ДНК от морското дъно може да разкрие съдбата на изчезнали войници
Нова технология с екологична ДНК може да помогне за откриване ориста на над 40 000 изчезнали бойци
Морското дъно край остров Сайпан може да разкрие нови улики за ориста на американски военнослужещи, изчезнали по време на Втората международна война. Новаторско проучване, ръководено от учени от Океанографския институт „ Уудс Хоул “ в Съединените щати, употребява способи за разбор на екологична ДНК (eDNA), с цел да открие следи от човешко наличие към остатъци от потънали самолети и кораби.
Един от обектите на проучването е американски боен аероплан Grumman TBF Avenger, легнал на дъното на тропическа лагуна край Сайпан. Самолетът е свален през 1944 година по време на интензивните сражения за Марианските острови. Макар затрупан с корали и морски живот, учените считат, че мястото може да съдържа скъпи генетични следи от изчезналия екипаж.
Технологията eDNA се базира на събирането и разбора на ДНК, оставена от живи и мъртви организми във водата и седиментите. Вместо да търсят физически остатъци като кости или движимости, учените събират проби от околната среда - към потънали обекти като „ Авенджър “ край Сайпан, бомбардировач наоколо до италианския град Палермо и няколко корабокрушения в езерото Хюрон.
„ Без да изваждаме нито една кост, можем да определим дали на обещано място има човешка ДНК и какъв брой остаряла е тя “, декларира доктор Кирстин Майер-Кайзер, морски биолог от Уудс Хоул. Тя дефинира технологията като „ детектор за кости “, който би могъл да направи ненужни скъпите и продължителни подводни разкопки.
Екипът употребява специфични бутилки за пробонабиране и ръчни сонди, като даже е генотипирал личната си ДНК, с цел да избегне замърсяване на пробите. В резултатите от Сайпан и Италия са засечени къси фрагменти човешка ДНК, които най-вероятно произлизат от места, където са се намирали телата на изчезналите военнослужещи.
В някои контролни проби обаче учените откриват човешка ДНК даже в по-големи количества, в сравнение с към самите остатъци. Това провокира спомагателни въпроси – допустимо пояснение е оттичане на отпадни води или необятна разпространеност на човешка ДНК във водните среди.
Изследователите откриват и гени, свързани с кожата и хрущялите, което може да се окаже нов косвен знак за съществуване на човешки остатъци. Проектът се намира във етапа на разбор на резултатите, само че към този момент дава вяра, че може да подкрепи локализирането на част от над 40 000 военнослужещи, изчезнали в моретата по време на Втората международна война.
Предстои решението дали ще се премине към идващ стадий – действителни подводни разкопки на локациите с най-силни сигнали. Археологът Стивън, част от екипа, акцентира: „ Това е единствено началото. Все още не можем да идентифицираме съответен човек, само че можем да потвърдим дали има човешка ДНК на обещано място. “
Морското дъно край остров Сайпан може да разкрие нови улики за ориста на американски военнослужещи, изчезнали по време на Втората международна война. Новаторско проучване, ръководено от учени от Океанографския институт „ Уудс Хоул “ в Съединените щати, употребява способи за разбор на екологична ДНК (eDNA), с цел да открие следи от човешко наличие към остатъци от потънали самолети и кораби.
Един от обектите на проучването е американски боен аероплан Grumman TBF Avenger, легнал на дъното на тропическа лагуна край Сайпан. Самолетът е свален през 1944 година по време на интензивните сражения за Марианските острови. Макар затрупан с корали и морски живот, учените считат, че мястото може да съдържа скъпи генетични следи от изчезналия екипаж.
Технологията eDNA се базира на събирането и разбора на ДНК, оставена от живи и мъртви организми във водата и седиментите. Вместо да търсят физически остатъци като кости или движимости, учените събират проби от околната среда - към потънали обекти като „ Авенджър “ край Сайпан, бомбардировач наоколо до италианския град Палермо и няколко корабокрушения в езерото Хюрон.
„ Без да изваждаме нито една кост, можем да определим дали на обещано място има човешка ДНК и какъв брой остаряла е тя “, декларира доктор Кирстин Майер-Кайзер, морски биолог от Уудс Хоул. Тя дефинира технологията като „ детектор за кости “, който би могъл да направи ненужни скъпите и продължителни подводни разкопки.
Екипът употребява специфични бутилки за пробонабиране и ръчни сонди, като даже е генотипирал личната си ДНК, с цел да избегне замърсяване на пробите. В резултатите от Сайпан и Италия са засечени къси фрагменти човешка ДНК, които най-вероятно произлизат от места, където са се намирали телата на изчезналите военнослужещи.
В някои контролни проби обаче учените откриват човешка ДНК даже в по-големи количества, в сравнение с към самите остатъци. Това провокира спомагателни въпроси – допустимо пояснение е оттичане на отпадни води или необятна разпространеност на човешка ДНК във водните среди.
Изследователите откриват и гени, свързани с кожата и хрущялите, което може да се окаже нов косвен знак за съществуване на човешки остатъци. Проектът се намира във етапа на разбор на резултатите, само че към този момент дава вяра, че може да подкрепи локализирането на част от над 40 000 военнослужещи, изчезнали в моретата по време на Втората международна война.
Предстои решението дали ще се премине към идващ стадий – действителни подводни разкопки на локациите с най-силни сигнали. Археологът Стивън, част от екипа, акцентира: „ Това е единствено началото. Все още не можем да идентифицираме съответен човек, само че можем да потвърдим дали има човешка ДНК на обещано място. “
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ