Стойчо Милев: Паметникът на поручик Христо Донев в Нова Загора е занемарен, мястото му не е в периферията на града, а в центъра
Нова Загора. Паметникът на поручик Христо Донев в Нова Загора е безстопанствен, мястото му не е в периферията на града, а в центъра. Това описа за Агенция „ Фокус “ жителят Стойчо Милев по отношение на паметника на поручик Христо Донев в Нова Загора. Милев изясни, че през 2008 година бюстът е бил изместен в градската градина в центъра на Нова Загора. Преди това паметникът се е намирал във войсковия регион на към този момент разформирования свързочен полк в града.
При свое пътешестване Милев решил да спре със фамилията си за къса отмора в Стара Загора и да им покаже паметника. За негова изненада се оказва, че монументът е изместен в градинка до жп гарата в града. „ Останах много сюрпризиран от това, което видях. От паметника бяха откраднати много от буквите. На него беше изписано - Поручик Христо Донев, погубен при Кукуш, 28.06.1913 година и „ На грък тил не давам ". Не можеше да се разбере, че става дума за монумент на поручик Донев, камо ли къде е умрял и на коя дата “, описа Милев и добави, че региона, в който се намира бюстът е много неприветлив и безстопанствен. „ Предполага се кой може да откраднал буквите – тези, които вършат това от паметниците в цяла България “, сподели още той. Стойчо Милев изясни, че е изпратил писмо до кмета на Нова Загора, посредством което да алармира за протичащото се. „ Получих фиктивен отговор, че знаят за положението на паметника. Ще заделят средства, вероятно идната година, когато се гласоподава бюджетът. В писмото бях попитал и за преместването на паметника назад в центъра на града, само че не получих отговор “, добави Милев. По думите му казусът е, че монументът се намира в периферията на града и даже и да бъде ремонтиран евентуално ориста му ще се повтори. „ В центъра на града има голям площад, който може да събере доста монументи. Мястото му е там, а не е в градинката до гарата, тъй като поручик Донев е воин от национално значение, а не от локално. Така ще могат всички да го виждат, почитат и да си спомнят за него “, съобщи Стойчо Милев и насочи молба към локалната власт в Нова Загора по тази причина паметникът да бъде ремонтиран и изместен.
Поручик Христо Донев е български боец, сражавал се в Балканската война, а по-късно и в Междусъюзническата. Завършил е военно учебно заведение.
По време на Междусъюзническата война, когато Българската войска пази позициите си в Македония, поручик Донев, сражавал се в редиците на 32-ри пехотен Загорски полк и 29-ти пехотен Ямболски полк, отбраняват град Кукуш. Българските войски се борят самоуверено, макар че са в числено неравноправие с гърците. Една от най-големите борби става по линията Кукуш – Лахана от 19 до 23 юни 1913 година Двата полка съумяват да задържат 6 гръцки дивизии, с цел да могат локалните да се изтеглят. От командването идва заповед за оттегляне. На гърба на заповедта поручик Донев написа – „ На грък тил не давам “. Той отхвърля да напусне позицията си и взима един тъпан, на който написа стихотворение на годеницата си, което стартира по този начин: „ Като минеш през Кукуш ще ме видиш да лежа тук… “. Към бойците се обръща по следния метод: „ Освобождавам ви от клетвата и можете да отстъпите. Аз няма да отстъпя “. Всички бойци остават и биват избити дружно с него.
При разкриване на паметника му през 1939 година в Нова Загора майка му получава инфаркт и умира.
Мариела РУСЕВА
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
При свое пътешестване Милев решил да спре със фамилията си за къса отмора в Стара Загора и да им покаже паметника. За негова изненада се оказва, че монументът е изместен в градинка до жп гарата в града. „ Останах много сюрпризиран от това, което видях. От паметника бяха откраднати много от буквите. На него беше изписано - Поручик Христо Донев, погубен при Кукуш, 28.06.1913 година и „ На грък тил не давам ". Не можеше да се разбере, че става дума за монумент на поручик Донев, камо ли къде е умрял и на коя дата “, описа Милев и добави, че региона, в който се намира бюстът е много неприветлив и безстопанствен. „ Предполага се кой може да откраднал буквите – тези, които вършат това от паметниците в цяла България “, сподели още той. Стойчо Милев изясни, че е изпратил писмо до кмета на Нова Загора, посредством което да алармира за протичащото се. „ Получих фиктивен отговор, че знаят за положението на паметника. Ще заделят средства, вероятно идната година, когато се гласоподава бюджетът. В писмото бях попитал и за преместването на паметника назад в центъра на града, само че не получих отговор “, добави Милев. По думите му казусът е, че монументът се намира в периферията на града и даже и да бъде ремонтиран евентуално ориста му ще се повтори. „ В центъра на града има голям площад, който може да събере доста монументи. Мястото му е там, а не е в градинката до гарата, тъй като поручик Донев е воин от национално значение, а не от локално. Така ще могат всички да го виждат, почитат и да си спомнят за него “, съобщи Стойчо Милев и насочи молба към локалната власт в Нова Загора по тази причина паметникът да бъде ремонтиран и изместен.
Поручик Христо Донев е български боец, сражавал се в Балканската война, а по-късно и в Междусъюзническата. Завършил е военно учебно заведение.
По време на Междусъюзническата война, когато Българската войска пази позициите си в Македония, поручик Донев, сражавал се в редиците на 32-ри пехотен Загорски полк и 29-ти пехотен Ямболски полк, отбраняват град Кукуш. Българските войски се борят самоуверено, макар че са в числено неравноправие с гърците. Една от най-големите борби става по линията Кукуш – Лахана от 19 до 23 юни 1913 година Двата полка съумяват да задържат 6 гръцки дивизии, с цел да могат локалните да се изтеглят. От командването идва заповед за оттегляне. На гърба на заповедта поручик Донев написа – „ На грък тил не давам “. Той отхвърля да напусне позицията си и взима един тъпан, на който написа стихотворение на годеницата си, което стартира по този начин: „ Като минеш през Кукуш ще ме видиш да лежа тук… “. Към бойците се обръща по следния метод: „ Освобождавам ви от клетвата и можете да отстъпите. Аз няма да отстъпя “. Всички бойци остават и биват избити дружно с него.
При разкриване на паметника му през 1939 година в Нова Загора майка му получава инфаркт и умира.
Мариела РУСЕВА
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ