Учени засякоха нов радиосигнал от дълбокия Космос, биещ като сърце
Нов радиосигнал от дълбокия Космос още веднъж слага под въпрос разбирането ни за тези мистериозни феномени. Това ново бързо радиоизлъчване е наречено FRB 20191221A, оповестява " Сайънс Алерт ".
В рамките на трисекунден прозорец обаче на всеки 0,2 секунди се появяват прояви на лъчение с по-висок интензитет - нещо, което в никакъв случай до момента не е следено при бърз радиосигнал.
Откриването е направено от детектора CHIME през декември 2019 година и учените незабавно разбрали, че са попаднали на нещо доста необичайно.
" Беше извънредно ", сподели астрофизикът Даниеле Мичили от Института за астрофизика и галактически проучвания " Кавли " към Масачузетския софтуерен институт. " Не единствено че беше доста дълго, с дълготрайност към три секунди, само че имаше периодически пикове, които бяха удивително точни, излъчвайки се на всяка част от секундата - взрив, взрив, взрив - като сърдечен темп. Това е първият случай, когато самият сигнал е периодически. "
Бързите радиоизлъчвания са една от най-интересните модерни галактически загадки. Те съставляват извънредно мощни сигнали, които избухват от междугалактическото пространство за доста къс интервал от време - нормално с дълготрайност милисекунди. В рамките на този къс момент от време гърмежът излъчва толкоз сила, колкото 500 милиона слънца.
Повечето бързи радиосигнали избухват единствено един път и от този момент не се чува нищо за тях. Те не могат да бъдат предсказани; с цел да ги открием, би трябвало просто да се надяваме, че ще се появят, когато имаме радиотелескоп, ориентиран в вярната посока (въпреки че планове като CHIME, с огромна зона за наблюдаване, оказват помощ извънредно доста в това отношение).
Много по-рядко се получават повтарящи се сигнали от една точка на небето. Това са повтарящите се бързи радиоизбухвания. Тъй като те се повтарят, учените могат да насочат телескоп към небето и да изследват сигналите доста по-подробно. Не е ясно обаче дали еднакъв механизъм е виновен за всички бързи радиоизбухвания.
Те могат да се разграничават по активност, дължина на вълната, поляризация и дисперсия. Едно бързо радиоизбухване съдържа значима улика: през 2020 година за първи път беше засечено бързо радиоизбухване, идващо от Млечния път. То беше проследено до тип неутронна звезда, наречена магнетар, което допуска, че тези мощно намагнетизирани, свръхплътни обекти могат да бъдат виновни за най-малко някои бързи радиоизбухвания.
" От свойствата на този нов сигнал можем да кажем, че към този източник има облак от плазма, който би трябвало да е извънредно турбулентен ", сподели Мичили.
Що се отнася до въпроса какво е това, признаците сочат към някаква неутронна звезда (съжаляваме, към момента няма извънземни). Неутронните звезди са колапсиралите ядра на солидни звезди, които са завършили живота си и са изхвърлили по-голямата част от материала си в космоса. Без да се поддържа повече от външното налягане на термоядрения синтез, ядрото се срутва в необикновено компактен обект с диаметър към 20 км, само че с почти 2,3 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето. Магнетарите са тип неутронни звезди с безумно мощно магнитно поле. Заради външното привличане на това магнитно поле, което се конкурира с вътрешното привличане на гравитацията, магнетарите от време на време избухват в мощни земетресения. Пулсарите са неутронни звезди, които изхвърлят снопове радиоизлъчване от полюсите си, въртейки се със скорост до милисекундни мащаби, тъй че снопът наподобява като подтик. Мичили и сътрудниците му проучват експлоадиранията от FRB 20191221A и откриват общи характерности с излъчването от магнетари и пулсари .
Има единствено един проблем: макар че не е ясно какъв брой надалеч е пътувал FRB 20191221A, той евентуално е пристигнал от друга вселена, а експлоадирането му наподобява е над милион пъти по-ярко от магнетарите и пулсарите в нашата вселена.
" Не са доста нещата във Вселената, които излъчват строго периодически сигнали ", изяснява Мичили. " Примерите, които познаваме в личната ни вселена, са радиопулсари и магнетари, които се въртят и създават лъчево лъчение, сходно на фар. И ние считаме, че този нов сигнал може да е магнетар или пулсар на стероиди. "
Екипът се надява, че ще може да улови още няколко експлоадирания от загадъчния източник FRB 20191221A, с цел да стесни както мястото, откъдето идва, по този начин и какво може да го предизвиква. На собствен ред това може да ни помогне да разберем по-добре неутронните звезди .
" Това изобретение повдига въпроса какво може да аргументи този рисков сигнал, който не сме виждали до момента, и по какъв начин можем да използваме този сигнал за проучване на Вселената ", сподели Мичилли. " Бъдещите телескопи дават обещание да откриват хиляди FRB месечно и в този миг може да открием доста повече от тези периодически сигнали. "
В рамките на трисекунден прозорец обаче на всеки 0,2 секунди се появяват прояви на лъчение с по-висок интензитет - нещо, което в никакъв случай до момента не е следено при бърз радиосигнал.
Откриването е направено от детектора CHIME през декември 2019 година и учените незабавно разбрали, че са попаднали на нещо доста необичайно.
" Беше извънредно ", сподели астрофизикът Даниеле Мичили от Института за астрофизика и галактически проучвания " Кавли " към Масачузетския софтуерен институт. " Не единствено че беше доста дълго, с дълготрайност към три секунди, само че имаше периодически пикове, които бяха удивително точни, излъчвайки се на всяка част от секундата - взрив, взрив, взрив - като сърдечен темп. Това е първият случай, когато самият сигнал е периодически. "
Бързите радиоизлъчвания са една от най-интересните модерни галактически загадки. Те съставляват извънредно мощни сигнали, които избухват от междугалактическото пространство за доста къс интервал от време - нормално с дълготрайност милисекунди. В рамките на този къс момент от време гърмежът излъчва толкоз сила, колкото 500 милиона слънца.
Повечето бързи радиосигнали избухват единствено един път и от този момент не се чува нищо за тях. Те не могат да бъдат предсказани; с цел да ги открием, би трябвало просто да се надяваме, че ще се появят, когато имаме радиотелескоп, ориентиран в вярната посока (въпреки че планове като CHIME, с огромна зона за наблюдаване, оказват помощ извънредно доста в това отношение).
Много по-рядко се получават повтарящи се сигнали от една точка на небето. Това са повтарящите се бързи радиоизбухвания. Тъй като те се повтарят, учените могат да насочат телескоп към небето и да изследват сигналите доста по-подробно. Не е ясно обаче дали еднакъв механизъм е виновен за всички бързи радиоизбухвания.
Те могат да се разграничават по активност, дължина на вълната, поляризация и дисперсия. Едно бързо радиоизбухване съдържа значима улика: през 2020 година за първи път беше засечено бързо радиоизбухване, идващо от Млечния път. То беше проследено до тип неутронна звезда, наречена магнетар, което допуска, че тези мощно намагнетизирани, свръхплътни обекти могат да бъдат виновни за най-малко някои бързи радиоизбухвания.
" От свойствата на този нов сигнал можем да кажем, че към този източник има облак от плазма, който би трябвало да е извънредно турбулентен ", сподели Мичили.
Що се отнася до въпроса какво е това, признаците сочат към някаква неутронна звезда (съжаляваме, към момента няма извънземни). Неутронните звезди са колапсиралите ядра на солидни звезди, които са завършили живота си и са изхвърлили по-голямата част от материала си в космоса. Без да се поддържа повече от външното налягане на термоядрения синтез, ядрото се срутва в необикновено компактен обект с диаметър към 20 км, само че с почти 2,3 пъти по-голяма маса от тази на Слънцето. Магнетарите са тип неутронни звезди с безумно мощно магнитно поле. Заради външното привличане на това магнитно поле, което се конкурира с вътрешното привличане на гравитацията, магнетарите от време на време избухват в мощни земетресения. Пулсарите са неутронни звезди, които изхвърлят снопове радиоизлъчване от полюсите си, въртейки се със скорост до милисекундни мащаби, тъй че снопът наподобява като подтик. Мичили и сътрудниците му проучват експлоадиранията от FRB 20191221A и откриват общи характерности с излъчването от магнетари и пулсари .
Има единствено един проблем: макар че не е ясно какъв брой надалеч е пътувал FRB 20191221A, той евентуално е пристигнал от друга вселена, а експлоадирането му наподобява е над милион пъти по-ярко от магнетарите и пулсарите в нашата вселена.
" Не са доста нещата във Вселената, които излъчват строго периодически сигнали ", изяснява Мичили. " Примерите, които познаваме в личната ни вселена, са радиопулсари и магнетари, които се въртят и създават лъчево лъчение, сходно на фар. И ние считаме, че този нов сигнал може да е магнетар или пулсар на стероиди. "
Екипът се надява, че ще може да улови още няколко експлоадирания от загадъчния източник FRB 20191221A, с цел да стесни както мястото, откъдето идва, по този начин и какво може да го предизвиква. На собствен ред това може да ни помогне да разберем по-добре неутронните звезди .
" Това изобретение повдига въпроса какво може да аргументи този рисков сигнал, който не сме виждали до момента, и по какъв начин можем да използваме този сигнал за проучване на Вселената ", сподели Мичилли. " Бъдещите телескопи дават обещание да откриват хиляди FRB месечно и в този миг може да открием доста повече от тези периодически сигнали. "
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ