Зловещата норвежка социална служба държи българче от 6 години – оперирали му ушите и го тъпчели с успокоителни
Нова страховита история на българи, чието дете е отнето в Норвегия, бепе разказана в утринния блок на bTV.
Преди 6 години съседи подават сигнал, че 2-годишният наследник Миран на Емилия Арсенян е жертва на домашно принуждение.
„ На 6 ноември 2012 година пристигнаха три полицейски коли в къщата, където живеем. Той таман беше станал от сън. Грабнах детето си. Обаче като го сграбчих, му споделих: „ Ще те вземат, майко”. Той ме прегърна. Двама полицейски ме дръпнаха, взеха ми детето от ръцете и ме хвърлиха на земята”, описа майката. Три месеца Емилия и брачният партньор ѝ Торник Арсенян нямат право да виждат детето си и не знаят къде се намира.
Първата им среща с детето след раздялата е за малко и в наличието на обществените. Тя е и последната за идната една година.
„ След тази среща те ми не разрешиха да си виждам детето, една година не си виждах детето. И след 6 месеца получих инфаркт и инсулт наведнъж”, сподели Емилия.
„ Постоянна грижа за децата, само че в един миг ти лишават децата – това е най-най-големият удар”, добави и бащата Торник Арсенян.
Историята на Емилия и Торник научаваме от Валентин Желев. Той е админ на онлайн групата на нашите сънародници в Норвегия. Живее там от 10 години и дава публичност на случаи като този.
„ Отношението на управляващите е брутално. Просто идват внезапно, отварят, влизат в дома ти и стартират. Показват си баджовете и стартират да преглеждат какво имаш в хладилника си, по какъв начин се грижиш за децата, какво ядат. И това може да продължи с месеци. В огромните медии де факто не излизат доста неща. Повечето излизат в свободните, по-малки медии”, уточни Желев.
Руне Фардал е проверяващ публицист. Телевизионният му канал се излъчва в интернет. Фардал проверява дейностите на страната против фамилиите и ориста на децата, откакто попаднат в домове или при приемни родители. Обяснява ни за какво критиците на системата за протекция на детето дефинират дейностите на чиновниците й като „ законно похищение на деца”.
„ Наричат го законно, тъй като страната стои зад тях, законът е на тяхна страна и те го съблюдават. Но детето все едно е отвлечено. Но не като от нарушител, който влиза у вас и го краде. И това е разликата с „ легалното отвличане”. Те употребяват закона да отвлекат детето ви”, счита Руне Фардал.
По публични данни % и половина от децата на Норвегия живеят в обществени домове или в приемни фамилии. Барневерн се назовава норвежката работа за протекция на детето.
„ Системата е развалена, а зад всичко стоят парите . Когато общината или службата за протекция на детето взимат деца, те могат да създадат 2 неща – да се опитат да оказват помощ на фамилията – за което общината би трябвало да заплати. Но в случай че пратят детето в дом – заплаща страната. Тогава те взимат парите от страната, дават част от тях на приемното семейство или дома и резервират останалите пари. Така те могат да балансират бюджета си, като пращат доста деца в домове и от това печелят пари ”, посочи Фардал.
Съдебният доктор, който изследва детето на Емилия Арсенян, е безапелационен, че то не е жертва на принуждение. „ Лекарят сподели: Това не е насилие”, твърди майката. Тя демонстрира на фотография дребна синина на крачето на детето, когато то е на 2 години и половина. „ Може да се удари под дърво и камък. Това може ли да принуждение съгласно вас”, попита тя. Емилия е безапелационна, че в никакъв случай не е удряла детето.
Бащата и майката на Миран в този момент живеят и работят в Германия, тъй като Торник е длъжен от норвежките управляващи да напусне страната за 5 години. Емилия се връща в Норвегия сама 3 пъти годишно, с цел да се вижда със сина си за по 4 часа всякога. И по този начин към този момент 6 години.
Такъв режим на рандеву е определил съдът с аргумента, че не може да върне детето на майката, която е българска туркиня и на бащата арменец, тъй като 8-годишният към този момент Миран приказва само норвежки език.
На срещите майката поддържа връзка със сина си с преводач. И в това време води борба за детето си в съда в Страсбург. Същото вършат още доста фамилии, изгубили децата си по разнообразни аргументи.
„ Най-честата причина е, че упрекват родителите, че не са задоволително положителни родители. Естествено, вие бихте помислили, че отнемането на дете е обвързвано с принуждение, опиати или психологични проблеми на родителите. Но това не са главните аргументи. Основната причина на обществените е, че като цяло способността на родителите да се грижат за децата си не е задоволително добра. Например няма задоволително зрителен контакт, панталоните на децата са изпокъсани, филиите самун са прекомерно дебели – аргументи, които не са учредени нито на научна, нито на експертна оценка”, разяснява Руне Фардал.
Емилия споделя, че откакто взимат детето ѝ, страната и приемните родители вземат решение напълно вместо нея. „ Детето не било умерено. То легнало на земята и плачело и са му дали успокоително. Как може ти без моето позволение да му дадеш успокоително! Отишли и са оперирали ушите на детето”, изясни Емилия.
След година изтича възбраната на бащата Торник да влиза в Норвегия. Тогава той ще се върне там за детето си. Семейството чака Миран у дома, а над 24 000 души – норвежци и чужденци, наранени от дейностите на службата за протекция на детето събират подписи и средства, с цел да заведат дело в съда по закононарушения против човечеството в Хага.
По време на диалога в студиото Диана Ковачева съобщи, че се е срещнала персонално с Цветелина Уланд, чиито две деца са настанени в обособени приемни фамилии, след раздялата със брачна половинка ѝ. В понеделник следва да се организира среща с разнообразни институции, на която Уланд да даде съответни документи, с цел да може българската страна да изиска публично информация по отношение на този проблем.
Кошмар в Норвегия! Отнемат българчета от фамилиите им след клюки на съседи (ВИДЕО)
Ковачева дефинира като смущаваща информацията за разделянето на двете деца. „ Най-добрият интерес на детето по всички международни и европейски стандарти е братя и сестри да не се разделят. Трябва би следвало да бъде изяснено дали е най-хубавият интерес на двете деца да бъдат по този метод травмирани”, означи тя. По думите ѝ би трябвало да се ревизира и информацията, че българските паспорти на децата са отнети. „ Паспортът не е благосъстоятелност на лицето, а на страната. Ако е правилно, това е безусловно недопустимо”, безапелационна е Диана Ковачева.
„ Философията за протекция на детето в България и Норвегия е доста друга и българите, които пътуват, би трябвало да са наясно с това”. Това сподели в предаването „ Тази сутрин” по bTV заместникът на националния омбудсман Диана Ковачева след следствието на bTV за български фамилии в скандинавската страна, за чиито деца са получени сигнали за принуждение.
„ При нас обичайно при живи родители най-хубавата грижа е в фамилията, при родителите, такива са нашите обичаи, ние сме доста привързани към децата си. Докато в Норвегия се счита, че децата не са благосъстоятелност на своите родители, а на страната и тя взема решение най-добре каква е грижата към тях”, разясни тя.
„ Българите, които пътуват в Норвегия, би трябвало да имат поради, че там шамарът е инкриминиран. Ситуация, в която вие си позволите да ударите пестник или да издърпате ухо на детето, изключително на обществено място, мигновено ще докара до реакция от страна на норвежката страна и лишаване на детето”, предизвести Ковачева.
Тя предложи хората да се осведомят, тъй като могат да изпаднат в доста неприятна обстановка.
Милена Дянкова , специалист по интернационална протекция в ДАЗД, също означи, че има културологични разлики спрямо нашата система и метода, по който отглеждаме децата си в България.
„ Ще предизвикваме консулски съвещания, тъй като за нас е значимо да получим информацията и от отсрещната страна. Външното ни министерство ще потърси контакт и с други страни, които имат доста сходни открити случаи”, разгласи зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев .
Той също акцентира, че Норвегия има доста характерни закони за протекция на детето. „ Имаме към 10 отворени случая, по които сега нашето посолство работи. Проблемът идва обаче тогава, когато сме доста късно осведомени. За страдание, постоянно жителите се обръщат към посолството тогава, когато е доста късно и опциите за реакция от наша страна са мощно намалени”, акцентира той.
„ Когато съдът се е намесил в която и да е страна, въпреки всичко съдът е самостоятелен, към този момент е доста мъчно да се влияе. Затова е значимо доста по-рано да се реагира”, означи и Диана Ковачева.
Преди 6 години съседи подават сигнал, че 2-годишният наследник Миран на Емилия Арсенян е жертва на домашно принуждение.
„ На 6 ноември 2012 година пристигнаха три полицейски коли в къщата, където живеем. Той таман беше станал от сън. Грабнах детето си. Обаче като го сграбчих, му споделих: „ Ще те вземат, майко”. Той ме прегърна. Двама полицейски ме дръпнаха, взеха ми детето от ръцете и ме хвърлиха на земята”, описа майката. Три месеца Емилия и брачният партньор ѝ Торник Арсенян нямат право да виждат детето си и не знаят къде се намира.
Първата им среща с детето след раздялата е за малко и в наличието на обществените. Тя е и последната за идната една година.
„ След тази среща те ми не разрешиха да си виждам детето, една година не си виждах детето. И след 6 месеца получих инфаркт и инсулт наведнъж”, сподели Емилия.
„ Постоянна грижа за децата, само че в един миг ти лишават децата – това е най-най-големият удар”, добави и бащата Торник Арсенян.
Историята на Емилия и Торник научаваме от Валентин Желев. Той е админ на онлайн групата на нашите сънародници в Норвегия. Живее там от 10 години и дава публичност на случаи като този.
„ Отношението на управляващите е брутално. Просто идват внезапно, отварят, влизат в дома ти и стартират. Показват си баджовете и стартират да преглеждат какво имаш в хладилника си, по какъв начин се грижиш за децата, какво ядат. И това може да продължи с месеци. В огромните медии де факто не излизат доста неща. Повечето излизат в свободните, по-малки медии”, уточни Желев.
Руне Фардал е проверяващ публицист. Телевизионният му канал се излъчва в интернет. Фардал проверява дейностите на страната против фамилиите и ориста на децата, откакто попаднат в домове или при приемни родители. Обяснява ни за какво критиците на системата за протекция на детето дефинират дейностите на чиновниците й като „ законно похищение на деца”.
„ Наричат го законно, тъй като страната стои зад тях, законът е на тяхна страна и те го съблюдават. Но детето все едно е отвлечено. Но не като от нарушител, който влиза у вас и го краде. И това е разликата с „ легалното отвличане”. Те употребяват закона да отвлекат детето ви”, счита Руне Фардал.
По публични данни % и половина от децата на Норвегия живеят в обществени домове или в приемни фамилии. Барневерн се назовава норвежката работа за протекция на детето.
„ Системата е развалена, а зад всичко стоят парите . Когато общината или службата за протекция на детето взимат деца, те могат да създадат 2 неща – да се опитат да оказват помощ на фамилията – за което общината би трябвало да заплати. Но в случай че пратят детето в дом – заплаща страната. Тогава те взимат парите от страната, дават част от тях на приемното семейство или дома и резервират останалите пари. Така те могат да балансират бюджета си, като пращат доста деца в домове и от това печелят пари ”, посочи Фардал.
Съдебният доктор, който изследва детето на Емилия Арсенян, е безапелационен, че то не е жертва на принуждение. „ Лекарят сподели: Това не е насилие”, твърди майката. Тя демонстрира на фотография дребна синина на крачето на детето, когато то е на 2 години и половина. „ Може да се удари под дърво и камък. Това може ли да принуждение съгласно вас”, попита тя. Емилия е безапелационна, че в никакъв случай не е удряла детето.
Бащата и майката на Миран в този момент живеят и работят в Германия, тъй като Торник е длъжен от норвежките управляващи да напусне страната за 5 години. Емилия се връща в Норвегия сама 3 пъти годишно, с цел да се вижда със сина си за по 4 часа всякога. И по този начин към този момент 6 години.
Такъв режим на рандеву е определил съдът с аргумента, че не може да върне детето на майката, която е българска туркиня и на бащата арменец, тъй като 8-годишният към този момент Миран приказва само норвежки език.
На срещите майката поддържа връзка със сина си с преводач. И в това време води борба за детето си в съда в Страсбург. Същото вършат още доста фамилии, изгубили децата си по разнообразни аргументи.
„ Най-честата причина е, че упрекват родителите, че не са задоволително положителни родители. Естествено, вие бихте помислили, че отнемането на дете е обвързвано с принуждение, опиати или психологични проблеми на родителите. Но това не са главните аргументи. Основната причина на обществените е, че като цяло способността на родителите да се грижат за децата си не е задоволително добра. Например няма задоволително зрителен контакт, панталоните на децата са изпокъсани, филиите самун са прекомерно дебели – аргументи, които не са учредени нито на научна, нито на експертна оценка”, разяснява Руне Фардал.
Емилия споделя, че откакто взимат детето ѝ, страната и приемните родители вземат решение напълно вместо нея. „ Детето не било умерено. То легнало на земята и плачело и са му дали успокоително. Как може ти без моето позволение да му дадеш успокоително! Отишли и са оперирали ушите на детето”, изясни Емилия.
След година изтича възбраната на бащата Торник да влиза в Норвегия. Тогава той ще се върне там за детето си. Семейството чака Миран у дома, а над 24 000 души – норвежци и чужденци, наранени от дейностите на службата за протекция на детето събират подписи и средства, с цел да заведат дело в съда по закононарушения против човечеството в Хага.
По време на диалога в студиото Диана Ковачева съобщи, че се е срещнала персонално с Цветелина Уланд, чиито две деца са настанени в обособени приемни фамилии, след раздялата със брачна половинка ѝ. В понеделник следва да се организира среща с разнообразни институции, на която Уланд да даде съответни документи, с цел да може българската страна да изиска публично информация по отношение на този проблем.
Кошмар в Норвегия! Отнемат българчета от фамилиите им след клюки на съседи (ВИДЕО)
Ковачева дефинира като смущаваща информацията за разделянето на двете деца. „ Най-добрият интерес на детето по всички международни и европейски стандарти е братя и сестри да не се разделят. Трябва би следвало да бъде изяснено дали е най-хубавият интерес на двете деца да бъдат по този метод травмирани”, означи тя. По думите ѝ би трябвало да се ревизира и информацията, че българските паспорти на децата са отнети. „ Паспортът не е благосъстоятелност на лицето, а на страната. Ако е правилно, това е безусловно недопустимо”, безапелационна е Диана Ковачева.
„ Философията за протекция на детето в България и Норвегия е доста друга и българите, които пътуват, би трябвало да са наясно с това”. Това сподели в предаването „ Тази сутрин” по bTV заместникът на националния омбудсман Диана Ковачева след следствието на bTV за български фамилии в скандинавската страна, за чиито деца са получени сигнали за принуждение.
„ При нас обичайно при живи родители най-хубавата грижа е в фамилията, при родителите, такива са нашите обичаи, ние сме доста привързани към децата си. Докато в Норвегия се счита, че децата не са благосъстоятелност на своите родители, а на страната и тя взема решение най-добре каква е грижата към тях”, разясни тя.
„ Българите, които пътуват в Норвегия, би трябвало да имат поради, че там шамарът е инкриминиран. Ситуация, в която вие си позволите да ударите пестник или да издърпате ухо на детето, изключително на обществено място, мигновено ще докара до реакция от страна на норвежката страна и лишаване на детето”, предизвести Ковачева.
Тя предложи хората да се осведомят, тъй като могат да изпаднат в доста неприятна обстановка.
Милена Дянкова , специалист по интернационална протекция в ДАЗД, също означи, че има културологични разлики спрямо нашата система и метода, по който отглеждаме децата си в България.
„ Ще предизвикваме консулски съвещания, тъй като за нас е значимо да получим информацията и от отсрещната страна. Външното ни министерство ще потърси контакт и с други страни, които имат доста сходни открити случаи”, разгласи зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев .
Той също акцентира, че Норвегия има доста характерни закони за протекция на детето. „ Имаме към 10 отворени случая, по които сега нашето посолство работи. Проблемът идва обаче тогава, когато сме доста късно осведомени. За страдание, постоянно жителите се обръщат към посолството тогава, когато е доста късно и опциите за реакция от наша страна са мощно намалени”, акцентира той.
„ Когато съдът се е намесил в която и да е страна, въпреки всичко съдът е самостоятелен, към този момент е доста мъчно да се влияе. Затова е значимо доста по-рано да се реагира”, означи и Диана Ковачева.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ