Ограничени медии и белези от комунизма. Какво става в бившия Партиен дом, където се преместиха депутатите
Нова пленарна сесия, „ нова “ постройка на Народното събрание. През идващите най-малко три години депутатите ще заседават в някогашния Партиен дом на Българска комунистическа партия. Сградата още носи знаците на комунизма, а достъпът за публицисти до политици в нея е стеснен. Какво още знаем за новия остарял дом на българския парламент?
Табели с надпис „ следен достъп “ в коридорите на Народното събрание (НС) . Въженца пред входовете на пленарната зала, които да разделят публицисти от народни представители. А на фасадата - барелефни знаци на комунистическия режим. Мястото е новата остаряла, в която към този момент заседава българският парламент.
Така изглеждаше първият ден от есенната пленарна сесия на Народно събрание в петък. Макар от трибуната да продължиха в духа отпреди лятната почивка на депутатите, атмосферата беше друга.
Причината - в постройката на някогашния Партиен дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в центъра на София. Там депутатите ще останат най-малко през идващите три години.
През това време ще тече ремонт на историческата постройка на Народно събрание - тази с надпис „ Съединението прави силата “ на площад „ Народно заседание “ 2.
Преместването на депутатите в някогашния Партиен дом върви с редица проблеми. Възможността на публицистите за връзка с народните представители е лимитирана, което в медиите.
„ Преместването на Народното събрание някак си увенча едни доста поредни стъпки, които вървят през последните години, за ограничението на достъпа до осведоменост и правото на връзка сред власт и медии “, сподели в понеделник журналистката Калина Влайкова, дълготраен парламентарен кореспондент, в този момент основен редактор на уеб страницата на Евронюз България.
Освен това, макар че в преустройството на някогашния Партиен дом бяха вложени 15 години и близо 43 млн. лв. , от фасадата на постройката още не е отстранена отливката на герба на комунистическия режим, който през 2000 година е разгласен за незаконен.
Без отговор остава въпросът дали депутатите ще се върнат в историческата постройка след края на ремонта, или преместването този път е за непрекъснато.
Защо Народното събрание се реалокира
За преместването на пленарните съвещания на Народно събрание в някогашния Партиен дом се заприказва през май тази година. Тогава, че се възнамерява ремонт на постройката на площад „ Народно заседание “ поради остарели съоръжения и течове, които повреждат покрива и фасадата.
при започване на август от ръководителя на Народно събрание Росен Желязков .
В постройката на някогашния Партиен дом от години се обитава част от администрацията на Народно събрание. Там заседават парламентарните комисии, а депутатите имат кабинети.
През 2020 година, когато завърши ремонт, включващ и отделяне на пленарна зала в зданието, Народното събрание закратко се реалокира в тази постройка против държавното управление и тогавашния основен прокурор Иван Гешев. Тогава на власт беше третият кабинет на ГЕРБ с министър председател Бойко Борисов.
След изборите за ново Народно събрание на 4 април 2021 година депутатите се върнаха по предложение на „ ИТН “. Решението беше подкрепено от всички парламентарни групи като се изключи ГЕРБ.
Идеята Народно събрание да заседава в някогашния Партиен дом се появява още през 90-те години на предишния век, при държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов . Планът се доразвива по-късно при ръководствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев , а от 2011 година е подхванат и от ГЕРБ, още по време на първото държавно управление на Бойко Борисов . Ремонтът за задачата коства 43 млн. лева
Как работят публицистите
При първото пренасяне на Народното събрание в някогашния Партиен дом за публицистите беше несъмнено място в приземния етаж на постройката. Те влизаха през друг вход от депутатите и нямаха достъп до коридорите, където обичайно може да се задават въпроси на политиците.
Тогава Асоциацията на европейските публицисти „ да обезпечи съответни условия за работа на представителите на медиите “.
През май от администрацията на Народно събрание споделиха за Свободна Европа, че при новото пренасяне публицистите няма да бъдат ограничавани и ще имат „ естествен достъп “ до народните представители.
Ситуацията по време на първото пленарно съвещание от новата сесия в петък се размина със поръчката.
Журналистите към този момент не са на приземния етаж, само че работят в обособена „ зона за медии “, която е изцяло отделена от депутатите. Единственият метод да получат информация от някой депутат е в случай че той самичък реши да даде коментар.
Табели за „ следен достъп “ са сложени пред коридорите, откъдето депутатите най-често минават. Там се намират стаите на парламентарните групи, където репортерите също нямат право да бъдат.
При оповестяването на преместването на Народно събрание Росен Желязков сподели, че до депутатите на две места - пред пленарната зала и във фоайето на централния вход откъм Ларгото (откъдето влизат народните представители сутрин). Второто е реалност, само че пред пленарната зала са сложени червени въженца, които също стопират до момента на репортерите с народните представители.
За Свободна Европа сътрудници публицисти описаха и за обособени каси и зони за хранене в бюфета на Народно събрание - едната за представители на медиите, другата за депутати.
В телефонен диалог Росен Желязков сподели пред Свободна Европа, че ограничавания за публицистите няма и те имат цялостен достъп до входа на пленарната зала.
До момента няма поръчки от политическото управление на Народното събрание за смяна в изискванията на работа за репортерите.
Какво ще стане с комунистическия герб
Миналата седмица депутатът от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) Мартин Димитров написа, че Желязков е почнал процедура за събаряне на комунистическия герб от фасадата на някогашния Партиен дом. Темата в действителност е настояща от години.
За Свободна Европа Желязков удостовери тази информация. По думите му процедурата на първо време ще мине през градивно проучване, с цел да се види по какъв начин гербът е закрепен. След това ще се изготви план за неговото разглобяване.
За това към момента не са планувани ясни периоди, защото зависят от оценката на инженер-конструктора.
Едва откакто отливката се смъкна и фасадата се види без нея, ще може да се направи различен план - за монтаж на нов детайл, който да заеме мястото на комунистическия герб. Не е несъмнено, че там ще стои гербът на България.
„ Тепърва ще се направи план какво да бъде - може да е знак, детайл, надпис или нещо друго “, сподели Желязков. За задачата по думите му ще се вземе поради „ цялостното пространствено решение на Ларгото “.
Отливката на комунистическия герб не е единственият белег на тоталитарния режим в някогашния Партиен дом. По фасадата и в интериора на постройката се откриват голям брой петолъчки, а на журналистката от „ Капитал “ Полина Паунова, в залите на парламентарните комисии „ няма стол, на чийто тил да не написа „ Централен комитет на Българска комунистическа партия “ и да няма сърп и чук “.
С рухването на режима при започване на 90-те години на предишния век е свалена единствено алената петолъчка от пилона над покрива на постройката, където в този момент е сложено знамето на България.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Комунистическият режим е разгласен за незаконен със специфичен закон, признат от Народно събрание през май 2000 година по време на ръководството на Обединените демократични сили (ОДС) с министър председател Иван Костов .
Какво ще стане с историческата постройка
Към момента няма информация дали преместването на Народното събрание в някогашния Партиен дом ще бъде непрекъснато или краткотрайно, единствено до приключването на ремонтните действия в историческата постройка на Народно събрание.
През май от администрацията на Народно събрание споделиха за Свободна Европа, че „ не е обсъждана смяна на предназначението на постройката на Народното събрание на пл. „ Народно заседание “ 2, София “.
През август Желязков дефинира преместването като краткотрайно и сподели, че още няма решение историческото здание да се трансформира в музей.
Потърсени за настоящ отговор на въпроса за бъдещето на тази постройка, от администрацията на Народно събрание споделиха, че решението би трябвало да се вземе от председателския съвет на Народното събрание.
Няма обществено налична информация дали тематиката към този момент е обсъждана в този формат и дали е взимано решение за непрекъснатата постройка на Народно събрание.
Табели с надпис „ следен достъп “ в коридорите на Народното събрание (НС) . Въженца пред входовете на пленарната зала, които да разделят публицисти от народни представители. А на фасадата - барелефни знаци на комунистическия режим. Мястото е новата остаряла, в която към този момент заседава българският парламент.
Така изглеждаше първият ден от есенната пленарна сесия на Народно събрание в петък. Макар от трибуната да продължиха в духа отпреди лятната почивка на депутатите, атмосферата беше друга.
Причината - в постройката на някогашния Партиен дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в центъра на София. Там депутатите ще останат най-малко през идващите три години.
През това време ще тече ремонт на историческата постройка на Народно събрание - тази с надпис „ Съединението прави силата “ на площад „ Народно заседание “ 2.
Преместването на депутатите в някогашния Партиен дом върви с редица проблеми. Възможността на публицистите за връзка с народните представители е лимитирана, което в медиите.
„ Преместването на Народното събрание някак си увенча едни доста поредни стъпки, които вървят през последните години, за ограничението на достъпа до осведоменост и правото на връзка сред власт и медии “, сподели в понеделник журналистката Калина Влайкова, дълготраен парламентарен кореспондент, в този момент основен редактор на уеб страницата на Евронюз България.
Освен това, макар че в преустройството на някогашния Партиен дом бяха вложени 15 години и близо 43 млн. лв. , от фасадата на постройката още не е отстранена отливката на герба на комунистическия режим, който през 2000 година е разгласен за незаконен.
Без отговор остава въпросът дали депутатите ще се върнат в историческата постройка след края на ремонта, или преместването този път е за непрекъснато.
Защо Народното събрание се реалокира
За преместването на пленарните съвещания на Народно събрание в някогашния Партиен дом се заприказва през май тази година. Тогава, че се възнамерява ремонт на постройката на площад „ Народно заседание “ поради остарели съоръжения и течове, които повреждат покрива и фасадата.
при започване на август от ръководителя на Народно събрание Росен Желязков .
В постройката на някогашния Партиен дом от години се обитава част от администрацията на Народно събрание. Там заседават парламентарните комисии, а депутатите имат кабинети.
През 2020 година, когато завърши ремонт, включващ и отделяне на пленарна зала в зданието, Народното събрание закратко се реалокира в тази постройка против държавното управление и тогавашния основен прокурор Иван Гешев. Тогава на власт беше третият кабинет на ГЕРБ с министър председател Бойко Борисов.
След изборите за ново Народно събрание на 4 април 2021 година депутатите се върнаха по предложение на „ ИТН “. Решението беше подкрепено от всички парламентарни групи като се изключи ГЕРБ.
Идеята Народно събрание да заседава в някогашния Партиен дом се появява още през 90-те години на предишния век, при държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов . Планът се доразвива по-късно при ръководствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев , а от 2011 година е подхванат и от ГЕРБ, още по време на първото държавно управление на Бойко Борисов . Ремонтът за задачата коства 43 млн. лева
Как работят публицистите
При първото пренасяне на Народното събрание в някогашния Партиен дом за публицистите беше несъмнено място в приземния етаж на постройката. Те влизаха през друг вход от депутатите и нямаха достъп до коридорите, където обичайно може да се задават въпроси на политиците.
Тогава Асоциацията на европейските публицисти „ да обезпечи съответни условия за работа на представителите на медиите “.
През май от администрацията на Народно събрание споделиха за Свободна Европа, че при новото пренасяне публицистите няма да бъдат ограничавани и ще имат „ естествен достъп “ до народните представители.
Ситуацията по време на първото пленарно съвещание от новата сесия в петък се размина със поръчката.
Журналистите към този момент не са на приземния етаж, само че работят в обособена „ зона за медии “, която е изцяло отделена от депутатите. Единственият метод да получат информация от някой депутат е в случай че той самичък реши да даде коментар.
Табели за „ следен достъп “ са сложени пред коридорите, откъдето депутатите най-често минават. Там се намират стаите на парламентарните групи, където репортерите също нямат право да бъдат.
При оповестяването на преместването на Народно събрание Росен Желязков сподели, че до депутатите на две места - пред пленарната зала и във фоайето на централния вход откъм Ларгото (откъдето влизат народните представители сутрин). Второто е реалност, само че пред пленарната зала са сложени червени въженца, които също стопират до момента на репортерите с народните представители.
За Свободна Европа сътрудници публицисти описаха и за обособени каси и зони за хранене в бюфета на Народно събрание - едната за представители на медиите, другата за депутати.
В телефонен диалог Росен Желязков сподели пред Свободна Европа, че ограничавания за публицистите няма и те имат цялостен достъп до входа на пленарната зала.
До момента няма поръчки от политическото управление на Народното събрание за смяна в изискванията на работа за репортерите.
Какво ще стане с комунистическия герб
Миналата седмица депутатът от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) Мартин Димитров написа, че Желязков е почнал процедура за събаряне на комунистическия герб от фасадата на някогашния Партиен дом. Темата в действителност е настояща от години.
За Свободна Европа Желязков удостовери тази информация. По думите му процедурата на първо време ще мине през градивно проучване, с цел да се види по какъв начин гербът е закрепен. След това ще се изготви план за неговото разглобяване.
За това към момента не са планувани ясни периоди, защото зависят от оценката на инженер-конструктора.
Едва откакто отливката се смъкна и фасадата се види без нея, ще може да се направи различен план - за монтаж на нов детайл, който да заеме мястото на комунистическия герб. Не е несъмнено, че там ще стои гербът на България.
„ Тепърва ще се направи план какво да бъде - може да е знак, детайл, надпис или нещо друго “, сподели Желязков. За задачата по думите му ще се вземе поради „ цялостното пространствено решение на Ларгото “.
Отливката на комунистическия герб не е единственият белег на тоталитарния режим в някогашния Партиен дом. По фасадата и в интериора на постройката се откриват голям брой петолъчки, а на журналистката от „ Капитал “ Полина Паунова, в залите на парламентарните комисии „ няма стол, на чийто тил да не написа „ Централен комитет на Българска комунистическа партия “ и да няма сърп и чук “.
С рухването на режима при започване на 90-те години на предишния век е свалена единствено алената петолъчка от пилона над покрива на постройката, където в този момент е сложено знамето на България.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Комунистическият режим е разгласен за незаконен със специфичен закон, признат от Народно събрание през май 2000 година по време на ръководството на Обединените демократични сили (ОДС) с министър председател Иван Костов .
Какво ще стане с историческата постройка
Към момента няма информация дали преместването на Народното събрание в някогашния Партиен дом ще бъде непрекъснато или краткотрайно, единствено до приключването на ремонтните действия в историческата постройка на Народно събрание.
През май от администрацията на Народно събрание споделиха за Свободна Европа, че „ не е обсъждана смяна на предназначението на постройката на Народното събрание на пл. „ Народно заседание “ 2, София “.
През август Желязков дефинира преместването като краткотрайно и сподели, че още няма решение историческото здание да се трансформира в музей.
Потърсени за настоящ отговор на въпроса за бъдещето на тази постройка, от администрацията на Народно събрание споделиха, че решението би трябвало да се вземе от председателския съвет на Народното събрание.
Няма обществено налична информация дали тематиката към този момент е обсъждана в този формат и дали е взимано решение за непрекъснатата постройка на Народно събрание.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ