Думите лекуват, думите бичуват. Можем ли да променим живота си, променяйки речника си?
Новата година е време за стремежи и пожелания. В известната логика на психиката се е утвърдила мисълта, че думите носят сила и в случай че желаеме да променим живота си към по-добро, би трябвало да изричаме повече положителни думи. И противоположното – от честите недоволства и клюки можем да се поболеем. А какво споделят проучванията?
От епохи нашите предшественици са вярвали, че думите имат магическа мощ. Днес все по-често заобикаляме думи, които могат да донесат злощастие, да урочасат. В последните години учените са изключително загрижени от това, по какъв начин думите въздействат на качеството на живот. Например има доста свидетелства, че диалогът на лекаря с пациента може да облекчи положението на последния и да помогне за лекуването. Културата на другарство във компании и корпорации въздейства върху успеваемостта на работата на чиновниците.
Но какъв брой е огромна властта на думите над нас и къде са нейните граници?
Думите – опаковка за страстите Тялото ни чува, по тази причина би трябвало да внимаваме какво приказваме
Замисляме ли се преди да приказваме? Винаги ли се стараем да изричаме стойностни неща, или от време на време просто желаеме да разчупим тишината с н...
Прочети повече
„ Думите нараняват “ не е просто метафора. Изследвания сочат, че когато хората слушат или чуват думи като „ нервирам “, „ изтезавам “, „ изтощително “, при тях се задейства мозъчен сектор, който пази мемоари за мъчителни прекарвания.
Психолози от университета „ Фридрих Шилер “ в Германия помолили 16 доброволци да прочетат думи, които предават разнообразни нюанси на болежка, като в същото време си показват обстановки, съответстващи на всяка дума. След това участниците в проучването били приканени да повторят упражнението, само че този път били разсейвани с елементарна главоблъсканица. По време на опита мозъците на участниците бяха сканирани с функционален магнитен резонанс, който открива притока на кръв към областите, в които протича интензивност.
„ И в двата случая можехме да забележим ясно активиране на пътя на болката в мозъка при обработката на думи, свързани с болката “, изяснява Мария Рихтер, един от създателите на проучването. Въпреки това, когато участниците прочитали други неприятни думи, несвързани с болежка, нямало активиране.
Според психолозите съхраняването на мъчителни прекарвания във тип на мемоари може да е еволюционна тактика. Думите и облиците връщат мемоари за претърпяна болежка, като по този метод ни карат да заобикаляме това, което разказват. Ако това не беше по този начин, нямаше да можем да се учим от опита.
Хиляди невидими пробождания
От думите може да боли - това е реалност. Но може би на тази болежка не си коства да се обръща внимание? Има една сентенция на британски, която в превод звучи по този начин: „ Пръчки и камъни могат да ми счупят костите, само че думите няма да ми навредят. “ Изследователите обаче не са сигурни в това. Нека се опитаме да го разберем.
15 български думи, които младото потомство НЕ знае
В актуалния български език съществуват към 200 хиляди обособени думи. В този материал ще се спрем на няколко български думи, които,...
Прочети повече
Преди всичко областите на мозъка, които учените назовават „ езикова мрежа “, са тясно свързани с областите, които контролират метаболизма. Вербалното влияние може да промени сърдечния темп, да покачва и намалява равнищата на кортизол (хормон на стреса) и да промени салдото на други химически субстанции, които поддържат имунната система. И в случай че към вас има непрекъснат отрицателен декор, това е пряк път към продължителен стрес.
Учени от Университета в Копенхаген са изяснили, че чиновниците, които са обект на тормоз на работното място, по-често страдат от болести. Например жертвите на тормоз (насилие) с 59% по-често се оплакват от сърдечносъдови болести, в сравнение с техните сътрудници. Изследователите даже считат, че битката с издевателството на работното място може да понижи риска от сърдечносъдови болести с 5%.
През 90-те години на ХХ век невроендокринологът Брус Макюън е въвел изключително разбиране – алостатично натоварване . Така той назовава „ износването “ на организма, което настава заради нескончаем стрес. Изследвания са открили, че при продължителен стрес се променя невронната интензивност в мозъка, а дружно с нея – и биохимията на тялото. Например следи се нараснала интензивност на амигдалата – област от мозъка, която дава отговор за реакциите на заплаха, такива като боязън и гняв.
От своя страна амигдалата изпраща сигнали до костния мозък - фабриката за произвеждане на имунни кафези. Попаднали в кръвта в огромни количества, тези кафези могат да причинят инфектиране в съдовете, а това към този момент може да докара до инфаркт, стенокардия или инсулт. Освен това заради продължителен стрес амигдалата може да губи невронни връзки, вследствие на което организмът губи способността си да реагира гъвкаво на обстановки. Лечението с антидепресанти обаче може да помогне в този случай.
Удобство, трансформирало се в проблем
Думите са рискови освен когато идват извън. Лексиката на индивида, методът, по който приказва, също въздействат върху това по какъв начин живее и по какъв начин вижда околния свят. Ние безусловно виждаме и усещаме това, което сме подготвени да забележим и усетим. Например ябълковият сок от чашка за събиране на урина ще наподобява непоносим за мнозина. Химическият състав на сока ще бъде същият, само че мозъкът ще „ дорисува “ неприятните асоциации. Привържениците на позитивната логика на психиката назовават това събитие афективен натурализъм .
7 токсични фрази, които ни унищожават
Някои слова засягат освен тези, на които ги споделяме, само че и нас. Те подкопават вътрешния ни свят, намаляват самочувствието и ни вредят....
Прочети повече
От позиция на създателя на този термин, психологът Лиза Фелдман Барет, в околния свят изначално нищо не е надарено със смисъл. Той се основава се от нашия личен разум въз основа на избран модел. Освен това сигналите от външния свят, които могат да опонират на този модел (да речем, същинската миризма на сока), се пренебрегват. И това е разбираемо. За оцеляването на нашите предшественици е било значимо бързо да вземат решения. Секундата, изгубена в размисли за това, което в този момент проблясва във високата трева, може да коства живот.
Но в актуалния свят тази дарба е престанала да бъде преимущество и непрекъснатото очакване на заплаха може да изиграе неприятна смешка на човек. В руския филм „ Чиракът на магьосника “ има образец за този резултат. Старият доктор – извънредно недоверчив човек – умира от водата, която му сервира неговият възпитаник. Той има вяра, че това е отрова, с която младежът се пробва да го убие. Разбира се, това е пресилена обстановка. Но се случва на тази основа да се случват действителни нещастия.
Например през 2007 година американски стрелец убива простъпка няколко фоторепортери на Reuters в Ирак. Той взема ориентираните към него камери за оръжие. Барет счита, че боецът е привикнал да си има работа с въоръжени хора, тъй че в прочут смисъл той в действителност е виждал пред себе си не публицист, а зложелател. Тази доктрина изяснява и за какво служителите на реда могат да наранят почтени хора по време на специфични интервенции.
Да разпознаеш врага в себе си
Проблемът се крие не толкоз в думите, колкото в избрани настройки, които носим в себе си – постоянно неумишлено. Например психологът Кристин Райнер и сътрудниците ѝ от Католическия университет в Льовен (Белгия) са открили, че колкото по-малко човек има вяра в това, че самичък ръководи личната си орис, толкоз по-зле неговият организъм се бори с инфекции.
Друга " преференциална " линия е оптимизмът. Например при оптимистите е снижен рискът от гибел от сърдечносъдови болести. Има данни, че дамите с тази линия развиват по-бавно атеросклероза на сънните артерии. След четиридесет години оптимистите имат по-високи равнища на сърдечно и съдово здраве от песимистите. Навикът да се тревожите за бъдещето и непрекъснато да преживявате отрицателни събития от предишното може да докара до поява на болежка в сърцето.
Стресът се демонстрира в говора ни
Изразните средства, които използваме демонстрират дали сме подложени на стрес или не. Освен това в случай че приказва по-малко, то това може да бъде...
Прочети повече
И тук поражда въпросът: допустимо ли е нещо да се промени просто като се спре използването на избрани думи? Според психолога Яков Кочетков не е задоволително просто " минусите " да се сменят с " плюсове ". Трябва да изучим самия модел, който е в основата на нашите оценки. Да разкрием аргументите – за какво гледаме на някои неща по този метод, а на други - друго. Защо заобикаляме избрани обстановки и непрекъснато попадаме в други? Това може да наложи психотерапия.
Започнете с благодарност
Но може да се стартира с дребни стъпки. Например споделяйте позитивни събития в обществените мрежи, пишете поздравления на другите и ги насърчавайте. Учените също по този начин са изяснили, че писането на „ благодарствени писма “ оказва помощ да се измести фокусът от отрицателните прекарвания към хубавите неща, които се случват в живота.
В един опит създателите помолили хора, които са потърсили помощ от терапевт поради ментални проблеми, да пишат специфични лечебни писма в продължение на няколко седмици. Едната група трябвало да записва своите мисли и прекарвания, а другата - да се концентрира върху благодарността към хора и събития. След това учените пресметнали съотношението на думите, които описвали позитивни и негативни страсти.
Оказало се, че хората, които са писали благодарствени писма, по-често съобщавали за усъвършенстване в положението си след лечението. В същото време писмата им не съдържали безусловно повече положителни описания, само че съвсем постоянно по-малко отрицателни. Според създателите възприятието на признателност към другите отвлича вниманието от самокритиката и " самоизяждането ". Оттук произтича и резултатът.
Материал на ТАСС
Още от ИНТЕРЕСНО:
От епохи нашите предшественици са вярвали, че думите имат магическа мощ. Днес все по-често заобикаляме думи, които могат да донесат злощастие, да урочасат. В последните години учените са изключително загрижени от това, по какъв начин думите въздействат на качеството на живот. Например има доста свидетелства, че диалогът на лекаря с пациента може да облекчи положението на последния и да помогне за лекуването. Културата на другарство във компании и корпорации въздейства върху успеваемостта на работата на чиновниците.
Но какъв брой е огромна властта на думите над нас и къде са нейните граници?
Думите – опаковка за страстите Тялото ни чува, по тази причина би трябвало да внимаваме какво приказваме
Замисляме ли се преди да приказваме? Винаги ли се стараем да изричаме стойностни неща, или от време на време просто желаеме да разчупим тишината с н...
Прочети повече
„ Думите нараняват “ не е просто метафора. Изследвания сочат, че когато хората слушат или чуват думи като „ нервирам “, „ изтезавам “, „ изтощително “, при тях се задейства мозъчен сектор, който пази мемоари за мъчителни прекарвания.
Психолози от университета „ Фридрих Шилер “ в Германия помолили 16 доброволци да прочетат думи, които предават разнообразни нюанси на болежка, като в същото време си показват обстановки, съответстващи на всяка дума. След това участниците в проучването били приканени да повторят упражнението, само че този път били разсейвани с елементарна главоблъсканица. По време на опита мозъците на участниците бяха сканирани с функционален магнитен резонанс, който открива притока на кръв към областите, в които протича интензивност.
„ И в двата случая можехме да забележим ясно активиране на пътя на болката в мозъка при обработката на думи, свързани с болката “, изяснява Мария Рихтер, един от създателите на проучването. Въпреки това, когато участниците прочитали други неприятни думи, несвързани с болежка, нямало активиране.
Според психолозите съхраняването на мъчителни прекарвания във тип на мемоари може да е еволюционна тактика. Думите и облиците връщат мемоари за претърпяна болежка, като по този метод ни карат да заобикаляме това, което разказват. Ако това не беше по този начин, нямаше да можем да се учим от опита.
Хиляди невидими пробождания
От думите може да боли - това е реалност. Но може би на тази болежка не си коства да се обръща внимание? Има една сентенция на британски, която в превод звучи по този начин: „ Пръчки и камъни могат да ми счупят костите, само че думите няма да ми навредят. “ Изследователите обаче не са сигурни в това. Нека се опитаме да го разберем.
15 български думи, които младото потомство НЕ знае
В актуалния български език съществуват към 200 хиляди обособени думи. В този материал ще се спрем на няколко български думи, които,...
Прочети повече
Преди всичко областите на мозъка, които учените назовават „ езикова мрежа “, са тясно свързани с областите, които контролират метаболизма. Вербалното влияние може да промени сърдечния темп, да покачва и намалява равнищата на кортизол (хормон на стреса) и да промени салдото на други химически субстанции, които поддържат имунната система. И в случай че към вас има непрекъснат отрицателен декор, това е пряк път към продължителен стрес.
Учени от Университета в Копенхаген са изяснили, че чиновниците, които са обект на тормоз на работното място, по-често страдат от болести. Например жертвите на тормоз (насилие) с 59% по-често се оплакват от сърдечносъдови болести, в сравнение с техните сътрудници. Изследователите даже считат, че битката с издевателството на работното място може да понижи риска от сърдечносъдови болести с 5%.
През 90-те години на ХХ век невроендокринологът Брус Макюън е въвел изключително разбиране – алостатично натоварване . Така той назовава „ износването “ на организма, което настава заради нескончаем стрес. Изследвания са открили, че при продължителен стрес се променя невронната интензивност в мозъка, а дружно с нея – и биохимията на тялото. Например следи се нараснала интензивност на амигдалата – област от мозъка, която дава отговор за реакциите на заплаха, такива като боязън и гняв.
От своя страна амигдалата изпраща сигнали до костния мозък - фабриката за произвеждане на имунни кафези. Попаднали в кръвта в огромни количества, тези кафези могат да причинят инфектиране в съдовете, а това към този момент може да докара до инфаркт, стенокардия или инсулт. Освен това заради продължителен стрес амигдалата може да губи невронни връзки, вследствие на което организмът губи способността си да реагира гъвкаво на обстановки. Лечението с антидепресанти обаче може да помогне в този случай.
Удобство, трансформирало се в проблем
Думите са рискови освен когато идват извън. Лексиката на индивида, методът, по който приказва, също въздействат върху това по какъв начин живее и по какъв начин вижда околния свят. Ние безусловно виждаме и усещаме това, което сме подготвени да забележим и усетим. Например ябълковият сок от чашка за събиране на урина ще наподобява непоносим за мнозина. Химическият състав на сока ще бъде същият, само че мозъкът ще „ дорисува “ неприятните асоциации. Привържениците на позитивната логика на психиката назовават това събитие афективен натурализъм .
7 токсични фрази, които ни унищожават
Някои слова засягат освен тези, на които ги споделяме, само че и нас. Те подкопават вътрешния ни свят, намаляват самочувствието и ни вредят....
Прочети повече
От позиция на създателя на този термин, психологът Лиза Фелдман Барет, в околния свят изначално нищо не е надарено със смисъл. Той се основава се от нашия личен разум въз основа на избран модел. Освен това сигналите от външния свят, които могат да опонират на този модел (да речем, същинската миризма на сока), се пренебрегват. И това е разбираемо. За оцеляването на нашите предшественици е било значимо бързо да вземат решения. Секундата, изгубена в размисли за това, което в този момент проблясва във високата трева, може да коства живот.
Но в актуалния свят тази дарба е престанала да бъде преимущество и непрекъснатото очакване на заплаха може да изиграе неприятна смешка на човек. В руския филм „ Чиракът на магьосника “ има образец за този резултат. Старият доктор – извънредно недоверчив човек – умира от водата, която му сервира неговият възпитаник. Той има вяра, че това е отрова, с която младежът се пробва да го убие. Разбира се, това е пресилена обстановка. Но се случва на тази основа да се случват действителни нещастия.
Например през 2007 година американски стрелец убива простъпка няколко фоторепортери на Reuters в Ирак. Той взема ориентираните към него камери за оръжие. Барет счита, че боецът е привикнал да си има работа с въоръжени хора, тъй че в прочут смисъл той в действителност е виждал пред себе си не публицист, а зложелател. Тази доктрина изяснява и за какво служителите на реда могат да наранят почтени хора по време на специфични интервенции.
Да разпознаеш врага в себе си
Проблемът се крие не толкоз в думите, колкото в избрани настройки, които носим в себе си – постоянно неумишлено. Например психологът Кристин Райнер и сътрудниците ѝ от Католическия университет в Льовен (Белгия) са открили, че колкото по-малко човек има вяра в това, че самичък ръководи личната си орис, толкоз по-зле неговият организъм се бори с инфекции.
Друга " преференциална " линия е оптимизмът. Например при оптимистите е снижен рискът от гибел от сърдечносъдови болести. Има данни, че дамите с тази линия развиват по-бавно атеросклероза на сънните артерии. След четиридесет години оптимистите имат по-високи равнища на сърдечно и съдово здраве от песимистите. Навикът да се тревожите за бъдещето и непрекъснато да преживявате отрицателни събития от предишното може да докара до поява на болежка в сърцето.
Стресът се демонстрира в говора ни
Изразните средства, които използваме демонстрират дали сме подложени на стрес или не. Освен това в случай че приказва по-малко, то това може да бъде...
Прочети повече
И тук поражда въпросът: допустимо ли е нещо да се промени просто като се спре използването на избрани думи? Според психолога Яков Кочетков не е задоволително просто " минусите " да се сменят с " плюсове ". Трябва да изучим самия модел, който е в основата на нашите оценки. Да разкрием аргументите – за какво гледаме на някои неща по този метод, а на други - друго. Защо заобикаляме избрани обстановки и непрекъснато попадаме в други? Това може да наложи психотерапия.
Започнете с благодарност
Но може да се стартира с дребни стъпки. Например споделяйте позитивни събития в обществените мрежи, пишете поздравления на другите и ги насърчавайте. Учените също по този начин са изяснили, че писането на „ благодарствени писма “ оказва помощ да се измести фокусът от отрицателните прекарвания към хубавите неща, които се случват в живота.
В един опит създателите помолили хора, които са потърсили помощ от терапевт поради ментални проблеми, да пишат специфични лечебни писма в продължение на няколко седмици. Едната група трябвало да записва своите мисли и прекарвания, а другата - да се концентрира върху благодарността към хора и събития. След това учените пресметнали съотношението на думите, които описвали позитивни и негативни страсти.
Оказало се, че хората, които са писали благодарствени писма, по-често съобщавали за усъвършенстване в положението си след лечението. В същото време писмата им не съдържали безусловно повече положителни описания, само че съвсем постоянно по-малко отрицателни. Според създателите възприятието на признателност към другите отвлича вниманието от самокритиката и " самоизяждането ". Оттук произтича и резултатът.
Материал на ТАСС
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ