Изборът на новия български еврокомисар. Станишев, Екатерина Захариева или Илиана Иванова?
Новата тематика за политическия ни живот е изборът на български еврокомисар.
Това излиза наяве от зачестилите мнения по тематиката в общественото пространство, откакто напрежението към излъчването на служебно държавно управление спадна.
Преди време Димитър Главчев разумно избяга от тематиката - въпреки всичко е длъжностен министър председател, като съобщи, че новият български еврокомисар би трябвало да излъчи постоянно държавно управление. Но този " черен Петър " отново пристигна при него - постоянно държавно управление няма, а срокът за посочването на претендента чука на вратата - 30 август. До края на тази седмица страните членки на Европейския съюз би трябвало да изпратят в Брюксел предложенията си за претенденти за европейски комисари. Досега 19 от 27-те страни членки са си написали домашното и са дали претендент. Но нито една от тях не се е съобразила с настояването на Урсула фон дер Лайен страните членки да изпратят двама претенденти - мъж и жена, от които тя да избира. Целта на Фон дер Лайен е да има почти тъждество на половете във финалния състав на Европейската комисия. Може би по този метод обособените страни й напомнят, че въпреки всичко не бе определена за началник на Еврокомисията по този начин безапелационно, както се очакваше - на 18 юли я поддържаха 401 евродепутати, 284 бяха срещу, а 15 се въздържаха.
Новата Еврокомисия ще следва твърда линия по отношение на Русия, проличава от избора на фон дер Лайен, само че и на висшия представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това ще бъде " желязната лейди " от Естония Кая Калас, министър председател на страната. За нея избора на този пост е напряко избавителен пояс, тъй като в страната си Калас стартира да губи известност, означи наскоро " Дойче веле ".
Излъчването на български еврокомисар е една от дилемите, която ще има служебното ни държавно управление, съобщи през вчерашния ден президентът.
Днес той стартира съвещания по тематиката с политическите партии, показани в Народното събрание, само че в общественото пространство към този момент се завъртяха имената на възможните претенденти - Екатерина Захариева, Илиана Иванова, Сергей Станишев.
Екатерина Захариева е някогашен вицепремиер и някогашен външен министър, народен представител от ГЕРБ-СДС. Позициите й по всички основни въпроси от европейски дневен ред са ясни - от зелената договорка до войната в Украйна. Захариева, чиято партия ГЕРБ е член на ЕНП, фамилията и на Урсула фон дер Лайен, следва " вярната линия ".
Илиана Иванова пък е сегашният български еврокомисар. Неизвестна в страната, тя има опит на високи позиции в Европейската счете палата. Иванова довърши мандата на Мария Габриел, когато тя стана вицепремиер в кабинета на сглобката.
Иванова подсети за себе си, като сподели пред медиите преди десетина дни: " Добре е за България да има номинация в периода, в който е подложен от Европейска комисия, и да не губим време, тъй като в последна сметка и ресорите стартират да се разискват, тъй че е хубаво това да се случи в околните дни. " И замълча. Не чухме какво мисли по поправките в закона за учебното обучение, забраняващ агитация на полова ориентировка, друга от естествената, а въпреки всичко ресорът й е " нововъведения, научни проучвания, просвета, обучение и юноша ". Мълчанието на Иванова е изключително впечатляващо, като се има поради, че на 20 август Европейската комисия изиска уточнения от България за признатите ремонти в писмо до просветния министър Галин Цоков, подписано от еврокомисаря за равенството Хелена Дали.
Сергей Станишев е най-титулования от тримата възможни кандидати и с най-богат опит в Брюксел - някогашен президент на Партията на европейските социалисти, министър председател на българия от 2005 до 2009 година, дълготраен народен представител и водач на Българска социалистическа партия. Освен това Станишев си разрешава да има свое мнение по тематики като войната в Украйна. И през цялото време на спора приказва за мир. Тема, която с напредването на спора от маргинална неизбежно ще завзема все по-голямо политическо пространство.
Към днешна дата е мъчно да предвидим дали България ще съблюдава периода и ще изпрати претендент за еврокомисар. Както специалистите обръщат внимание - ресорът също е значим. Докато се бавим апетитните " части " ще отидат в непознати ръце.
Но и да не излъчим еврокомисар в точния момент, няма да учудим никого в Брюксел. Все отново нали България държи европейския връх за празен стол в Европейската комисия. Факт, който сега напомнят доста от говорещите по тематиката. През 2016 година Кристалина Георгиева, член на Европейска комисия от българия, подаде оставка, устремена към различен висок пост. Шест месеца София не попълни овакантения й стол.
