Новината: Австрия не желае България в Шенген. Интересно, как ще

Шенген е капан: Ако пазим границата сме грешници, ако пуснем Ордата – диваци

Новината: Австрия не желае България в Шенген. Интересно, по какъв начин ще изясняват ратаите на Властта поредния ритник.

И – бройте, какъв брой пъти ще бъде коментирана по малките екрани тематиката.

ПРОЧЕТЕНО ОТНОВО

ШЕНГЕН – НЕВЪЗМОЖНИЯТ

Шенген е неосъществим – постоянно ще има една/някаква Нидерландия, която ще бесува против нас.

Шенген – не като освободена от гранични формалности територия. А като Зона на същинското, а не притворно единодушие.

Винаги ще ни гледат на криво/с съмнение. Шенген е един капан за нас.

Липсва вярното решение.

Ако пазим границата си както би трябвало и както повелява Законът, сме грешници. Ако пък пропущаме Ордата – отново сме грешници. Медиите, които са създали кино лентата за простреляния сирийски нарушител, в никакъв случай няма да кажат и две думи за нашия служител на реда, погубен край оградата.

Няма да създадат филм за него – и да поразмишляват около гибелта му – има ли обективен отговор на предизвикването? Какъв?

Да ни го подскажат, нали са авторитетни медии.

Какво да вършим?

Куршумите на техните трафиканти са почтени. Нашите – даже неизстреляни – не са.

И за кого, в действителност, става дума – за майки с деца, за болнави възрастни или за здрави и прави млади мъже, които са търсачи на добър живот?

Не е емигрант келешът, който може да даде няколко хиляди евро на трафиканта си. Но ние би трябвало да сме съпричастни и с неговата случка.

Сякаш няма излаз: в случай че се държим като сериозна страна, сме диваци. Ако сме мекушави и изоставени сами да се оправяме с казуса – все някоя Австрия ще пропищи.

Отровна измама.

Ние в никакъв случай няма да се оправим с претенциите им – искания от разстояние – на ситостта и на безразличието.

Нали направихме всичко допустимо за украинския поток – и отново не останаха удовлетворени. Искат си четиризвездните хотели и ни гледат изкривено.

И сирийците ли – в случай че са сирийци – да настаняваме в първокласни хотели? „ След патрона какво следва? “? – това е заглавието на текст, писан през октомври 2015-а, има го в страницата.

/цитат/ „ Нямаме граница, тъй като нямаме концепция, по какъв начин да се защитим – въобще. Дупедавството не е концепция.

Нямаме съдружници – с изключение на на думи, в случай че думите на европейските служители въобще значат нещо. “

Цитат от „ Газим и минаваме “, септември 2015-а:

„ Един от „ бежанците “ сподели по малкия екран: „ И милион пъти да ни връщате, ние отново ще се върнем тук! “

Това е гласът на завоевателя.

А/по същото време тълпата в Одрин викаше: “Ще прегазим границите! Газим и минаваме! “

Цитат от „ Кривогледи за българската орис “ – септември 2015-а:

„ Всички мислят за личните си ползи, единствено ние се държим като интернационалисти, като коне с капаци “.

Цитат от „ Съюзници на Ордите “ – ноември 2016-а:

„ Изтъпаниха пред камерата някакъв вид и общително изслушаха дрънканиците му: бягал от Афганистан, тъй като талибаните желали да го вербуват?!

Това е приказка за идиоти, не за сериозна телевизия.

11 – единайсет – пъти го прибирали назад на нашата граница – обаче най-после съумял да остане тук.

И незабавно се намърдал пред камерата – с цел да ръси неистина след неистина.

И нито едно доказателство.

Сълзливите излияния на „ бежанците “, на които малките екрани толкоз драговолно се доверяват, са следващата форма на напън против нашите управляващи: дрънкай измислици и ги принуди да бъдат снизходителни към теб.

На 12-ия път може и да ти излезе шансът.

И сетне си подготвен да навестиш вуйна си Меркел.

Не бива да се подаваме на този подъл напън.

Той се реализира основно от млади афганистанци, които сякаш бягат от талибаните – някои от тях, с цел да станат талибани в Европа “.

Цитат от „ Ние се опасяваме, те – не “ – август 2016-а:

„ Ето, отново – типично по нашенски, проспахме гибелни детайлности към атентатора от Ансбах Далил.

Нещо повече: те ни показват като ятаци на сирийския палач, да не кажа и съучастници.

Твърдението, че сме „ съучастници “ на Далил, по никакъв начин не е пресилено. Според немски източници, той е дундуркан и лигавен в София, а по-късно са му купили самолетен билет до Виена, с цел да се лекува.

Когато се самовзривява, у него откриват солидно количество пари – които също е получил в София.

С една дума, излиза, че ние сме си го отгледали този глупак.

В България истината за Далил бе зарита.

И даже нещо, още по-лошо – тя бе подправена.

Този палач е бил мистифициран, и то от държавната телевизия.

Тя го прави воин на филм – и, несъмнено, той е показан като ангел.

След като въобще не ни интересува обликът на българина, откакто приключихме с него – време е да облагородим облика на терориста.

Но друго би трябвало да се изследва обезателно.

Какви пари са изхарчени за основаването на „ положителен “ облик на бежанците?

Чии са тези пари?

Цитат от „ Румяна ще интегрира “ – септември 2015-а:

„ Колко разум имат някои български политици – и по какъв начин действа той?