че нито един ангажимент няма краен период по този начин, както краен период има само животът.
Живей го, граби с цялостни шепи, изведи майка си на обяд, напазарувай на баба си за у дома, излез на разходка с татко си и почерпи брат си със сладолед, тъй като тези мигове се изплъзват доста преди да осъзнаем какво в действителност значат за нас.
- Лора, по какъв начин е сега майка ви Мира Добрева?
- Тя към този момент е по-добре и без заплаха за живота - това е най-важното от всичко. Минахме дълъг път с трудности от разнообразни естества, но тя е нашият воин и съумя да се оправи с това, несъмнено, с безрезервната поддръжка на лекуващите я лекари от “Пирогов ". Пълното ѝ възобновяване ще бъде постепенно, дълго, само че знаем, че и този ден ще пристигна.
- Страшно доста хора показаха терзанието си за нея, откакто вие съобщихте във фейсбук, че се е наложило тя да бъде незабавно оперирана и е сложена в медикаментозна кома. Какво се случи? Какво наложи тези незабавни дейности?
- На 3 септември изкачихме Рилските езера с цялото семейство. Беше незабравимо прекарване с гледки, спиращи дъха. Не чакахме, че едвам два часа откакто се прибрахме у дома, дъхът ѝ в действителност бе на косъм от това да спре. Мама направи изострен перитонит и по неотложност бе призната за интервенция на корема в “Пирогов ". След сполучливата интервенция обаче се развиха други затруднения и инфекции. Тя спря да може да диша независимо - заради това се наложи да бъде вкарана в реанимация, сложена в медикаментозна кома и интубирана. Тук е редно още веднъж да кажа, че от самото начало тя бе под зорките наблюдения на невероятните професионалисти в “Пирогов " - и сме безпределно признателни за това, че те се грижеха за нея непрекъснато, и макар пречките и затрудненията се пребориха за нейния живот.
- Тежка ли беше интервенцията?
- От днешна позиция не мога да опиша благодарността си за това, че бяхме към този момент у дома, когато всичко това се случи. Деляха я часове, в случай че не минути от гибелта. Не мога да спра да си мисля, че в случай че това се беше случило, докато бяхме на езерния връх, нямаше да водим този диалог. Благодарна съм на Господ, че ни разреши да поверим мама в ръцете на лекарите, които я върнаха назад към живота.
- Вярвахте ли безусловно в дейностите на експертите?
- В подобен миг най-тежкото, което би трябвало човек да одобри, е, че няма какво да направи, с изключение на да се довери. Но от първите ни мигове в “Пирогов " ние не сме имали подозрения в лекарите и тяхната навременна преценка. Всъщност истината е, че в случай че не ни бяха споделили те, че мама би трябвало да бъде оперирана по неотложност, даже нямаше да си го помислим. Тя в никакъв случай не се е оплаквала от проблеми със стомаха - през мозъка не ни е минавало, че това може да се случи. Затова нашият апел би бил - бъдете виновни към здравето си, следете индикаторите си, правете си годишните проучвания и визити при лекари - не оставяйте болката в стомаха за на следващия ден, тъй като през днешния ден имате нещо друго за извършване, и споделяйте с околните си, когато изпитвате дискомфорт. Не си мислете и за момент, че те имат нещо друго значимо на главата си в този момент. Защото просто нищо друго не е по-важно.
- Вие самата изплашихте ли се, когато разбрахте, че майка ви е в медикаментозна кома?
- Едва ли ще намеря думи, с които да опиша какво преживяхме всички в фамилията, несъмнено, незначително спрямо всичко, през която тя самата мина. Мама ненавижда клишета, само че те са такива с причина - и от днешна позиция мога да кажа, че тези обстановки те учат на доста.
Първо, животът е къс - и нежен. Не забравяй да казваш на хората, които обичаш, че ги обичаш - бъди напряко скучен! Прекарвай всеки свободен момент с тях и осъзнай, че нито един ангажимент няма краен период по този начин, както краен период има само животът.
Живей го, граби с цялостни шепи, изведи майка си на обяд, напазарувай на баба си за у дома, излез на разходка с татко си и почерпи брат си със сладолед, тъй като тези мигове се изплъзват доста преди да осъзнаем какво в действителност значат за нас.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ