И шофьорите ни свършиха! Обявиха 7 000 вакантни места за автобуси и тирове
Нов тир стои на плаца на компанията, блокиран и не пътува. При изискване че пазарът е във напредък и има благоприятни условия за доста курсове. Няма обаче кой да го ръководи.
Ако напишете в гугъл “шофьор” и “работа”, ще излязат десетки разгласи. На българския пазар на труда са влезнали доста непознати компании, които желаят да наемат главно тираджии.
И в случай че в една доста остаряла ария тази специалност се описваше като “шофьорите са като ято, животът им минава в път”, то през днешния ден тя може да бъде допълнена с -шофьорите отлитат за Европа.
Още преди две години съгласно данни на “24 часа” не доближиха 2 000 души в тази специалност. Въпреки европейските заплати.
“Няма излизане от кадровата рецесия - 2 000-3 000 водачи се търсят при заети в интернационалния и нашия превоз към 60 000”, съобщи Йордан Арабаджиев, изпълнителен шеф на Съюза на интернационалните превозвачи.
Крайното заплащане, което заплащат българските превозвачи, е към 1800 евро и нагоре - заплати, командировъчни, бонуси. “Няма хора!”, споделя Арабаджиев. Според него очевидно българите избират да работят за по-ниски заплати в чужбина и да се върнат у нас и да си изхарчат парите.
Когато една компания въпреки всичко откри водач, към този момент избира да го направи на изпитателен период, с цел да се убеди в професионалните му умения. Търсенето е по-голямо от предлагането и доста начинаещи се явяват по обявите за работа, както и водачи, които са прелетели през няколко компании за малко.
“Към 2000 евро е заплащането на интернационален шофьор”, съобщи Ваньо Алексиев, началник на една от най-големите транспортни компании у нас, която има интернационалните товарни транспорти и обслужва автобусни линии у нас. Компанията му има компании в чужбина и наблюдават развиването в сектора - водачите в цяла Европа към този момент са недостиг.
В България към този момент интернационалните превозвачи стопират разрастването на бизнеса си, и то в интервал на пиков пазар, споделя Алексиев.
Тази наклонност удостоверява и шефът на Съюзът на интернационалните превозвачи Йордан Арабаджиев.
Браншът подменя камионите с нови, само че не усилва автомобилния си парк. “Ако има кой да кара камионите, ще го уголемяват и по тази причина има застой”, разяснява Арабаджиев.
В последните месеци компаниите отхвърлят и транспорти за Турция поради опашките по границата, избират да транспортират артикули и товари в Европейския съюз. Ако би трябвало ден и половина да отиде до границата, а по-късно още ден и половина да чака, превозвачът губи 3 дни.
Един превоз, в случай че не е бърз, той не е прелъстителен, споделят от нашите компании. Освен това заплащат на водачите командировки, неустойки за забавянето на товарите. И блокират водачите си, които така и така не доближават, дни наред.
Така че българският транспортен бизнес, който бе главен транспортьор сред Турция и Европа, се отдръпва от този пазар, защото към този момент не му е прелъстителен.
Най-сериозният състезател на пазара на транспортите в Европейски Съюз - Полша, съгласно Миролюб Столарски, притежател на една от огромните компании за автобусни транспорти, за една година - през 2016 година, е издал 1 милион работни визи за украинци и молдовци.
“Как да ги внесем”, реагира обаче Йордан Арабаджиев. Бихме могли да притеглим и да приемем бесарабски българи. Но в случай че получи работна виза за България, той ще може да кара у нас, само че за на открито ще му би трябвало шенгенска виза.
Тъй като не сме в Шенген, в случай че е български водач, виза не му е нужна. Но в случай че пристигна от Молдова и би трябвало от България да закара товар до Германия, ще му би трябвало шенгенска виза. Когато ни одобряват в Шенген, уповавам се да е по-бързо, тогава ще търсим решение по тази линия, добавя шефът на Съюза на интернационалните превозвачи.
Столарски записва и още един значим факт - съгласно бъгарските синдикати има работна ръка, само че нито един профсъюзен водач не е предложил съответна численост водачи на някоя от огромните превозвачески компании.
Столарски пресмята, че сега трябват към 4000 автобусни водачи за интернационалния и вътрешния превоз. С автобусните транспорти са заети сред 9000 и 10 000 души, а трябват сред 13 и 15 хиляди
“Много от квалифицираните ни хора от този отрасъл работят в чужбина - в Испания, Германия, Англия. Работят при по-лоши условия. Нямам обяснение”, реагира превозвачът.
Заплащането в Германия и Испания за водач на рейс е сред 2000 и 2500 евро, само че пък той има разноски за квартира, храна, консумативи.
Според Столарски заплатите на водачите, които работят за български компании в интернационалните автобусни транспорти, са сред 1300 и 1800 евро според от пътуването.
При курсове в чужбина автобусният водач спи в хотел. Това е европейско условие и в случай че контролиращ орган спре наш рейс на пътя, му желае фактурата от хотела.
Заплатите на водачите на рейсове по междуградските линии при едни компании са сред 1200 и 1300 лева, при други - над 1500 лева
Недостигът там е много сериозен и в това време в ръцете на един некомпетентен водач се дава чисто нов рейс, което е някаква гаранция. “Но в случай че той прави безобразия, няма спасение”, споделя Ваньо Алексиев, чиито рейсове возят по междуградски линии.
Превозвачи признават, че постоянно водачите, които вземат на работа, не са добре подготвени, някои са недисциплинирани, имат неприятно отношение към пасажерите.
Алексиев обаче споделя, че са намерили метод да управляват водачите си. Във всеки рейс има инсталирана камера, която в действително време и нонстоп демонстрира какво прави лидерът.
И в случай че направи, не дай си боже, злополука, няма по какъв начин да се измъкне с пояснение за виновност на различен.
Германска компания търси интернационалните водачи за работа в Западна Европа и Източна Европа, гласи публикация от последните дни. Заплащането е 80 евро дневно чисто, награди и бонуси над 5000 лева Предлага трудов контракт и осигуровки върху 2600 лева След първата година дава обещание огромно нарастване на твърдото заплащане и бонуси. Ако престоят отвън България продължи над 4 месеца, се получава бонус за всеки идващ месец. Ако претендентът няма опит, оферират образование.
Фирма за интернационален превоз търси да назначи водачи за осъществяване на транспорти на товари в Европейския съюз. Основно се кара в Германия, Холандия, Швеция, Дания. Предлага твърдо месечно заплащане от 1900 до 2200 евро нето, плюс спомагателен бонус при пробег от над 11 000 км, бонус при икономично шофиране. Дават служебни телефонни карти, употребяват се фебироти с подсигурени храна, бани и стаи. Трудов контракт и осигуровки.
Испанска компания търси интернационалните водачи на хладилни полуремаркета с категория C+E. Фирмата предлага испански трудов контракт, осигуровки и заплатен годишен отпуск. Месечното заплащане е 1000 евро + 0,10€ евро на километър. И холандска компания в последните дни търси водачи на нашия пазар.
Това са единствено три от многочислените оферти от непознати компании към наши водачи.
Обява от българска компания за интернационалните транспорти предлага сред 3800 и 4000 лева заплата, само че желае водачът да приказва италиански и сръбски.
Повечето наши компании афишират до кои страни са транспортите, само че не и възнаграждението.
И до момента в който непознатите компании от Европейски Съюз “извличат” българските водачи, има заплаха да ги последват и превозваческите компании.
В Евросъюза следва огромна борба за така наречения пакет за транспортна подвижност, който планува рестрикции за превозвачите най-много от Източна Европа. Да се заплащат командировки, каквито са в приемащата страна, след 45 часа шофиране да спят в хотел, след три седмици в страните в Европа да се връщат вкъщи.
Това ще засегне най-много страните в периферията на Европейски Съюз - Румъния и България, както и най-големия транспортьор - Полша.
Ако тези рестрикции бъдат признати, просто превозвачите ще тръгнат да вземат решение по някакъв различен метод казуса - примерно да изнесат бизнеса си, споделя изпълнителният шеф на Съюза на интернационалните превозвачи Йордан Арабаджиев.
Ако напишете в гугъл “шофьор” и “работа”, ще излязат десетки разгласи. На българския пазар на труда са влезнали доста непознати компании, които желаят да наемат главно тираджии.
И в случай че в една доста остаряла ария тази специалност се описваше като “шофьорите са като ято, животът им минава в път”, то през днешния ден тя може да бъде допълнена с -шофьорите отлитат за Европа.
Още преди две години съгласно данни на “24 часа” не доближиха 2 000 души в тази специалност. Въпреки европейските заплати.
“Няма излизане от кадровата рецесия - 2 000-3 000 водачи се търсят при заети в интернационалния и нашия превоз към 60 000”, съобщи Йордан Арабаджиев, изпълнителен шеф на Съюза на интернационалните превозвачи.
Крайното заплащане, което заплащат българските превозвачи, е към 1800 евро и нагоре - заплати, командировъчни, бонуси. “Няма хора!”, споделя Арабаджиев. Според него очевидно българите избират да работят за по-ниски заплати в чужбина и да се върнат у нас и да си изхарчат парите.
Когато една компания въпреки всичко откри водач, към този момент избира да го направи на изпитателен период, с цел да се убеди в професионалните му умения. Търсенето е по-голямо от предлагането и доста начинаещи се явяват по обявите за работа, както и водачи, които са прелетели през няколко компании за малко.
“Към 2000 евро е заплащането на интернационален шофьор”, съобщи Ваньо Алексиев, началник на една от най-големите транспортни компании у нас, която има интернационалните товарни транспорти и обслужва автобусни линии у нас. Компанията му има компании в чужбина и наблюдават развиването в сектора - водачите в цяла Европа към този момент са недостиг.
В България към този момент интернационалните превозвачи стопират разрастването на бизнеса си, и то в интервал на пиков пазар, споделя Алексиев.
Тази наклонност удостоверява и шефът на Съюзът на интернационалните превозвачи Йордан Арабаджиев.
Браншът подменя камионите с нови, само че не усилва автомобилния си парк. “Ако има кой да кара камионите, ще го уголемяват и по тази причина има застой”, разяснява Арабаджиев.
В последните месеци компаниите отхвърлят и транспорти за Турция поради опашките по границата, избират да транспортират артикули и товари в Европейския съюз. Ако би трябвало ден и половина да отиде до границата, а по-късно още ден и половина да чака, превозвачът губи 3 дни.
Един превоз, в случай че не е бърз, той не е прелъстителен, споделят от нашите компании. Освен това заплащат на водачите командировки, неустойки за забавянето на товарите. И блокират водачите си, които така и така не доближават, дни наред.
Така че българският транспортен бизнес, който бе главен транспортьор сред Турция и Европа, се отдръпва от този пазар, защото към този момент не му е прелъстителен.
Най-сериозният състезател на пазара на транспортите в Европейски Съюз - Полша, съгласно Миролюб Столарски, притежател на една от огромните компании за автобусни транспорти, за една година - през 2016 година, е издал 1 милион работни визи за украинци и молдовци.
“Как да ги внесем”, реагира обаче Йордан Арабаджиев. Бихме могли да притеглим и да приемем бесарабски българи. Но в случай че получи работна виза за България, той ще може да кара у нас, само че за на открито ще му би трябвало шенгенска виза.
Тъй като не сме в Шенген, в случай че е български водач, виза не му е нужна. Но в случай че пристигна от Молдова и би трябвало от България да закара товар до Германия, ще му би трябвало шенгенска виза. Когато ни одобряват в Шенген, уповавам се да е по-бързо, тогава ще търсим решение по тази линия, добавя шефът на Съюза на интернационалните превозвачи.
Столарски записва и още един значим факт - съгласно бъгарските синдикати има работна ръка, само че нито един профсъюзен водач не е предложил съответна численост водачи на някоя от огромните превозвачески компании.
Столарски пресмята, че сега трябват към 4000 автобусни водачи за интернационалния и вътрешния превоз. С автобусните транспорти са заети сред 9000 и 10 000 души, а трябват сред 13 и 15 хиляди
“Много от квалифицираните ни хора от този отрасъл работят в чужбина - в Испания, Германия, Англия. Работят при по-лоши условия. Нямам обяснение”, реагира превозвачът.
Заплащането в Германия и Испания за водач на рейс е сред 2000 и 2500 евро, само че пък той има разноски за квартира, храна, консумативи.
Според Столарски заплатите на водачите, които работят за български компании в интернационалните автобусни транспорти, са сред 1300 и 1800 евро според от пътуването.
При курсове в чужбина автобусният водач спи в хотел. Това е европейско условие и в случай че контролиращ орган спре наш рейс на пътя, му желае фактурата от хотела.
Заплатите на водачите на рейсове по междуградските линии при едни компании са сред 1200 и 1300 лева, при други - над 1500 лева
Недостигът там е много сериозен и в това време в ръцете на един некомпетентен водач се дава чисто нов рейс, което е някаква гаранция. “Но в случай че той прави безобразия, няма спасение”, споделя Ваньо Алексиев, чиито рейсове возят по междуградски линии.
Превозвачи признават, че постоянно водачите, които вземат на работа, не са добре подготвени, някои са недисциплинирани, имат неприятно отношение към пасажерите.
Алексиев обаче споделя, че са намерили метод да управляват водачите си. Във всеки рейс има инсталирана камера, която в действително време и нонстоп демонстрира какво прави лидерът.
И в случай че направи, не дай си боже, злополука, няма по какъв начин да се измъкне с пояснение за виновност на различен.
Германска компания търси интернационалните водачи за работа в Западна Европа и Източна Европа, гласи публикация от последните дни. Заплащането е 80 евро дневно чисто, награди и бонуси над 5000 лева Предлага трудов контракт и осигуровки върху 2600 лева След първата година дава обещание огромно нарастване на твърдото заплащане и бонуси. Ако престоят отвън България продължи над 4 месеца, се получава бонус за всеки идващ месец. Ако претендентът няма опит, оферират образование.
Фирма за интернационален превоз търси да назначи водачи за осъществяване на транспорти на товари в Европейския съюз. Основно се кара в Германия, Холандия, Швеция, Дания. Предлага твърдо месечно заплащане от 1900 до 2200 евро нето, плюс спомагателен бонус при пробег от над 11 000 км, бонус при икономично шофиране. Дават служебни телефонни карти, употребяват се фебироти с подсигурени храна, бани и стаи. Трудов контракт и осигуровки.
Испанска компания търси интернационалните водачи на хладилни полуремаркета с категория C+E. Фирмата предлага испански трудов контракт, осигуровки и заплатен годишен отпуск. Месечното заплащане е 1000 евро + 0,10€ евро на километър. И холандска компания в последните дни търси водачи на нашия пазар.
Това са единствено три от многочислените оферти от непознати компании към наши водачи.
Обява от българска компания за интернационалните транспорти предлага сред 3800 и 4000 лева заплата, само че желае водачът да приказва италиански и сръбски.
Повечето наши компании афишират до кои страни са транспортите, само че не и възнаграждението.
И до момента в който непознатите компании от Европейски Съюз “извличат” българските водачи, има заплаха да ги последват и превозваческите компании.
В Евросъюза следва огромна борба за така наречения пакет за транспортна подвижност, който планува рестрикции за превозвачите най-много от Източна Европа. Да се заплащат командировки, каквито са в приемащата страна, след 45 часа шофиране да спят в хотел, след три седмици в страните в Европа да се връщат вкъщи.
Това ще засегне най-много страните в периферията на Европейски Съюз - Румъния и България, както и най-големия транспортьор - Полша.
Ако тези рестрикции бъдат признати, просто превозвачите ще тръгнат да вземат решение по някакъв различен метод казуса - примерно да изнесат бизнеса си, споделя изпълнителният шеф на Съюза на интернационалните превозвачи Йордан Арабаджиев.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ