Какво трябва да се изучава в училище за комунизма у нас?
Новата образователна стратегия по история в десети клас, която ще бъде в действие от идната образователна година, провокира разногласия. Учениците ще учат историята ни след 1944 година, когато у нас на власт е комунистическият тоталитарен режим. От Българска социалистическа партия желаеха анулация на образователната стратегия. В утринния блок на Българска национална телевизия историята и нейното проучване разясниха историкът проф. Искра Баева и журналистът и откривател на архивите на някогашната Държавна сигурност Христо Христов.
Тази история се учи и даже историята на Прехода се учи от 95-а година по стратегия и от 96-а година по учебниците непрестанно. До ден сегашен се учи първо при най-малките, по-късно в 6-7 клас и още веднъж в 11 клас, 12 клас, в този момент в 10 клас. За това аз фактически не мога да схвана тези сензационни заглавия, че ето историята на комунизма влиза в учебно заведение, в случай, че тя си е там и то от доста от дълго време. Тази интервенция (на БСП) стана по-късно, откакто се породи полемиката в обществото и евентуално това е реакция на обстановка на публичен проблем. Все отново в историята като просвета не би трябвало да има политическа интервенция. А повода да се породи социална полемика е не толкоз това, което написа в програмата, тъй като тя не е доста по-различна от това, което написа в предходните стратегии, а по-скоро това, което отсъства от тази стратегия, сподели проф. Искра Баева.
Нека да подчертаем, че смяната на образователната стратегия, тъй че тоталитарният комунистически режим да влезе в независима тематика, е един европейски развой. Това не е измислено от Министерството на образованието и науката - в този момент са се сетили, в този момент са го създали. Напротив. Ние сме последната страна от страните от Източна Европа, която прави тази смяна. Става въпрос за един справедлив прочит на тоталитарните режими на 20 век. Защо споделям, че е европейски този развой? Защото той беше подложен през 2008 година на една изключителна конференция в Прага от хора, които са се съпротивлявали против тоталитарния режим. Тази декларация, която беше призната тогава, сложи въпроса за осъждането на закононарушенията на комунизма и за тяхното редом проучване и промяна на образователните стратегии. През 2009 година Европейският парламент одобри специфична резолюция по този въпрос, която същата година беше призната от българския парламент, без депутатите от Българска социалистическа партия. Това, което в този момент МОН прави, с голямо забавяне, е точно това, което всички останали европейски страни направиха доста от дълго време, сподели Христо Христов.
Тази история се учи и даже историята на Прехода се учи от 95-а година по стратегия и от 96-а година по учебниците непрестанно. До ден сегашен се учи първо при най-малките, по-късно в 6-7 клас и още веднъж в 11 клас, 12 клас, в този момент в 10 клас. За това аз фактически не мога да схвана тези сензационни заглавия, че ето историята на комунизма влиза в учебно заведение, в случай, че тя си е там и то от доста от дълго време. Тази интервенция (на БСП) стана по-късно, откакто се породи полемиката в обществото и евентуално това е реакция на обстановка на публичен проблем. Все отново в историята като просвета не би трябвало да има политическа интервенция. А повода да се породи социална полемика е не толкоз това, което написа в програмата, тъй като тя не е доста по-различна от това, което написа в предходните стратегии, а по-скоро това, което отсъства от тази стратегия, сподели проф. Искра Баева.
Нека да подчертаем, че смяната на образователната стратегия, тъй че тоталитарният комунистически режим да влезе в независима тематика, е един европейски развой. Това не е измислено от Министерството на образованието и науката - в този момент са се сетили, в този момент са го създали. Напротив. Ние сме последната страна от страните от Източна Европа, която прави тази смяна. Става въпрос за един справедлив прочит на тоталитарните режими на 20 век. Защо споделям, че е европейски този развой? Защото той беше подложен през 2008 година на една изключителна конференция в Прага от хора, които са се съпротивлявали против тоталитарния режим. Тази декларация, която беше призната тогава, сложи въпроса за осъждането на закононарушенията на комунизма и за тяхното редом проучване и промяна на образователните стратегии. През 2009 година Европейският парламент одобри специфична резолюция по този въпрос, която същата година беше призната от българския парламент, без депутатите от Българска социалистическа партия. Това, което в този момент МОН прави, с голямо забавяне, е точно това, което всички останали европейски страни направиха доста от дълго време, сподели Христо Христов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ