Тошко Йорданов: Държавата трябва да рекламира предимно в държавни медии, бизнесът в частните
Нова концепция за финансиране на публичните и частните медии в България, посредством което те да станат по-независими и свободни, стартира в неделя ръководителят на комисията по просвета и медии в Народното събрание Тошко Йорданов от “Има подобен народ”. Замисълът му е публичните Българска национална телевизия и БНР да бъдат извадени от рекламния пазар и да получават реклами най-вече или напълно от страната. В същото време рекламата, идваща от бизнеса, да остане за частните медии , които би трябвало да се борят за нея с по-качествена продукция. Депутатът от Има Такъв Народ уточни, че не се готви смяна в Наказателен кодекс за търсене на наказателна отговорност от публицисти, а концепцията е пресата и уеб страниците да изписват наложително създателя на съответната обява и да са ясни основните им редактори . Така, при клюка наранена страна ще може да потърси правата си пред съда.
Как да се финансират медиите?
“Според мен държавните медии не би трябвало да вземат участие на рекламния пазар, тъй като започват годината с държавен бюджет. Ето радиото(БНР), да вземем за пример с 52 млн. лева бюджет напред, до момента в който една частна радиостанция започва с 0 лв. напред”, уточни Йорданов.
Той добави, че Българска национална телевизия започва с 82 млн. лева бюджет, до момента в който за частните малките екрани той е 0 лв..
На въпрос, че Законът за радио и телевизия слага ограничавания за рекламите в държавните медии в праймтайма, а за частните няма такова, Йорданов настоя, че приходи отново се образуват в тях от реклама.
" Има ограничавания, само че въпреки всичко има приходи, които са чисто от комерсиална реклама ", сподели Тошко Иванов.
От думите му стана ясно, че реализирането на тази концепция би понижило опцията страната да въздейства на публицистичната политика на частни медии посредством отпускана реклама, да вземем за пример за разпространение на европрограмите.
“Според мен по в реда на нещата е парите от страната, които се дават да бъдат ориентирани към публичните медии, а не към частните медии, тъй като там пък има противоположния развой. Държавата през разнообразни еврофондове и рекламиране на съответни европрограми насочва финансов запас към частни медии и по този метод ги хваща да не кажа за коя част на тялото и това е методът на надзор ”, сподели той.
Йорданов сподели, че лансираното от него финансиране за момента е единствено концепция, по която занапред ще се води спор . Той позволи, че може да се вкарат процентни квоти за реклама в държавни и частни медии, само че концепцията му е държавната реклама да отива най-вече в държавните медии, а останалата да е за частните радиа, малките екрани, уеб сайтове и така нататък
“Може да се уточни какъв % да отива в частни медии и какъв % да отива в държавни. Това мисля, че е хубаво да се направи, само че дебатът е отворен с колегите”, сподели той.
" Със сигурност, в случай че една частна медиа получава по-малко пари от страната и е на свободния пазар, тя ще е доста повече свободна, тъй като не зависи от ръководещи, които и да са те . От друга страна публичната медиа, изваждайки я от рекламния пазар, където частните медии с качество се борят, ще има задоволително финансиране и в последна сметка тези неща извършват публични функционалности ”, заключи Йорданов.
Съвет за електронни медии като “политическа бухалка”
Личното мнение на Йорданов е, че регулаторът в лицето на Съвета за електронни медии не би трябвало да съществува.
" Моето персонално мнение е, че няма потребност от Съвета за електронни медии , само че би трябвало да забележим чисто законово по какъв начин стоят нещата, най-малкото би трябвало да бъде реформиран. В момента той работи повече като политическа бухалка, в сравнение с като регулаторен орган ", сподели Йорданов.
По мотив дебата от преди няколко седмици, че ръководещата коалиция готви наказателна отговорност за публицисти, Тошко Йорданов уточни, че депутатът от Политическа партия Антония Йорданова не е била разбрана.
“Мисля, че тя не бе разбрана. Разговорът бе на тематика жълти медии, в които може да прочетете, че сте изял баба си и по-късно, в случай че тръгнете да съдите някой по тематиката, най-вече да стигнете незнаен или малоимотен ром от някое гето ”, сподели Йорданов.
Той даде образец с БНР, където всяка една информация може да се наблюдава до създател и до редактор на съответното предаване.
“В жълтите уеб сайтове това не може да се случи. Идеята е в това число в печатните и онлайн изданията да бъде явен създателят на съответната обява или основния редактор, който е взел отговорност на публикуването на каквото и да е, а освен притежателят, който може да се окаже незнаен ром от някое гето с две тухли на кръст като собственост”, сподели още депутатът.
Йорданов добави, че не се готви смяна в Наказателния кодекс за отговорност от страна на публицисти.
“Аз съм публицист и сценарист. Естествено съм страдал от ограничение на свободата на словото, че ние толкоз пердах сме яли в “Шоуто на Слави” поради Съвет за електронни медии. Не става въпрос за гонене на публицисти, става дума за наранена страна, която бъде наклеветена да може да стигне до съответния създател и оттова нататък съдът взема решение дали е истина или не. Тук изобщо не приказваме за гонение. Визирам главно жълтите издания, тъй като в БНР, в Българска национална телевизия, във всяка една телевизия там такива неща няма по какъв начин да се случат, тъй като източникът, т.е. създателят е ясен”, сподели той
Малкият бюджет за просвета и за Българска академия на науките
Тошко Йорданов съобщи, че също както културните дейци счита, че нарастването на бюджета за просвета в Бюджет 2022 със 100 млн. лева, които съставляват 0.1%, е малко.
" Логично е да получим рецензии, изключително поради поръчките, които направихме при започване на съдружните договаряния. Уверението, което имаме, е, че когато се планува актуализация на бюджета в средата на годината, ще бъде повишен бюджетът на бранш " Култура “, т.е. там да се получи още едно нарастване. Няма смисъл да лъжем хората. В момента има пари, колкото има ", сподели той.
Йорданов уточни, че дребен е и бюджета на Българска академия на науките за 2022 година
" Хората от Българска академия на науките са си прави да желаят по-голямо финансиране за просвета, то не е разумно да се отделят толкоз малко пари за наук а ", съобщи Йорданов:
" Ние към този момент лобираме в интерес на Българска академия на науките. Професор Андрей Чорбанов, който работи в Българска академия на науките, е тъкмо от другата страна на барикадата и той интензивно лобира в тази посока. Знам, че е водил диалози с ръководителя на Комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански, знам, че там се работи по решение още в този момент. Не желая да се изричам неопитен в сфера, която не е моята, само че знам, че интензивно се работи в тази посока и се надявам да не се стигне до митинги ", заключи той.
Как да се финансират медиите?
“Според мен държавните медии не би трябвало да вземат участие на рекламния пазар, тъй като започват годината с държавен бюджет. Ето радиото(БНР), да вземем за пример с 52 млн. лева бюджет напред, до момента в който една частна радиостанция започва с 0 лв. напред”, уточни Йорданов.
Той добави, че Българска национална телевизия започва с 82 млн. лева бюджет, до момента в който за частните малките екрани той е 0 лв..
На въпрос, че Законът за радио и телевизия слага ограничавания за рекламите в държавните медии в праймтайма, а за частните няма такова, Йорданов настоя, че приходи отново се образуват в тях от реклама.
" Има ограничавания, само че въпреки всичко има приходи, които са чисто от комерсиална реклама ", сподели Тошко Иванов.
От думите му стана ясно, че реализирането на тази концепция би понижило опцията страната да въздейства на публицистичната политика на частни медии посредством отпускана реклама, да вземем за пример за разпространение на европрограмите.
“Според мен по в реда на нещата е парите от страната, които се дават да бъдат ориентирани към публичните медии, а не към частните медии, тъй като там пък има противоположния развой. Държавата през разнообразни еврофондове и рекламиране на съответни европрограми насочва финансов запас към частни медии и по този метод ги хваща да не кажа за коя част на тялото и това е методът на надзор ”, сподели той.
Йорданов сподели, че лансираното от него финансиране за момента е единствено концепция, по която занапред ще се води спор . Той позволи, че може да се вкарат процентни квоти за реклама в държавни и частни медии, само че концепцията му е държавната реклама да отива най-вече в държавните медии, а останалата да е за частните радиа, малките екрани, уеб сайтове и така нататък
“Може да се уточни какъв % да отива в частни медии и какъв % да отива в държавни. Това мисля, че е хубаво да се направи, само че дебатът е отворен с колегите”, сподели той.
" Със сигурност, в случай че една частна медиа получава по-малко пари от страната и е на свободния пазар, тя ще е доста повече свободна, тъй като не зависи от ръководещи, които и да са те . От друга страна публичната медиа, изваждайки я от рекламния пазар, където частните медии с качество се борят, ще има задоволително финансиране и в последна сметка тези неща извършват публични функционалности ”, заключи Йорданов.
Съвет за електронни медии като “политическа бухалка”
Личното мнение на Йорданов е, че регулаторът в лицето на Съвета за електронни медии не би трябвало да съществува.
" Моето персонално мнение е, че няма потребност от Съвета за електронни медии , само че би трябвало да забележим чисто законово по какъв начин стоят нещата, най-малкото би трябвало да бъде реформиран. В момента той работи повече като политическа бухалка, в сравнение с като регулаторен орган ", сподели Йорданов.
По мотив дебата от преди няколко седмици, че ръководещата коалиция готви наказателна отговорност за публицисти, Тошко Йорданов уточни, че депутатът от Политическа партия Антония Йорданова не е била разбрана.
“Мисля, че тя не бе разбрана. Разговорът бе на тематика жълти медии, в които може да прочетете, че сте изял баба си и по-късно, в случай че тръгнете да съдите някой по тематиката, най-вече да стигнете незнаен или малоимотен ром от някое гето ”, сподели Йорданов.
Той даде образец с БНР, където всяка една информация може да се наблюдава до създател и до редактор на съответното предаване.
“В жълтите уеб сайтове това не може да се случи. Идеята е в това число в печатните и онлайн изданията да бъде явен създателят на съответната обява или основния редактор, който е взел отговорност на публикуването на каквото и да е, а освен притежателят, който може да се окаже незнаен ром от някое гето с две тухли на кръст като собственост”, сподели още депутатът.
Йорданов добави, че не се готви смяна в Наказателния кодекс за отговорност от страна на публицисти.
“Аз съм публицист и сценарист. Естествено съм страдал от ограничение на свободата на словото, че ние толкоз пердах сме яли в “Шоуто на Слави” поради Съвет за електронни медии. Не става въпрос за гонене на публицисти, става дума за наранена страна, която бъде наклеветена да може да стигне до съответния създател и оттова нататък съдът взема решение дали е истина или не. Тук изобщо не приказваме за гонение. Визирам главно жълтите издания, тъй като в БНР, в Българска национална телевизия, във всяка една телевизия там такива неща няма по какъв начин да се случат, тъй като източникът, т.е. създателят е ясен”, сподели той
Малкият бюджет за просвета и за Българска академия на науките
Тошко Йорданов съобщи, че също както културните дейци счита, че нарастването на бюджета за просвета в Бюджет 2022 със 100 млн. лева, които съставляват 0.1%, е малко.
" Логично е да получим рецензии, изключително поради поръчките, които направихме при започване на съдружните договаряния. Уверението, което имаме, е, че когато се планува актуализация на бюджета в средата на годината, ще бъде повишен бюджетът на бранш " Култура “, т.е. там да се получи още едно нарастване. Няма смисъл да лъжем хората. В момента има пари, колкото има ", сподели той.
Йорданов уточни, че дребен е и бюджета на Българска академия на науките за 2022 година
" Хората от Българска академия на науките са си прави да желаят по-голямо финансиране за просвета, то не е разумно да се отделят толкоз малко пари за наук а ", съобщи Йорданов:
" Ние към този момент лобираме в интерес на Българска академия на науките. Професор Андрей Чорбанов, който работи в Българска академия на науките, е тъкмо от другата страна на барикадата и той интензивно лобира в тази посока. Знам, че е водил диалози с ръководителя на Комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански, знам, че там се работи по решение още в този момент. Не желая да се изричам неопитен в сфера, която не е моята, само че знам, че интензивно се работи в тази посока и се надявам да не се стигне до митинги ", заключи той.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ