Мъглявината Пламък – такава, каквато не сте я виждали досега
Нова фотография на мъглявината Пламък разкрива междузвезден облак в цялата му хубост.
Екип от астрономи употребява телескопа Atacama Pathfinder Experiment (APEX), с цел да фотографира този звездообразуващ район в радио дължините на вълната и да разкрие невиждани до момента елементи.
Мъглявината Пламък (NGC 2024), ситуирана наоколо до прословутата мъгливост Конска глава, е част молекулярния облак Орион в съзвездието Орион – един от най-добре изучените и фотографирани райони на небосклона.
„ Както обичат да споделят астрономите – появи ли се нов телескоп или инструмент, наблюдавайте Орион: постоянно има нещо ново и забавно, което може да се открие “ – споделя астрономът Томас Станке от Европейската южна обсерватория.
Композитно изображение, показващо радио и инфрачервени дължини на вълната. Източник: ESO/Th. Stanke & ESO/J. Emerson/VISTA/Cambridge Astronomical Survey Unit.
Облакът Орион съставлява голяма поредност от звездообразуващи мъглявини, разпростиращи се на стотици светлинни години във всички направления. Той стартира на към 1000 светлинни години от Слънчевата система. Поради обстоятелството, че се намира толкоз покрай нас (спрямо галактическите мащаби) и е толкоз голям, облакът Орион съставлява отлична лаборатория за проучването на раждащите се звезди.
Мъглявината Пламък е една от доста звездни люпилни, ситуирани в облака Орион. Класифицирана е като емисионна мъгливост – т.е. излъчва своя лична светлина (за разлика от отразяващите мъглявини, които светят само с отразена звездна светлина, и тъмните мъглявини, които не сияят изобщо. Последните са толкоз плътни, че закриват светлината от обектите зад тях, в това число звезди, емисионни или отразяващи мъглявини).
Емисионните мъглявини блестят в резултат на йонизираните от ярката радиация на близката звезда газове. Тъй като младите звезди постоянно са горещи, звездните люпилни сияят блестящо. Мъглявината Пламък е дом на куп от стотици новообразувани звезди, съсредоточени в нейния център.
Мъглявината Пламък, снимана само в радио дължините на вълната. Източник: ESO/Th. Stanke.
Звездите обаче се раждат в плътни облаци от прахуляк и газ, които нормално закриват звездите в оптичните дължини на вълната. Инструмент като APEX, който прави фотоси в радио дължините на вълната, може да улови неща, невидими за нашите очи.
По време на своите наблюдения Санке и сътрудниците му съумяват да проследят молекулярните потоци - необятни ветрове, вилнеещи към междузвездното пространство и предизвикани от звездообразуващите процеси, както и да картографират молекулярния газ в другите райони на мъглявината.
Изследването открива и мъгливост, която до момента не е била забелязвана – тя е с съвсем идеален кръг. Това допуска, че облакът е кълбовиден и не съдържа звезди.
Изследването е признато за обява в Astronomy & Astrophysics и може да бъде прочетено в arXiv.
Тапетна версии на фотосите – както на композитното изображение, по този начин и на това в радио дължините на вълната, могат да бъдат свалени от уеб страницата на ESO.
Източник: Science Alert
