Размисли без страсти за Банско
Новата година стартира стремително с огромен митинг в отговор на държавните решения за Пирин. Тъй като въпросът е правно-икономически, в тази публикация ще представим общия взор на икономист и юрист, които са познати в позициите си в отбрана на частната самодейност, както и против политическата корупция и опитите за преодоляване на правосъдната система.
Отправна точка на изложеното в този текст са две изявления на ИПИ, които са показателни за позициите ни по отношение на корупцията в страната, от една страна и развиването на районите и съответно Банско, от друга. Ключов в тази ситуация е оповестеният отчет на ИПИ от март 2017 година " Отстъплението на демокрацията в България”, които разказва проявленията на " превзетата” (или " захванатата”) страна – корупцията по високите етажи на властта, овладените институции, подвластните медии, както и разрушителния стопански популизъм. Другият отчет е направеният от ИПИ " Икономически профил на община Банско” (август 2016 г.), който е най-актуалният документ с повсеместен взор върху социално-икономическите процеси в Банско. Двата отчета са обществени и предлагаме всеки да ги прочете в тяхната целокупност.
Какво се гласоподава за Пирин?
В края на предходната година държавното управление разбуни духовете с предлагането да се промени Плана за ръководство на Национален парк " Пирин”, както и да се гласоподават промени в концесионния контракт. След най-различни политически совалки, в последна сметка се стигна до гласоподаване на промени в Плана за ръководство на Пирин сред Коледа и новогодишните празници. Промени в концесионния контракт по този начин и не бяха гласувани. Към момента взаимоотношенията сред концесионер и страна на процедура не са изменени, като това може да се случи в резултат на отправено публично капиталово желание.
Причините да се търсят сходни промени са обществено известни – в настоящия проект за ръководство на Национален парк " Пирин” е неразрешено всякакво строителство и надлежно е безусловно невероятно да се мисли за втори въжен превоз или каквато и да е било друга инфраструктура. Промените в проекта за ръководство на Пирин гласят, че в така наречен " зона за туризъм” (2.2% от парка) и в " зоната на здания и съоръжения” (0.6% от парка) ще могат да се построяват писти и съответните съпътстващи уреди, като се минава по следния ред – внася се капиталово предложение, а то се подлага на екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда. Нормално е, при сполучливо прекосяване през цялата процедура решението за осъществяване на капиталовото желание да върви ръка за ръка с промени в концесионния контракт – такива няма по какъв начин да има преди да се премине тази процедура.
Нужен ли е втори въжен превоз?
Развитието на зимен туризъм в народен парк неизбежно опълчва икономическите основание с екологичните такива. Търсенето на баланс сред двете значи, че безспорна истина няма по какъв начин да има. Това обаче не пречи да се заема една или друга добре аргументирана позиция. В Икономическия профил на Банско ясно сме показали, че измежду вероятностите за развиване на зимния туризъм в района са подобрението на предлаганата услуга, в това число и достъпността до планината. Ръстът на туристите през последните години е реалност (удвояване на пренощувалите лица от 120 до 235 хиляди души в община Банско за интервала 2008-2015 г.), което неизбежно води и до проблемите с достъпността на планината в зимния сезон – основно заради притока на сред 20 и 30 хиляди чужденци на месец в интервала декември-февруари плюс още към 10 хиляди българи на месец в същия интервал.
Накратко, даже при съществуващата леглова база и туристически поток, без да се вършат каквито и да е било нови писти, проблем с качването на тези туристи в планината през зимата има. Ако извадим от уравнението съображенията за корупция и захванати институции, втори въжен превоз, напълно в границите на зоните за туризъм и за уреди, който е минал през екологична оценка, е изцяло аргументиран. Конспиративните причини, че 1) няма опашки и фотосите са нагласени и 2) преднамерено се вършат опашки от концесионера, не просто си опонират, само че и играят извънредно неприятна смешка на протестиращите, защото принудително ги хвърлят в изгубен спор и ги отдалечават от мощните им позиции – правда и екология.
Правовата страна и развиването на зимния туризъм в Пирин
Всъщност огромният спор не е за потребността от втори въжен превоз, а за метода, по който беше взето това решение и за възможните злоупотреби, които могат да последват. Макар решението да следва правната логичност – в случай че искаш втори въжен превоз, би трябвало да промениш проекта за ръководство на Пирин, методът, по който беше направено това (набързо и сред празниците), като че ли самичък повика националното неодобрение.
Протестът има своите чисто антикапиталистически и ляво-екологични нотки, само че в неговата основа лежи едно доста просто разбиране, а точно, че в случай че се отвори малката врата за някакви уреди в Пирин, държавното управление, в услуга на нечии бизнес ползи, може да направи един куп нелепости във щета на природата. Аргументът, че има нов проект за ръководство на Пирин, само че той се апелира в съда и по тази причина се вършат тези бързи промени в остарелия, звучи прагматично единствено на пръв взор. Проблемът произтича от това, че този мотив се употребява от власт, която не печели никакво публично доверие по повод битката с корупцията. Включването на съответните медии в отбрана на държавното управление също не оказва помощ, а по-скоро катализира недоволството.
Тук няма да влизаме в генералния спор за законността на строителството в национални паркове – прочут като разногласието за запетайката в член 21 от Закона за предпазените територии. Важното в тази ситуация по-скоро е какви са гаранциите, че един път като се отвори вратата за нови вложения в туристическата зона на Пирин, ще се спазят всички законови правила. Ако има капиталово желание и надлежно последват екологични оценки, то този развой ще предстои ли на надзор?
И този проблем се озова в правосъдната система
Някои събития от миналата година будят терзание точно в посока съответния проблем за Банско, за който смяната в проекта за ръководство на Пирин не е първата противоречива стъпка. Като първо деяние, още през лятото на 2017 година бяха признати промени в Закона за запазване на околната среда (ЗООС). С редица текстове се ограничи правото на жителите и Неправителствени организации да апелират административните актове, с които се утвърждават оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) на " обекти с национално значение”. Стандартът в България е обжалването на административни актове да се организира пред две правосъдни инстанции, а този закон, без съображение, анулира главен принцип в административното право и развой.
Предвид обстоятелството, че няма ясно предписание по какъв начин един обект се дефинира като подобен с " национално значение”, то е изцяло допустимо и някое оборудване в Пирин да мине по този ред.
Второто уверено деяние е властта, която от години е проводник на политически ползи в ущърб на независимостта на правосъдната власт, да се снабди с чисто нов централен административен съд. Предколедно, в услуга на безконтролността на всяко деяние на ръководещите и подчинената администрация, ръководителят на правната комисия в Народното събрание предложи промени в административния развой. Те плануват да се сътвори умишлен съд, който да разтовари от каузи Върховния административен съд (ВАС). В редица случаи новият Централен административен съд ще се явява и касационна инстанция при решения на административните съдилища в страната. Един тип, в случай че не стигнат политическите старания да подчиним съответен административен съд или Върховен административен съд, то е време да си създадем нов, който ще взема решение по щенията на властта.
Протестът е потребен даже с втори въжен превоз
Независимо от другите позиции по този проблем, това че годината потегля с достоверен митинг, е добра вест. Автентичен, тъй като предизвика гражданска сила от необятна маса хора, които в огромната си част не са корупционно подвластни. Автентичността на митинга няма отношение към отправените претенции и заетите позиции по скалата ляво-дясно.
Новината е добра, тъй като при рекорден стопански напредък и при започване на европейското председателство е най-лесно и надлежно рисково да се мълчи за корупцията в страната – един тип с цел да не се излагаме пред чужденците. Взаимодействието сред купени медии и готвени промени в правосъдната система още веднъж демонстрират, че в този проблем казусът не е развиването на туризма в Банско, а неуспехът в битката с корупцията у нас. Там би трябвало да се търсят и решенията.
Отправна точка на изложеното в този текст са две изявления на ИПИ, които са показателни за позициите ни по отношение на корупцията в страната, от една страна и развиването на районите и съответно Банско, от друга. Ключов в тази ситуация е оповестеният отчет на ИПИ от март 2017 година " Отстъплението на демокрацията в България”, които разказва проявленията на " превзетата” (или " захванатата”) страна – корупцията по високите етажи на властта, овладените институции, подвластните медии, както и разрушителния стопански популизъм. Другият отчет е направеният от ИПИ " Икономически профил на община Банско” (август 2016 г.), който е най-актуалният документ с повсеместен взор върху социално-икономическите процеси в Банско. Двата отчета са обществени и предлагаме всеки да ги прочете в тяхната целокупност.
Какво се гласоподава за Пирин?
В края на предходната година държавното управление разбуни духовете с предлагането да се промени Плана за ръководство на Национален парк " Пирин”, както и да се гласоподават промени в концесионния контракт. След най-различни политически совалки, в последна сметка се стигна до гласоподаване на промени в Плана за ръководство на Пирин сред Коледа и новогодишните празници. Промени в концесионния контракт по този начин и не бяха гласувани. Към момента взаимоотношенията сред концесионер и страна на процедура не са изменени, като това може да се случи в резултат на отправено публично капиталово желание.
Причините да се търсят сходни промени са обществено известни – в настоящия проект за ръководство на Национален парк " Пирин” е неразрешено всякакво строителство и надлежно е безусловно невероятно да се мисли за втори въжен превоз или каквато и да е било друга инфраструктура. Промените в проекта за ръководство на Пирин гласят, че в така наречен " зона за туризъм” (2.2% от парка) и в " зоната на здания и съоръжения” (0.6% от парка) ще могат да се построяват писти и съответните съпътстващи уреди, като се минава по следния ред – внася се капиталово предложение, а то се подлага на екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда. Нормално е, при сполучливо прекосяване през цялата процедура решението за осъществяване на капиталовото желание да върви ръка за ръка с промени в концесионния контракт – такива няма по какъв начин да има преди да се премине тази процедура.
Нужен ли е втори въжен превоз?
Развитието на зимен туризъм в народен парк неизбежно опълчва икономическите основание с екологичните такива. Търсенето на баланс сред двете значи, че безспорна истина няма по какъв начин да има. Това обаче не пречи да се заема една или друга добре аргументирана позиция. В Икономическия профил на Банско ясно сме показали, че измежду вероятностите за развиване на зимния туризъм в района са подобрението на предлаганата услуга, в това число и достъпността до планината. Ръстът на туристите през последните години е реалност (удвояване на пренощувалите лица от 120 до 235 хиляди души в община Банско за интервала 2008-2015 г.), което неизбежно води и до проблемите с достъпността на планината в зимния сезон – основно заради притока на сред 20 и 30 хиляди чужденци на месец в интервала декември-февруари плюс още към 10 хиляди българи на месец в същия интервал.
Накратко, даже при съществуващата леглова база и туристически поток, без да се вършат каквито и да е било нови писти, проблем с качването на тези туристи в планината през зимата има. Ако извадим от уравнението съображенията за корупция и захванати институции, втори въжен превоз, напълно в границите на зоните за туризъм и за уреди, който е минал през екологична оценка, е изцяло аргументиран. Конспиративните причини, че 1) няма опашки и фотосите са нагласени и 2) преднамерено се вършат опашки от концесионера, не просто си опонират, само че и играят извънредно неприятна смешка на протестиращите, защото принудително ги хвърлят в изгубен спор и ги отдалечават от мощните им позиции – правда и екология.
Правовата страна и развиването на зимния туризъм в Пирин
Всъщност огромният спор не е за потребността от втори въжен превоз, а за метода, по който беше взето това решение и за възможните злоупотреби, които могат да последват. Макар решението да следва правната логичност – в случай че искаш втори въжен превоз, би трябвало да промениш проекта за ръководство на Пирин, методът, по който беше направено това (набързо и сред празниците), като че ли самичък повика националното неодобрение.
Протестът има своите чисто антикапиталистически и ляво-екологични нотки, само че в неговата основа лежи едно доста просто разбиране, а точно, че в случай че се отвори малката врата за някакви уреди в Пирин, държавното управление, в услуга на нечии бизнес ползи, може да направи един куп нелепости във щета на природата. Аргументът, че има нов проект за ръководство на Пирин, само че той се апелира в съда и по тази причина се вършат тези бързи промени в остарелия, звучи прагматично единствено на пръв взор. Проблемът произтича от това, че този мотив се употребява от власт, която не печели никакво публично доверие по повод битката с корупцията. Включването на съответните медии в отбрана на държавното управление също не оказва помощ, а по-скоро катализира недоволството.
Тук няма да влизаме в генералния спор за законността на строителството в национални паркове – прочут като разногласието за запетайката в член 21 от Закона за предпазените територии. Важното в тази ситуация по-скоро е какви са гаранциите, че един път като се отвори вратата за нови вложения в туристическата зона на Пирин, ще се спазят всички законови правила. Ако има капиталово желание и надлежно последват екологични оценки, то този развой ще предстои ли на надзор?
И този проблем се озова в правосъдната система
Някои събития от миналата година будят терзание точно в посока съответния проблем за Банско, за който смяната в проекта за ръководство на Пирин не е първата противоречива стъпка. Като първо деяние, още през лятото на 2017 година бяха признати промени в Закона за запазване на околната среда (ЗООС). С редица текстове се ограничи правото на жителите и Неправителствени организации да апелират административните актове, с които се утвърждават оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) на " обекти с национално значение”. Стандартът в България е обжалването на административни актове да се организира пред две правосъдни инстанции, а този закон, без съображение, анулира главен принцип в административното право и развой.
Предвид обстоятелството, че няма ясно предписание по какъв начин един обект се дефинира като подобен с " национално значение”, то е изцяло допустимо и някое оборудване в Пирин да мине по този ред.
Второто уверено деяние е властта, която от години е проводник на политически ползи в ущърб на независимостта на правосъдната власт, да се снабди с чисто нов централен административен съд. Предколедно, в услуга на безконтролността на всяко деяние на ръководещите и подчинената администрация, ръководителят на правната комисия в Народното събрание предложи промени в административния развой. Те плануват да се сътвори умишлен съд, който да разтовари от каузи Върховния административен съд (ВАС). В редица случаи новият Централен административен съд ще се явява и касационна инстанция при решения на административните съдилища в страната. Един тип, в случай че не стигнат политическите старания да подчиним съответен административен съд или Върховен административен съд, то е време да си създадем нов, който ще взема решение по щенията на властта.
Протестът е потребен даже с втори въжен превоз
Независимо от другите позиции по този проблем, това че годината потегля с достоверен митинг, е добра вест. Автентичен, тъй като предизвика гражданска сила от необятна маса хора, които в огромната си част не са корупционно подвластни. Автентичността на митинга няма отношение към отправените претенции и заетите позиции по скалата ляво-дясно.
Новината е добра, тъй като при рекорден стопански напредък и при започване на европейското председателство е най-лесно и надлежно рисково да се мълчи за корупцията в страната – един тип с цел да не се излагаме пред чужденците. Взаимодействието сред купени медии и готвени промени в правосъдната система още веднъж демонстрират, че в този проблем казусът не е развиването на туризма в Банско, а неуспехът в битката с корупцията у нас. Там би трябвало да се търсят и решенията.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ