Нова теория – Защо Марс е червена?
Нова доктрина – Защо Марс е алена?
Червеният цвят на Марс отличава планетата от всички останали обекти в Слънчевата система. Но ново проучване допуска, че може би сме разбрали неправилно механизма, по който е получила своя присъщ колорит. Според изследването оксидирането на желязото в марсианските скали е резултат от наличието на вода,
а не от сухата оксидация на хематита, както се смяташе до момента.
„ Опитвахме се да създадем лабораторна имитация на марсианския прахуляк, употребявайки разнообразни типове стоманени оксиди, “ изяснява планетарният геолог Адомас Валантанас от Брауновия университет (САЩ). „ Открихме, че ферихидрит, разбъркан с базалт – вулканична канара –
най-добре подхожда на минералите, следени от галактическите апарати на Марс. “
Добре знае се, че Марс, която е богата на желязо, е алена заради процеси на ръждясване, които са се случили преди милиарди години. С течение на времето скалите, съдържащи желязо, се разпаднали, покривайки планетата с червеникав прахуляк, придаващ ѝ присъщия нюанс, забележим даже с просто око от Земята. Но съществуват разнообразни способи, по които една канара може да ръждяса – и тук е основният въпрос, тъй като
другите механизми описват разнообразни истории за водната и минералната история на Марс.
Безспорно е, че в миналото на повърхността на Марс е имало течна вода – събраните от марсоходи данни изрично сочат към минало, в което планетата е била доста по-влажна.
Но анализите на марсианския прахуляк, събран от орбитални апарати,
не демонстрираха признаци на взаимоотношение с вода. Това докара учените до извода, че главният минерал, виновен за аления цвят на Марс, би трябвало да бъде хематитът – стоманен оксид, който може да има червеникав нюанс и се образува при сухи условия. Според този модел
хематитът се е формирал откакто водата към този момент е изчезнала от повърхността на планетата.
Валантанас и сътрудниците му обаче са потвърдили, че ферихидритът е доста по-правдоподобен претендент за процеса на ръждясване на Марс. Ферихидритът е стоманен оксид, който се образува бързо в наличието на студена вода. По-рано учените подозираха, че може да играе роля в червеникавия цвят на Марс, само че липсваха безапелационни доказателства.
Екипът деликатно анализирал данни от голям брой орбитални апарати – тя показали, че ферихидритът е доста евентуално пояснение за окисленото желязо на Марс.
Червеният цвят на Марс отличава планетата от всички останали обекти в Слънчевата система. Но ново проучване допуска, че може би сме разбрали неправилно механизма, по който е получила своя присъщ колорит. Според изследването оксидирането на желязото в марсианските скали е резултат от наличието на вода,
а не от сухата оксидация на хематита, както се смяташе до момента.
„ Опитвахме се да създадем лабораторна имитация на марсианския прахуляк, употребявайки разнообразни типове стоманени оксиди, “ изяснява планетарният геолог Адомас Валантанас от Брауновия университет (САЩ). „ Открихме, че ферихидрит, разбъркан с базалт – вулканична канара –
най-добре подхожда на минералите, следени от галактическите апарати на Марс. “
Добре знае се, че Марс, която е богата на желязо, е алена заради процеси на ръждясване, които са се случили преди милиарди години. С течение на времето скалите, съдържащи желязо, се разпаднали, покривайки планетата с червеникав прахуляк, придаващ ѝ присъщия нюанс, забележим даже с просто око от Земята. Но съществуват разнообразни способи, по които една канара може да ръждяса – и тук е основният въпрос, тъй като
другите механизми описват разнообразни истории за водната и минералната история на Марс.
Безспорно е, че в миналото на повърхността на Марс е имало течна вода – събраните от марсоходи данни изрично сочат към минало, в което планетата е била доста по-влажна.
Но анализите на марсианския прахуляк, събран от орбитални апарати,
не демонстрираха признаци на взаимоотношение с вода. Това докара учените до извода, че главният минерал, виновен за аления цвят на Марс, би трябвало да бъде хематитът – стоманен оксид, който може да има червеникав нюанс и се образува при сухи условия. Според този модел
хематитът се е формирал откакто водата към този момент е изчезнала от повърхността на планетата.
Валантанас и сътрудниците му обаче са потвърдили, че ферихидритът е доста по-правдоподобен претендент за процеса на ръждясване на Марс. Ферихидритът е стоманен оксид, който се образува бързо в наличието на студена вода. По-рано учените подозираха, че може да играе роля в червеникавия цвят на Марс, само че липсваха безапелационни доказателства.
Екипът деликатно анализирал данни от голям брой орбитални апарати – тя показали, че ферихидритът е доста евентуално пояснение за окисленото желязо на Марс.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ