Джокович: Би било неуважително сам да се определя като „най-великия“
Новак Джокович счита, че би било неуважително към неговите съперници да се самоопредели като най-великия в историята. Сърбинът е рекордьор по трофеи на равнище Голям шлем и Мастърс, както и по брой седмици като №1 в международната класация. Въпреки това обаче той продължава да се стреми към нови триумфи, като доказателството са това са купите от Женева и Атина през актуалната година.
Джокович даде изявление пред Пиърс Морган, в което приказва за достиженията си, както и за някои други любопитни тематики, като да вземем за пример дали би подкрепил сина си, в случай че той изиска да стане професионален тенисист.
„ През годините неведнъж са ме питали дали съм най-великия. Има доста статистики и хората непрекъснато ги съпоставят с тези на Рафаел Надал и Роджър Федерер. Сега обаче още веднъж ще отговоря по този начин, както давам отговор постоянно: няма да изкажа мнение, тъй като не съм в позицията да го направя. Смятам, че да се самоопределя като „ най-великия “ би било неуважително по отношение на освен Надал и Федерер, а и към всички останали, против които съм играл. Не обичам да приказвам на тази тематика. Смятам себе си за възпитаник в тениса и изпитвам голямо почитание към предходните отминалите столетия. Трудно е да ги съпоставяме, тъй като през последните 50 години всеки един аспект от тениса се е трансформирал доста. Всичко е станало по-професионално, само че това не значи, че и преди спортът не е бил на високо равнище “ – сподели рекордьорът по трофеи от Големия шлем.
„ В момента се намирам в временен интервал, тъй като съм в последния стадий от спортната ми кариера, без значение какъв брой дълго ще продължи той. Трябва да запазя упоритостта и мотивацията си на корта, само че в това време все по-често ми се постанова да се помирявам с неща от действителността, които към момента ми е мъчно да приема. Свикнах аз да съм преобладаващата фигура в Тура, до момента в който в този момент аз бивам доминиран от Карлос Алкарас и Яник Синер “ – добави Джокера.
Носителят на 10 трофея от Australian Open бе запитан дали към момента има вяра, че може да завоюва 25-а купа от Големия шлем.
„ Наясно съм, че сега Яник и Карлос са по-добри от мен. Това е действителността. През цялата си кариера съм вярвал в неща, които на пръв взор са изглеждали невъзможни, само че това не ме е спирало да се боря. Имам огромна религия в психическата ми мощ, само че в това време имам вяра и в биологията. Вече съм на 38 години и няма по какъв начин да играя по този начин, както преди. През последната година имах няколко тежки конфликта с действителността “.
„ Признавам, че Алкарас и Синер ме накараха да се колебая дали ще съумея да печеля още една купа от Големия шлем. Когато изляза на корта обаче постоянно съм убеден и давам всичко от себе си, без значение кой е от другата страна на мрежата. Все още имам нрав на победител и ще продължа да върша всичко по силите си, с цел да бъда във допустимо най-хубавата физическа форма “.
„ Знаех, че рано или късно ще се появят млади играчи, които ще ме изместят. Това е изцяло обикновено, подобен е животът. Смятам, че възходът на Алкарас и Синер е нещо доста позитивно за нашия спорт. Макар към момента да са много млади, те към този момент изиграха някои от най-легендарните мачове в историята на нашия спорт. Тазгодишният край на Ролан Гарос е единствено един подобен образец “.
„ Този мач ме прикова към тв приемника, въпреки че нормално, откакто отпадна от шампионат, се отронвам от тениса за малко. Съпругата ми и сина ми обаче са огромни фенове на нашия спорт и бяха безапелационни, че ще гледат финала. Исках да излезем някъде и да хапнем, само че те упорстваха. Казах им „ Добре, ще изгледаме първия сет и след това излизаме “. Така и се случи. Мислех, че мачът ще продължи два часа и половина или нещо сходно, само че когато се прибрахме, Карлос и Яник към момента играеха. През последните два часа от мача всички бяхме неразделно пред екрана “.
Джокович бе запитан кои са някои от известните стандарти за елитните спортисти, които обаче не дават отговор на действителността.
„ Важно е да се знае, че напрежението, пред което спортистите сме изправени, е същото като това за всички останали хора. Това, че не си съумял да постигнеш избрани цели, тъй като напрежението е стигнало до теб, не те прави слаб – прави те човек. Майкъл Джордан неведнъж е казвал, че хората помнят точните му изстрели, само че не и купищата други, които е пропуснал. Много хора считат, че най-великите спортисти в историята са някакви полубогове, които са способни на всичко, само че това просто не е правилно. Аз също съм се провалял доста пъти в кариерата ми. Една от статистиките, които хората постоянно не помнят за мен, е че в действителност завоювах единствено 50% от финалите на Големия шлем, в които играх “.
Вероятно изненадващо за мнозина, Джокович показа, че да побеждаваш непрекъснато не постоянно е нещо хубаво.
„ В интервала 2015 – 2016 година изиграх 19 или 20 следващи финала. Доминирах на всички настилки и се усещах несломим. От психическа позиция обаче това е доста подла обстановка, тъй като егото ти пораства и когато рано или късно неизбежно се сблъскаш с неуспех или компликации, това прави удара доста по-тежък. Точно това ми се случи, когато започнаха проблемите с лакътя ми “.
Рекордьорът по трофеи от Големия шлем бе запитан дали би подкрепил своя наследник Стефан, в случай че реши да стане професионален тенисист.
„ Синът ми е на 11 години и към този момент е безапелационен, че желае да играе тенис. Това ме радва и плаши по едно и също време. Много е надарен, само че желая да бъда негов татко, а не треньор. С годините последователно го въвеждах в света на тениса и на спорта като цяло. Все още би трябвало да работя изборно в това отношение, тъй като има доста неща, които няма по какъв начин да му обясня на тази възраст. Ако обаче реши да стане професионален тенисист, постоянно ще го поддържам на 100 % “.
В умозаключение, Джокович бе запитан по какъв начин би желал да бъде запомнен.
„ Бих желал хората да запомнят резултатите и триумфите ми, тъй като доста се гордея с тях. Освен това обаче би било хубаво да ме запомнят и като някой, който е докоснал сърцата на хората. Бих желал да го изпишат на надгробния ми камък “.
