Избор на нов главен прокурор най-рано през ноември догодина
Нов Висш правосъден съвет ще има най-рано през септември. Това излиза наяве, откакто комисията по конституционни въпроси одобри на второ четене измененията в главния закон. Което пък значи, че избор на нов основен прокурор, който би трябвало да направи новосъздадения прокурорски съвет, ще е към ноември.
В неделя сутринта комисията продължи да гледа на второ четене измененията в конституцията, като този път съвещанието продължи единствено за 45 минути за разлика от събота, когато дебатът беше 6 часа. В преходните разпореждания членовете на комисията записаха, че в период до 6 месеца народните представители одобряват законопроектите, свързани с промените, а в период до три месеца се избират новите членове на правосъдния и прокурорския съвет. " Поставихте едни периоди шест плюс три, а след това избор на основен прокурор и началник на Върховен административен съд. Това значи, че основният прокурор ще изкара на поста си без мандат 11 месеца ", обърна внимание Велислав Величков от " Правосъдие за всеки ". Според него с тези периоди имало огромен риск.
Правосъдният министър Атанас Славов му изясни за какво са сложени периодите. Срокът, в който ще завърши публичната процедура и изработването на Закона за правосъдната власт, който на процедура бил напълно нов, бил март, а след това предстояло и гласуването в Народното събрание. Той бил уверен, че 6 месеца е рационалното време. Още не било изяснено и по какъв начин да се избират новите членове на Висш съдебен съвет. Екатерина Захариева разясни, че това е оптималният период, а в случай че министърът е подготвен със законите, щели да създадат всичко допустимо да се одобри, не желали да слагат министъра в обстановка, в която да не извърши конституционните периоди.
Служебният министър председател ще се избира всред ръководителя на Народното събрание, ръководителят на Върховен касационен съд, шефът на Сметната палата или негов заместител, шефът на Българска народна банка или негов заместител, омбудсманът или негов заместител, гласоподава още комисията по конституционни въпроси. Президентът би трябвало да го назначи в 7-дневен период. Правомощията на служебното държавно управление ще бъдат лимитирани със закон. Този текст беше подложен на критика от публичния съвет през вчерашния ден, а Върховен касационен съд изпрати писмо, че не може ръководителят на съда да е длъжностен министър председател.
Комисията гласоподава е текстът за непрекъснатостта на Народното събрание, който също не беше признат в събота. Новата редакция е, че избори се организират не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на предходното Народно заседание, като мандатът му стартира с полагането на клетва. Предложението направи Надежда Йорданова от вносителите. То беше подкрепено от шестимата депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
В неделя сутринта комисията продължи да гледа на второ четене измененията в конституцията, като този път съвещанието продължи единствено за 45 минути за разлика от събота, когато дебатът беше 6 часа. В преходните разпореждания членовете на комисията записаха, че в период до 6 месеца народните представители одобряват законопроектите, свързани с промените, а в период до три месеца се избират новите членове на правосъдния и прокурорския съвет. " Поставихте едни периоди шест плюс три, а след това избор на основен прокурор и началник на Върховен административен съд. Това значи, че основният прокурор ще изкара на поста си без мандат 11 месеца ", обърна внимание Велислав Величков от " Правосъдие за всеки ". Според него с тези периоди имало огромен риск.
Правосъдният министър Атанас Славов му изясни за какво са сложени периодите. Срокът, в който ще завърши публичната процедура и изработването на Закона за правосъдната власт, който на процедура бил напълно нов, бил март, а след това предстояло и гласуването в Народното събрание. Той бил уверен, че 6 месеца е рационалното време. Още не било изяснено и по какъв начин да се избират новите членове на Висш съдебен съвет. Екатерина Захариева разясни, че това е оптималният период, а в случай че министърът е подготвен със законите, щели да създадат всичко допустимо да се одобри, не желали да слагат министъра в обстановка, в която да не извърши конституционните периоди.
Служебният министър председател ще се избира всред ръководителя на Народното събрание, ръководителят на Върховен касационен съд, шефът на Сметната палата или негов заместител, шефът на Българска народна банка или негов заместител, омбудсманът или негов заместител, гласоподава още комисията по конституционни въпроси. Президентът би трябвало да го назначи в 7-дневен период. Правомощията на служебното държавно управление ще бъдат лимитирани със закон. Този текст беше подложен на критика от публичния съвет през вчерашния ден, а Върховен касационен съд изпрати писмо, че не може ръководителят на съда да е длъжностен министър председател.
Комисията гласоподава е текстът за непрекъснатостта на Народното събрание, който също не беше признат в събота. Новата редакция е, че избори се организират не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на предходното Народно заседание, като мандатът му стартира с полагането на клетва. Предложението направи Надежда Йорданова от вносителите. То беше подкрепено от шестимата депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ