Пийт Сампрас: Дай ми този ретур; Джокович: Разменям го за сервиса ти
Новак Джокович ще приключи годината като №1 в света за шести път в кариерата си, като по този метод сърбинът ще изравни достижението на своя кумир Пийт Сампрас. При възможна купа в Лондон идната седмица Джокович ще изпревариамериканската легенда по още един индикатор, защото досега двамата имат по пет трофея от шампионата.
В навечерието на конкуренцията ATP реши да провежда диалог сред двамата именити първенци, в които те споделиха пред водещия Тим Хенман от кой детайл от играта на другия се възхищават най-вече, както и какво е належащо, с цел да бъдеш на върха в мъжкия тенис години наред.
Попитан от Хенман кой детайл от играта на Джокович би добавил към своята, Сампрас беше безапелационен. „ Ретурът! Дай ми този ретур! (смее се). Много хора ме питат кой тенисист би ме затруднил най-вече, в случай че играех сега. Бих споделил, че ще е Новак точно поради ретура си. Когато играех против Андре Агаси постоянно успявах да го преодолея, стига сервисът ми да беше добре пласиран. Срещу Новак щеше да е доста по-трудно, тъй като е доста чевръст. Така че бих взел ретурът и, в случай че е допустимо, малко от скоростта му “ показа Пистолетът Пийт.
„ Бих се съгласил да разменя ретура и скоростта си за твоя сервис и волетата ти. Подобна замяна ме устройва изцяло “ отвърна Джокович. „ Това е добра договорка, в действителност “ удостовери Хенман.
След това пристигна ред на Джокович да отговори на въпрос на британеца. Запитан по кое време за пръв път е чул за Финалите на ATP, сърбинът сподели „ Може би по времето, когато Пийт играеше на тях. Следях всички шампионати с негово присъединяване. Както доста пъти съм казвал, той е играчът, на който подражавах. Не мога да кажа, че съм го копирал, защото е явно, че играта ми е доста друга от неговата, само че доста ми харесваше методът, по който умееше да се оправя с напрежението и да играе най-хубавия си тенис тъкмо когато има потребност. Винаги контролираше нервите си и първият му сервис беше безукорен “.
Както Джокович, по този начин и Сампрас са печелили финалния шампионат по пет пъти. Точно с това бе сързан идващия въпрос на Хенман. Експертът на Евроспорт попита събеседниците си къде се подреждат тези титли измежду другите триумфи в кариерите им.
„ Със сигурност е измежду най-ценните за мен достижения. Да спечелиш този шампионат и да бъдеш приет като най-хубавия е необикновен триумф. Усещането е доста особено “ отговори Сампрас.
„ Като изключим шампионатите от Големия шлем това е може би най-престижната конкуренция в нашия спорт. Да се изправиш против най-хубавите играчи за съответната година постоянно е голямо предизвикателство. Титлата ми на финалите в Шанхай през 2008 година изстреля самочувствието ми до небето и тогава за пръв път повярвах, че съм пълновръстен член на тенис елита и заслужавам да съм измежду най-хубавите. Победата ми против Федерер през 2012 година също е доста специфичен миг за мен. Онзи бекхенд уинър по правата беше един от най-хубавите удари в кариерата ми “ сподели от своя страна Джокович.
След това Хенман още веднъж се обърна към Сампрас, като напомни съперничеството му с Борис Бекер и го поита дали му е било мъчно да играе против него, когато Финалите се организираха във Франкфурт и Хановер.
„ Със сигурност беше голямо предизвикателство, защото Борис играеше доста добре на закрити кортове. Той е наедрял, има мощен сервис и наличието му на корта е доста мощно, а когато немските почитатели бяха зад него задачата беше още по-трудна. Но мисля, че да играя в такава комплицирана ситуаци ми оказа помощ да засиля психическата си резистентност и да се науча да бъда по-концентриран. Винаги е доста мъчно, когато играеш освен против мощен състезател, само че и срещи всичките му почитатели. Това важи в най-голяма степен за финала в Хановер, където и двамата бяхме във върхова форма, а кортът беше доста бърз “ спомни си американската легенда.
Хенман попита двамата си събеседници какво е чувството да си №1 в света в продължение на толкоз дълго време.
„ Много е изтощително от прочувствена позиция “ показа Сампрас. „ В края на 1998 година, когато усъвършенствах върха от пет следващи завършвания на годината като №1, прекарах извеснтно време в Европа. Казах си „ Ако би трябвало да остана тук още 3-4 седмици, с цел да съумея, добре “. Мисля, че бях във Виена, когато усъвършенствах върха. Чувството беше ужасно, само че по-късно бях изцяло отпаднал прочувствено. Много е мъчно да останеш на върха и Новак сигурно рабира това. Да останеш на върха е два пъти по-трудно, в сравнение с да стигнеш до там. Затова биха споделил, че да бъда №1 в продължение шест следващи години за мен е най-голямото достижение в кариерата ми, по-голямо даже от купите от Големия шлем “ описа 7-кратният първенец на Уимбълдън.
„ Както сподели Пийт, това е грандиозно достижение “ добави Джокович. „ Дисциплината и отдадеността, които би трябвало да показваш освен на корта, само че и отвън него, изискват в действителност титанични старания. В един миг се появява това, за което и Пийт описа – не можеш да спиш и да се храниш добре, връзките ти с хората към теб стартират да се обтягат, а поради цялото това напрежение от време на време ставаш нетърпим даже за самия себе си. Не знам по какъв начин Пийт е съумял да се оправи с това в продължение на шест години, само че мога само да му отдам голямо почитание за това “ приключи носителят на 17 трофеи от Големия шлем.
TennisKafe.com
В навечерието на конкуренцията ATP реши да провежда диалог сред двамата именити първенци, в които те споделиха пред водещия Тим Хенман от кой детайл от играта на другия се възхищават най-вече, както и какво е належащо, с цел да бъдеш на върха в мъжкия тенис години наред.
Попитан от Хенман кой детайл от играта на Джокович би добавил към своята, Сампрас беше безапелационен. „ Ретурът! Дай ми този ретур! (смее се). Много хора ме питат кой тенисист би ме затруднил най-вече, в случай че играех сега. Бих споделил, че ще е Новак точно поради ретура си. Когато играех против Андре Агаси постоянно успявах да го преодолея, стига сервисът ми да беше добре пласиран. Срещу Новак щеше да е доста по-трудно, тъй като е доста чевръст. Така че бих взел ретурът и, в случай че е допустимо, малко от скоростта му “ показа Пистолетът Пийт.
„ Бих се съгласил да разменя ретура и скоростта си за твоя сервис и волетата ти. Подобна замяна ме устройва изцяло “ отвърна Джокович. „ Това е добра договорка, в действителност “ удостовери Хенман.
След това пристигна ред на Джокович да отговори на въпрос на британеца. Запитан по кое време за пръв път е чул за Финалите на ATP, сърбинът сподели „ Може би по времето, когато Пийт играеше на тях. Следях всички шампионати с негово присъединяване. Както доста пъти съм казвал, той е играчът, на който подражавах. Не мога да кажа, че съм го копирал, защото е явно, че играта ми е доста друга от неговата, само че доста ми харесваше методът, по който умееше да се оправя с напрежението и да играе най-хубавия си тенис тъкмо когато има потребност. Винаги контролираше нервите си и първият му сервис беше безукорен “.
Както Джокович, по този начин и Сампрас са печелили финалния шампионат по пет пъти. Точно с това бе сързан идващия въпрос на Хенман. Експертът на Евроспорт попита събеседниците си къде се подреждат тези титли измежду другите триумфи в кариерите им.
„ Със сигурност е измежду най-ценните за мен достижения. Да спечелиш този шампионат и да бъдеш приет като най-хубавия е необикновен триумф. Усещането е доста особено “ отговори Сампрас.
„ Като изключим шампионатите от Големия шлем това е може би най-престижната конкуренция в нашия спорт. Да се изправиш против най-хубавите играчи за съответната година постоянно е голямо предизвикателство. Титлата ми на финалите в Шанхай през 2008 година изстреля самочувствието ми до небето и тогава за пръв път повярвах, че съм пълновръстен член на тенис елита и заслужавам да съм измежду най-хубавите. Победата ми против Федерер през 2012 година също е доста специфичен миг за мен. Онзи бекхенд уинър по правата беше един от най-хубавите удари в кариерата ми “ сподели от своя страна Джокович.
След това Хенман още веднъж се обърна към Сампрас, като напомни съперничеството му с Борис Бекер и го поита дали му е било мъчно да играе против него, когато Финалите се организираха във Франкфурт и Хановер.
„ Със сигурност беше голямо предизвикателство, защото Борис играеше доста добре на закрити кортове. Той е наедрял, има мощен сервис и наличието му на корта е доста мощно, а когато немските почитатели бяха зад него задачата беше още по-трудна. Но мисля, че да играя в такава комплицирана ситуаци ми оказа помощ да засиля психическата си резистентност и да се науча да бъда по-концентриран. Винаги е доста мъчно, когато играеш освен против мощен състезател, само че и срещи всичките му почитатели. Това важи в най-голяма степен за финала в Хановер, където и двамата бяхме във върхова форма, а кортът беше доста бърз “ спомни си американската легенда.
Хенман попита двамата си събеседници какво е чувството да си №1 в света в продължение на толкоз дълго време.
„ Много е изтощително от прочувствена позиция “ показа Сампрас. „ В края на 1998 година, когато усъвършенствах върха от пет следващи завършвания на годината като №1, прекарах извеснтно време в Европа. Казах си „ Ако би трябвало да остана тук още 3-4 седмици, с цел да съумея, добре “. Мисля, че бях във Виена, когато усъвършенствах върха. Чувството беше ужасно, само че по-късно бях изцяло отпаднал прочувствено. Много е мъчно да останеш на върха и Новак сигурно рабира това. Да останеш на върха е два пъти по-трудно, в сравнение с да стигнеш до там. Затова биха споделил, че да бъда №1 в продължение шест следващи години за мен е най-голямото достижение в кариерата ми, по-голямо даже от купите от Големия шлем “ описа 7-кратният първенец на Уимбълдън.
„ Както сподели Пийт, това е грандиозно достижение “ добави Джокович. „ Дисциплината и отдадеността, които би трябвало да показваш освен на корта, само че и отвън него, изискват в действителност титанични старания. В един миг се появява това, за което и Пийт описа – не можеш да спиш и да се храниш добре, връзките ти с хората към теб стартират да се обтягат, а поради цялото това напрежение от време на време ставаш нетърпим даже за самия себе си. Не знам по какъв начин Пийт е съумял да се оправи с това в продължение на шест години, само че мога само да му отдам голямо почитание за това “ приключи носителят на 17 трофеи от Големия шлем.
TennisKafe.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ