Появата на еврото: 2002 г., която Европа посрещна пред банкоматите
Нова година пред 2002 година беше даже по-тревожна за Европа от актуалната, тъй като 12 от 15-те тогава страни от Европейски Съюз се отхвърлиха от личните си валути, с цел да одобряват еврото.
На 1 януари 2002 година евробанкнотите и монетите станаха действителност за към 300 милиона души от Атина до Дъблин, три години откакто валутата беше публично пусната във " виртуална " форма. Историческото събитие беше маркирано с фойерверки, музика и светлини шоуспектакли в среднощ, с цел да отбележат най-голямата парична промяна в историята.
Агенция " Франс прес " писа тогава, че доста хора са пропуснали обичайните си новогодишни празненства, с цел да се наредят на опашка пред банкоматите и първи да се допрян до чисто новичките евробанкноти.
© Associated Press
Парижани честват идването на 2002 година - малко след среднощ еврото стана законно платежно средство в 12 оттогава 15-те членки на Европейски Съюз
В Берлин германците споделиха здравей на еврото и довиждане на обичаната си дойче марка на специфична гала пред Бранденбургската врата, защото до 1 милион души бяха излезли за обичайното посрещане на Новата година навън.
Еврото в брой беше шлагер в кафенетата и квартала на алените фенери в Амстердам. Ирландските гуляйджии обаче по-малко бързаха да приветстват еврото, като продължиха да заплащат за обичания си " Гинес " с лири, отлагайки за идващия ден главоболието от прекосяването към нова валута, напомня " Франс прес " 20 години по-късно.
Еврото и цените
Както мнозина се притесняваха, промяната на еврото предизвика спорадични покачвания на цените в цяла Европа. От испанските автобусни билети, които скочиха с 33%, до финландски пазар, където " всичко за 10 марки (1.68 евро) " стана " всичко за две евро ".
Тогавашният президент на Европейската централна банка Вим Дуйзенберг, който предизвести търговците да не се възползват от въвеждането на еврото, с цел да подвигат цените, се опита да успокои паниките, казвайки: " Когато купих " Биг Мак " и ягодов шейк тази седмица, той струваше 4.45 евро, което е тъкмо толкоз, колкото платих за същото предходната седмица. "
Всъщност Европа сама се изненада от съвсем безпроблемния преход към единната валута, писа " Фран прес ". Германците, които тогава водеха всички по песимизъм, се оказаха най-големите запалянковци към новата валута. Най-тиражният немски таблоид " Билд " писа в публицистична публикация, че: " Нашите нови пари се движат с цялостна скорост. Няма никакви проблеми. Да кажем довиждане на марката, няма да леем сълзи. "
Първоначалната " еврофория " обаче се охлади след първите проблеми с дефицита на банкноти, които сътвориха опашки в банките, пощенските станции и пунктовете за обмяна. Наложи се Франция да призове жителите да не се втурват към банките да обръщат в евро спестяванията си, постоянно държани у дома. Настоявайки, че имат още 18 месеца да заменят франковете с евро.
Не мина и без компликации при разпространяването на банкнотите с дребни стойности и монетите в множеството страни. Днес банкнотите в обращение са 23 милиарда на обща стойност €1.26 трилиона. Една трета от тях се употребяват отвън еврозоната.
Дуйзенберг сподели преди 20 години, че е сигурен, че 1 януари 2002 година ще бъде записан в учебниците по история като начало на нова европейска епоха. Така и стана. 20 години по-късно 19 страни употребяват общата валута и още две чакат на опашката в нейната " чакалня " - Хърватия и България.
България и еврото
Преминаването към еврото е част от отговорностите, които България е поела с влизането си в Европейски Съюз.
Първоначално държавното управление - тогава на тройната коалиция, беше въодушевено от опцията да влезе и финансово в " Клуба на богатите ", както тогава постоянно назоваха Европейски Съюз. Тогава това изглеждаше изцяло допустимо, въпреки и не по този начин реалистично, тъй като еврозоната се разрастваше с бързи темпове на крилете от огромното разширение на Европейски Съюз. През 2007 година в нея влезе Словения, последвана на идната година от Кипър и Малта, а след това от Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).
През 2008 година България съумя да извоюва най-голямата си до момента победа по пътя на еврото - изписването на кирилица името на общата европейска валута върху банкнотите й.
© Associated Press
Засега най-голямата българска победа във връзка с еврото е изписването на името на валутата върху банкнотите на кирилица наред с латиницата и гръцката писменост
Последвалите рецесии изпариха ентусиазма и го заместиха с нерешителност и избавителни стратегии за Гърция, Ирландия и Португалия. Еврозоната се затвори за нови членове и се концентрира върху решаването на вътрешните си проблеми и върху търсене на способи да се утвърди като международна валута.
През 2018 година, след дълго съмнение, България най-сетне подаде молба за влизане в Еврозоната и за разбиране на общата валута с желанието това да стане от 1 януари 2023 година Условията за подсилване на банковата система, битка с корупцията и основни промени обаче се оказаха непостижими и в този момент България се надява да премине към еврото от началото на 2024 година
Хърватия, която внесе молбата си за влизане в чакалнята на еврото - валутно-обменния механизъм ERM II, година след България, в това време извърши своите предварителни условия и, с цел да ги вкара в паричен оборот от 1 януари 2023 година От лятото цените в хърватските магазини ще стартират, с цел да привикнат жителите към смяната.
На 1 януари 2002 година евробанкнотите и монетите станаха действителност за към 300 милиона души от Атина до Дъблин, три години откакто валутата беше публично пусната във " виртуална " форма. Историческото събитие беше маркирано с фойерверки, музика и светлини шоуспектакли в среднощ, с цел да отбележат най-голямата парична промяна в историята.
Агенция " Франс прес " писа тогава, че доста хора са пропуснали обичайните си новогодишни празненства, с цел да се наредят на опашка пред банкоматите и първи да се допрян до чисто новичките евробанкноти.
© Associated Press
Парижани честват идването на 2002 година - малко след среднощ еврото стана законно платежно средство в 12 оттогава 15-те членки на Европейски Съюз
В Берлин германците споделиха здравей на еврото и довиждане на обичаната си дойче марка на специфична гала пред Бранденбургската врата, защото до 1 милион души бяха излезли за обичайното посрещане на Новата година навън.
Еврото в брой беше шлагер в кафенетата и квартала на алените фенери в Амстердам. Ирландските гуляйджии обаче по-малко бързаха да приветстват еврото, като продължиха да заплащат за обичания си " Гинес " с лири, отлагайки за идващия ден главоболието от прекосяването към нова валута, напомня " Франс прес " 20 години по-късно.
Еврото и цените
Както мнозина се притесняваха, промяната на еврото предизвика спорадични покачвания на цените в цяла Европа. От испанските автобусни билети, които скочиха с 33%, до финландски пазар, където " всичко за 10 марки (1.68 евро) " стана " всичко за две евро ".
Тогавашният президент на Европейската централна банка Вим Дуйзенберг, който предизвести търговците да не се възползват от въвеждането на еврото, с цел да подвигат цените, се опита да успокои паниките, казвайки: " Когато купих " Биг Мак " и ягодов шейк тази седмица, той струваше 4.45 евро, което е тъкмо толкоз, колкото платих за същото предходната седмица. "
Всъщност Европа сама се изненада от съвсем безпроблемния преход към единната валута, писа " Фран прес ". Германците, които тогава водеха всички по песимизъм, се оказаха най-големите запалянковци към новата валута. Най-тиражният немски таблоид " Билд " писа в публицистична публикация, че: " Нашите нови пари се движат с цялостна скорост. Няма никакви проблеми. Да кажем довиждане на марката, няма да леем сълзи. "
Първоначалната " еврофория " обаче се охлади след първите проблеми с дефицита на банкноти, които сътвориха опашки в банките, пощенските станции и пунктовете за обмяна. Наложи се Франция да призове жителите да не се втурват към банките да обръщат в евро спестяванията си, постоянно държани у дома. Настоявайки, че имат още 18 месеца да заменят франковете с евро.
Не мина и без компликации при разпространяването на банкнотите с дребни стойности и монетите в множеството страни. Днес банкнотите в обращение са 23 милиарда на обща стойност €1.26 трилиона. Една трета от тях се употребяват отвън еврозоната.
Дуйзенберг сподели преди 20 години, че е сигурен, че 1 януари 2002 година ще бъде записан в учебниците по история като начало на нова европейска епоха. Така и стана. 20 години по-късно 19 страни употребяват общата валута и още две чакат на опашката в нейната " чакалня " - Хърватия и България.
България и еврото
Преминаването към еврото е част от отговорностите, които България е поела с влизането си в Европейски Съюз.
Първоначално държавното управление - тогава на тройната коалиция, беше въодушевено от опцията да влезе и финансово в " Клуба на богатите ", както тогава постоянно назоваха Европейски Съюз. Тогава това изглеждаше изцяло допустимо, въпреки и не по този начин реалистично, тъй като еврозоната се разрастваше с бързи темпове на крилете от огромното разширение на Европейски Съюз. През 2007 година в нея влезе Словения, последвана на идната година от Кипър и Малта, а след това от Словакия (2009), Естония (2011), Латвия (2014) и Литва (2015).
През 2008 година България съумя да извоюва най-голямата си до момента победа по пътя на еврото - изписването на кирилица името на общата европейска валута върху банкнотите й.
© Associated Press
Засега най-голямата българска победа във връзка с еврото е изписването на името на валутата върху банкнотите на кирилица наред с латиницата и гръцката писменост
Последвалите рецесии изпариха ентусиазма и го заместиха с нерешителност и избавителни стратегии за Гърция, Ирландия и Португалия. Еврозоната се затвори за нови членове и се концентрира върху решаването на вътрешните си проблеми и върху търсене на способи да се утвърди като международна валута.
През 2018 година, след дълго съмнение, България най-сетне подаде молба за влизане в Еврозоната и за разбиране на общата валута с желанието това да стане от 1 януари 2023 година Условията за подсилване на банковата система, битка с корупцията и основни промени обаче се оказаха непостижими и в този момент България се надява да премине към еврото от началото на 2024 година
Хърватия, която внесе молбата си за влизане в чакалнята на еврото - валутно-обменния механизъм ERM II, година след България, в това време извърши своите предварителни условия и, с цел да ги вкара в паричен оборот от 1 януари 2023 година От лятото цените в хърватските магазини ще стартират, с цел да привикнат жителите към смяната.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ