Правителството се отказа от разширяването на АМ Тракия, ще прави байпас с АМ Рила
Новата автомагистрала ще би трябвало да поеме част от трафика по водещия аутобан в страната
Новото държавно управление в лицето на " Прогресивна България " явно ревизира огромните инфраструктурни проекти на страната и се отхвърля от дълго обсъжданото разширение на автомагистрала " Тракия " в най-натоварения ѝ сектор от София до Пловдив. Тази сериозна смяна в курса на районната политика става ясна от последните мнения на министъра на районното развиване и благоустройството арх. Иван Шишков.
Вместо прибавянето на нови ленти към съществуващия аутобан, ведомството пренасочва фокуса си към проектирането и построяването на напълно ново трасе. Става дума за бъдещата Автомагистрала " Рила ", която съгласно новата визия на министерството би трябвало да поеме ролята на стратегически байпас за облекчение на трафика по Автомагистрала " Тракия ".
Новият различен план е умислен по този начин, че да обезпечи директна и бърза връзка сред няколко съществени пътни артерии в Южна България, като в същото време се заприказва и за неговото основно обвързване с трасето на Автомагистрала " Струма ", изясни Иван Шиков.
Плановете за този нов кулоар обаче изненадаха експертния бранш, защото до неотдавна прибавянето на нови платна по главния аутобан на страната се смяташе за безалтернативно решение. Самият арх. Шишков в предишни свои мандати отстояваше тезата, че потенциалът на връзката сред столицата и Пловдив е изцяло привършен и изисква незабавни ограничения. Сегашното пренасочване на държавните цели към напълно ново строителство слага под въпрос насъбраната досега планова подготвеност.
Хронологията на проблема демонстрира, че за първи път тематиката за разширението на най-важния български аутобан бе повдигната публично от някогашния министър председател Бойко Борисов през 2017 година. Тогава той акцентира, че водещата пътна артерия на страната отеснява за бизнеса и стопанската система, заради което незабавно би трябвало да се мислят дълготрайни разновидности за нейното разширение.
Впоследствие, по време на среща с представители на туристическия отрасъл през септември 2021 година, Борисов трансформира плана в главно политическо заричане, декларирайки го като водещ приоритет за сектора. В проектите му тогава бе категорично заложено построяването на напълно нова, трета дейна лента във всяко едно от платната за придвижване на Тракия. Вотът тогава бе извоюван от Продължаваме промяната и се сформира кабинета " Петков ", а Борисов бе в съпротива. Заради това и проектите не се осъществиха.
Развитието на плана получи действителен административен подтик през 2023 година, когато точно арх. Иван Шишков в качеството си на длъжностен районен министър разгласи разширението на първите 168 километра от София до Оризово за " извънредно наложително ".
По негово предписание тогава бяха задействани първите огромни процедури по планиране и правене на оценки за въздействието върху околната среда. Приемствеността в тази политика бе доказана и през януари 2024 година от идващия министър Андрей Цеков, който публично разгласи подготовката на социална поръчка за абстрактен план за разширение на целия сектор сред София и Пловдив с по още едно платно в двете направления. Впоследствие обаче държавното управление на ГЕРБ с Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, ползващо поддръжката на Движение за права и свободи забави този план, с цел да стане ясно, че през днешния ден към този момент е тотално неактуален.
ОТКЪДЕ ЩЕ ПРЕМИНАВА Автомагистрала РИЛА
Проектното трасе на бъдещата АМ " Рила " е замислено като стратегическа южна дъга, която да свърже непосредствено няколко от най-важните транспортни коридори в страната. Основното ядро на маршрута планува свързването на АМ " Струма " в региона на град Дупница, прекосяване през Самоков и Долна баня, с цел да се доближи до директна пресечна точка с Автомагистрала " Тракия " при Ихтиман. В по-мащабния си географски обсег планът има за цел да обезпечи бърз директен кулоар от границата с Република Северна Македония при Гюешево и Кюстендил, пропускайки напълно претрупания софийски околовръстен път. Това трасе би функционирало като натурален и високоскоростен разпределител на тежкия трафик сред Югозападна България, Балканите и Черноморието.
Към сегашния миг от Автомагистрала " Рила " няма построен нито един километър, като планът остава напълно на хартия в начална фаза на обмисляне. През последните десетилетия концепцията за този южен аутобан бе неведнъж рестартирана и замразявана от другите държавни управления, само че действителни строителни действия по този начин и не са стартирали на терен. Всички налични напредъци по проблема до момента се изчерпват със остарели предпроектни изследвания, концептуални идейни трасета и частични екологични разбори, които изискват цялостно актуализиране. Поради неналичието на обезпечено целево финансиране, утвърден краен механически план и завършили отчуждителни процедури, построяването на аутобана се преглежда по-скоро като огромна дълготрайна визия, в сравнение с като обект с действителна капиталова подготвеност. Това е една от автомагистралите, за които държавното управление ще търси сътрудник, който да я построи и събира след това такси за прекосяване.
Новото държавно управление в лицето на " Прогресивна България " явно ревизира огромните инфраструктурни проекти на страната и се отхвърля от дълго обсъжданото разширение на автомагистрала " Тракия " в най-натоварения ѝ сектор от София до Пловдив. Тази сериозна смяна в курса на районната политика става ясна от последните мнения на министъра на районното развиване и благоустройството арх. Иван Шишков.
Вместо прибавянето на нови ленти към съществуващия аутобан, ведомството пренасочва фокуса си към проектирането и построяването на напълно ново трасе. Става дума за бъдещата Автомагистрала " Рила ", която съгласно новата визия на министерството би трябвало да поеме ролята на стратегически байпас за облекчение на трафика по Автомагистрала " Тракия ".
Новият различен план е умислен по този начин, че да обезпечи директна и бърза връзка сред няколко съществени пътни артерии в Южна България, като в същото време се заприказва и за неговото основно обвързване с трасето на Автомагистрала " Струма ", изясни Иван Шиков.
Плановете за този нов кулоар обаче изненадаха експертния бранш, защото до неотдавна прибавянето на нови платна по главния аутобан на страната се смяташе за безалтернативно решение. Самият арх. Шишков в предишни свои мандати отстояваше тезата, че потенциалът на връзката сред столицата и Пловдив е изцяло привършен и изисква незабавни ограничения. Сегашното пренасочване на държавните цели към напълно ново строителство слага под въпрос насъбраната досега планова подготвеност.
Хронологията на проблема демонстрира, че за първи път тематиката за разширението на най-важния български аутобан бе повдигната публично от някогашния министър председател Бойко Борисов през 2017 година. Тогава той акцентира, че водещата пътна артерия на страната отеснява за бизнеса и стопанската система, заради което незабавно би трябвало да се мислят дълготрайни разновидности за нейното разширение.
Впоследствие, по време на среща с представители на туристическия отрасъл през септември 2021 година, Борисов трансформира плана в главно политическо заричане, декларирайки го като водещ приоритет за сектора. В проектите му тогава бе категорично заложено построяването на напълно нова, трета дейна лента във всяко едно от платната за придвижване на Тракия. Вотът тогава бе извоюван от Продължаваме промяната и се сформира кабинета " Петков ", а Борисов бе в съпротива. Заради това и проектите не се осъществиха.
Развитието на плана получи действителен административен подтик през 2023 година, когато точно арх. Иван Шишков в качеството си на длъжностен районен министър разгласи разширението на първите 168 километра от София до Оризово за " извънредно наложително ".
По негово предписание тогава бяха задействани първите огромни процедури по планиране и правене на оценки за въздействието върху околната среда. Приемствеността в тази политика бе доказана и през януари 2024 година от идващия министър Андрей Цеков, който публично разгласи подготовката на социална поръчка за абстрактен план за разширение на целия сектор сред София и Пловдив с по още едно платно в двете направления. Впоследствие обаче държавното управление на ГЕРБ с Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, ползващо поддръжката на Движение за права и свободи забави този план, с цел да стане ясно, че през днешния ден към този момент е тотално неактуален.
ОТКЪДЕ ЩЕ ПРЕМИНАВА Автомагистрала РИЛА
Проектното трасе на бъдещата АМ " Рила " е замислено като стратегическа южна дъга, която да свърже непосредствено няколко от най-важните транспортни коридори в страната. Основното ядро на маршрута планува свързването на АМ " Струма " в региона на град Дупница, прекосяване през Самоков и Долна баня, с цел да се доближи до директна пресечна точка с Автомагистрала " Тракия " при Ихтиман. В по-мащабния си географски обсег планът има за цел да обезпечи бърз директен кулоар от границата с Република Северна Македония при Гюешево и Кюстендил, пропускайки напълно претрупания софийски околовръстен път. Това трасе би функционирало като натурален и високоскоростен разпределител на тежкия трафик сред Югозападна България, Балканите и Черноморието.
Към сегашния миг от Автомагистрала " Рила " няма построен нито един километър, като планът остава напълно на хартия в начална фаза на обмисляне. През последните десетилетия концепцията за този южен аутобан бе неведнъж рестартирана и замразявана от другите държавни управления, само че действителни строителни действия по този начин и не са стартирали на терен. Всички налични напредъци по проблема до момента се изчерпват със остарели предпроектни изследвания, концептуални идейни трасета и частични екологични разбори, които изискват цялостно актуализиране. Поради неналичието на обезпечено целево финансиране, утвърден краен механически план и завършили отчуждителни процедури, построяването на аутобана се преглежда по-скоро като огромна дълготрайна визия, в сравнение с като обект с действителна капиталова подготвеност. Това е една от автомагистралите, за които държавното управление ще търси сътрудник, който да я построи и събира след това такси за прекосяване.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ