Наши сънародници мечтаят за българско училище в Бурса
Нова българска общественост е на път да бъде основана в Бурса. Facebook група събира и сплотява сънародниците ни в четвъртия по величина турски град. Те посрещат дружно обичайните празници. Коледната атмосфера от родината е едно от нещата, които най-силно липсват на българите в Бурса.
Едни пристигнали по обич, други по работа и останали за непрекъснато. Като Мария Сентюрк – брачният партньор ѝ е повода да остави работата си в Института по микробиология в Българска академия на науките и да се реалокира в Турция.Така към този момент пета година.
Мария Сентюрк: С доста обществени заболявания се занимавахме като амиотрофичната латерална склероза. Много изявления се опитвахме да вършим в България и чужбина. Доста ми липсва това с напрежение всекидневие – с работа, с сътрудници. Но пък и тук има други хубави страни, нови приятелки открих.
Групата е дребна, само че мощно сплотена, изяснява пловдивчанката Надя.
Надя Бейсим: Имаме сходни мисли, сходни полезности. Това нещо ни подвига и стимулира да се оправим по-лесно с живота в Бурса и като цяло отвън нашата страна.
Разпръснати са из цяла Бурса, само че постоянно намират време най-малко за едно кафе по български.
Виктория Йозел: Гледаме да спазим някои български обичаи, които ни липсват тук, като Коледа, да вземем за пример. Тук няма в Турция Коледа. За нас това е нещо доста значимо и скъпо... Гледаме да предаваме това на децата си, с цел да не се загуби българското.
Затова сънародниците ни се надяват новата 2020 година да донесе на децата им българско учебно заведение.
Елка Дечева: Трудно ни е в действителност в чужбина да можем да научим децата си на български език. Давам всичко от себе си, особено аз у дома, само че друго си е в България, или най-малко тук в българско учебно заведение да бъдат.
Виктория Йозел: Много пъти се опитваме да създадем това нещо. Но до момента не се е намерил човек, който да ни чуе. Явно, че тук има доста българи, доста български деца.
Сега децата в Бурса учат български отдалечено – посредством френско учебно заведение в Париж.
Едни пристигнали по обич, други по работа и останали за непрекъснато. Като Мария Сентюрк – брачният партньор ѝ е повода да остави работата си в Института по микробиология в Българска академия на науките и да се реалокира в Турция.Така към този момент пета година.
Мария Сентюрк: С доста обществени заболявания се занимавахме като амиотрофичната латерална склероза. Много изявления се опитвахме да вършим в България и чужбина. Доста ми липсва това с напрежение всекидневие – с работа, с сътрудници. Но пък и тук има други хубави страни, нови приятелки открих.
Групата е дребна, само че мощно сплотена, изяснява пловдивчанката Надя.
Надя Бейсим: Имаме сходни мисли, сходни полезности. Това нещо ни подвига и стимулира да се оправим по-лесно с живота в Бурса и като цяло отвън нашата страна.
Разпръснати са из цяла Бурса, само че постоянно намират време най-малко за едно кафе по български.
Виктория Йозел: Гледаме да спазим някои български обичаи, които ни липсват тук, като Коледа, да вземем за пример. Тук няма в Турция Коледа. За нас това е нещо доста значимо и скъпо... Гледаме да предаваме това на децата си, с цел да не се загуби българското.
Затова сънародниците ни се надяват новата 2020 година да донесе на децата им българско учебно заведение.
Елка Дечева: Трудно ни е в действителност в чужбина да можем да научим децата си на български език. Давам всичко от себе си, особено аз у дома, само че друго си е в България, или най-малко тук в българско учебно заведение да бъдат.
Виктория Йозел: Много пъти се опитваме да създадем това нещо. Но до момента не се е намерил човек, който да ни чуе. Явно, че тук има доста българи, доста български деца.
Сега децата в Бурса учат български отдалечено – посредством френско учебно заведение в Париж.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ