Нова Каледония: Загуби ли Франция една от последните си колонии?
Нова Каледония е островна територия, намиращ се в югозападната част на Тихия океан. Площта и е малко над 18500 кв.км. Състои се от един главен остров (Grande Terre) и по-малките Лоялски остров и островите Пен. Населението е към 270000, като 41% са локални канаки, 28% са французи и техните потомци, а останалите са от разбъркан генезис или национални малцинства.
Островът е открит от английския мореплавател Джеймс Кук през 1774 година, който го назовава Нова Каледония, оприличавайки го с Шотландия. Предвид стратегическото местонахождение на острова и съперничеството с Англия в южната част на Тихи океан, Франция подхваща стъпки за анексията му. През 1853 година адмирал Феврие-Деспоант го афишира за френска колония от името на император Наполеон III. В началото Нова Каледония е употребена като наказателна колония, като с изключение на престъпни нарушители, там са депортирани и политически съперници, например участниците в Парижката комуна. Земите на канаките са отнети и са разпределени сред заселници. Създава се режим на „ индиженат “ - набор от закони, които подчиняват локалното население на колониалните управляващи с лимитирани права и без право на глас. Това довежда до опозиция от страна на канаките, израз на която са двете огромни въстания през 1878 и 1917 година, потушени по нечовечен метод. Като отзив от национално-освободителните придвижвания по целия свят, през 1946 година Нова Каледония получава статут на задморска територия. Канаките получават френско поданство, само че не и цялостните политически права. Петдесетте години на XX век са белязани от стопански взрив – островът се явява един от главните производители и експортьори на никел, от който има 30% от международните ресурси. Въпреки това ситуацията на локалното население остана непроменено. Това довежда до ескалация на напрежението и терористично прояви през 80-години на ХХ век. Създава се FLNKS (Фронт за национално избавление на канаките и социалисти). Нарастващото напрежение намира израз в тъй наречените „ рецесия в Оувеа “. На 22.04.1988 г.- директно преди президентските избори във Франция, въоръжени последователи на FLNKS атакуват полицейски сектор на остров Оувеа (част от Лоялските отрови), убиват 4 жандармеристи и вземат 27 заложници. Последните са отведени в пещера в далечен завършек на острова. Френската страна реагира неотложно, като изпраща 300 военни от елитните елементи. Армията нападна пещерата. Всички заложници са освободени, умират двама френски военни и 19 канакски бойци. В следствие се заражда скандал, защото някои свидетелства настояват, че част от канаките са екзекутирани след предаване, а не в пердах. Това провокира потрес във Франция, който засенчва резултатите от президентските избори. Франсоа Митеран печели втори мандат, а новият министър председател Мишел Рокар подхваща дейности за помиряване. Сключва се тъй наречените съглашение от Матиньон, което планува 10-годишен кротичък преход, икономическо развиване на района и отсрочване на въпроса за независимостта до 1998 година Кризата в Оувеа е преломен миг в връзките сред Франция и Нова Каледония. За канаките това е знак на жертвите, репресиите и съпротивата. За Франция е индикатор за неуспеха на колониалната политика и нуждата от разговор.
Като резултат от съглашението от Матиньон през 1998 година се организираха договаряния в столицата на Нова Каледония и беше подписано съглашението от Нумеа. С него се планува еволюционен трансфер на пълномощията към локалните институции. Създава се статут на Нова Каледония като sui generis (особена, обособена) общественост. Според съглашението се планува провеждането на три референдума, които да дефинират бъдещето на територията. В тях имат право да гласоподават единствено канаките и хора, живеещи в Нова Каледония преди 1998 година Същото се отнася и за правото на гласоподаване в локалните избори, до момента в който в изборите за президент на Франция и Национално заседание няма ограничавания. Създава се тъй наречените „ замразен електорат “, което значително става причина за последвалите събития. Това предписание докара до дискриминационни ограничавания за забележителна част от популацията на острова (на локалните избори през 2023 година към 42000 или 20% от популацията са били лишени от глас). С едно свое много необичайно решение от 2005 година Европейският съд за правата на индивида постанови, че тези рестрикции не нарушават правото на свободен избор и не водят до дискриминация въз основата на генезис, защото: „ Моментният статус на Нова Каледония отразява преходна фаза преди приемането на цялостен суверенитет и е част от процеса на самоопределяне “.
През 1999 година е признат от френския парламент Органичен закон No 99-209, основен нормативен акт, който открива специфичния статут на Нова Каледония в границите на Френската република. Основните цели на закона са да обезпечи кротичък политически преход, да откри институциите на Нова Каледония като неповторима „ общественост с парламентарен статут (collectivite sui generis), да разреши последователното прекосяване на пълномощията от френската страна към локалните управляващи. Създава се новокаледонско поданство, друго от френското. Запазва се основното искане на канаките – „ замразения електорат “, което лимитира гласуването до поданици с „ историческа принадлежност “, т.е. живеещи на територията преди 1998 година
Съгласно контракта от Нумеа се организираха 3 референдума за независимостта на острова. На първия, на 14.11.2018, 56,4% гласоподаваха срещу отделянето от Франция при 81% изборна интензивност. При втория референдум, на 4.10.2020 година още веднъж преобладаваше отвод от самостоятелност – 54,26% при 85,7% изборна интензивност. Третият, заключителен референдум на 12.12.2021 година беше бойкотиран от FLNKS под претекст, че епидемията от Коронавирус попречва канакското население да гласоподава. При изборна интензивност 44% над 96% от гласувалите се оповестиха за опазване на статута на острова като част от Франция. Това сложи под подозрение легитимността на финалния избор, като FLNKS упорства за отменяне на резултатите и осъществяване на ново допитване. Франция призна за законни решенията на гласувалите.
След 2022 година напрежението сред общностите на острова набъбна. През 2024 година френското държавно управление се опита да отстрани „ замразения електорат “, като даде изборни права на всички френски жители, живеещи над 10 година на територията. Канакското население реагира остро, виждайки в тази смяна опит за понижаване на тяхната демографска и политическа тежест. Избухнаха всеобщи митинги, вследствие на които 13 индивида починаха, а стотици бяха ранени. Франция разгласи изключително състояние и изпрати елитни жандармерийски елементи.
След интензивни договаряния сред представители на Франция, канаките и локалните лоялисти през м. юли 2025 година беше реализирано съглашение, което дефинира бъдещето на острова. Основните моменти в него са следните:
Нова Каледония получава неповторимия статут като „ Държава в границите на френската република “
Потвърждава се съществуването на каледонска народност редом с френското поданство.
Дава се по-голяма автономност на локалното ръководство и стопанска система
Франция резервира контрола върху външната политика, паричната система и защитата
За да се избегне борбата с канаките, въпросът за изборните права остава да се реши с бъдещи договаряния
Споразумението би трябвало да бъде утвърдено от френския парламент до края на 2025 година и от локален референдум при започване на 2026 година
Възниква въпросът: „ Какво значи това за бъдещето? “
Пълна самостоятелност остана на назад във времето и е малко евентуално да се състои в обозримо бъдеще.
Статутът „ страна в състава на френската република “ от една страна признава идентичността на канаките, само че от друга гаранциите за стопанската система и стратегическата сигурност остават у Франция.
Споразумението може да бъде торпилирано при крах на референдума през 2026 година или от дейностите на по-радикалното придвижване за самостоятелност FLNKS.
Споразумението основава капацитет за непоклатимост и уравновесено общуване сред обособените общности
Открива се нови благоприятни условия за икономическа автономия, привличане на интернационалните сътрудници и надзор върху локалните естествени благосъстояния, макар продължаващата икономическа взаимозависимост от Франция
Създават се благоприятни условия за равнопоставеност и културно самопризнание на всички групи от популацията
Възможности за присъединяване в районни организации, както и за развиване на лични външноикономически партньорства.
Независимо от постигнатите договорености, въпросът за статута на Нова Каледония в дълготраен проект остава. Въпреки че резервира част от лостовете си за въздействие, съглашението от юли 2025 година е сериозен удар върху Франция в опитите си за опазване на част от сво
Островът е открит от английския мореплавател Джеймс Кук през 1774 година, който го назовава Нова Каледония, оприличавайки го с Шотландия. Предвид стратегическото местонахождение на острова и съперничеството с Англия в южната част на Тихи океан, Франция подхваща стъпки за анексията му. През 1853 година адмирал Феврие-Деспоант го афишира за френска колония от името на император Наполеон III. В началото Нова Каледония е употребена като наказателна колония, като с изключение на престъпни нарушители, там са депортирани и политически съперници, например участниците в Парижката комуна. Земите на канаките са отнети и са разпределени сред заселници. Създава се режим на „ индиженат “ - набор от закони, които подчиняват локалното население на колониалните управляващи с лимитирани права и без право на глас. Това довежда до опозиция от страна на канаките, израз на която са двете огромни въстания през 1878 и 1917 година, потушени по нечовечен метод. Като отзив от национално-освободителните придвижвания по целия свят, през 1946 година Нова Каледония получава статут на задморска територия. Канаките получават френско поданство, само че не и цялостните политически права. Петдесетте години на XX век са белязани от стопански взрив – островът се явява един от главните производители и експортьори на никел, от който има 30% от международните ресурси. Въпреки това ситуацията на локалното население остана непроменено. Това довежда до ескалация на напрежението и терористично прояви през 80-години на ХХ век. Създава се FLNKS (Фронт за национално избавление на канаките и социалисти). Нарастващото напрежение намира израз в тъй наречените „ рецесия в Оувеа “. На 22.04.1988 г.- директно преди президентските избори във Франция, въоръжени последователи на FLNKS атакуват полицейски сектор на остров Оувеа (част от Лоялските отрови), убиват 4 жандармеристи и вземат 27 заложници. Последните са отведени в пещера в далечен завършек на острова. Френската страна реагира неотложно, като изпраща 300 военни от елитните елементи. Армията нападна пещерата. Всички заложници са освободени, умират двама френски военни и 19 канакски бойци. В следствие се заражда скандал, защото някои свидетелства настояват, че част от канаките са екзекутирани след предаване, а не в пердах. Това провокира потрес във Франция, който засенчва резултатите от президентските избори. Франсоа Митеран печели втори мандат, а новият министър председател Мишел Рокар подхваща дейности за помиряване. Сключва се тъй наречените съглашение от Матиньон, което планува 10-годишен кротичък преход, икономическо развиване на района и отсрочване на въпроса за независимостта до 1998 година Кризата в Оувеа е преломен миг в връзките сред Франция и Нова Каледония. За канаките това е знак на жертвите, репресиите и съпротивата. За Франция е индикатор за неуспеха на колониалната политика и нуждата от разговор.
Като резултат от съглашението от Матиньон през 1998 година се организираха договаряния в столицата на Нова Каледония и беше подписано съглашението от Нумеа. С него се планува еволюционен трансфер на пълномощията към локалните институции. Създава се статут на Нова Каледония като sui generis (особена, обособена) общественост. Според съглашението се планува провеждането на три референдума, които да дефинират бъдещето на територията. В тях имат право да гласоподават единствено канаките и хора, живеещи в Нова Каледония преди 1998 година Същото се отнася и за правото на гласоподаване в локалните избори, до момента в който в изборите за президент на Франция и Национално заседание няма ограничавания. Създава се тъй наречените „ замразен електорат “, което значително става причина за последвалите събития. Това предписание докара до дискриминационни ограничавания за забележителна част от популацията на острова (на локалните избори през 2023 година към 42000 или 20% от популацията са били лишени от глас). С едно свое много необичайно решение от 2005 година Европейският съд за правата на индивида постанови, че тези рестрикции не нарушават правото на свободен избор и не водят до дискриминация въз основата на генезис, защото: „ Моментният статус на Нова Каледония отразява преходна фаза преди приемането на цялостен суверенитет и е част от процеса на самоопределяне “.
През 1999 година е признат от френския парламент Органичен закон No 99-209, основен нормативен акт, който открива специфичния статут на Нова Каледония в границите на Френската република. Основните цели на закона са да обезпечи кротичък политически преход, да откри институциите на Нова Каледония като неповторима „ общественост с парламентарен статут (collectivite sui generis), да разреши последователното прекосяване на пълномощията от френската страна към локалните управляващи. Създава се новокаледонско поданство, друго от френското. Запазва се основното искане на канаките – „ замразения електорат “, което лимитира гласуването до поданици с „ историческа принадлежност “, т.е. живеещи на територията преди 1998 година
Съгласно контракта от Нумеа се организираха 3 референдума за независимостта на острова. На първия, на 14.11.2018, 56,4% гласоподаваха срещу отделянето от Франция при 81% изборна интензивност. При втория референдум, на 4.10.2020 година още веднъж преобладаваше отвод от самостоятелност – 54,26% при 85,7% изборна интензивност. Третият, заключителен референдум на 12.12.2021 година беше бойкотиран от FLNKS под претекст, че епидемията от Коронавирус попречва канакското население да гласоподава. При изборна интензивност 44% над 96% от гласувалите се оповестиха за опазване на статута на острова като част от Франция. Това сложи под подозрение легитимността на финалния избор, като FLNKS упорства за отменяне на резултатите и осъществяване на ново допитване. Франция призна за законни решенията на гласувалите.
След 2022 година напрежението сред общностите на острова набъбна. През 2024 година френското държавно управление се опита да отстрани „ замразения електорат “, като даде изборни права на всички френски жители, живеещи над 10 година на територията. Канакското население реагира остро, виждайки в тази смяна опит за понижаване на тяхната демографска и политическа тежест. Избухнаха всеобщи митинги, вследствие на които 13 индивида починаха, а стотици бяха ранени. Франция разгласи изключително състояние и изпрати елитни жандармерийски елементи.
След интензивни договаряния сред представители на Франция, канаките и локалните лоялисти през м. юли 2025 година беше реализирано съглашение, което дефинира бъдещето на острова. Основните моменти в него са следните:
Нова Каледония получава неповторимия статут като „ Държава в границите на френската република “
Потвърждава се съществуването на каледонска народност редом с френското поданство.
Дава се по-голяма автономност на локалното ръководство и стопанска система
Франция резервира контрола върху външната политика, паричната система и защитата
За да се избегне борбата с канаките, въпросът за изборните права остава да се реши с бъдещи договаряния
Споразумението би трябвало да бъде утвърдено от френския парламент до края на 2025 година и от локален референдум при започване на 2026 година
Възниква въпросът: „ Какво значи това за бъдещето? “
Пълна самостоятелност остана на назад във времето и е малко евентуално да се състои в обозримо бъдеще.
Статутът „ страна в състава на френската република “ от една страна признава идентичността на канаките, само че от друга гаранциите за стопанската система и стратегическата сигурност остават у Франция.
Споразумението може да бъде торпилирано при крах на референдума през 2026 година или от дейностите на по-радикалното придвижване за самостоятелност FLNKS.
Споразумението основава капацитет за непоклатимост и уравновесено общуване сред обособените общности
Открива се нови благоприятни условия за икономическа автономия, привличане на интернационалните сътрудници и надзор върху локалните естествени благосъстояния, макар продължаващата икономическа взаимозависимост от Франция
Създават се благоприятни условия за равнопоставеност и културно самопризнание на всички групи от популацията
Възможности за присъединяване в районни организации, както и за развиване на лични външноикономически партньорства.
Независимо от постигнатите договорености, въпросът за статута на Нова Каледония в дълготраен проект остава. Въпреки че резервира част от лостовете си за въздействие, съглашението от юли 2025 година е сериозен удар върху Франция в опитите си за опазване на част от сво
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ