Избират нов главен прокурор най-рано през ноември догодина
Нов Висш съдебен съвет ще има най-рано през септември, стана ясно през вчерашния ден, откакто комисията по конституционни въпроси одобри на второ четене измененията в Конституцията. Това значи, че избор на нов основен прокурор ще има най-рано през ноември следващата година. Заседанието на комисията в неделя продължи едвам 45 минути за разлика от събота, когато дебатите бяха 6 часа.
Не бяха гласувани текстове, засягащи измененията в служебното държавно управление. Управляващите бяха предложили да се резервира правото на президента да назначава служебния кабинет. За длъжностен министър-председател обаче президентът ще избира сред ръководителите на Народно събрание, на Върховния касационен съд, шефа или подуправителя на Българска народна банка, ръководителя или зам.-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител, взеха решение депутатите от комисията.
Те гласоподаваха още, че избори за ново Народно събрание се създават не по-късно от един месец след приключване на периода на пълномощията на настоящия парламент. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходния.
В събота главната тематика на съвещанието беше двойното поданство. Членовете на комисията взеха решение за депутат да може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните 18 месеца в страната. Уседналостта няма да важи за членовете на държавното управление. Кандидатите за президент обаче няма да могат да се употребяват от въведеното изключение. За държавен глава може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната, утвърдиха депутатите.
Членовете на комисията се отхвърлиха от концепцията датата на националния празник на България да бъде изменена от 3 март на 24 май. Те одобриха главните разпореждания, свързани с мандатността на основния прокурор, Висш съдебен съвет и метода, по който се попълнят квотите. Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висш съдебен съвет за период от седем години без право на наново избиране. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висш съдебен съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение, гласят наредбите.
Промените в Конституцията влизат за обсаждане в пленарната зала във вторник.
Не бяха гласувани текстове, засягащи измененията в служебното държавно управление. Управляващите бяха предложили да се резервира правото на президента да назначава служебния кабинет. За длъжностен министър-председател обаче президентът ще избира сред ръководителите на Народно събрание, на Върховния касационен съд, шефа или подуправителя на Българска народна банка, ръководителя или зам.-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител, взеха решение депутатите от комисията.
Те гласоподаваха още, че избори за ново Народно събрание се създават не по-късно от един месец след приключване на периода на пълномощията на настоящия парламент. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходния.
В събота главната тематика на съвещанието беше двойното поданство. Членовете на комисията взеха решение за депутат да може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните 18 месеца в страната. Уседналостта няма да важи за членовете на държавното управление. Кандидатите за президент обаче няма да могат да се употребяват от въведеното изключение. За държавен глава може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната, утвърдиха депутатите.
Членовете на комисията се отхвърлиха от концепцията датата на националния празник на България да бъде изменена от 3 март на 24 май. Те одобриха главните разпореждания, свързани с мандатността на основния прокурор, Висш съдебен съвет и метода, по който се попълнят квотите. Председателят на Върховния касационен съд и ръководителят на Върховния административен съд се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висш съдебен съвет за период от седем години без право на наново избиране. Указът на президента се издава в седемдневен период. В случай на неиздаване на указа в период, решението на Висш съдебен съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение.
Главният прокурор се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение, гласят наредбите.
Промените в Конституцията влизат за обсаждане в пленарната зала във вторник.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ