Очертанията на войната: Как руската ПВО свали собствени ракети и изтребител
Нова година – нов шанс. Но за кого ли?
Започвам първият си материал за 2023 година със странното чувство, че донеслата ни толкоз доста паники и терзания 2022-ра към момента ни държи в прегръдката си и просто отхвърля да си тръгне. Сякаш 24 февруари 2022 година е нещо като насочна точка за ново летоброене застанало на ръба на голяма дупка във времето и всичко, което се е случило до тогава внезапно се е оказало на другия й край. Това необичайно трансцендентално положение с лек привкус на дежавю в допълнение се усилва от обстоятелството, че днешният ми разбор има значително допирни точки с предходния, който излезе в седмицата сред Коледа и новогодишният уикенд. Отново се постанова да разисквам ракетни обстрели, ловки разследващи ходове, половинчати дипломатически совалки, несбъднати очаквания за мир и осъществени обещания за доставка на смъртоносни оръжия.
На украинският фронт – нищо ново
В най-северния сектор на фронта – Луганска област – ЗСУ (украинските въоръжени сили) от известно време се пробват да завземат основният град Кремина , промишлен център с довоенно население към 20 хиляди души. На няколко пъти те съвсем успяваха да осъществят желанията си, само че все нещо им пречеше да доведат нещата до сполучлив свършек. През ноември това бе капризното време, което трансформира полята към града в непроходимо море от лепкава тиня. Така бе изтърван съвсем съвършен миг да бъде дефинитивно сломен относително слаб съперник, който към момента ближеше раните си след злополуките при Изюм и Лиман. Но през декември съветските сили към този момент бяха доста усилени с „ отчасти мобилизирани “ попълнения и елементи изтеглени от региона на Херсон. Те използваха много сполучливо тактиката на нападателната защита, като на всеки местен пробив на ЗСУ отговаряха с незабавни стремителни контраатаки. Така борбата в този регион доближи своята равновесна точка и закупи динамично-позиционен темперамент. Иначе казано, тихите рейдове на дребни диверсионнно-разузнавателни групи се редуват с по-мощни офанзиви поддържани от танкове и други тежки оръжия. При това интензивните артилерийски и ракетни обстрели рядко си взимат отмора.
СНИМКИ: БГНЕС
За момента основното командване в Киев разпорежда огромни очаквания на идното захлаждане, което би трябвало най-сетне да втвърди земята и да я направи по-проходима за танковете . Ако ЗСУ съумеят да завладяват Кремина, то те ще слагат под директна опасност другите два огромни града в региона – Сватове и Старобилск – които са с сходен размер и значение. Като цяло региона е една от най-слабо застроените в цяла Украйна и за една мощна механизирана войска каквато несъмнено е ЗСУ не би трябвало да е проблем да напреднат бързо в дълбочина. Евентуален украински пробив освен ще разчупи статуквото, само че евентуално и ще форсира освобождението на целия регион чак до самата държавна граница с РФ. Такава победа ще и огромен честен тласък за изстрадалото и гладно за триумфи украинско общество и ще затвърди вярата му в крайната победа над агресора.
„ Окото на бурята “ продължава да се намира по-на юг, в Донбас . Там от много време самодейността принадлежи на руснаците, само че това до момента не им носи никакви особени прерогативи на бойното поле. В градчето Маринка, което към този момент образно наподобява на Сталинград от зимата на 1942-43 година, боевете не престават към този момент осми месец, като двете страни са се вкопчили в люта борба за централната му част.
Бахмут и Соледар, Пригожин и Кадиров
На към 30 км на североизток от него се намира друга цитадела на ЗСУ – Авдеевка – която руснаците (странна комбинация от постоянни войски, националисти-доброволци и опълченци от ДНР) към този момент няколко седмици се пробват безрезултатно да обкръжат с удари от югозапад и североизток. Пропуснах да уточня, че Авдеевка, като се изключи че е мощно укрепен, е издигнат на нагорнище, тъй че изцяло оправдава определението си „ цитадела “. Важността му се усилва и от обстоятелството, че той е и нещо като предградие на Донецк, което значи, че до момента в който се намира в украински ръце ще дава опция на Киев да държи в шах целия сепаратистки регион.
Разстоянието сред Авдеевка и друга гореща точка, Бахмут , е много по-голямо – над 50 км по права линия. С довоенно население от над 70 хиляди души и мощно развита индустриална база, той е най-голямата и надлежно най-престижната от украинските замъци в Донбас. На процедура там се водеше и нещо като персонална война сред Зеленски и някогашният пандизчия и сегашен олигарх Пригожин. (Или най-малко по този начин евентуално си мисли самият Пригожин.) Частната войска на последния, публично известна като ЧВК „ Вагнер “, в продължение на няколко месеца безрезултатно се пробва да завзема града като даже съумя да проникне в източните му околности, само че на всяка крачка се сблъсква с ожесточената опозиция на ЗСУ. Примитивната тактичност употребена от вагнеровците (повечето – някогашни пандизчии с минимална бойна подготовка и никакъв опит) докара до колосални загуби измежду тях, а неотдавна самият Пригожин де факто се отхвърли от концепцията за неотдавнашен триумф обществено признавайки, че Бахмут е прекомерно мощно укрепен, с цел да се разчита, че може да бъде високомерен в обозримо бъдеще. Говори се, че зад неистовото предпочитание на предприемача с мрачно минало да овладее града се крият чисто користни ползи – в региона на Бахмут се намира най-голямото находище на сол в Европа и Пригожин евентуално би желал оптимално да се възползва от възможната му употреба.
От няколко дни насам най-горещата точка в Украйна към този момент не е Бахмут, а намиращото се към десетина км на север от него градче Соледар . В четвъртък и петък руснаците съумяха да създадат пробиви от двете му страни, завземайки три основни села и напредвайки до 4 км с ясното желание да го обкръжат. Успехът им е ненапълно законосъобразен, тъй като след неуспеха при Бахмут забележителна част от ЧВК „ Вагнер “ бе трансферирана там, а ЗСУ отбраняват региона единствено с една бригада. (При Бахмут те са най-малко шест, без да броим тактическите запаси.) Въпреки очертаващият се триумф, съгласно мен е прекомерно рано да се предсказва последна победа на агресора на този сектор. Към момента руснаците са овладели единствено източните околности и са достигнали до главната градска част, където точно и стартират украинските укрепления. Освен това ЗСУ ловко употребяват миньорското минало на региона (под Соледар има значителен брой тунели) с цел да се промъкват в тила на руснаците и да ги нападат изненадващо в тил. По западните околности на градчето, пък, тече река (Бахмутка), която ще са окаже още едно затруднение на пътя на руснаците при положение, че въпреки всичко завладяват града. Засега не е ясна и реакцията на основното командване в Киев. Дали военачалник Залужни съзнателно изчаква борбата да доближи сериозната си точка и тогава да хвърли свежи запаси в багра или има нещо друго поради? Тепърва следва да забележим. Евентуална загуба на Солдеар по никакъв метод няма да докара до колапс на украинската защита в Донбас, нито ще аргументи проблеми на логистиката им в региона, само че въпреки всичко ще налее няколко капки оптимизъм в зажаднялото за какъвто и да е триумф мощно милитаризирано съветско общество. Засега ми се коства, че ще станем очевидци по-скоро на сюжет сходен на този в Маринка, където към този момент месеци наред се водят улични боеве в сравнение с до бърза съветска победа.
Темата за Соледар няма по какъв начин да бъде затворена без още веднъж да бъдат намесени сенчести претекстове. По забавен метод на това място се преплитат бизнес ползите на двама от на-личните сюзерени на Путин – военнопрестъпниците Кадиров и Пригожин. Става въпрос, че в региона на града се намира огромно находище на гипс, което очевидно е отворило по този начин или другояче безграничните апетити за владеене и на двамата. Кадиров се похвали още при започване на август, че неговите „ войски “ са поставили ръка на завода на Knauf край Соледар (водещ немски производител и снабдител на артикули в областта на строителството), а в този момент подозират Пригожин че желае да стори същото и с находището.
Тук пораждат и други въпроси, на които към този момент нямам отговор. Например, самичък ли Пригожин е взел решението да трансферира войски от Бахмут към Соледар или това решение му е подсказано от Москва. Като се има впредвид откритият му спор с съветското основно командване (вагнеровците непрекъснато упрекват армията, че не им дават задоволително боеприпаси и друга подкрепа) надали тъкмо му е било „ заповядано “. И какъв е този пълководец, който си разрешава да си прави каквото си изиска на бойното поле? И не е ли индивидът прочут като „ готвачът на Путин “ живото доказателство, че днешна Русия е страна на узаконеното безвластие? Твърди се, че все още в ЧВК „ Вагнер “ са вербувани към 40 хиляди пандизчии и няколко десетки от тях (най-вече безполезни инвалиди оцеляли по знамение в касапницата в Донбас) дори към този момент са амнистирани. Да не приказваме за случаите на показни изтезания на непокорни „ доброволци “ от затворническите колонии. Излиза, че той е освен недостижим за закона, само че в прочут смисъл дори е и узурпирал функционалностите и на законодателната, и на изпълнителната власт. Кажете ми в коя тъкмо ера феодалите разполагаха с правото да помилват и да трансформират по свое убеждение към този момент написаните закони?
Коледа без Дядо Коледа, ракетни „ дарове “ и удари от небето
Празниците не минаха и без съответните „ дарове “ за двете страни. Както повелява традицията, те пристигаха непосредствено от небето, като в това необявено „ празнично “ състезание украинците несъмнено имаха предимство.
Предчувствайки, че Путин най-вероятно ще се опита да помрачи честването на Нова Година в Украйна посредством следващата масирана ракетно-дронова офанзива, на 26 декември ЗСУ нанесоха предпазен удар с дрон (или дронове) по летището на съветските стратегически бомбардировъчни сили в Саратов. За разлика от предходния подобен, който на 5 декември шокира цяла Русия с дързостта си, този път нямаше развалени самолети, само че още веднъж имаше починали – трима висококвалифицирани офицери от наземния обслужващ личен състав. Москва не можеше да си разреши повече да рискува, тъй като на всички към този момент е ясно, че украинците в действителност разполагат със средства за поразяване на значими цели ситуирани надълбоко във вражеския цел и не след дълго трансферира на практика всички бомбардировачи Ту-95 колкото се може по-далеч – на летище с ироничното в тази ситуация име Украинка наоколо до тихоокеанското крайбрежие. Това доста понижи успеваемостта на ударите, които те нанесоха в интервала 29-31 декември. Допълнителен проблем се оказва и изчерпващият се запас на витловите мотори на проектираните през 50-те години на предишния век Ту-95. Резервни елементи за тях от дълго време не се създават и с цел да си спестят главоболията до момента, руснаците изстрелваха ракетите наоколо до летищата на които те се базираха, т.е. излитаха, натискаха съответните копчета и скоро по-късно кацаха назад. Заради пребазирането в отдалечени региони това към този момент не е допустимо – след излитането големите 50-метрови самолети би трябвало да прелетят хиляда и повече километра, да осъществят залпа и по-късно летят същото разстояние назад. Това сигурно ще пенсионира някои от тези ветерани-бомбардировачи много по-рано от колкото в Москва са се надявали. И изяснява за какво вторият съветски ракетен удар от 31 декември бе сбъднат единствено кораби в региона на Каспийско морe, и то в размер много по-малък от досегашния (само към 20 ракети).
Другият резултат от станалите към този момент регулярни украински удари по военни летища в Русия бе суматохата граничеща с параноя . Явно съветското Противовъздушна отбрана е толкоз наплашено от неуловимите украински дронове, че стартира да се цели в своите своите лични крилати ракети. Така на 29 декември четири от тях бяха свалени още преди да доближат украинското въздушно пространство. За похлупак на всичко, през същия ден в региона на Саратов (т.е. близо до удареното три дни по-рано летище) руснаците смъкнаха собствен изтребител , а водачът му почина. С огромна възможност може да се твърди, че прихванати лични ракети е имало и при идващия масиран удар, този от 31 декември. Това още веднъж удостоверява тезата ми, че в противовъздушната защита на Русия царува цялостен безпорядък и тя надали ще се окаже съществено затруднение при положение, че се наложи да пази небето на страната против в действителност съвременно и добре въоръжен съперник. Тези дни съмненията ми откриха своето удостоверение и в коментара, който полковникът от запаса Михаил Ходарьонок направи по централна съветска телевизия. Той в прав текст съобщи, че в съветския действен гръб липсват задоволително на брой мобилни системи за близко прикритие (т.е. с дребен радиус на действие) от вида „ Панцир “, тъй като всичко читаво от дълго време е изпратено на фронта в Украйна. А точно Панцирите, които могат да се приготвят за пукотевица за по-малко от 5 минути, най-успешно биха се справяли с ниско летящите дронове. Тук автоматизирано поражда и различен въпрос – за какво надълбоко аналитични мозъци като явно много интелигентният и обмислен в изрече си Ходарьонок не са на управителни позиции в съветското Главно командване, а там се мъдрят недоразумения като в никакъв случай не служилият в армията, само че нагизден с медали като коледна елха Шойгу? Предполагам, че до правилния отговор ще достигнете и без моята помощ.
Точно на противоположния полюс беше представянето на украинското Противовъздушна отбрана по време на новогодишните празници. По време на първата офанзива (29 декември) те съумяха да поразят 54 от 69 крилати ракети, като по този метод доста понижиха резултата от удара върху енергетиката на страната и икономисаха нормалните паники на популацията. Изключителна успеваемост за следващ път са показали доставените от Германия системи IRIS-T . (Както кметът на Киев посочи, досега от „ 100 изстрела – 100 попадения “.) По време на втората офанзива (31 декември) успеваемостта на ПВО-то на ЗСУ беше по ниска от нормалното (12 от 20 крилати ракети), като по-неприятното в тази ситуация, че руснаците този път непосредствено нападнаха жилищни обекти , а не нормалните електроцентрали, и надлежно има и потърпевши (към момента се загатва за най-малко трима починали цивилни). Това, от своя страна, демонстрира, че няма идеална и безусловно непробиваема противовъздушна защита.
За разлика от крилатите ракети на руснаците, които и за в бъдеще най-вероятно ще съумяват да се промъкват през украинската отбрана, следеното от Киев Противовъздушна отбрана към този момент не оставя съвсем никакви шансове на иранските дронове-камикадзе . Те смъкнаха 45 през новогодишната нощ и още 39 през идната. При това в деяние влязоха съвсем всички типове системи намиращи са разполагаем на ЗСУ, от старите тежки картечници ДШК до доставените наскоро съвременни западни системи. Конкретно, операторите на норвежко-американските NASAMS са били толкоз натоварени, че колкото да са смогвали да зареждат комплексите с нови и нови ракети. Интересно е да се означи, че по този мотив една от най-авторитените американски медии си разреши да подлага на критика Киев, че употребява безразсъдно „ прекомерно скъпи “ ракети против „ прекомерно евтини “ дронове. Отговорът на ЗСУ беше отговарящ. От там обясниха, че нощно време старите оръжия много мъчно се оправят с подобен жанр задания и че най-много цената на никоя ракета не може да се съпоставя с един човешки живот.
Може би някои от вас към този момент се пита за какво руснаците не престават с такава непримиримост да изстрелват дронове, откакто са към този момент наясно, че съвсем никой от тях евентуално няма да доближи задачата. Отговорът е явен – да държат под непрекъснато напрежение ПВО-то на украинците, да го карат да изразходва несъизмеримо по-скъпи зенитни ракети, като в същото време го кара да разкрива позициите си. Освен това постоянно съществува дребен късмет някой дрон да успее да се промъкне през защитните линии и да нанесе съществени провали на значим украински обект.
Като стана въпрос за остарели оръжия не мога да не отбележа методът по който украинците употребяват признатите на въоръжение през далечната 1938 година руски тежки картечници ДШК. (С такава, да вземем за пример Рамбо на Силвестър Сталоун унищожи „ злия “ руски хеликоптер в Афганистан във кино лентата му от 1988 г.) ЗСУ са основали прочут брой мобилни екипи, които ловуват дроновете по двойки. Единия екип разполага с пикап с инсталиран огромен прожектор, който осветява задачата, до момента в който вторият екип я унищожава с картечницата, която също е инсталирана на пикап.
Операция „ Дед Мороз “
Най-вероятно няма такава интервенция. Но това което устрои военачалник Буданов на руснаците в другояче празничната за тях седмица сред новогодишния ден и ортодоксалната Коледа, несъмнено заслужава някакво кодово име. Аз, да вземем за пример, бих го кръстил тъкмо по този начин.
Или пък има, само че просто се споделя по някакъв различен метод? В последна сметка, за мен няма никакво подозрение, че поредицата от среднощни „ визити “ в съветските бази на високоточни ракети, изстреляни от Хаймарсове, е един деликатно плануван и методично реализиран развой, който освен това си има към този момент ясно проследима предистория. С други думи, имаме всички учредения да приказваме за интервенция.
За нейна начална фаза можем да приемем серията от подмятания на украински високопоставени лица, че откакто с триумф са били атакувани военни летища навътре в Русия, може би е ред да бъде ударена и самата Москва. Това стресна съветското управление дотам, че небрежно бяха построени три поредни Противовъздушна отбрана пояса на югозападните подстъпи към столицата, а в разнообразни действия свързани с действието им бяха ангажирани няколко хиляди души. За похлупак на всичко, бе затворен и Червеният Площад и в Новогодишната нощ на него можеше да се видят единствено служители на реда с тъмносини ушанки.
Украинското управление през това време очевидно е потривало предостатъчно с ръце, а в това време продължи да повишава залозите. Черешката на тортата в тази игра на нерви несъмнено бе двусмислено видео, оповестено на 31 декември от секретаря на Съвета за сигурност и защита на Украйна Алексей Данилов, показващо затъмнена Москва, огласяна от писък на сирени.
В последна сметка се оказа, че всичко това е било част от една доста добре премислена дезинформационна акция, на чиято въдица обикновено се хванаха Путин и компания. Истинската ѝ цел, обаче е било да отклонят оптимално вниманието на руснаците от действителното място (или по-точно места) на удара и да изтеглят допустимо максимален брой Противовъздушна отбрана системи от бойните полета на Украйна.
Както към този момент загатнах, настъпващият зимен сезон принуди съветското командване да търси места за непрекъснато разквартируване на доста повишеният техен войскови контингент в Украйна. Поради редица аргументи (най-вече такива свързани с проблеми с дисциплината), съвсем на всички места съветските елементи биват събирани на едно място и надлежно прекарват нощта в огромни публични здания под общ покрив. На извънредно ефикасното украинското разузнаване, предвождано от младия, 36-годишен военачалник Буданов, не му беше нужна доста време да откри тази наклонност и да се възползва оптимално от нея. С помощта на информатори от окупираните територии и на всички налични средства на радио-електронното разузнаване стартира същински лов на „ разквартирувани “ руснаци, а резултатите реализирани единствено за няколко дни евентуално са надминали и най-смелите упования на Буданов и екипа му. Последната дума, както постоянно, имаха операторите на вездесъщите Хаймарсове, като една от машините за задачата даже получи особено коледно осветяване.
Първи Дядо Мраз (Дед Мороз на руски) посети „ вагнеровците “. По тъмна доба, през нощта на 30 против 31 декември, високоточни ракети улучиха остаряла триетажна болница в Первомайск (15 км източно от Бахмут) превърната в спално помещение за наемниците. Говори се, че до 70 от тях са останали завинаги в остарялата година, като се появиха фрагменти по какъв начин персонално Пригожин участва на изнасянето и товаренето на черните чували с труповете. Но най-големият „ салют “ занапред предстоеше.
Точно в 00:01 на 1 януари, в миг в който най-вероятно всичките към 600 съветски военнослужещи настанени в солидната постройка на политехническото учебно заведение в Макеевка (на десетина км източно от Донецк) подвигат тостове, от горната страна им дохвърчат към 18 снаряда от Хаймарс и за броени секунди обектът е безусловно заличен от лицето на земята. При това се оказа, че начинанието на украинците е интензивно подкрепено от самите въпросни военнослужещи както и от техните командири. Първите (предимно „ отчасти мобилизирани “ от Самара) в последните часове на отиващата си година безусловно не стопират да приказват с околните си по телефона и, надлежно, високата компактност на информационната интензивност не остава незабелязана от проследяващите екипи на Буданов. Вторите, пък, обратно на всякаква логичност, трансформират подземните пространства на учебното заведение в склад за амуниции, с което доста укрепват резултата на детонацията. За похлупак на всичко, най-малко 10 единици военна техника са били паркирани директно до постройката и към този момент стават само и единствено за скрап.
И когато приказваме за неприемливите неточности на съветските командири в тази ситуация, не можем да пропуснем и любопитните детайлности, които се появиха тази събота. Те уличават в незаконна немарливост тъкмо избран човек – п олковник Роман Еникеев – който преди среднощ е събрал в огромната зала на учебното заведение всички военнослужещи, с цел да слушат новогодишната тирада на Путин . Проблемът, обаче не в това, че с дейностите си доста е нараснал поразяващият резултат на Хаймарсовете, а в това, че подобен метод на деяние е характерен за цялата съветска войска сега.
Излишно е да се загатва, че новината за случилото се имаше шоков резултат върху цяла Русия и подейства отрезвително на милиони по-бързо от всички известни средства против махмурлук. Първоначално някои „ правоверни “ военни репортери се пробваха да замажат случилото се, само че истината не можеше да бъде дълго прикривана и скоро по-късно се развихри същинска медийна стихия съчетана с обичайния лов на вещици, т.е. накажете отговорния. Руското министерство на защитата се опита да принизи резултата от удара, като разгласи в началото за 63 починали, а след това усили броя им до 89. Тези известия, обаче, се появиха в миг, когато към момента се разчистваха руините и сигурно доста от телата (или това което бе останало от тях) не бяха разпознати. Посветени инсайдери, от своя страна, съобщаваха за „ стотици починали “, в Самара се състоя обществена траурна гала, а Z-патриотите в обществените мрежи напряко побесняха и упорстваха разпалено за незабавна отплата. Далеч съм от мисълта, че всичките 600 са починали, само че предвид на мащабите на злополуката само че и оживелите евентуално няма да бъдат годни за военна работа, било то физически или просто душевен.
И до момента в който омърлушената Русия към момента се е опитваше да осъзнае какво тъкмо се е случило в Макеевка, военачалник Буданов, хората му и техните доверени сътрудници – екипажите на Хаймарсовете – продължиха новогодишния „ лов “ с неотслабващо движение. В първите две нощи на новата година високоточни ракети навестиха четири съветски бази директно на север от Азовско море, надлежно в Токмак, Бердянск, Басан и Пологи. Украинският Генерален щаб твърди, че вследствие на ударите са починали до 250 окупатори, към 175 други са приети в болница, а също така са унищожени до 12 единици военна техника.
Пак по това време, ненадейни „ гости “ през покрива е имало и в съветската база със странното название Grand Prix в село Правие Саги, южно от Херсон. За този следващ триумф военачалник Буданов би трябвало персонално да благодари на някои си Пьотр Ложковой, наскоро мобилизиран съветски „ родолюбец “, който постоянно разгласил нарцистични селфита от базата, освен това забравяйки да скрие геолокацията от фотосите си . Логично, смъртоснота „ целувка “ на Хаймарса не закъсняла.
При това детонацията в Правие Саги надалеч не е единственият сполучлив удар на ЗСУ в този регион, а по-скоро част от цяла серия. Отново в Новогодишната нощ е улучена съветска база в село Чулаковка, югозападно от Херсон, където, са потърпевши (убити или ранени) до 500 души. Що се отнася до публикуваната информация за масиран удар в ранните часове на 5 януари по, общежитието на завода „ Таврида “ в село Гавриловка, където са били настанени до хиляда руснаци, към този момент няма публично удостоверение от Киев, само че това не значи, че и то не се е случило.
Със сигурност е прекомерно рано да се вършат някакви равносметки какви вреди е предизвикала досега Операция „ Дед Мороз “ на руснаците, само че в случай че ЗСУ продължи със същите темпове да отстрани „ легловата база “ на нашествениците, то прекомерно е допустимо неизбежната поредна вълна на готовност в Русия доста да подрани.
Започвам първият си материал за 2023 година със странното чувство, че донеслата ни толкоз доста паники и терзания 2022-ра към момента ни държи в прегръдката си и просто отхвърля да си тръгне. Сякаш 24 февруари 2022 година е нещо като насочна точка за ново летоброене застанало на ръба на голяма дупка във времето и всичко, което се е случило до тогава внезапно се е оказало на другия й край. Това необичайно трансцендентално положение с лек привкус на дежавю в допълнение се усилва от обстоятелството, че днешният ми разбор има значително допирни точки с предходния, който излезе в седмицата сред Коледа и новогодишният уикенд. Отново се постанова да разисквам ракетни обстрели, ловки разследващи ходове, половинчати дипломатически совалки, несбъднати очаквания за мир и осъществени обещания за доставка на смъртоносни оръжия.
На украинският фронт – нищо ново
В най-северния сектор на фронта – Луганска област – ЗСУ (украинските въоръжени сили) от известно време се пробват да завземат основният град Кремина , промишлен център с довоенно население към 20 хиляди души. На няколко пъти те съвсем успяваха да осъществят желанията си, само че все нещо им пречеше да доведат нещата до сполучлив свършек. През ноември това бе капризното време, което трансформира полята към града в непроходимо море от лепкава тиня. Така бе изтърван съвсем съвършен миг да бъде дефинитивно сломен относително слаб съперник, който към момента ближеше раните си след злополуките при Изюм и Лиман. Но през декември съветските сили към този момент бяха доста усилени с „ отчасти мобилизирани “ попълнения и елементи изтеглени от региона на Херсон. Те използваха много сполучливо тактиката на нападателната защита, като на всеки местен пробив на ЗСУ отговаряха с незабавни стремителни контраатаки. Така борбата в този регион доближи своята равновесна точка и закупи динамично-позиционен темперамент. Иначе казано, тихите рейдове на дребни диверсионнно-разузнавателни групи се редуват с по-мощни офанзиви поддържани от танкове и други тежки оръжия. При това интензивните артилерийски и ракетни обстрели рядко си взимат отмора.
СНИМКИ: БГНЕС
За момента основното командване в Киев разпорежда огромни очаквания на идното захлаждане, което би трябвало най-сетне да втвърди земята и да я направи по-проходима за танковете . Ако ЗСУ съумеят да завладяват Кремина, то те ще слагат под директна опасност другите два огромни града в региона – Сватове и Старобилск – които са с сходен размер и значение. Като цяло региона е една от най-слабо застроените в цяла Украйна и за една мощна механизирана войска каквато несъмнено е ЗСУ не би трябвало да е проблем да напреднат бързо в дълбочина. Евентуален украински пробив освен ще разчупи статуквото, само че евентуално и ще форсира освобождението на целия регион чак до самата държавна граница с РФ. Такава победа ще и огромен честен тласък за изстрадалото и гладно за триумфи украинско общество и ще затвърди вярата му в крайната победа над агресора.
„ Окото на бурята “ продължава да се намира по-на юг, в Донбас . Там от много време самодейността принадлежи на руснаците, само че това до момента не им носи никакви особени прерогативи на бойното поле. В градчето Маринка, което към този момент образно наподобява на Сталинград от зимата на 1942-43 година, боевете не престават към този момент осми месец, като двете страни са се вкопчили в люта борба за централната му част.
Бахмут и Соледар, Пригожин и Кадиров
На към 30 км на североизток от него се намира друга цитадела на ЗСУ – Авдеевка – която руснаците (странна комбинация от постоянни войски, националисти-доброволци и опълченци от ДНР) към този момент няколко седмици се пробват безрезултатно да обкръжат с удари от югозапад и североизток. Пропуснах да уточня, че Авдеевка, като се изключи че е мощно укрепен, е издигнат на нагорнище, тъй че изцяло оправдава определението си „ цитадела “. Важността му се усилва и от обстоятелството, че той е и нещо като предградие на Донецк, което значи, че до момента в който се намира в украински ръце ще дава опция на Киев да държи в шах целия сепаратистки регион.
Разстоянието сред Авдеевка и друга гореща точка, Бахмут , е много по-голямо – над 50 км по права линия. С довоенно население от над 70 хиляди души и мощно развита индустриална база, той е най-голямата и надлежно най-престижната от украинските замъци в Донбас. На процедура там се водеше и нещо като персонална война сред Зеленски и някогашният пандизчия и сегашен олигарх Пригожин. (Или най-малко по този начин евентуално си мисли самият Пригожин.) Частната войска на последния, публично известна като ЧВК „ Вагнер “, в продължение на няколко месеца безрезултатно се пробва да завзема града като даже съумя да проникне в източните му околности, само че на всяка крачка се сблъсква с ожесточената опозиция на ЗСУ. Примитивната тактичност употребена от вагнеровците (повечето – някогашни пандизчии с минимална бойна подготовка и никакъв опит) докара до колосални загуби измежду тях, а неотдавна самият Пригожин де факто се отхвърли от концепцията за неотдавнашен триумф обществено признавайки, че Бахмут е прекомерно мощно укрепен, с цел да се разчита, че може да бъде високомерен в обозримо бъдеще. Говори се, че зад неистовото предпочитание на предприемача с мрачно минало да овладее града се крият чисто користни ползи – в региона на Бахмут се намира най-голямото находище на сол в Европа и Пригожин евентуално би желал оптимално да се възползва от възможната му употреба.
От няколко дни насам най-горещата точка в Украйна към този момент не е Бахмут, а намиращото се към десетина км на север от него градче Соледар . В четвъртък и петък руснаците съумяха да създадат пробиви от двете му страни, завземайки три основни села и напредвайки до 4 км с ясното желание да го обкръжат. Успехът им е ненапълно законосъобразен, тъй като след неуспеха при Бахмут забележителна част от ЧВК „ Вагнер “ бе трансферирана там, а ЗСУ отбраняват региона единствено с една бригада. (При Бахмут те са най-малко шест, без да броим тактическите запаси.) Въпреки очертаващият се триумф, съгласно мен е прекомерно рано да се предсказва последна победа на агресора на този сектор. Към момента руснаците са овладели единствено източните околности и са достигнали до главната градска част, където точно и стартират украинските укрепления. Освен това ЗСУ ловко употребяват миньорското минало на региона (под Соледар има значителен брой тунели) с цел да се промъкват в тила на руснаците и да ги нападат изненадващо в тил. По западните околности на градчето, пък, тече река (Бахмутка), която ще са окаже още едно затруднение на пътя на руснаците при положение, че въпреки всичко завладяват града. Засега не е ясна и реакцията на основното командване в Киев. Дали военачалник Залужни съзнателно изчаква борбата да доближи сериозната си точка и тогава да хвърли свежи запаси в багра или има нещо друго поради? Тепърва следва да забележим. Евентуална загуба на Солдеар по никакъв метод няма да докара до колапс на украинската защита в Донбас, нито ще аргументи проблеми на логистиката им в региона, само че въпреки всичко ще налее няколко капки оптимизъм в зажаднялото за какъвто и да е триумф мощно милитаризирано съветско общество. Засега ми се коства, че ще станем очевидци по-скоро на сюжет сходен на този в Маринка, където към този момент месеци наред се водят улични боеве в сравнение с до бърза съветска победа.
Темата за Соледар няма по какъв начин да бъде затворена без още веднъж да бъдат намесени сенчести претекстове. По забавен метод на това място се преплитат бизнес ползите на двама от на-личните сюзерени на Путин – военнопрестъпниците Кадиров и Пригожин. Става въпрос, че в региона на града се намира огромно находище на гипс, което очевидно е отворило по този начин или другояче безграничните апетити за владеене и на двамата. Кадиров се похвали още при започване на август, че неговите „ войски “ са поставили ръка на завода на Knauf край Соледар (водещ немски производител и снабдител на артикули в областта на строителството), а в този момент подозират Пригожин че желае да стори същото и с находището.
Тук пораждат и други въпроси, на които към този момент нямам отговор. Например, самичък ли Пригожин е взел решението да трансферира войски от Бахмут към Соледар или това решение му е подсказано от Москва. Като се има впредвид откритият му спор с съветското основно командване (вагнеровците непрекъснато упрекват армията, че не им дават задоволително боеприпаси и друга подкрепа) надали тъкмо му е било „ заповядано “. И какъв е този пълководец, който си разрешава да си прави каквото си изиска на бойното поле? И не е ли индивидът прочут като „ готвачът на Путин “ живото доказателство, че днешна Русия е страна на узаконеното безвластие? Твърди се, че все още в ЧВК „ Вагнер “ са вербувани към 40 хиляди пандизчии и няколко десетки от тях (най-вече безполезни инвалиди оцеляли по знамение в касапницата в Донбас) дори към този момент са амнистирани. Да не приказваме за случаите на показни изтезания на непокорни „ доброволци “ от затворническите колонии. Излиза, че той е освен недостижим за закона, само че в прочут смисъл дори е и узурпирал функционалностите и на законодателната, и на изпълнителната власт. Кажете ми в коя тъкмо ера феодалите разполагаха с правото да помилват и да трансформират по свое убеждение към този момент написаните закони?
Коледа без Дядо Коледа, ракетни „ дарове “ и удари от небето
Празниците не минаха и без съответните „ дарове “ за двете страни. Както повелява традицията, те пристигаха непосредствено от небето, като в това необявено „ празнично “ състезание украинците несъмнено имаха предимство.
Предчувствайки, че Путин най-вероятно ще се опита да помрачи честването на Нова Година в Украйна посредством следващата масирана ракетно-дронова офанзива, на 26 декември ЗСУ нанесоха предпазен удар с дрон (или дронове) по летището на съветските стратегически бомбардировъчни сили в Саратов. За разлика от предходния подобен, който на 5 декември шокира цяла Русия с дързостта си, този път нямаше развалени самолети, само че още веднъж имаше починали – трима висококвалифицирани офицери от наземния обслужващ личен състав. Москва не можеше да си разреши повече да рискува, тъй като на всички към този момент е ясно, че украинците в действителност разполагат със средства за поразяване на значими цели ситуирани надълбоко във вражеския цел и не след дълго трансферира на практика всички бомбардировачи Ту-95 колкото се може по-далеч – на летище с ироничното в тази ситуация име Украинка наоколо до тихоокеанското крайбрежие. Това доста понижи успеваемостта на ударите, които те нанесоха в интервала 29-31 декември. Допълнителен проблем се оказва и изчерпващият се запас на витловите мотори на проектираните през 50-те години на предишния век Ту-95. Резервни елементи за тях от дълго време не се създават и с цел да си спестят главоболията до момента, руснаците изстрелваха ракетите наоколо до летищата на които те се базираха, т.е. излитаха, натискаха съответните копчета и скоро по-късно кацаха назад. Заради пребазирането в отдалечени региони това към този момент не е допустимо – след излитането големите 50-метрови самолети би трябвало да прелетят хиляда и повече километра, да осъществят залпа и по-късно летят същото разстояние назад. Това сигурно ще пенсионира някои от тези ветерани-бомбардировачи много по-рано от колкото в Москва са се надявали. И изяснява за какво вторият съветски ракетен удар от 31 декември бе сбъднат единствено кораби в региона на Каспийско морe, и то в размер много по-малък от досегашния (само към 20 ракети).
Другият резултат от станалите към този момент регулярни украински удари по военни летища в Русия бе суматохата граничеща с параноя . Явно съветското Противовъздушна отбрана е толкоз наплашено от неуловимите украински дронове, че стартира да се цели в своите своите лични крилати ракети. Така на 29 декември четири от тях бяха свалени още преди да доближат украинското въздушно пространство. За похлупак на всичко, през същия ден в региона на Саратов (т.е. близо до удареното три дни по-рано летище) руснаците смъкнаха собствен изтребител , а водачът му почина. С огромна възможност може да се твърди, че прихванати лични ракети е имало и при идващия масиран удар, този от 31 декември. Това още веднъж удостоверява тезата ми, че в противовъздушната защита на Русия царува цялостен безпорядък и тя надали ще се окаже съществено затруднение при положение, че се наложи да пази небето на страната против в действителност съвременно и добре въоръжен съперник. Тези дни съмненията ми откриха своето удостоверение и в коментара, който полковникът от запаса Михаил Ходарьонок направи по централна съветска телевизия. Той в прав текст съобщи, че в съветския действен гръб липсват задоволително на брой мобилни системи за близко прикритие (т.е. с дребен радиус на действие) от вида „ Панцир “, тъй като всичко читаво от дълго време е изпратено на фронта в Украйна. А точно Панцирите, които могат да се приготвят за пукотевица за по-малко от 5 минути, най-успешно биха се справяли с ниско летящите дронове. Тук автоматизирано поражда и различен въпрос – за какво надълбоко аналитични мозъци като явно много интелигентният и обмислен в изрече си Ходарьонок не са на управителни позиции в съветското Главно командване, а там се мъдрят недоразумения като в никакъв случай не служилият в армията, само че нагизден с медали като коледна елха Шойгу? Предполагам, че до правилния отговор ще достигнете и без моята помощ.
Точно на противоположния полюс беше представянето на украинското Противовъздушна отбрана по време на новогодишните празници. По време на първата офанзива (29 декември) те съумяха да поразят 54 от 69 крилати ракети, като по този метод доста понижиха резултата от удара върху енергетиката на страната и икономисаха нормалните паники на популацията. Изключителна успеваемост за следващ път са показали доставените от Германия системи IRIS-T . (Както кметът на Киев посочи, досега от „ 100 изстрела – 100 попадения “.) По време на втората офанзива (31 декември) успеваемостта на ПВО-то на ЗСУ беше по ниска от нормалното (12 от 20 крилати ракети), като по-неприятното в тази ситуация, че руснаците този път непосредствено нападнаха жилищни обекти , а не нормалните електроцентрали, и надлежно има и потърпевши (към момента се загатва за най-малко трима починали цивилни). Това, от своя страна, демонстрира, че няма идеална и безусловно непробиваема противовъздушна защита.
За разлика от крилатите ракети на руснаците, които и за в бъдеще най-вероятно ще съумяват да се промъкват през украинската отбрана, следеното от Киев Противовъздушна отбрана към този момент не оставя съвсем никакви шансове на иранските дронове-камикадзе . Те смъкнаха 45 през новогодишната нощ и още 39 през идната. При това в деяние влязоха съвсем всички типове системи намиращи са разполагаем на ЗСУ, от старите тежки картечници ДШК до доставените наскоро съвременни западни системи. Конкретно, операторите на норвежко-американските NASAMS са били толкоз натоварени, че колкото да са смогвали да зареждат комплексите с нови и нови ракети. Интересно е да се означи, че по този мотив една от най-авторитените американски медии си разреши да подлага на критика Киев, че употребява безразсъдно „ прекомерно скъпи “ ракети против „ прекомерно евтини “ дронове. Отговорът на ЗСУ беше отговарящ. От там обясниха, че нощно време старите оръжия много мъчно се оправят с подобен жанр задания и че най-много цената на никоя ракета не може да се съпоставя с един човешки живот.
Може би някои от вас към този момент се пита за какво руснаците не престават с такава непримиримост да изстрелват дронове, откакто са към този момент наясно, че съвсем никой от тях евентуално няма да доближи задачата. Отговорът е явен – да държат под непрекъснато напрежение ПВО-то на украинците, да го карат да изразходва несъизмеримо по-скъпи зенитни ракети, като в същото време го кара да разкрива позициите си. Освен това постоянно съществува дребен късмет някой дрон да успее да се промъкне през защитните линии и да нанесе съществени провали на значим украински обект.
Като стана въпрос за остарели оръжия не мога да не отбележа методът по който украинците употребяват признатите на въоръжение през далечната 1938 година руски тежки картечници ДШК. (С такава, да вземем за пример Рамбо на Силвестър Сталоун унищожи „ злия “ руски хеликоптер в Афганистан във кино лентата му от 1988 г.) ЗСУ са основали прочут брой мобилни екипи, които ловуват дроновете по двойки. Единия екип разполага с пикап с инсталиран огромен прожектор, който осветява задачата, до момента в който вторият екип я унищожава с картечницата, която също е инсталирана на пикап.
Операция „ Дед Мороз “
Най-вероятно няма такава интервенция. Но това което устрои военачалник Буданов на руснаците в другояче празничната за тях седмица сред новогодишния ден и ортодоксалната Коледа, несъмнено заслужава някакво кодово име. Аз, да вземем за пример, бих го кръстил тъкмо по този начин.
Или пък има, само че просто се споделя по някакъв различен метод? В последна сметка, за мен няма никакво подозрение, че поредицата от среднощни „ визити “ в съветските бази на високоточни ракети, изстреляни от Хаймарсове, е един деликатно плануван и методично реализиран развой, който освен това си има към този момент ясно проследима предистория. С други думи, имаме всички учредения да приказваме за интервенция.
За нейна начална фаза можем да приемем серията от подмятания на украински високопоставени лица, че откакто с триумф са били атакувани военни летища навътре в Русия, може би е ред да бъде ударена и самата Москва. Това стресна съветското управление дотам, че небрежно бяха построени три поредни Противовъздушна отбрана пояса на югозападните подстъпи към столицата, а в разнообразни действия свързани с действието им бяха ангажирани няколко хиляди души. За похлупак на всичко, бе затворен и Червеният Площад и в Новогодишната нощ на него можеше да се видят единствено служители на реда с тъмносини ушанки.
Украинското управление през това време очевидно е потривало предостатъчно с ръце, а в това време продължи да повишава залозите. Черешката на тортата в тази игра на нерви несъмнено бе двусмислено видео, оповестено на 31 декември от секретаря на Съвета за сигурност и защита на Украйна Алексей Данилов, показващо затъмнена Москва, огласяна от писък на сирени.
В последна сметка се оказа, че всичко това е било част от една доста добре премислена дезинформационна акция, на чиято въдица обикновено се хванаха Путин и компания. Истинската ѝ цел, обаче е било да отклонят оптимално вниманието на руснаците от действителното място (или по-точно места) на удара и да изтеглят допустимо максимален брой Противовъздушна отбрана системи от бойните полета на Украйна.
Както към този момент загатнах, настъпващият зимен сезон принуди съветското командване да търси места за непрекъснато разквартируване на доста повишеният техен войскови контингент в Украйна. Поради редица аргументи (най-вече такива свързани с проблеми с дисциплината), съвсем на всички места съветските елементи биват събирани на едно място и надлежно прекарват нощта в огромни публични здания под общ покрив. На извънредно ефикасното украинското разузнаване, предвождано от младия, 36-годишен военачалник Буданов, не му беше нужна доста време да откри тази наклонност и да се възползва оптимално от нея. С помощта на информатори от окупираните територии и на всички налични средства на радио-електронното разузнаване стартира същински лов на „ разквартирувани “ руснаци, а резултатите реализирани единствено за няколко дни евентуално са надминали и най-смелите упования на Буданов и екипа му. Последната дума, както постоянно, имаха операторите на вездесъщите Хаймарсове, като една от машините за задачата даже получи особено коледно осветяване.
Първи Дядо Мраз (Дед Мороз на руски) посети „ вагнеровците “. По тъмна доба, през нощта на 30 против 31 декември, високоточни ракети улучиха остаряла триетажна болница в Первомайск (15 км източно от Бахмут) превърната в спално помещение за наемниците. Говори се, че до 70 от тях са останали завинаги в остарялата година, като се появиха фрагменти по какъв начин персонално Пригожин участва на изнасянето и товаренето на черните чували с труповете. Но най-големият „ салют “ занапред предстоеше.
Точно в 00:01 на 1 януари, в миг в който най-вероятно всичките към 600 съветски военнослужещи настанени в солидната постройка на политехническото учебно заведение в Макеевка (на десетина км източно от Донецк) подвигат тостове, от горната страна им дохвърчат към 18 снаряда от Хаймарс и за броени секунди обектът е безусловно заличен от лицето на земята. При това се оказа, че начинанието на украинците е интензивно подкрепено от самите въпросни военнослужещи както и от техните командири. Първите (предимно „ отчасти мобилизирани “ от Самара) в последните часове на отиващата си година безусловно не стопират да приказват с околните си по телефона и, надлежно, високата компактност на информационната интензивност не остава незабелязана от проследяващите екипи на Буданов. Вторите, пък, обратно на всякаква логичност, трансформират подземните пространства на учебното заведение в склад за амуниции, с което доста укрепват резултата на детонацията. За похлупак на всичко, най-малко 10 единици военна техника са били паркирани директно до постройката и към този момент стават само и единствено за скрап.
И когато приказваме за неприемливите неточности на съветските командири в тази ситуация, не можем да пропуснем и любопитните детайлности, които се появиха тази събота. Те уличават в незаконна немарливост тъкмо избран човек – п олковник Роман Еникеев – който преди среднощ е събрал в огромната зала на учебното заведение всички военнослужещи, с цел да слушат новогодишната тирада на Путин . Проблемът, обаче не в това, че с дейностите си доста е нараснал поразяващият резултат на Хаймарсовете, а в това, че подобен метод на деяние е характерен за цялата съветска войска сега.
Излишно е да се загатва, че новината за случилото се имаше шоков резултат върху цяла Русия и подейства отрезвително на милиони по-бързо от всички известни средства против махмурлук. Първоначално някои „ правоверни “ военни репортери се пробваха да замажат случилото се, само че истината не можеше да бъде дълго прикривана и скоро по-късно се развихри същинска медийна стихия съчетана с обичайния лов на вещици, т.е. накажете отговорния. Руското министерство на защитата се опита да принизи резултата от удара, като разгласи в началото за 63 починали, а след това усили броя им до 89. Тези известия, обаче, се появиха в миг, когато към момента се разчистваха руините и сигурно доста от телата (или това което бе останало от тях) не бяха разпознати. Посветени инсайдери, от своя страна, съобщаваха за „ стотици починали “, в Самара се състоя обществена траурна гала, а Z-патриотите в обществените мрежи напряко побесняха и упорстваха разпалено за незабавна отплата. Далеч съм от мисълта, че всичките 600 са починали, само че предвид на мащабите на злополуката само че и оживелите евентуално няма да бъдат годни за военна работа, било то физически или просто душевен.
И до момента в който омърлушената Русия към момента се е опитваше да осъзнае какво тъкмо се е случило в Макеевка, военачалник Буданов, хората му и техните доверени сътрудници – екипажите на Хаймарсовете – продължиха новогодишния „ лов “ с неотслабващо движение. В първите две нощи на новата година високоточни ракети навестиха четири съветски бази директно на север от Азовско море, надлежно в Токмак, Бердянск, Басан и Пологи. Украинският Генерален щаб твърди, че вследствие на ударите са починали до 250 окупатори, към 175 други са приети в болница, а също така са унищожени до 12 единици военна техника.
Пак по това време, ненадейни „ гости “ през покрива е имало и в съветската база със странното название Grand Prix в село Правие Саги, южно от Херсон. За този следващ триумф военачалник Буданов би трябвало персонално да благодари на някои си Пьотр Ложковой, наскоро мобилизиран съветски „ родолюбец “, който постоянно разгласил нарцистични селфита от базата, освен това забравяйки да скрие геолокацията от фотосите си . Логично, смъртоснота „ целувка “ на Хаймарса не закъсняла.
При това детонацията в Правие Саги надалеч не е единственият сполучлив удар на ЗСУ в този регион, а по-скоро част от цяла серия. Отново в Новогодишната нощ е улучена съветска база в село Чулаковка, югозападно от Херсон, където, са потърпевши (убити или ранени) до 500 души. Що се отнася до публикуваната информация за масиран удар в ранните часове на 5 януари по, общежитието на завода „ Таврида “ в село Гавриловка, където са били настанени до хиляда руснаци, към този момент няма публично удостоверение от Киев, само че това не значи, че и то не се е случило.
Със сигурност е прекомерно рано да се вършат някакви равносметки какви вреди е предизвикала досега Операция „ Дед Мороз “ на руснаците, само че в случай че ЗСУ продължи със същите темпове да отстрани „ легловата база “ на нашествениците, то прекомерно е допустимо неизбежната поредна вълна на готовност в Русия доста да подрани.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ