Ментално робство: Как корпорациите превръщат ума ви в стока
Нова наклонност в следенето тревожи учените...
Емил Василев 15:49 | 04.10.2024 0 СподелиНай-четени
АвтомобилиЕмил Василев - 19:38 | 01.10.2024Откраднато Ferrari на стойност $575 000 беше открито, с помощта на слушалките AirPods на притежателя му
КосмосЕмил Василев - 15:05 | 03.10.2024Утре Земята ще бъде покрита от облак плазма, резултат от рисково слънчево изригване
IT НовиниЕмил Василев - 18:37 | 01.10.2024Компанията ABBYY уволни всички свои чиновници от съветски прoизход, макар съветските си корени
Емил Василевhttps://www.kaldata.com/Неврологът Рафаел Юсте преди 10 години осъзнава вероятните опасности от технологиите, които могат да манипулират мозъчни данни. След като открива метод да управлява съзнанието на мишки благодарение на лазер, ученият вижда евентуалните последствия от сходни интервенции за хората.
Опасенията на Юсте се ускоряват, откакто излиза наяве, че данните за човешкия мозък към този момент се събират и продават на трети страни, основно в региона на игрите и медитацията.
Според ученият без подобаваща регулация брокерите на данни могат да стартират всеобщо да търгуват с „ мозъчните отпечатъци “ на хората. Подобни технологии могат да разкрият всичко за даден човек, в това число мисли, мемоари, страсти и даже съзнателни и несъзнателни процеси. За да отбрани тези данни, Юсте, дружно с деятели за човешки права основава фондацията NeuroRights през 2021 година и стартира да упорства за законодателни начинания за отбрана на мозъчните данни.
Първият триумф е в Калифорния, където губернаторът на щата подписва закон за разширение на съществуващите разпореждания за отбрана на персоналните данни, тъй че да обзет и мозъчните данни. Жителите на щата към този момент могат да изискват, изтриват, поправят и лимитират потреблението на мозъчни данни от страна на фирмите. Подобен закон беше подписан и в Колорадо. Юсте взе участие интензивно в прокарването на тези закони и в този момент поучава законодателите в четири други щата да упорстват за сходни ограничения.
Компаниите от ден на ден изследват опциите за събиране на невронни дaнни. Много от тях употребяват електроенцефалографски (ЕЕГ) шлемове за добиване на мозъчни дaнни, които по-късно могат да бъдат споделяни с трети страни, съгласно отчет на NeuroRights. Сред 30-те проучени компании единствено една не е „ присвоила “ мозъчните данни на потребителите, а повече от половината са ги споделили с незнайни трети страни.
В света на технологиите ползата към невронните данни нараства: Apple патентова устройство, което разрешава сканиране на мозъчната активност посредством слушалките AirPods, а Meta обмисля основаването на невронен интерфейс, основан на смарт часовници.
Също по този начин предходната година учени съумяха да декодират речта от мозъчната интензивност на човек, което открива вероятността за основаване на технология за ръководство на устройства или търсачки с мисъл.
Липсата на федерално законодателство по отношение на неприкосновеността на персоналния живот на мозъчните данни за немедицински цели ускорява рисковете. Много компании биха могли да основат бази данни с мозъчни сканирания на милиони хора, което би могло да докара до дискриминация на хора с невроразнообразие или психологично разстройство. Според специалисти по отбрана на данните технологията би могла да се употребява и за целенасочена реклама и взимане на решения за наемане на работа или разпределяне на заеми.
