ГОРЕЩИ РАЗКРИТИЯ: Лобистки адвокатски кръгове ползват стажантките Надежда Йорданова и Лена Бориславова за чегъртане на съдебната власт
Новата разпореди „ чегъртане “ в правосъдната върху нежните рамене на правосъдната министърка Надежда Йорданова и началничката на кабинета на министър-председателя Лена Бориславова, написа " Труд ".
Двете дами от политическите ГМО-та - „ Да, България “ и „ Продължаваме промяната “, се надпреварват коя ще изръси по-голям юридически бисер при многочислените си обществени изяви, промотиращи „ чутовните “ промени в правораздаването и антикорупционните органи на страната. На упражняващите юридически специалности може по никакъв начин да не им е прелестно, че Четворната коалиция е поверила ръководството на правораздаването и битката с корупцията на две досегашни стажанти в адвокатски адвокатски фирми, само че това наподобява целеустремен акт на прикритите лобистки кръгове, насочили целия си запас към тоталното преодоляване на правосъдната система.
Какво обаче се крие зад протоколните усмивки на Йорданова и Бориславова? Правосъдната министърка има по-голям опит в държавната администрация. Съществената част от него е от средата на 2014-а до края на 2015 година, когато е шеф на кабинета на правосъдния министър от второто държавно управление на Бойко Борисов - Христо Иванов. По същото време Бориславова се дипломира като правист. И двете имат опит като стажантки в адвокатски адвокатски фирми.
Звучи съвсем като виц, че ръководещите гласят Лена Бориславова за ръководител на една от двете елементи, на които болшинството се готви да разсече Антикорупционната комисия, само че в случай че това се случи, на дневен ред ще е въпросът - по какъв начин младата юристка ще подсигурява, че не е според и спор на ползи с някои от досегашните си работодатели? Да не приказваме, че сходно предопределение би било проява на нахален политически непотизъм от страна на ръководещите.
Ситуацията при Надежда Йорданова е още по-сложна, тъй като там лобистките ползи са още по-големи, въпреки и да наподобяват прикрити. За юридическата колегия е добре известно кой стои в дъното на кариерното израстване на правосъдната министърка. Докато Йорданова е била началник на кабинета на Христо Иванов, „ обществена загадка “ е, че Министерството на правораздаването прокарваше ползите на Съюза на съдиите в България и адвокатската адвокатска фирма със съдружници - Ина Лулчева, Даниела Доковска и Георги Атанасов. Вероятно е изцяло инцидентно, че тъкмо това е адвокатската фирма, която пази ползите на Иво Прокопиев при конфликта му с прокуратурата и КПКОНПИ. Сигурно е изцяло инцидентен и различен миг от биографията на Надежда Йорданова - това, че е от един и същи роден край с Георги Атанасов, а и с Прокопиев.
Публичните изяви на правосъдната министърка ясно демонстрират, че тя следва лобистките желания на същите юридически лобисти, които преди седем години бяха завладяли правосъдното ведомство. И тогава имаше заместник-министър от ССБ - Петко Петков, по това време заместник-председател на политизираната съдийска организация. Сега заместник-министър е различен член от върхушката на ССБ - Емил Дечев.
Назначаването му се проточи само по виновност на самия Дечев, който не е съумял да изпише делата си. „ Запазена марка “ за агитката на ССБ в СРС, Софийски градски съд и САС, чиито представители поради политически задължения и претовареност със подмолно кадруване, постоянно изостават в периодите по решение на делата си. Апропо, тъкмо по подобен проблем юрист Доковска се явяваше като бранител, не къде да е, а пред Висшия правосъден съвет, на емблематичния ръководител на ССБ - арбитър Мирослава Тодорова.
В самото Министерство на правораздаването са наясно, че както в интервала от средата на 2014 до края на 2015 година, по този начин и в този момент - основните законопроекти, прокарващи лобистките упоритости по преодоляване на правосъдната власт, още веднъж ще идват подготвени извън. Йорданова даже не си прави труда да предложи основаването на работни групи, които да изготвят законопроектите и в които би било редно да вземат участие преди всичко съдии, прокурори и следователи, които са директно наранени от законотворчеството на политическото болшинство.
Така че изцяло реторичен е въпросът коя тъкмо адвокатска адвокатска фирма е създател на плановете за промени на Закона за правосъдната и Наказателно-процесуален кодекс, които скоро ще бъдат показани и ще са свързани с три основни въпроса - очистване на спецправосъдието, слагане под надзор на обвинител №1 и преодоляване на Висшия правосъден съвет чрез плануваните следващи промени при избора на членове от парламентарната квота.
На дневен ден е от дълго време плануваната лобистка корекция - правосъдните кадровици, избирани от депутатите, да са главно юристи или преподаватели. Разбира се, че тук става въпрос за към този момент авансово посочени адвокати от мрежата от неправителствени организации, свързани с олигархичния кръг „ Капитал “. Като се планува - юристи и лобисти да бъдат вкарани най-много в Прокурорската гилдия.
Това пък сигурно ще сътвори един стряскащ феномен - юрист да дефинира кариерното израстване на прокурор, с който на следващия ден ще се явява като двете противоположни страни в даден углавен развой. Това би било допустимо, в случай че се допусне и друга лобистка корекция - Висш съдебен съвет да стане от непрекъснато настоящ в променлив подобен, т. е. да заседава на сесии. Понеже част от тези хрумвания на задкулисието изискват конституционно болшинство, каквото към този момент се възнамерява да се събере, освен това посредством напън и шантаж.
Трябва да е ясно занапред, че предложенията за промяна и на Конституцията, които ще бъдат стартирани в идните дни, също са дело на адвокати-лобисти, които даже към този момент не крият своята роля в нестихващите опити по ограничение на независимостта на прокуратурата. Понеже „ независимостта “ на съда като че ли от дълго време е реализирана, най-малко, в случай че се съди по продължителните празнични салюти във връзка избора на правоприемник на залезлия безславно доскорошен ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов. Лобизмът в законотворческата активност на правосъдното министерство е осезателен. Установи го и КПКОНПИ, която отхвърли да съгласува оферти за промени в Граждански процесуален кодекс. Според специалистите, предложенията на ведомството на Йорданова крият корупционен риск.
Изненада има и при законовите ремонти за Антикорупционната комисия, която в годините се оказа най-голямата уязвимост на юрист Георги Атанасов. Няма подозрение, че точно неговите възгледи за развиване на КПКОНПИ ще залегнат в измененията, които Народното събрание се готви да одобри след освобождението на досегашния ръководител Сотир Цацаров. Така че, в случай че Лена Бориславова желае да поеме КПКОНПИ или по тъкмо остатъците от Антикорупционната комисия, то да чете десетките изявления на Атанасов по въпроса, които отново инцидентно са оповестени точно в медиите на Прокопиев. Вероятно и тъй като точно Георги Атанасов съставлява олигарха пред съда в многочислените несполучливи (засега) опити по повдигане на запора от над 200 млн. лева, натрапен на Прокопиев от някогашния ръководител на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Сигурно и това е инцидентно, че първото нещо, което държавното управление с министър председател Кирил Петков през 2022 година направи, бе да отзове Георгиев като български консул във Валенсия.
Като секретарка на Христо Иванов Надежда Йорданова няма метод да пропусне да организира и несполучливите промени от 2014-2015 година, свързани с юридическото обучение, ръководството на поверените u основни дирекции „ Охрана “ и „ Изпълнение на наказванията “, Агенция по вписвания и т. н. Интересно ще бъде, дали и този път ще се тръгне към обединение и съкращения в ГДО и ГДИН, каквито бяха проектите преди седем години. Вероятно - да, в случай че се съди по обстоятелството, че едно от първите неща, с които Йорданова се зае, е ликвидирането на Бюрото по отбрана на очевидци. Когато предходният „ протестърски “ парламент сполучливо лиши от основния прокурор и върна в правосъдното министерство Бюрото по отбрана, уверенията бяха, че то няма да се трансформира. Само че предходната седмица държавното управление към този момент гласоподава закриването на 25 щата.
Има нещо, което несъмнено трансформира Надежда Йорданова и Лена Бориславова във фаворитки на властимащите по позволени гафове. Докато правосъдната министърка се кълне в правилата за господство на закона и по какъв начин ръководещите не целят персоналната промяна на основния прокурор, самата Йорданова афишира в свое изявление по какъв начин „ целият ни боеприпас против Гешев е в ход “. Вълнението на Надежда Йорданова, че е министър е изключително видно, когато интервютата u не са на запис в кабинета, а в телевизионните студиа. Тогава министърката се трансформира в навито с пружинка тенекиено дребосъче, което може да посегне на независимостта на правораздаването с изказвания от вида: „ всевъзможни каламбури, заобикалят всевъзможни условия, измислят всевъзможни условия “ или „ замитат се избрани случаи “.
Трудно е да се одобри, че в страна от Европейския съюз министър на правораздаването може да си разреши сходен обществен език във връзка с магистрати, в случай че ръководещите не целят да попаднат в отрицателна светлина в годишния отчет по върховенството на правото на Европейската комисия. Едно е да приказваш на заседание на партийната фракция, друго е, когато го правиш като „ страж на държавния щемпел “.
Отделно, военната терминология и грубият език не импонират на желанието на Йорданова да наподобява авторитетно. В това отношение Лена Бориславова наподобява държи да не бъде засенчвана от министърката на правораздаването. И би трябвало да се признае, че старанието u има резултат. „ Делата, които са почнали в спецсъда, ще бъдат довършени в най-кратки периоди. Делата, които не са формирани и стоят на трупчета там, пък ще бъде даден нов подтик да могат да бъдат разпределени доста бързо “, изрецитира като на изпит в първи курс, първи учебен срок, Бориславова, смятайки, че по този начин авторитетно стимулира за какво трябвало да се закрие спецправосъдието.
Всеки почитан правист би се засрамил, в случай че изръси сходни правни нелепости, каквито за жалост изобилстват в речника на Надежда Йорданова и Лена Бориславова. Последните обаче като че ли, с цел да компенсират неналичието на знания в материята, прибягват до хлапашка експанзия, присъща за стажантите в адвокатските адвокатски фирми.
Двете дами от политическите ГМО-та - „ Да, България “ и „ Продължаваме промяната “, се надпреварват коя ще изръси по-голям юридически бисер при многочислените си обществени изяви, промотиращи „ чутовните “ промени в правораздаването и антикорупционните органи на страната. На упражняващите юридически специалности може по никакъв начин да не им е прелестно, че Четворната коалиция е поверила ръководството на правораздаването и битката с корупцията на две досегашни стажанти в адвокатски адвокатски фирми, само че това наподобява целеустремен акт на прикритите лобистки кръгове, насочили целия си запас към тоталното преодоляване на правосъдната система.
Какво обаче се крие зад протоколните усмивки на Йорданова и Бориславова? Правосъдната министърка има по-голям опит в държавната администрация. Съществената част от него е от средата на 2014-а до края на 2015 година, когато е шеф на кабинета на правосъдния министър от второто държавно управление на Бойко Борисов - Христо Иванов. По същото време Бориславова се дипломира като правист. И двете имат опит като стажантки в адвокатски адвокатски фирми.
Звучи съвсем като виц, че ръководещите гласят Лена Бориславова за ръководител на една от двете елементи, на които болшинството се готви да разсече Антикорупционната комисия, само че в случай че това се случи, на дневен ред ще е въпросът - по какъв начин младата юристка ще подсигурява, че не е според и спор на ползи с някои от досегашните си работодатели? Да не приказваме, че сходно предопределение би било проява на нахален политически непотизъм от страна на ръководещите.
Ситуацията при Надежда Йорданова е още по-сложна, тъй като там лобистките ползи са още по-големи, въпреки и да наподобяват прикрити. За юридическата колегия е добре известно кой стои в дъното на кариерното израстване на правосъдната министърка. Докато Йорданова е била началник на кабинета на Христо Иванов, „ обществена загадка “ е, че Министерството на правораздаването прокарваше ползите на Съюза на съдиите в България и адвокатската адвокатска фирма със съдружници - Ина Лулчева, Даниела Доковска и Георги Атанасов. Вероятно е изцяло инцидентно, че тъкмо това е адвокатската фирма, която пази ползите на Иво Прокопиев при конфликта му с прокуратурата и КПКОНПИ. Сигурно е изцяло инцидентен и различен миг от биографията на Надежда Йорданова - това, че е от един и същи роден край с Георги Атанасов, а и с Прокопиев.
Публичните изяви на правосъдната министърка ясно демонстрират, че тя следва лобистките желания на същите юридически лобисти, които преди седем години бяха завладяли правосъдното ведомство. И тогава имаше заместник-министър от ССБ - Петко Петков, по това време заместник-председател на политизираната съдийска организация. Сега заместник-министър е различен член от върхушката на ССБ - Емил Дечев.
Назначаването му се проточи само по виновност на самия Дечев, който не е съумял да изпише делата си. „ Запазена марка “ за агитката на ССБ в СРС, Софийски градски съд и САС, чиито представители поради политически задължения и претовареност със подмолно кадруване, постоянно изостават в периодите по решение на делата си. Апропо, тъкмо по подобен проблем юрист Доковска се явяваше като бранител, не къде да е, а пред Висшия правосъден съвет, на емблематичния ръководител на ССБ - арбитър Мирослава Тодорова.
В самото Министерство на правораздаването са наясно, че както в интервала от средата на 2014 до края на 2015 година, по този начин и в този момент - основните законопроекти, прокарващи лобистките упоритости по преодоляване на правосъдната власт, още веднъж ще идват подготвени извън. Йорданова даже не си прави труда да предложи основаването на работни групи, които да изготвят законопроектите и в които би било редно да вземат участие преди всичко съдии, прокурори и следователи, които са директно наранени от законотворчеството на политическото болшинство.
Така че изцяло реторичен е въпросът коя тъкмо адвокатска адвокатска фирма е създател на плановете за промени на Закона за правосъдната и Наказателно-процесуален кодекс, които скоро ще бъдат показани и ще са свързани с три основни въпроса - очистване на спецправосъдието, слагане под надзор на обвинител №1 и преодоляване на Висшия правосъден съвет чрез плануваните следващи промени при избора на членове от парламентарната квота.
На дневен ден е от дълго време плануваната лобистка корекция - правосъдните кадровици, избирани от депутатите, да са главно юристи или преподаватели. Разбира се, че тук става въпрос за към този момент авансово посочени адвокати от мрежата от неправителствени организации, свързани с олигархичния кръг „ Капитал “. Като се планува - юристи и лобисти да бъдат вкарани най-много в Прокурорската гилдия.
Това пък сигурно ще сътвори един стряскащ феномен - юрист да дефинира кариерното израстване на прокурор, с който на следващия ден ще се явява като двете противоположни страни в даден углавен развой. Това би било допустимо, в случай че се допусне и друга лобистка корекция - Висш съдебен съвет да стане от непрекъснато настоящ в променлив подобен, т. е. да заседава на сесии. Понеже част от тези хрумвания на задкулисието изискват конституционно болшинство, каквото към този момент се възнамерява да се събере, освен това посредством напън и шантаж.
Трябва да е ясно занапред, че предложенията за промяна и на Конституцията, които ще бъдат стартирани в идните дни, също са дело на адвокати-лобисти, които даже към този момент не крият своята роля в нестихващите опити по ограничение на независимостта на прокуратурата. Понеже „ независимостта “ на съда като че ли от дълго време е реализирана, най-малко, в случай че се съди по продължителните празнични салюти във връзка избора на правоприемник на залезлия безславно доскорошен ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов. Лобизмът в законотворческата активност на правосъдното министерство е осезателен. Установи го и КПКОНПИ, която отхвърли да съгласува оферти за промени в Граждански процесуален кодекс. Според специалистите, предложенията на ведомството на Йорданова крият корупционен риск.
Изненада има и при законовите ремонти за Антикорупционната комисия, която в годините се оказа най-голямата уязвимост на юрист Георги Атанасов. Няма подозрение, че точно неговите възгледи за развиване на КПКОНПИ ще залегнат в измененията, които Народното събрание се готви да одобри след освобождението на досегашния ръководител Сотир Цацаров. Така че, в случай че Лена Бориславова желае да поеме КПКОНПИ или по тъкмо остатъците от Антикорупционната комисия, то да чете десетките изявления на Атанасов по въпроса, които отново инцидентно са оповестени точно в медиите на Прокопиев. Вероятно и тъй като точно Георги Атанасов съставлява олигарха пред съда в многочислените несполучливи (засега) опити по повдигане на запора от над 200 млн. лева, натрапен на Прокопиев от някогашния ръководител на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Сигурно и това е инцидентно, че първото нещо, което държавното управление с министър председател Кирил Петков през 2022 година направи, бе да отзове Георгиев като български консул във Валенсия.
Като секретарка на Христо Иванов Надежда Йорданова няма метод да пропусне да организира и несполучливите промени от 2014-2015 година, свързани с юридическото обучение, ръководството на поверените u основни дирекции „ Охрана “ и „ Изпълнение на наказванията “, Агенция по вписвания и т. н. Интересно ще бъде, дали и този път ще се тръгне към обединение и съкращения в ГДО и ГДИН, каквито бяха проектите преди седем години. Вероятно - да, в случай че се съди по обстоятелството, че едно от първите неща, с които Йорданова се зае, е ликвидирането на Бюрото по отбрана на очевидци. Когато предходният „ протестърски “ парламент сполучливо лиши от основния прокурор и върна в правосъдното министерство Бюрото по отбрана, уверенията бяха, че то няма да се трансформира. Само че предходната седмица държавното управление към този момент гласоподава закриването на 25 щата.
Има нещо, което несъмнено трансформира Надежда Йорданова и Лена Бориславова във фаворитки на властимащите по позволени гафове. Докато правосъдната министърка се кълне в правилата за господство на закона и по какъв начин ръководещите не целят персоналната промяна на основния прокурор, самата Йорданова афишира в свое изявление по какъв начин „ целият ни боеприпас против Гешев е в ход “. Вълнението на Надежда Йорданова, че е министър е изключително видно, когато интервютата u не са на запис в кабинета, а в телевизионните студиа. Тогава министърката се трансформира в навито с пружинка тенекиено дребосъче, което може да посегне на независимостта на правораздаването с изказвания от вида: „ всевъзможни каламбури, заобикалят всевъзможни условия, измислят всевъзможни условия “ или „ замитат се избрани случаи “.
Трудно е да се одобри, че в страна от Европейския съюз министър на правораздаването може да си разреши сходен обществен език във връзка с магистрати, в случай че ръководещите не целят да попаднат в отрицателна светлина в годишния отчет по върховенството на правото на Европейската комисия. Едно е да приказваш на заседание на партийната фракция, друго е, когато го правиш като „ страж на държавния щемпел “.
Отделно, военната терминология и грубият език не импонират на желанието на Йорданова да наподобява авторитетно. В това отношение Лена Бориславова наподобява държи да не бъде засенчвана от министърката на правораздаването. И би трябвало да се признае, че старанието u има резултат. „ Делата, които са почнали в спецсъда, ще бъдат довършени в най-кратки периоди. Делата, които не са формирани и стоят на трупчета там, пък ще бъде даден нов подтик да могат да бъдат разпределени доста бързо “, изрецитира като на изпит в първи курс, първи учебен срок, Бориславова, смятайки, че по този начин авторитетно стимулира за какво трябвало да се закрие спецправосъдието.
Всеки почитан правист би се засрамил, в случай че изръси сходни правни нелепости, каквито за жалост изобилстват в речника на Надежда Йорданова и Лена Бориславова. Последните обаче като че ли, с цел да компенсират неналичието на знания в материята, прибягват до хлапашка експанзия, присъща за стажантите в адвокатските адвокатски фирми.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ