Кога панелките стават опасни?
Нова тв
Падащи мазилки, пукнатини в структурите и рушащи се козирки са единствено част от проблемите
Панелното строителство е дом за близо 2 милиона българи. В цялата страна има към 20 000 панелки, построени още по времето на социализма. Падащи мазилки, пукнатини в структурите и рушащи се козирки са единствено част от проблемите, които се появяват в тези постройки.
Тази седмица беше белязана от тежък случай в Силистра. Жена полетя от четвъртия етаж с балкона си. Това предизвика екип на „ Събуди се ” да ревизира по какъв начин се поддържат панелните блокове в София и Благоевград и по кое време стават рискови.
2014 година - балкон на апартамент се срутва в панелен блок в Шумен. Отломка от фасада полита от петия етаж и едвам не убива жена в Бургас. Панел се отделя от последния етаж и опустошава долната тераса в Лом. Огромна плоча полита в Бургас и се разрушава пред входа.
2017 година - мазилка от панелен блок едвам не убива 6-годишно дете в Перник.
2018 година - стара жена е с заплаха за живота, откакто полетя с парапета си от четвъртия етаж в Силистра.
Десетки произшествия и един проблем - панели падат на всички места . Милиона и половина българи живеят в над 700 000 панелни жилища. Те са ситуирани в 20 000 здания в цялата страна. Някои от най-старите панелки имат потребност от незабавни поправки поради падащи мазилки и пукнатини в самите структури на панелите. Над 95% от жилищата обаче са в частни ръце и точно притежателите би трябвало да се погрижат за укрепването на структурите в блоковете, в които живеят.
Изградени по времето на социализма, панелните жилища към този момент са навършили 50-60 години. По-новите са на към 20 години. Спорен се оказва въпросът дали имат " период на валидност " и по кое време стават рискови.
Годината е 1998-а. Тогава панели на блок 208 в столичния квартал „ Надежда ” стартират да се цепят и местят. Така се образува голяма дупка. Две години по-късно жители на входа са евакуирани. 20 години по-късно те не престават да живеят в боязън. От години постройката се е трансформирала в котило на бездомници и наркомани, които в допълнение са я изтърбушили и тя до през днешния ден е необитаема. Хората от разцепения блок към момента чакат по кое време едната половина ще бъде срината със земята. Заповед за срутване от дълго време е издадена, само че процедурата се бави.
След рестарта на националната стратегия за саниране през предходната година се оказва, че минимум здания са актуализирани в София – едвам пет, а най-вече в Благоевград – 93 . При неприятна поддръжка обаче даже по-новите здания и тераси са рискови, а евентуална жертва може да е всеки.
За всеки блок би трябвало да се изготви механически паспорт, който да уточни какви ограничения да се подхващат, с цел да може жилището ни да „ живее ” допустимо най-дълго. Така и случаите с потърпевши хора да станат все по-малко.
Падащи мазилки, пукнатини в структурите и рушащи се козирки са единствено част от проблемите
Панелното строителство е дом за близо 2 милиона българи. В цялата страна има към 20 000 панелки, построени още по времето на социализма. Падащи мазилки, пукнатини в структурите и рушащи се козирки са единствено част от проблемите, които се появяват в тези постройки.
Тази седмица беше белязана от тежък случай в Силистра. Жена полетя от четвъртия етаж с балкона си. Това предизвика екип на „ Събуди се ” да ревизира по какъв начин се поддържат панелните блокове в София и Благоевград и по кое време стават рискови.
2014 година - балкон на апартамент се срутва в панелен блок в Шумен. Отломка от фасада полита от петия етаж и едвам не убива жена в Бургас. Панел се отделя от последния етаж и опустошава долната тераса в Лом. Огромна плоча полита в Бургас и се разрушава пред входа.
2017 година - мазилка от панелен блок едвам не убива 6-годишно дете в Перник.
2018 година - стара жена е с заплаха за живота, откакто полетя с парапета си от четвъртия етаж в Силистра.
Десетки произшествия и един проблем - панели падат на всички места . Милиона и половина българи живеят в над 700 000 панелни жилища. Те са ситуирани в 20 000 здания в цялата страна. Някои от най-старите панелки имат потребност от незабавни поправки поради падащи мазилки и пукнатини в самите структури на панелите. Над 95% от жилищата обаче са в частни ръце и точно притежателите би трябвало да се погрижат за укрепването на структурите в блоковете, в които живеят.
Изградени по времето на социализма, панелните жилища към този момент са навършили 50-60 години. По-новите са на към 20 години. Спорен се оказва въпросът дали имат " период на валидност " и по кое време стават рискови.
Годината е 1998-а. Тогава панели на блок 208 в столичния квартал „ Надежда ” стартират да се цепят и местят. Така се образува голяма дупка. Две години по-късно жители на входа са евакуирани. 20 години по-късно те не престават да живеят в боязън. От години постройката се е трансформирала в котило на бездомници и наркомани, които в допълнение са я изтърбушили и тя до през днешния ден е необитаема. Хората от разцепения блок към момента чакат по кое време едната половина ще бъде срината със земята. Заповед за срутване от дълго време е издадена, само че процедурата се бави.
След рестарта на националната стратегия за саниране през предходната година се оказва, че минимум здания са актуализирани в София – едвам пет, а най-вече в Благоевград – 93 . При неприятна поддръжка обаче даже по-новите здания и тераси са рискови, а евентуална жертва може да е всеки.
За всеки блок би трябвало да се изготви механически паспорт, който да уточни какви ограничения да се подхващат, с цел да може жилището ни да „ живее ” допустимо най-дълго. Така и случаите с потърпевши хора да станат все по-малко.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ