Тъпотията на умна България
Новата власт у нас ляга и става с лакардии за това по какъв начин ще избави България от рецесията и по какъв начин ще оправя ситуацията на народа. А в действителност се е юрнала да избавя и обогатява себе си, да разчиства сметки, а по отношение на народа се упражнява в един различен смисъл на думата “оправям “…
Има няколко неща, които в тежката обстановка на България би трябвало да се създадат незабавно и които биха били в действителност стъпка в вярната посока. Нали сякаш българите минават за умни хора с висок коефициент на просветеност. От 13 години насам обаче, откогато страната ни попадна под смазващия чехъл на финансовия палач Симеон Дянков, жалко и настойчиво вървим все по-надолу. Той наложи мантрите за фискална дисциплинираност, за бюджетен баланс и стесняване на бюджетния недостиг, за категоричен диктат на „ свободния пазар “ над всичко… Той оряза бюджета, т.е. парите за финансираните от страната действия като обучение, опазване на здравето, просвета и прочие По негово време и под диктата на Световната банка започнахме да закриваме стотици учебни заведения в дребни селища, тъй като финансирането им било стопански неизгодно, та обезлюдихме страната и тя стана територия с най-бързо топящото се население в Европейски Съюз. По негово време лечебните заведения станаха търговски сдружения и превърнахме здравето в стока, за която популацията с празните си джобове не може да заплаща. И по този начин – към този момент 13 години.
А има способи да се спасим, за които обаче никой не гъква, хеле пък ръководещите. Първата стъпка е обвързвана с парите, с които страната финансира от бюджета обществените действия, т.е. с
% от Брутният вътрешен продукт за обществени разноски
Според последните цялостни годишни данни на европейската статистическа работа Евростатза 2021 година (за 2022 година към този момент са огласени единствено някои пера), България отделя посредством бюджета за обществени разноски 40,6% от своя Брутен вътрешен артикул. А междинният % в Евросъюза е… 51,4. Първенец е Франция, която обичайно се грижи най-вече за обществените си разноски в интерес на популацията – тя разпределя посредством бюджета 59% от своя Брутният вътрешен продукт. По-малко от нас дават за обществени разноски единствено три страни – Ирландия, Швейцария и Румъния (2021 г.) От тогава до 2023 година обаче по данни на Световната банка Румъния при рецесията поради КОВИД и войната в Украйна е нараснала бюджетните си разноски като % от Брутният вътрешен продукт...
Публични разноски посредством държавния бюджет
Европейски Съюз (28 държави) – 51,4% от Брутният вътрешен продукт
Еврозона (20 държави) – 52,3 % от Брутният вътрешен продукт
България – 40,6 % от Брутният вътрешен продукт
Франция – 59,0 % от Брутният вътрешен продукт
Трябва да се има поради обаче и размерът на самия Брутният вътрешен продукт, от който за 2023 година Европейски Съюз планува да даде за обществените действия 724,39 млн. лева, до момента в който България остава с най-ниския Брутният вътрешен продукт на човек от популацията като покупателната дарба – малко над 50 на 100 от средноевропейския. Т.е. българите хем са на половина по-бедни от другите европейци, хем дават за обучение, опазване на здравето, просвета и прочие минимален % от всички, щото са доста ербап. И за какво към този момент толкоз години никой не обелва и дума за това да се усили процентът ни от Брутният вътрешен продукт, който преразпределяме посредством бюджета? Напротив, държавното управление на ПП-ГЕРБ сякаш планува да го понижи още - до под 40%. Нали сякаш доста желаеме да се приравним към „ европейските полезности “? Ако се приравним най-малко към междинния % в Европейски Съюз – 51,4, това са още над 16,5 милиарда лева за пенсии, учебни заведения, просвета, лечебни заведения, читалища и прочие (според Национален статистически институт нашият Брутният вътрешен продукт за 2022 година е 165,384 милиарда лева.). Не би.
Ако погледнем данните за
бюджетите в Европейски Съюз по браншове,
също виждаме забавни неща. Тук всички все приказват за пенсии, които съгласно бизнес работодателите от АИКБ се били се нараснали повече от инфлацията! Но съгласно Евростат, в Европейски Съюз междинният % от Брутният вътрешен продукт за обществени разноски е 20,5 %, а у нас е… 13,4! За опазване на здравето в Евросъюза заделят приблизително 8,1 % от Брутният вътрешен продукт, ние даваме 5,8 %. За обучение (средно и висше), при 4,9 % в Евросъюза нашите разноски са 4,3%.За висшето обучение отделяме 0,6% от Брутният вътрешен продукт обществени средства, в Европейски Съюз приблизително – 0,8%. За просвета и нововъведения държавните ни разноските са 0,24 %, а в общността са приблизително 0,77%. В Европейски Съюз единствено Хърватия, Полша и Исландия влагат за научни проучвания и нововъведения по-малко от нас. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за просвета се влагат приблизително 2,3% от Брутният вътрешен продукт, България влага 0,9%. А съгласно средносрочните бюджетни прогнози, признати напролет на предходната година, чак до 2025 година процентът се замразява още по-надолу – на 0,4%. Е, чудно ли е тогава, че професорът в Българска академия на науките има и ще има заплата колкото на новак преподавател?
Но къде тогава ние влагаме държавните средства, щом не ги даваме нито за просвета, нито за обучение, нито за обществена отбрана, нито за здраве? Ами, влагаме да вземем за пример за… публичен ред и сигурност 2,7% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който другите европейци дават приблизително 1,7%. По този индикатор сме преди всичко в Европейски Съюз! За защита също даваме повече – 1,6% при 1,3 % в Евросъюза. Това е през 2021 година А разноските за защита и сигурност у нас към този момент са се нараснали, за 2025 година се планува да са 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Ясно ли ви е в този момент какво значат тези Ф-16 на хартия и още толкоз, за които милиардите щели сме да ги плащаме разсрочено!
Много нашумяха изявленията на премиера Николай Денков и на финансовата мъгла Асен Василев – новият бюджет, който ни готвят, щял да е с недостиг под 3%! Как ще стане това, щом нямало да режат от пенсии и обществени действия или от остатъка във Фискалния запас, не се изяснява. От къде ще режат, с цел да се вместят в тази финансова манящина но Дянков? Още от образованието, от здравето, от културата? Василев оправдава желанията си с потребността безусловно да влезем в еврозоната. Първо, еврозоната не е първа фантазия на бедстващия ни народец, второ – икономисти всеобщо изясняват, че ще загубим дефинитивно финансовата си самостоятелност като страна и цените ще скочат още. А така и така данните на Национален статистически институт сочат, че в този момент 23 % от българите (1 570 000 души), живеят под линията на беднотия и 30 % от децата у нас са в риск от беднотия! И трето – неистина е, че стремежът към тия 3 % е поради еврозоната. Има ги така наречен критерии от Маастрихт, които слагат такава цел, само че тези критерии в Европейски Съюз въобще не се извършват. Нещо повече, в еврозоната бюджетният недостиг е по-висок от този в Евросъюза като цяло, а бюджетните разноски като част от Брутният вътрешен продукт също са по-високи – 50,7 % против 49,8 %! Освен това, в европейските страни дефицитът в последните години пораства. А у нас още през 2022 година е намалял до 2,8 % от Брутният вътрешен продукт, тъй че Василев няма с какво да се хвали. Данните на Евростат за 2022 година по този индикатор са безпощадни:
Бюджетен недостиг
България –2,8% от Брутният вътрешен продукт
Европейски Съюз –3,4 % от Брутният вътрешен продукт
Еврозона –3,6 % от Брутният вътрешен продукт
Да не приказваме, че държавният дълг на България, който все е алегория во язицех на всевъзможни врачуващи беди пророци, през 2022 година съгласно формалните европейски данни в Европейски Съюз като цяло е 84,0 % от Брутният вътрешен продукт, в еврозоната е… 91,5 % от Брутният вътрешен продукт, а нашият е 22,9 % от Брутният вътрешен продукт – един от най-ниските в общността. Така че и в това отношение няма за какво да ни завират в очите еврозоната като мечтана от някого цел.
Разбира се, неоспорим лост за справяне с огромните стопански неравенства у нас (отчитани като най-дълбоки по отношение на останалите страни в ЕС) и с бедността е подоходното облагане и замяната на плоския налог с
напредничав налог
Това предложение на Българска социалистическа партия към този момент доста пъти е отхвърляно от десните партии в Народното събрание, а при настоящия плевел валс на Политическа партия с ГЕРБ и Демократична България реализирането му е напряко немислимо. Уж все налитат да следваме „ евроатлантическите полезности “, пък доста надълбоко крият от народа, че множеството страни в Европа и в света имат напредничав налог и че тези с плосък налог като нашия (10%) се броят на пръсти. Дори МВФ предходната година ни предложи: „ Един от методите България да откри средства за по този начин нужните й вложения в инфраструктура, човешки капитал и обществена отбрана е да реформира данъчната си система в посока въвеждане на прогресивно облагане на приходите “. Но властващите у нас повтарят единствено едно - успеваемост на обществените разноски, разбирай редуциране.
Няма метод да се развива добре една страна, в която най-сериозно са обложени хората с приходи сред 800 и 1500 лева, както бе огласено за нашата система още преди години. Това значи, че лицата с ниски приходи се таксуват със същата ставка като лицата с високи приходи и не им остават средства за естествен живот, изключително при растящата инфлация, до момента в който богаташите бълха ги ухапала.
Като стана дума за инфлация и цени, не може да се изпусне феноменът далавера, която на пазара у нас е повсеместна – от енерго-разпределителните сдружения през турските дрешки, сирената и кашкавалите, до черешите на пазара. Впрочем, тия дни стана ясно, че от производителите черешите се изкупуват за 80 ст. на кг – доста под разноските за производството им, а на пазарите ги продават за по 5 до 9 лева Чиста далавера.
Непрекъснато ни изясняват по какъв начин държавното управление следи за спекулата, по какъв начин се взимат ограничения и прочие Дрън-дрън. Държавата просто няма нужния инструментариум за битка с нея, тъй като не може да дефинира цените, а още през 1999 година при Иван Костов бе анулиран един доста значим нормативен акт -
Законът за битка със спекулата.
Направиха го по нормалния метод - с преходни разпореждания в различен закон. Подобен закон обаче има в съвсем всички европейски страни, като на всички места се дефинира таван за допустима цена над разноските за произвеждане на артикули или за услуга. Нарушенията над този таван се санкционират със солени санкции и даже със затвор. Най-ниска облага дефинира законът в Ирландия – цената може да варира в рамките от 0 до 7% над разноските, в Германия е най-високата ставка – до 25 %. Нашият закон за битка против спекулата също предвиждаше 25%. Е, унищожиха го и до ден сегашен никой не може да го върне, макар няколкото опита. Имаме артикули с над 3000% увеличени цени за последните години! Някои наши храни може да се купят по-евтино в Гърция или другаде в Европа, в сравнение с тук. Защото там няма по какъв начин търговецът да постави по-висока надценка от избраната от страната. Мои другари да вземем за пример донесоха от Гърция българско сладко, купено два пъти по-евтино там, в сравнение с се продава у нас. На процедура в България търговците са свободни сами да дефинират цената на закупения от производителя артикул. Особено когато след производителя се подреждат няколко търговци и всеки си поставя надценката. Действат единствено някакви ограничавания при изключително състояние, в този момент в Народното събрание има опити да се вкарат контролирани цени на 130 артикули, само че даже това да се одобри, то си е частично и половинчато решение.
След всичко казано дотук е ясно за какво сме най-бедните, най-ударените от рецесията, най-бързо изселващите се на Запад, най-скоростно топящата се нация. Няколко решения има за бързо справяне с ситуацията и за доближаване до другите страни в Европейски Съюз, само че управляващите, а постоянно и опозицията, остават слепи и глухи за тях.
Народе????
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Има няколко неща, които в тежката обстановка на България би трябвало да се създадат незабавно и които биха били в действителност стъпка в вярната посока. Нали сякаш българите минават за умни хора с висок коефициент на просветеност. От 13 години насам обаче, откогато страната ни попадна под смазващия чехъл на финансовия палач Симеон Дянков, жалко и настойчиво вървим все по-надолу. Той наложи мантрите за фискална дисциплинираност, за бюджетен баланс и стесняване на бюджетния недостиг, за категоричен диктат на „ свободния пазар “ над всичко… Той оряза бюджета, т.е. парите за финансираните от страната действия като обучение, опазване на здравето, просвета и прочие По негово време и под диктата на Световната банка започнахме да закриваме стотици учебни заведения в дребни селища, тъй като финансирането им било стопански неизгодно, та обезлюдихме страната и тя стана територия с най-бързо топящото се население в Европейски Съюз. По негово време лечебните заведения станаха търговски сдружения и превърнахме здравето в стока, за която популацията с празните си джобове не може да заплаща. И по този начин – към този момент 13 години.
А има способи да се спасим, за които обаче никой не гъква, хеле пък ръководещите. Първата стъпка е обвързвана с парите, с които страната финансира от бюджета обществените действия, т.е. с
% от Брутният вътрешен продукт за обществени разноски
Според последните цялостни годишни данни на европейската статистическа работа Евростатза 2021 година (за 2022 година към този момент са огласени единствено някои пера), България отделя посредством бюджета за обществени разноски 40,6% от своя Брутен вътрешен артикул. А междинният % в Евросъюза е… 51,4. Първенец е Франция, която обичайно се грижи най-вече за обществените си разноски в интерес на популацията – тя разпределя посредством бюджета 59% от своя Брутният вътрешен продукт. По-малко от нас дават за обществени разноски единствено три страни – Ирландия, Швейцария и Румъния (2021 г.) От тогава до 2023 година обаче по данни на Световната банка Румъния при рецесията поради КОВИД и войната в Украйна е нараснала бюджетните си разноски като % от Брутният вътрешен продукт...
Публични разноски посредством държавния бюджет
Европейски Съюз (28 държави) – 51,4% от Брутният вътрешен продукт
Еврозона (20 държави) – 52,3 % от Брутният вътрешен продукт
България – 40,6 % от Брутният вътрешен продукт
Франция – 59,0 % от Брутният вътрешен продукт
Трябва да се има поради обаче и размерът на самия Брутният вътрешен продукт, от който за 2023 година Европейски Съюз планува да даде за обществените действия 724,39 млн. лева, до момента в който България остава с най-ниския Брутният вътрешен продукт на човек от популацията като покупателната дарба – малко над 50 на 100 от средноевропейския. Т.е. българите хем са на половина по-бедни от другите европейци, хем дават за обучение, опазване на здравето, просвета и прочие минимален % от всички, щото са доста ербап. И за какво към този момент толкоз години никой не обелва и дума за това да се усили процентът ни от Брутният вътрешен продукт, който преразпределяме посредством бюджета? Напротив, държавното управление на ПП-ГЕРБ сякаш планува да го понижи още - до под 40%. Нали сякаш доста желаеме да се приравним към „ европейските полезности “? Ако се приравним най-малко към междинния % в Европейски Съюз – 51,4, това са още над 16,5 милиарда лева за пенсии, учебни заведения, просвета, лечебни заведения, читалища и прочие (според Национален статистически институт нашият Брутният вътрешен продукт за 2022 година е 165,384 милиарда лева.). Не би.
Ако погледнем данните за
бюджетите в Европейски Съюз по браншове,
също виждаме забавни неща. Тук всички все приказват за пенсии, които съгласно бизнес работодателите от АИКБ се били се нараснали повече от инфлацията! Но съгласно Евростат, в Европейски Съюз междинният % от Брутният вътрешен продукт за обществени разноски е 20,5 %, а у нас е… 13,4! За опазване на здравето в Евросъюза заделят приблизително 8,1 % от Брутният вътрешен продукт, ние даваме 5,8 %. За обучение (средно и висше), при 4,9 % в Евросъюза нашите разноски са 4,3%.За висшето обучение отделяме 0,6% от Брутният вътрешен продукт обществени средства, в Европейски Съюз приблизително – 0,8%. За просвета и нововъведения държавните ни разноските са 0,24 %, а в общността са приблизително 0,77%. В Европейски Съюз единствено Хърватия, Полша и Исландия влагат за научни проучвания и нововъведения по-малко от нас. Общо от държавни и частни източници в Евросъюза за просвета се влагат приблизително 2,3% от Брутният вътрешен продукт, България влага 0,9%. А съгласно средносрочните бюджетни прогнози, признати напролет на предходната година, чак до 2025 година процентът се замразява още по-надолу – на 0,4%. Е, чудно ли е тогава, че професорът в Българска академия на науките има и ще има заплата колкото на новак преподавател?
Но къде тогава ние влагаме държавните средства, щом не ги даваме нито за просвета, нито за обучение, нито за обществена отбрана, нито за здраве? Ами, влагаме да вземем за пример за… публичен ред и сигурност 2,7% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който другите европейци дават приблизително 1,7%. По този индикатор сме преди всичко в Европейски Съюз! За защита също даваме повече – 1,6% при 1,3 % в Евросъюза. Това е през 2021 година А разноските за защита и сигурност у нас към този момент са се нараснали, за 2025 година се планува да са 4,4% от Брутният вътрешен продукт. Ясно ли ви е в този момент какво значат тези Ф-16 на хартия и още толкоз, за които милиардите щели сме да ги плащаме разсрочено!
Много нашумяха изявленията на премиера Николай Денков и на финансовата мъгла Асен Василев – новият бюджет, който ни готвят, щял да е с недостиг под 3%! Как ще стане това, щом нямало да режат от пенсии и обществени действия или от остатъка във Фискалния запас, не се изяснява. От къде ще режат, с цел да се вместят в тази финансова манящина но Дянков? Още от образованието, от здравето, от културата? Василев оправдава желанията си с потребността безусловно да влезем в еврозоната. Първо, еврозоната не е първа фантазия на бедстващия ни народец, второ – икономисти всеобщо изясняват, че ще загубим дефинитивно финансовата си самостоятелност като страна и цените ще скочат още. А така и така данните на Национален статистически институт сочат, че в този момент 23 % от българите (1 570 000 души), живеят под линията на беднотия и 30 % от децата у нас са в риск от беднотия! И трето – неистина е, че стремежът към тия 3 % е поради еврозоната. Има ги така наречен критерии от Маастрихт, които слагат такава цел, само че тези критерии в Европейски Съюз въобще не се извършват. Нещо повече, в еврозоната бюджетният недостиг е по-висок от този в Евросъюза като цяло, а бюджетните разноски като част от Брутният вътрешен продукт също са по-високи – 50,7 % против 49,8 %! Освен това, в европейските страни дефицитът в последните години пораства. А у нас още през 2022 година е намалял до 2,8 % от Брутният вътрешен продукт, тъй че Василев няма с какво да се хвали. Данните на Евростат за 2022 година по този индикатор са безпощадни:
Бюджетен недостиг
България –2,8% от Брутният вътрешен продукт
Европейски Съюз –3,4 % от Брутният вътрешен продукт
Еврозона –3,6 % от Брутният вътрешен продукт
Да не приказваме, че държавният дълг на България, който все е алегория во язицех на всевъзможни врачуващи беди пророци, през 2022 година съгласно формалните европейски данни в Европейски Съюз като цяло е 84,0 % от Брутният вътрешен продукт, в еврозоната е… 91,5 % от Брутният вътрешен продукт, а нашият е 22,9 % от Брутният вътрешен продукт – един от най-ниските в общността. Така че и в това отношение няма за какво да ни завират в очите еврозоната като мечтана от някого цел.
Разбира се, неоспорим лост за справяне с огромните стопански неравенства у нас (отчитани като най-дълбоки по отношение на останалите страни в ЕС) и с бедността е подоходното облагане и замяната на плоския налог с
напредничав налог
Това предложение на Българска социалистическа партия към този момент доста пъти е отхвърляно от десните партии в Народното събрание, а при настоящия плевел валс на Политическа партия с ГЕРБ и Демократична България реализирането му е напряко немислимо. Уж все налитат да следваме „ евроатлантическите полезности “, пък доста надълбоко крият от народа, че множеството страни в Европа и в света имат напредничав налог и че тези с плосък налог като нашия (10%) се броят на пръсти. Дори МВФ предходната година ни предложи: „ Един от методите България да откри средства за по този начин нужните й вложения в инфраструктура, човешки капитал и обществена отбрана е да реформира данъчната си система в посока въвеждане на прогресивно облагане на приходите “. Но властващите у нас повтарят единствено едно - успеваемост на обществените разноски, разбирай редуциране.
Няма метод да се развива добре една страна, в която най-сериозно са обложени хората с приходи сред 800 и 1500 лева, както бе огласено за нашата система още преди години. Това значи, че лицата с ниски приходи се таксуват със същата ставка като лицата с високи приходи и не им остават средства за естествен живот, изключително при растящата инфлация, до момента в който богаташите бълха ги ухапала.
Като стана дума за инфлация и цени, не може да се изпусне феноменът далавера, която на пазара у нас е повсеместна – от енерго-разпределителните сдружения през турските дрешки, сирената и кашкавалите, до черешите на пазара. Впрочем, тия дни стана ясно, че от производителите черешите се изкупуват за 80 ст. на кг – доста под разноските за производството им, а на пазарите ги продават за по 5 до 9 лева Чиста далавера.
Непрекъснато ни изясняват по какъв начин държавното управление следи за спекулата, по какъв начин се взимат ограничения и прочие Дрън-дрън. Държавата просто няма нужния инструментариум за битка с нея, тъй като не може да дефинира цените, а още през 1999 година при Иван Костов бе анулиран един доста значим нормативен акт -
Законът за битка със спекулата.
Направиха го по нормалния метод - с преходни разпореждания в различен закон. Подобен закон обаче има в съвсем всички европейски страни, като на всички места се дефинира таван за допустима цена над разноските за произвеждане на артикули или за услуга. Нарушенията над този таван се санкционират със солени санкции и даже със затвор. Най-ниска облага дефинира законът в Ирландия – цената може да варира в рамките от 0 до 7% над разноските, в Германия е най-високата ставка – до 25 %. Нашият закон за битка против спекулата също предвиждаше 25%. Е, унищожиха го и до ден сегашен никой не може да го върне, макар няколкото опита. Имаме артикули с над 3000% увеличени цени за последните години! Някои наши храни може да се купят по-евтино в Гърция или другаде в Европа, в сравнение с тук. Защото там няма по какъв начин търговецът да постави по-висока надценка от избраната от страната. Мои другари да вземем за пример донесоха от Гърция българско сладко, купено два пъти по-евтино там, в сравнение с се продава у нас. На процедура в България търговците са свободни сами да дефинират цената на закупения от производителя артикул. Особено когато след производителя се подреждат няколко търговци и всеки си поставя надценката. Действат единствено някакви ограничавания при изключително състояние, в този момент в Народното събрание има опити да се вкарат контролирани цени на 130 артикули, само че даже това да се одобри, то си е частично и половинчато решение.
След всичко казано дотук е ясно за какво сме най-бедните, най-ударените от рецесията, най-бързо изселващите се на Запад, най-скоростно топящата се нация. Няколко решения има за бързо справяне с ситуацията и за доближаване до другите страни в Европейски Съюз, само че управляващите, а постоянно и опозицията, остават слепи и глухи за тях.
Народе????
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ