Джокович: Златният медал е най-великото постижение в кариерата ми; най-голямото ми щастие
Новак Джокович сложи олимпийската си купа на върха в своята спортна кариера. Сърбинът към този момент самоуверено може да съобщи, че е спечелил безусловно всичко в света на тениса, само че очевидно дългото очакване за този златен орден му придава голяма тежест в неговата персонална ранглиста и самият той разкрива, че вчерашното му показване е едно от най-силните му въобще на корта в миналото.
" Спечелих бронза през 2008-а година на първата си Олимпиада и от този момент насам не можех да доближи до медалите, макар че изиграх още два полуфинала. Три пъти олимпийският 1/2-финал беше непреодолимo затруднение за мен и по тази причина легнах на корта, когато победих Музети. Беше голямо облекчение за мен да играя с мисълта, че към този момент имам сигурен орден.
Бих споделил, че до момента най-голямото благополучие, която си мислех, че мога да изпитам като спортист е да нося сръбския байрак на церемонията по откриването в Лондон през 2012-а. Tози златен орден обаче надмина и най-смелите ми упования откъм позитивни страсти. Това е едно изцяло ново, неповторимо и велико чувство за мен. Знаех, че ще би трябвало да изкача същинска планина, играейки против Алкарас във финала.
Може би единствено един път или два пъти съм играл на толкоз високо равнище в продължение на цели 3 часа. Поздравления и за Карлос, тъй като той направи страховит шампионат и се бореше до последно, с което ме докара до абсолютния ми лимит на силите. Замислям се за всичко реализирано до момента от мен и бих споделил, че тази олимпийска купа е най-великото ми достижение в кариерата.
Да съм на 37 години и да победя най-хубавия състезател в света, който е спечелил поредно Ролан Гарос и Уимбълдън.... Трудно може да бъде по-хубаво от това, нали по този начин "? - приключи реторично " Джокера ".
Източник: Reuters
" Спечелих бронза през 2008-а година на първата си Олимпиада и от този момент насам не можех да доближи до медалите, макар че изиграх още два полуфинала. Три пъти олимпийският 1/2-финал беше непреодолимo затруднение за мен и по тази причина легнах на корта, когато победих Музети. Беше голямо облекчение за мен да играя с мисълта, че към този момент имам сигурен орден.
Бих споделил, че до момента най-голямото благополучие, която си мислех, че мога да изпитам като спортист е да нося сръбския байрак на церемонията по откриването в Лондон през 2012-а. Tози златен орден обаче надмина и най-смелите ми упования откъм позитивни страсти. Това е едно изцяло ново, неповторимо и велико чувство за мен. Знаех, че ще би трябвало да изкача същинска планина, играейки против Алкарас във финала.
Може би единствено един път или два пъти съм играл на толкоз високо равнище в продължение на цели 3 часа. Поздравления и за Карлос, тъй като той направи страховит шампионат и се бореше до последно, с което ме докара до абсолютния ми лимит на силите. Замислям се за всичко реализирано до момента от мен и бих споделил, че тази олимпийска купа е най-великото ми достижение в кариерата.
Да съм на 37 години и да победя най-хубавия състезател в света, който е спечелил поредно Ролан Гарос и Уимбълдън.... Трудно може да бъде по-хубаво от това, нали по този начин "? - приключи реторично " Джокера ".
Източник: Reuters
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ




