Новак Джокович е еталон за психологическа устойчивост на корта и

Новак Джокович е пример за психическа резистентност на корта и никой не си разрешава да отписва сърбина, до момента в който не е завършила и последната точка в мача. Това е изцяло разбираемо предвид на тежкото детство, което е имал Ноле и всички други надалеч по-тежи борби, които е спечелил, до момента в който към момента не е бил добре познатия ни първенец на корта.

Самият Джокович се върна към едно от най-травмиращите изживявани в своя живот, а точно бомбардировките на НАТО в Белград през 1999-та, когато 12-годишният Новак е видял от първо лице ужаса на войната, а ето и случката, която описа актуалната първа ракета на света:

" Тъкмо щяхме още веднъж да заспим, когато пристигна ред на голяма детонация. Майка ми понечи незабавно да се изправи, само че удари главата си в парното и изпадна в безсъзнание. Така по едно и също време плачехме поради бомбите и поради това, че мама въобще не реагираше. Баща ми също беше там, а аз въобще не си давах сметка какво се случва.

За благополучие, то баща сполучливо оказа помощ на мама да се върне на себе си и бързо събрахме най-необходимите си неща, след което излязхоме от къщата. Навън нямаше никакво улично осветлие. Всичко беше изключено. Имаше подобен звук, че не можехме да се чуем между тях, в случай че ще и да крещим. Баща ми носеше братята ми, а майка ми отговаряше за движимостите ни. Тогава се подхлъзнах и паднах. Отправих взор нагоре и видях летящ аероплан, който пускаше бомби и цялата земя се тресеше.

Разбира се, това е едно от най-травматичните прекарвания, които имах в детството си, което продължава да ме спохожда и до през днешния ден. Как е допустимо огромните страни да се обединят и да бомбардират дребните страни, безпомощните хора на улицата и просто да унищожават всичко? Това не можах да го схвана. Няма опрощение за войната. Няма опрощение да убиеш някого, с цел да отнемеш дома му.

Тук приказваме за последна свирепост. Тези събития провокираха голям яд у мен и всички останали хора в Сърбия. Истината е, че белезите от тези страсти към момента не са изчезнали. Аз обаче работих над себе си и се пробвах да простя, тъй като би трябвало да прощаваме. Нищо не може да подхранва, по този начин както го прави любовта, а тя сама по себе си е амнистия. Това е моята философия за живота " - разкрива 22-кратният първенец от Големия шлем.

Novak Djokovic talks about NATO bombing his childhood home in 1999:

" We were just about to fall asleep again, and then a huge explosion happened. My mom stood up very quickly and hit her head on the heater, and fell unconscious. So, it was us crying because of the bombs, and it…
— KanekoaTheGreat (@KanekoaTheGreat)