Украинците, избягали в България от войната, се видяха в чудо от родните апаши
Нова спекулация върви в столицата и в някои регионални градове на страната – наглеци крадат без капка срам регистрационните табели на украинските коли, а по-късно изнудват пострадалите за пари, с цел да им ги върнат. Печалбите от покушението били обезпечени, без да се изискват съвсем никакви вложения, с изключение на умелост, нерешителност и експедитивност в отвиването на номерата. След това се почвало с телефонното изнудване. Мъже на неопределена възраст обяснявали на потърпевшите украинци, че може да им решат казуса.
За задачата обаче трябвало да си затварят устите и отварят очите, когато носят посочената сума на несъмнено място. Чужденците се чудели по какъв начин по този начин нашенци имат телефоните им номера и изпадали в суматоха. Те се тормозили, че като емигранти от войната сред Русия и Украйна могат да го загазят, в случай че се оплачат в Министерство на вътрешните работи, тъй като не всички били с изрядни документи. Чудели се и по какъв начин ще се оправят в КАТ, тъй като издаването на нови табели можело да отнеме месеци. През това време те били като вързани, не
можели да вървят на пазар с колите си, да се разхождат из страната и изобщо да имат обикновено всекидневие.
„ От 2 години съм в България със фамилията си. Никога не сме имали сходен проблем, с изключение на някакви дребни намеци зад тила си, тъй като не всички българи харесват украинците. Дори се случва да ни наскърбяват, без с нищо да сме предизвикали експанзия. На такива недоброжелатели постоянно съм казвал, че не им поисквам да виждат лицето на войната, режима на тока и водата, на зъзнещите от мраз в жилищата, на липса на хранителни артикули, на медикаменти.
Дойдохме в София. Бяхме капнали от отмалялост. Децата спяха в колата, изобщо не знаеха къде отиваме и какво ни чака, само че гледахме, и към момента гледаме на България като на наш другар, като на братска страна. По пътя взехме успокоителни, единствено ние си знаем какво сме чувствали, тъй като тръгнахме с няколко сака и с обичаните играчки на децата. Избрахме да дойдем тук, тъй като езикът ви е сходен на украинския. Когато човек ни приказва постепенно, схващаме всичко. Мислим един ден да се върнем в родината майка, въпреки да не знаем какво ще заварим, дали изобщо ще имаме жилище, дали няма да е плячкосано. Притесненията ни не са малко.
За неволя стана по този начин, че откраднаха регистрационните номера на колата ни. Бяхме ужасени, комплицирани, не знаехме към кого да се обърнем за помощ. Живеем на квартира в столицата, само че нямаме регистрация. Първата ни мисъл бе да потърсим хазяина за съвет. Той се отзова и сподели, че ще пита собствен човек в КАТ
След ден ни изясни, че казусът ще се реши, само че в КАТ се чакало дълго, можело да чакаме с месеци. Това ни събори душевен. Без колата ние сме като с вързани крайници. Не можем да караме децата до учебно заведение, не можем да ги прибираме. Трудно ни е да употребяваме градския превоз, тъй като сме привикнали с автомобил – въпреки всичко сме жители на 21 век, живеем в европейска страна. Пък и се опасяваме. Във вашите транспортни средства се возят странни хора. Почти всички гледат неприятно. Като чуят съветска тирада, незабавно стават подозрителни. Вероятно си мислят, че ще останем вечно в България, ще им вземем работните места и ще изядем хляба им.
Не знаем кога са свалени регистрационните табели, само че позвъняването беше към 9.30 ч. сутринта след кражбата. Беше от прикрит номер. Вдигнах, тъй като взех решение, че може да са някои наши близки. Във военно състояние всичко се случва, а неприятните вести бързо се популяризират. Отсреща на слушалката говореше мъж, който нареждаше, че поради съвсем новия модел джип „ Тойота “, който съм карал, трябвало да се бръкна дълбоко. Помолих да ми повтори изречението, тъй като не го разбрах. Обясни ми, че би трябвало да подготвя 5000 лв., които за мен не били нищо, тъй като съм карал скъпа кола, платил съм си бил на управляващите, с цел да изляза от Украйна, плащал съм и на румънската граница, тъй че да не се ослушвам. Не разбирах защо става въпрос, а
за какво да заплащам на някого който ми смъкна номерата и по-късно ме изнудва да платя, че да ми ги върне... Видя ми се неуместно. Питах дали няма различен метод да се оправим, отговори ми се, че няма. Бил съм богаташ, щом съм съумял да се скрия от оръжията и окопите, което не е правилно, само че...
Отказах. После се скарах с жена ми, която реши, че хептен ще го загазим, тъй като въпреки всичко сме в непозната страна, щом някой има телефонния ми номер, знае местоживеенето ни, може да се случи нещо неприятно. Притесних се, за жалост, не ми се изписа номер и нямаше по какъв начин да върна позвъняването.
Помня, че се искаше да оставя парите в мазето на един блок. Там имало малко външно прозорче, щяло да бъде отворено. Предполагам, че в мазето е щяло да има и хора, които да ми дадат номерата, като вземат парите. Това обаче са догатки ”, споделя Олександър М., който избира да не се показва с същинското си име, с цел да не дойдат до главата му още по-големи проблеми.
Мъжът споделил със свои сънародници за проблемите си. Оказало се, че има и други пострадали. Всички те платили разнообразни суми, с цел да върнат номерата на колите си. Най-малката била 1000 лв.. Най-голямата – 3 бона.
По незнайни аргументи изнудвачите на украинеца Олександър желали 5 бона. Явно са решили, че щом бягащи от войната заплащат по 2-3 хилядарки, могат да се бръкнат и с пет, с цел да си спестят разправиите в КАТ, и най-много, с цел да не се разбере какъв е статусът им тук, дали са влезнали легално или незаконно.
Подобна били обстановката във Варна. Българи постоянно отвивали номерата на украинските автомобил. Оставяли бележки по чистачките, че са погрешно паркирали и надлежно санкционирани. Чужденците се чудели какво става и каква е тази санкция, при която ти смъкват номерата на колата.
Изрядните откъм бежански статус се жалвали на служителите на реда, които обаче свивали плещи, тъй като били наясно, че родните мошеници са измислили нова скица за издевателства – този път над украинци, които вместо успокоение намират у нас разправии и неприятно отношение.
Повечето украинци предпочитали да си заплащат мизата на шмекерите, с цел да си спестят непотребните главоболия. За страдание, имало коли, на които номерата били отвивани по няколко пъти, а хванати и осъдени за действието нямало.
Инфо: Уикенд
