Експлозия от халюцинации в Галерия 359
Новата галерия на видео арт в Галерия +359 е отдадена на абстракцията и халюциногенните чувства.
Кураторът Ирина Баткова е поканила петима създатели, номади в изкуството, да населят Водонапорната кула в кв. Лозенец с психеделичен транс. Елизабет Молин, Георги Ружев, Том Лок, Рада Букова и Еден Митсенмахер ще се показват до 26 октомври 2018 година в най-новата дестинация за модерно изкуство в София.
След 60-те терминът „ психеделия “ придобива необятна приложимост и стартира да се употребява за разказване на съвсем всичко, включващо абстрактност и голям брой ярки цветове, сходни на тези, забележими по време на халюцинации. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век доста художници изобразяват психеделичното прекарване в картини, графики и илюстрации с ярки цветове и анимации, с цел да основат чувство за изменение на съзнанието. Понятието през днешния ден е разширено и включва богат медия микс, въздействащ на всички сетива.
Психеделичното прекарване се свързва с непознати до момента за човешкия разум усещания и с отключване на творчеството на освободеното от оковите на привидната действителност схващане. Психеделичните положения включват смяна на усещанията, синестезия, изменено положение за разсъдливост, транс или внушаемост и други променени положения на мозъка. Този силновъздестващ жанр в изкуството цели да провокира промени във усещането на индивида за самия себе си и да породи нови разбирания, вариращи от прояснение и осъзнаване до комплициране и неуравновесеност.
Базирана сред Лондон и Копенхаген Елизабет Молин смесва облици и звуци от всекидневието, създавайки една обща картина, която като че ли е извадена от подсъзнанието на човек, запечатал безредно образните елементи, работен звук, музика и диалози, които са го впечатлили в съответен откъслек от време, като основава нова действителност работеща на няколко равнища. Тя разяснява субективността на механизмите на човешката перцепция на света регистрирайки метода, по който човешкото схващане основава една сюрреалистична действителност, която, като кристална конструкция, отразява по едно и също време усещания от най-различен порядък.
Георги Ружев завладява сетивата с един гръмък калейдоскопичен спектакъл, зависещ на концепцията за съществуването на актуалния човек в свят на тотално пренасищане с информация. Авторът образно дефинира казусът със „ ситуативната еднаквост “ на актуалния човек, действителен в свръх динамизирана среда, на границата сред виртуално и действително. Ружев приема самоличността на герои и политически фигури от разнообразни столетия, ситуирайки ги в една психеделично пространство, което, посредством обществените мрежи, може незабавно да стане част от информационната мрежа на един световен информативен продан.
Том Лок работи най-вече с анимация и постоянно основава психеделични и хипнотизиращи подиуми, които се сливат между тях. Британецът компилира мистични и алегорични фигури, чиито изображения се употребяват в исторически книги за деца, облици от филми, ТВ излъчвания, комикси графити, реклами и така нататък В работата си Лок проучва масмедийния информативен поток, който, комбиниран с динамичността на актуалния живот е интепретиран в цветната и психеделична хармония, която постоянно се движи сред радостни и меланхолични настроения и положения. Том Лок постоянно работи с музиканти и звукови актьори, като постоянно употребява тези дискурсивни връзки, с цел да сътвори платформа за отразяване и схващане на развиването на концепциите и вземането на решения.
В работите на ситуираната в Париж художничка Рада Букова намират място материални обекти, които са извадени от смисъла на всекидневната им приложимост. Рада основава полета на непредвидени асоциативни връзки, които провокират фена да сформира разкази, които трансформират гледната точка на наблюдаване и трансформират наблюдаващия в откривател на личната си витална среда и опциите и да създава нови, непредвидени дискурси.
Еден Митсенмахер употребява поп културата освен като референтна рамка за обществена и персонална рецензия, само че и като метод за основаване на знание и досегаемост както и шерване и свързване на прекарвания сред Аз и Вие. Представяне на хипер-светове, построени от културни стандарти и клишета, които се изтласкват на ръба на прочувственото претоварване. Кичът е съзнателна тактика в нейните проучвания и процедура. Като част от болшинството хора, съпреживяващи объркването и битката в актуалната макроикономическа среда, тя изследва подозренията, любознанието и капацитета на нови ценностни ориентации и техните непредсказуеми бъдещи благоприятни условия.
Според куратора Ирина Баткова тази селекция проучва разнообразни аспекти на факторите, които подтикват човешкото усещане към изразност, провокираща общоприетата логичност на разбиране с лабиринт от образни сюжети, които карат фена да премисли опциите на личната си перцепция и изложение на света.
Кураторът Ирина Баткова е поканила петима създатели, номади в изкуството, да населят Водонапорната кула в кв. Лозенец с психеделичен транс. Елизабет Молин, Георги Ружев, Том Лок, Рада Букова и Еден Митсенмахер ще се показват до 26 октомври 2018 година в най-новата дестинация за модерно изкуство в София.
След 60-те терминът „ психеделия “ придобива необятна приложимост и стартира да се употребява за разказване на съвсем всичко, включващо абстрактност и голям брой ярки цветове, сходни на тези, забележими по време на халюцинации. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век доста художници изобразяват психеделичното прекарване в картини, графики и илюстрации с ярки цветове и анимации, с цел да основат чувство за изменение на съзнанието. Понятието през днешния ден е разширено и включва богат медия микс, въздействащ на всички сетива.
Психеделичното прекарване се свързва с непознати до момента за човешкия разум усещания и с отключване на творчеството на освободеното от оковите на привидната действителност схващане. Психеделичните положения включват смяна на усещанията, синестезия, изменено положение за разсъдливост, транс или внушаемост и други променени положения на мозъка. Този силновъздестващ жанр в изкуството цели да провокира промени във усещането на индивида за самия себе си и да породи нови разбирания, вариращи от прояснение и осъзнаване до комплициране и неуравновесеност.
Базирана сред Лондон и Копенхаген Елизабет Молин смесва облици и звуци от всекидневието, създавайки една обща картина, която като че ли е извадена от подсъзнанието на човек, запечатал безредно образните елементи, работен звук, музика и диалози, които са го впечатлили в съответен откъслек от време, като основава нова действителност работеща на няколко равнища. Тя разяснява субективността на механизмите на човешката перцепция на света регистрирайки метода, по който човешкото схващане основава една сюрреалистична действителност, която, като кристална конструкция, отразява по едно и също време усещания от най-различен порядък.
Георги Ружев завладява сетивата с един гръмък калейдоскопичен спектакъл, зависещ на концепцията за съществуването на актуалния човек в свят на тотално пренасищане с информация. Авторът образно дефинира казусът със „ ситуативната еднаквост “ на актуалния човек, действителен в свръх динамизирана среда, на границата сред виртуално и действително. Ружев приема самоличността на герои и политически фигури от разнообразни столетия, ситуирайки ги в една психеделично пространство, което, посредством обществените мрежи, може незабавно да стане част от информационната мрежа на един световен информативен продан.
Том Лок работи най-вече с анимация и постоянно основава психеделични и хипнотизиращи подиуми, които се сливат между тях. Британецът компилира мистични и алегорични фигури, чиито изображения се употребяват в исторически книги за деца, облици от филми, ТВ излъчвания, комикси графити, реклами и така нататък В работата си Лок проучва масмедийния информативен поток, който, комбиниран с динамичността на актуалния живот е интепретиран в цветната и психеделична хармония, която постоянно се движи сред радостни и меланхолични настроения и положения. Том Лок постоянно работи с музиканти и звукови актьори, като постоянно употребява тези дискурсивни връзки, с цел да сътвори платформа за отразяване и схващане на развиването на концепциите и вземането на решения.
В работите на ситуираната в Париж художничка Рада Букова намират място материални обекти, които са извадени от смисъла на всекидневната им приложимост. Рада основава полета на непредвидени асоциативни връзки, които провокират фена да сформира разкази, които трансформират гледната точка на наблюдаване и трансформират наблюдаващия в откривател на личната си витална среда и опциите и да създава нови, непредвидени дискурси.
Еден Митсенмахер употребява поп културата освен като референтна рамка за обществена и персонална рецензия, само че и като метод за основаване на знание и досегаемост както и шерване и свързване на прекарвания сред Аз и Вие. Представяне на хипер-светове, построени от културни стандарти и клишета, които се изтласкват на ръба на прочувственото претоварване. Кичът е съзнателна тактика в нейните проучвания и процедура. Като част от болшинството хора, съпреживяващи объркването и битката в актуалната макроикономическа среда, тя изследва подозренията, любознанието и капацитета на нови ценностни ориентации и техните непредсказуеми бъдещи благоприятни условия.
Според куратора Ирина Баткова тази селекция проучва разнообразни аспекти на факторите, които подтикват човешкото усещане към изразност, провокираща общоприетата логичност на разбиране с лабиринт от образни сюжети, които карат фена да премисли опциите на личната си перцепция и изложение на света.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ