Нова ТВ Ани Салич и Николай Дойнов са сред най-обичаните и

Нова ТВ Ани Салич и Николай Дойнов са измежду най-обичаните и разпознаваеми телевизионни двойки в България. Непосредствено преди рожденния ден на Нова Тв, която напълно скоро става на 25 години, двамата приказваха пред кореспондент на " 24 часа " за работата си в медиата, на какво ги научи тя, и какво изгубиха - и откриха, работейки толкоз години в сферата.

- Вие сте очевидци на първите стъпки на Нова тв преди 25 години. Трудни ли бяха те за малкия екран, която започва в едно време, в което имаше единствено Българска национална телевизия? Какво си спомняте от това време?

Ани Салич: Спомням си ентусиазма и любознанието, с които започнах телевизионния си живот. След това пробвах още един път и още един път по какъв начин се гради нова стратегия и екип в “Канал 3 " и в Би Ти Ви. Това са най-вдъхновяващите за мен години по време на телевизионната ми кариера. Всеки ден научаваш и опитваш нещо ново, имаш шанса да започнеш от А и Б, да създаваш и да показваш основаното на фена. За страдание, това чисто и неподправено начало в никакъв случай повече няма да се повтори. Иначе към момента са живи спомените за това по какъв начин през далечната 1994-а страхливо влизам в постройката на Нова тв на площад “Света Неделя ", очаквам да ме повикат и стоя за първи път пред камера... Така се вълнувах и когато през 2000 година отидох на изявление в Би Ти Ви и не знаех до края на образованието си в “Промедия " дали ще бъда кореспондент, редактор, или водещ, тъй като до последния миг ни препитваха и преценяваха.

Николай Дойнов: Спомням си салона за аеробика в квартал “Дианабад ", към който се въртеше всичко! Той беше студиото за предаванията и “Новините на Нова " през 90-те като се изключи “На кафе ", та чак до 2007-а. Спомням си корите за яйца, които използвахме като изолираност в кабинките за запис на тон, репортажните ни камери, които отстъпваха на всеки по-добре квалифициран екскурзиант. Спомням си и по какъв начин открих на задната страна на сивата си вратовръзка с ластик надписа БДЖ!?!?! И още ред неща помня, които бяха надалеч от визията за професионално оборудвана телевизия. Но дружно с това в никакъв случай няма да не помни невероятното предпочитание на хората в “Нова " да вършат чудеса, с цел да държат равнището над повърхността! Това не не помня! А това става или когато хората са млади, доста млади, или медията е млада. При нас се преплетоха и двете. Затова няма да се уморя да дублирам, че “Нова " е може би единствената телевизия в България, която е извървяла целия път – от дребна, районна медия, зачената с пари що се касае за огромен апартамент в София в наши дни, до медийна група, в която в този момент работят стотици хора.

- Кои са най-големите крачки и завоевания през годините за Нова тв, която потегли като софийска районна медия?

Ани: Победата на “Нова " е, че тя е първата телевизия - опция на Българска национална телевизия. Нова телевизия не се ограничи в отразяването единствено на софийските проблеми, тъй като тя беше замислена като един тип общинска телевизия. Позната е в цяла България със занимателните си излъчвания, а имам вяра - и с настоящите си излъчвания, които вършим с толкоз предпочитание макар напрегната социална среда и безконечната автоцензура, която се настани във всички български медии.

Николай: “Нова " беше пионер най-малко в две неща, които трансформираха напълно малкия екран в България – политически изкушения утринен блок и риалити форматите. Спокойно може да добавите и “На кафе ". Може да ги харесваме или не, само че те без проблеми си пробиват път съвсем двайсет години. Посочете ми телевизия, която да не прави нещо сходно през днешния ден. А, щях да не помни, хахаха, Нова тв първа показа на българските фенове необятните турски сериали. Помните ли “Хиляда и една нощ "?! Е, скоро тези сериали в българския ефир ще гонят хиляда и един!

- Вие двамата за какво отидохте в Нова тв? Какво ви закара там за първи път?

Ани: Аз бях изтощена от всекидневието си да работя на две места. През деня във фармацевтична компания, а вечер като преводачка. Между другото съвсем бях призната и за стюардеса в самолетна компания “Балкан ", където също се явих на препитване, само че очевидно по този начин било писано - да пътувам по света не със самолетите на самолетна компания “Балкан ", а посредством телевизионните вести, които ни придвижват всеки ден в другите точки на света.

Николай: Трябваше нещо да се работи, до момента в който учех в Благоевград, и по този начин попаднах на конкурс за представители зад кадър през 1997-а. Избраха ме дружно с още две момчета и на 20 ноември беше първият ми работен ден. Тогава имаше дребни разгласи кой какво продава и купува и кой ще ви скапе черна магия. Те се озвучаваха няколко пъти на ден дружно с текстовете на интернационалните редактори.

- Какво помните от първите си стъпки в Нова тв?

Ани: Помня счупения стол и парчето стиропор, на което сядах, с цел да ми е комфортна камерата,помня по какъв начин се гримирах сама и доста, доста се вълнувах, до момента в който четях програмата. Помня с какво неспокойствие снимах репортажите за София - за боклука, за водната рецесия и проблемите с тока, тъй като станах кореспондент и водещ на едно от първите излъчвания - “В сърцето на София ", което беше и нашият първи прощъпулник в същинската публицистика. За страдание, не съумях да открия първата емисия вести, тъй като макар уверенията на господин Явор Цаков, че финансовата обстановка ще се промени, се наложи да напусна, с цел да мога да си заплащам квартирата и разноските в София, защото съм родом от Благоевград. И по този начин, до момента в който се строеше новинарското студио, малко преди първата емисия “Календар " започнах работа в една непозната консултантска компания.

Николай: Помня лицата на хора, които тогава бяха първоначално или средата на 20-те си години. Сега те са гръбнакът на малките екрани в България. В някакъв смисъл “Нова " беше нещо като втори университет.

- Г-жо Салич, вие сте измежду първите публицисти в Нова тв и след известна пауза през годините, когато бяхте в Би Ти Ви, в този момент още веднъж сте част от екипа на “Нова ". През вашите очи евентуално се вижда доста отчетливо по какъв начин е пораснала и по какъв начин се е трансформирала Нова тв. Как?

Ани: Нова телевизия има упоритостта да бъде най-хубавата телевизия, а с цел да бъде една телевизия в действителност добра, е нужен добре подготвен екип, който да работи като един човек. Необходими са доста добра техника и опит, само че и визионерство за това какво да се трансформира и по какъв начин, тъй че феновете да усещат развиването на малкия екран и да го правят оценка. Толкова доста години минаха, толкоз излъчвания и лица се извъртяха в ефира на “Нова "... Днес, когато се качвам в такси, се случва някой по-млад водач да ми каже, че е израснал с мен. Представяте ли си? Цели 20 години в ефира. Тогава, когато тези младежи са били на по пет годинки, а в този момент са на по 25! И съвсем всяка вечер на посетители в българските домове, когато фамилиите се събират дружно, когато се хранят и си приказват за днешния ден или вършат проекти за утрешния. И аз съм била някъде там дружно с тях. Сега в “Нова " работят някои от сътрудниците отпреди 20 години, само че доста повече са новите сътрудници. Атмосферата в една телевизия прилича атмосферата в една огромна компания с всичките ѝ проблеми и занимания. Просто ние в малкия екран не внасяме медикаменти или не изнасяме жито, а предлагаме вести, занимателни излъчвания или пък снимаме филми, с цел да зарадваме почитателите на българското кино.

- Г-н Дойнов, цялата ви кариера е в Нова тв. На какво ви научи тя?

Николай: Можеш да работиш повече от 20 години на едно и също място и отново да не загубиш интерес. Но за това “вина " има освен мястото, а и естеството на работата. Журналистите виждат неща, места и хора, които всички останали виждат главно по малкия екран. Ако това има значение за теб, тогава си даваш сметка, че си късметлия.

- И двамата сте дълги години в малкия екран. Какво ви задържа към момента в Нова тв?

Ани: Желанието да правя нещо друго всеки ден. Срещата с разнообразни хора всеки ден. Може да дойдеш печален и да си тръгнеш ухилен. Разбира се, може да се случи и противоположното, само че това е живият живот - жизнерадостен и изпълнен с страсти, а не с монотонно живуркане.

Николай: Любопитството, най-общо казано! Какво ще се случи на следващия ден!? Този въпрос постоянно чака отговор, а това значи, че и аз ще участвам при търсенето на отговора. Когато се занимаваш с вести, незабавно откакто се събудиш и преди да заспиш, хвърляш по едно око на новините. Ей по този начин, от любознание. Между другото имам най-малко 100 въпроса към някой доста интелигентен и доста умен - накъде вървим и ние в България, и въобще хората на тоя свят. Защото самичък все доближавам до едни и същи отговори, които ме плашат доста.

- Личният живот мъчно може да бъде обособен от професионалния ви, който (разбираемо за журналисти) лишава огромна част от времето ви. Докато излъчванията вървят ден след ден, Николай Дойнов стана баща, децата на Ани Салич пораснаха. Как въздейства малкия екран на живота ви?

Ани: Децата ми усетиха малкия екран посредством моята липса, която трябваше да запълни баба им. Това е една от огромните ми неточности, че пропуснах някои от най-важните моменти, до момента в който те растяха. Двегодишният Лазар да вземем за пример целувал вечер екрана, до момента в който чета вести, тъй като мислел, че мама е вътре в тв приемника. Истината обаче е, че и аз, и те получихме други едни уроци, които, имам вяра, са потребни и за мен, и за тях. Как да си независим, да оцеляваш, само че и в никакъв случай да не забравяш за хората към теб, тъй като в една телевизия нищо не може да се случи, в случай че не се прави от всички. Няма да има репортаж, в случай че не снима операторът, не инсталира монтажистът или не те е закарал в точния момент водачът. Няма да има емисия, в случай че не работи осветлението в студиото, в случай че не е изправна компютърната ни мрежа, в случай че не работят микрофоните. И какво ли още не. Децата ми в никакъв случай не са желали да бъдат в центъра на вниманието, те даже отхвърлят да се снимат за изявленията и желаят да си останат анонимни за близките, тъй като считат, че аз имам работа като на всички други.

Николай: Дай боже и дядо да стана някой ден, до момента в който се занимавам с вести. Кой знае! Иначе сега са учим да споделяме “Благодаря ", само че синът ни без нас към този момент е научил “Айде бе "! Такива работи.

- През годините доста хора работиха в Нова тв и помогнаха за построяването ѝ. По разнообразни мотиви доста от тях са казвали за екипа на малкия екран, че е едно семейство. Какво значи това? Каква е атмосферата в Нова тв?

Ани: Атмосферата е друга, когато е почивен ден за страната и няма доста вести, когато има политическа стихия или огромна покруса на пътя да вземем за пример. Ние сме като бойците. Готови сме за пост когато и да е, тъй като светът живее 24 часа в денонощието. Затова утринните сътрудници стават в 4 сутринта, с цел да могат свежи и усмихнати да кажат “Добро утро ", а вечер до късно други екипи събират още и още информация, с цел да не пропуснем значимо събитие от деня и да сме оптимално потребни на феновете. Информацията към този момент е на всички места и всеки може да я получи по един или различен метод, по тази причина и ние не би трябвало да изоставаме от забързания темп на всекидневието, с цел да може феновете ни още веднъж да изберат Нова телевизия.

Николай: Ако я няма тази атмосфера на освен това от работно място, мъчно можеш да продължиш дълго, в случай че тук се работи от време на време по 10–15 часа дневно. Ден, който приключва в идващия ден. Ако трябваше аз да върша обявите за свободни работни места при нас, с изключение на знанията по публицистика щях да напиша - вземете си възприятието за комизъм наложително. Без него сте изгубени, освен в “Нова ".

- И огромни публицисти, и мощни персони са работили и работят в Нова тв. През годините и вие се превърнахте в такива поради опита и професионализма ви. От кого се учехте?

Ани: Аз съм самоука като цяло. Идол ми беше Ориана Фалачи, харесвах излъчването на Анахид Тачева, обучавана съм от американски публицисти в “Промедия " за кореспондент, само че опита ми на водещ натрупах сама през годините в дните на огромна тъга, когато ти иде да плачеш на екран като при случаите “Индиго ", Лим, когато умираха деца, както и в дните, когато съм се смяла до сълзи от човешката нелепост, която можеше да откриеш на всички места. За страдание, безобидната нелепост отпреди години се превръщаше последователно в надменност, завист и ненавист, които от ден на ден и повече основават отрицателните вести през днешния ден. Николай: Като се виждам в огледалото, нито мощен публицист виждам, нито мощна персона! Виждам обаче, че косата ми е много оредяла, а аз го чаках след 50-те. Но следя непрекъснато кой какво прави в нашия отрасъл и виждам да запомня неща, които са ме впечатлили.

- Случвало ли се е да сте разочаровани от малкия екран и по кое време? И по кое време разбрахте, че работата ви в Нова тв е обич за цялостен живот?

Николай: Всеки ден има нещо, което не е по този начин, както би трябвало да бъде, и при моето показване, и в общата ни работа. Но да излезе пред всички този, който е постоянно удовлетворен от всичко! И въпреки всичко след 22 години и аз имам някое и друго припламване - Сирия, Афганистан, Украйна, исторически тематики.

- Кои са обичаните ви излъчвания в Нова тв? Какво гледате?

Ани: Гледам всяко ново предаване, най-малко първите епизоди, с цел да усетя работата на сътрудниците. Аз съм имала щастието да работя с екипа на Магърдич Халваджиян и в други формати с изключение на в новините и това бяха доста любопитни и занимателни моменти в живота ми. Така че в този момент, когато виждам “Капките " или “Маскираният артист ", като се изключи че чувам музиката и се развличам, виждам и някои други скрити елементи за фена. Истината е, че аз съм лимитирала гледането на телевизия, тъй като вечер човек се успокоява и заспива доста по-лесно и прелестно с книга, а не с жива картина. Иначе обичам историческите и научнопопулярните излъчвания, от които има какво да научиш. Да, обичано ми беше “Стани богат ".

Николай: Сутрешен блок, до момента в който се оправяме за детска градина. Новини в събота и неделя.

- Какво остава прикрито за феновете от голямата машина, наречена телевизия?

Ани: Емоциите, сълзите, успехите, загубите, вицовете и какво ли още не. Казах ви, че като във всяка друга компания и ние си споделяме рождените дни, оказваме помощ си, в случай че някой се разболее, обсъждаме шефовете и политиката на компанията. Често има удовлетворени, само че и недоволни, по този начин както се случва на всяко друго работно място.

- Какъв е смисълът на телевизионната публицистика?

Ани: Да приказва, да демонстрира, да трансформира.

Николай: Същият като на останалата публицистика - да разказваш истории. Но истории, които да имат значение и да оказват помощ в живота на оптимален брой хора. За тях работиш, другото е някаква себеизява. Защото, без значение дали разследваш някого, дали отразяваш нечий триумф или покруса, дали коментираш изборни резултати, всичко това в последна сметка е разказана история. С картина!

- Какво следва след 25 години в ефира за Нова тв, а и за вас самите? И като на рожден ден - какво ѝ пожелавате?

Ани: На 25 си един, а на 50 напълно различен. Нова телевизия е в разцвета на младостта си. На 25 години имаш фантазии и мощ, и сила да ги постигнеш. Това поисквам на всички сътрудници, а и на феновете на “Нова " - постоянно да имат фантазии и в никакъв случай да не им свършва силата да ги реализиран.

Николай: Да я има още дълги години и по-важното, хората да имат потребност от нея. Не е лесна работа да бъдеш забавен, тъй като зрителските усети се менят непрекъснато, а и през последните 10 години интернет напряко ни е натиснал в стената. Вероятно има единствено един метод да се оправим с всичко това – почтеност със феновете. Пък каквото сабя покаже!