Радикална нова теория предполага, че земетресенията предизвикват появата на самородни златни късове
Нови открития на австралийски учени могат да слагат под въпрос това, което си мислехме, че знаем за метода, по който самородното злато се появява в големите земни площи под краката ни.
Под налягане от стотици мегапаскали (десетки хиляди кг на квадратен инч) и кипящи горещи зони, водата, изтласкана от дълбините на земната кора, придвижва разтворени газове, метали и минерали на повърхността при всяко земетресение и трус от сеизмично събитие.
Както всеки добър златотърсач знае, заровените пластове от кристализиран силициев диоксид – по-известен като кварц – са плодородна почва за рандеман на злато, защото и двата материала се утаяват в еднакъв разтвор при поразително сходни резултати.
Въпреки че главните механизми за образуването на скъпоценната руда са известни от много от дълго време, някои елементи по този начин и останаха незнайни, а новите проучвания на учени от австралийския университет Монаш, CSIRO и Австралийската организация за нуклеарна просвета и технологии оспорват общоприетите възгледи за това по какъв начин се образува златото.
„ Въпреки че тази доктрина е необятно призната, тя не изяснява изцяло образуването на огромните златни парчета, изключително като се има поради, че концентрацията на злато в тези разтвори е извънредно ниска “, споделя Крис Войзи, геолог в университета Монаш.
Като детайл златото не се разтваря елементарно във водата, заради което рядко се срещат концентрации над една част на милион. От друга страна, находищата на злато съставляват невероятна степен на обогатяване, хиляди пъти по-концентрирани от дифузния разтвор, който ги основава.
Редица геоложки и биологични процеси биха могли да обяснят натрупването на обилни буци златна руда на някои места. Прашинките злато също могат да изпаднат от разтвора, преди да се концентрират на едно място.
Само че нищо от това не изяснява обстоятелството, че златните частици могат да се утаяват в един кварцов блок и да се събират на части, задоволително огромни, с цел да накарат един разчувствуван златотърсач да извика „ Еврика! “. Затова Войзи и екипът му се замислили дали връзката сред златото и кварца не е по-тясна, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Силициевият диоксид е извънредно неповторим материал. Там, където другите кристали са релативно симетрични, кварцът се образува с отклоняване, което поражда напрежение при напън – събитие, известно като пиезоелектричен резултат.
При всеки трус на земната кора пластовете от кварц се пропукват от статичните токове, защото се появяват високи напрежения и електроните се балансират.
Малко евентуално е този скок на заряда да се отдалечи доста, защото кварцът е изолатор. Златото, въпреки това, е превъзходен проводник на електричество, което усилва опцията електрохимичните реакции в кварцовите пластове да служат като катализатор, извличайки задоволително злато от разтворите на изолирани места посредством повтарящи се цикли от леки разтърсвания.
„ Честотата на сеизмичните талази при земетресенията варира в необятни граници според от магнитуда и състава на скалите, само че варира от 1 херц до над 20 херца “, изяснява Войзи пред ScienceAlert.
„ Всяка от тези талази може да изкриви кварцовия кристал и да провокира струпване на пиезоелектрично напрежение, което ще има прочут късмет да редуцира златото от намиращия се наоколо воден разтвор. “
За да ревизират дали тази редукция е задоволителна, с цел да провокира повишаване на размера на зрънцата злато, откривателите слагат дузина дребни кварцови плочки, изрязани от натурален кристал, във водни разтвори на злато.
След това половината от плочките са разклащани по 20 пъти в секунда в продължение на един час, с цел да се възпроизведе малко земетресение, при което се получава напрежение сред 0,4 и 1,4 волта. Другата половина е оставена на мира във ваната, с цел да служи като надзорен детайл.
Анализът със сканиращ електронен микроскоп сподели, че върху разклащаните плочки са се образували златни зрънца с микрометрични размери, до момента в който върху контролните плочки такива не са се появили.
Последвалите проби с кварцови плочки, естествено изпъстрени със златни зърна, разкриха, че дребните „ семена “ разцъфтяват в допълнение в разтворите при използване на напрежение. Важното е, че тези дребни златни фундаменти са се трансформирали в предпочитани места за формиране на руди, като тяхното наличие е понижило шанса за формиране на нови златни зърна наоколо.
„ След като се отсрочи известно количество злато, шансът се усилва, защото златото се държи като катализатор за по-нататъшни реакции заради своята wisoka проводимост “, изяснява Войзи пред ScienceAlert.
Това, което е било симулирано в лабораторията благодарение на съсредоточени разтвори и продължителни интервали на разлюляване, несъмнено, би лишило доста повече време в действителния свят с разредени разтвори и инцидентни земетресения.
В геоложки мащаб обаче процесът може да бъде относително бърз. Без спомагателното влияние на притиснатия кварц е мъчно да се изясни по какъв начин въобще е допустимо златото да се натрупва в такива богати залежи.
Пиезоелектричеството би могло да изясни и за какво златните жили наподобява „ плуват “ в кварцовите пластове, без явни пукнатини или геохимични промени, които да обяснят разположението им.
Най-голямата централизация на злато на Земята се намира в Южна Африка, в планинската верига Витватерсранд. Хората извличат скъпия метал от XIX век насам, а през днешния ден там има десетки мини. Напълно е допустимо то да се е образувало точно от тези земни катаклизми.
