ГЕРБ и ДПС на Пеевски пак прокарват спорни промени в Закона за опазване на околната среда
Нов опит да заличат двуинстанционния правосъден надзор при издаването на екологични оценки и оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) за значими капиталови планове вършат депутатите от ГЕРБ и ДПС- " Ново начало " Делян Добрев и Станислав Анастасов.
Начинът, по който желаят да прокарат смяната, е не по-малко противоречив от самата смяна. Двамата са " скрили " предложенията си в преходните и заключителните разпореждания на промени в Закона за държавната благосъстоятелност, които ще бъдат гласувани тази седмица от Народното събрание.
Порочната процедура да се трансформира закон - в тази ситуация този за запазване на околната среда, сред двете гласувания на напълно различен закон, е измежду " обичаните " на ГЕРБ от години. Така поправките може и да минат неусетно, заобикаля се наложителната предварителна оценка на въздействието на препоръчаните промени и се заобикаля конституционният принцип, че промени на законодателството се гласоподават не на едно, а на две четения от депутатите.
Нещо повече - новият опит да се облекчат екологичните процедури преди издаването на позволения за избрани вложения идва малко повече от година откакто президентът Румен Радев наложи несъгласие на идентични оферти, още веднъж прокарани " по втория метод ". Тогава Народното събрание се съобрази с причините на президента и върна двете правосъдни инстанции при обжалване на екооценки.
Сега предложенията на тандема от ГЕРБ и " Ново начало " са съвсем дословни повторения на оспорените от Радев текстове - разликите са козметични. Само законът, който служи за " прикритие " на поправките, е различен.
Какво желаят ГЕРБ и Движение за права и свободи?
Жалбите по екологични оценки, позволения и решения, свързани с Оценка на въздействието върху околната среда, ще се преглеждат единствено на една правосъдна инстанция, когато става въпрос за стратегически или национално значими обекти.
Сроковете за изговаряне на административните органи по всевъзможен тип екологични оценки и позволения на „ предпочитани капиталови планове “ се редуцират на половина.
Въвежда се правилото на безмълвно единодушие — в случай че институциите не се произнесат в период, се приема, че дават единодушие, без значение от аргументите за закъснение.
Това в резюме оферират Делян Добрев и Станислав Анастасов. Изрично прецизират, че периодите за публично разискване на капиталови планове няма да бъдат намалявани, а при обжалване на екологични процедури " не се анулира правосъдният надзор ", единствено се " лимитира " до една правосъдна инстанция. Това обаче редуцира периоди за реализация на планове от национално и районно значение, настояват те.
На процедура двамата депутати се пробват да върнат остаряло състояние. В България тъжби по Оценка на въздействието върху околната среда на такива огромни и значими планове се гледат единствено на една правосъдна инстанция от 2017 година, когато по концепция на ГЕРБ отпада опцията за правосъдно обжалване пред по-висока инстанция точно с претекста да се ограничи вероятно закъснение на вложения
През 2022 година по концепция на ПП-ДБ законът бе изменен и двуинстанционното правораздаване още веднъж влезе в действие от 1 юли 2024 година, макар опитите на ГЕРБ и Движение за права и свободи да го осуетят.
Дежавю за порочни практики
Преди 15 месеца Народното събрание отхвърли същите промени, които подкопават екологичните условия при създаване на огромни планове и вкарват така наречен „ бърза писта “ за вложителите.
Това стана след несъгласие на президента. Мотивите на Румен Радев тогава бяха, че сходно законодателство заплашва „ конституционно обезпеченото право на здравословна околна среда “ и „ лимитира достъпа до правосъдна отбрана “.
Ветото беше подкрепено от ПП-ДБ, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “, до момента в който ГЕРБ и Движение за права и свободи гласоподаваха срещу.
Сега, 15 месеца по-късно, при надалеч по-стабилно болшинство, освен това ръководещо, Делян Добрев и Станислав Анастасов оферират освен същите текстове, само че и посредством същата непрозрачна процедура — посредством преходни и заключителни разпореждания на напълно различен закон.
Къде се крият рисковете?
Тези промени лимитират административния и правосъдния надзор върху планове с огромно влияние върху околната среда.
Според вносителите задачата е да се форсира реализацията на стратегически инфраструктурни планове като нуклеарни мощности, други енергийни вложения, мостове и транспортни връзки. Те даже се базират на войната, която Русия води в Украйна, и нуждата от енергийна самостоятелност.
Критиците обаче акцентират, че даже стратегическите обекти не би трябвало да бъдат изграждани за сметка на правовия ред, екологичната отбрана и правата на жителите.
Друг сериозен проблем е неяснотата към самите обекти, които ще се възползват от облекчените процедури. Новите текстове уголемяват понятието „ обект със стратегическа значимост “. Досега в тази категория попадат единствено планове, заложени в Енергийната или Интегрираната транспортна тактика. Сега се предлага включването и на планове, избрани с решение на Народното събрание.
Това отваря вратата за прокламиране на дадени планове за „ стратегически “ съгласно политическите ползи на болшинството, без ясни и справедливи критерии.
Според Тома Белев от „ Зелено придвижване “ такива планове могат да включват слънчеви паркове или ветрогенератори върху земеделска земя и горски територии и то без ефикасна екологична оценка.
Ограничаването на правосъдния надзор до една инстанция при планове с национално значение съставлява още един сериозен риск. Това опонира на конституционния принцип за достъп до правораздаване и основава предпоставки за непоправими неточности, считат още критиците на предожените промени в Закона за запазване на околната среда.
При огромни и необратими планове — като строителство в предпазени територии или покрай водоизточници — сходно правосъдно „ ускоряване “ може да има тежки последствия за природата и обществото, предизвестяват те.
Всъщност сега тече трети опит за връщане на ситуацията от 2017 година. Само няколко месеца след президентското несъгласие – през август 2024 година Делян Добрев и Станислав Анастасов още веднъж внесоха същите оферти посредством преходни и заключителни разпореждания, само че 50-тото Народно заседание беше необуздано преди гласуването им.
Законодателният рецидив на сходни оферти разкрива един от огромните систематични проблеми, който води до заобикаляне на процедурите, замяна на обществения спор и поредни старания да се „ оправи “ капиталовият климат за сметка на околната среда и парламентарните правила.
Начинът, по който желаят да прокарат смяната, е не по-малко противоречив от самата смяна. Двамата са " скрили " предложенията си в преходните и заключителните разпореждания на промени в Закона за държавната благосъстоятелност, които ще бъдат гласувани тази седмица от Народното събрание.
Порочната процедура да се трансформира закон - в тази ситуация този за запазване на околната среда, сред двете гласувания на напълно различен закон, е измежду " обичаните " на ГЕРБ от години. Така поправките може и да минат неусетно, заобикаля се наложителната предварителна оценка на въздействието на препоръчаните промени и се заобикаля конституционният принцип, че промени на законодателството се гласоподават не на едно, а на две четения от депутатите.
Нещо повече - новият опит да се облекчат екологичните процедури преди издаването на позволения за избрани вложения идва малко повече от година откакто президентът Румен Радев наложи несъгласие на идентични оферти, още веднъж прокарани " по втория метод ". Тогава Народното събрание се съобрази с причините на президента и върна двете правосъдни инстанции при обжалване на екооценки.
Сега предложенията на тандема от ГЕРБ и " Ново начало " са съвсем дословни повторения на оспорените от Радев текстове - разликите са козметични. Само законът, който служи за " прикритие " на поправките, е различен.
Какво желаят ГЕРБ и Движение за права и свободи?
Жалбите по екологични оценки, позволения и решения, свързани с Оценка на въздействието върху околната среда, ще се преглеждат единствено на една правосъдна инстанция, когато става въпрос за стратегически или национално значими обекти.
Сроковете за изговаряне на административните органи по всевъзможен тип екологични оценки и позволения на „ предпочитани капиталови планове “ се редуцират на половина.
Въвежда се правилото на безмълвно единодушие — в случай че институциите не се произнесат в период, се приема, че дават единодушие, без значение от аргументите за закъснение.
Това в резюме оферират Делян Добрев и Станислав Анастасов. Изрично прецизират, че периодите за публично разискване на капиталови планове няма да бъдат намалявани, а при обжалване на екологични процедури " не се анулира правосъдният надзор ", единствено се " лимитира " до една правосъдна инстанция. Това обаче редуцира периоди за реализация на планове от национално и районно значение, настояват те.
На процедура двамата депутати се пробват да върнат остаряло състояние. В България тъжби по Оценка на въздействието върху околната среда на такива огромни и значими планове се гледат единствено на една правосъдна инстанция от 2017 година, когато по концепция на ГЕРБ отпада опцията за правосъдно обжалване пред по-висока инстанция точно с претекста да се ограничи вероятно закъснение на вложения
През 2022 година по концепция на ПП-ДБ законът бе изменен и двуинстанционното правораздаване още веднъж влезе в действие от 1 юли 2024 година, макар опитите на ГЕРБ и Движение за права и свободи да го осуетят.
Дежавю за порочни практики
Преди 15 месеца Народното събрание отхвърли същите промени, които подкопават екологичните условия при създаване на огромни планове и вкарват така наречен „ бърза писта “ за вложителите.
Това стана след несъгласие на президента. Мотивите на Румен Радев тогава бяха, че сходно законодателство заплашва „ конституционно обезпеченото право на здравословна околна среда “ и „ лимитира достъпа до правосъдна отбрана “.
Ветото беше подкрепено от ПП-ДБ, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “, до момента в който ГЕРБ и Движение за права и свободи гласоподаваха срещу.
Сега, 15 месеца по-късно, при надалеч по-стабилно болшинство, освен това ръководещо, Делян Добрев и Станислав Анастасов оферират освен същите текстове, само че и посредством същата непрозрачна процедура — посредством преходни и заключителни разпореждания на напълно различен закон.
Къде се крият рисковете?
Тези промени лимитират административния и правосъдния надзор върху планове с огромно влияние върху околната среда.
Според вносителите задачата е да се форсира реализацията на стратегически инфраструктурни планове като нуклеарни мощности, други енергийни вложения, мостове и транспортни връзки. Те даже се базират на войната, която Русия води в Украйна, и нуждата от енергийна самостоятелност.
Критиците обаче акцентират, че даже стратегическите обекти не би трябвало да бъдат изграждани за сметка на правовия ред, екологичната отбрана и правата на жителите.
Друг сериозен проблем е неяснотата към самите обекти, които ще се възползват от облекчените процедури. Новите текстове уголемяват понятието „ обект със стратегическа значимост “. Досега в тази категория попадат единствено планове, заложени в Енергийната или Интегрираната транспортна тактика. Сега се предлага включването и на планове, избрани с решение на Народното събрание.
Това отваря вратата за прокламиране на дадени планове за „ стратегически “ съгласно политическите ползи на болшинството, без ясни и справедливи критерии.
Според Тома Белев от „ Зелено придвижване “ такива планове могат да включват слънчеви паркове или ветрогенератори върху земеделска земя и горски територии и то без ефикасна екологична оценка.
Ограничаването на правосъдния надзор до една инстанция при планове с национално значение съставлява още един сериозен риск. Това опонира на конституционния принцип за достъп до правораздаване и основава предпоставки за непоправими неточности, считат още критиците на предожените промени в Закона за запазване на околната среда.
При огромни и необратими планове — като строителство в предпазени територии или покрай водоизточници — сходно правосъдно „ ускоряване “ може да има тежки последствия за природата и обществото, предизвестяват те.
Всъщност сега тече трети опит за връщане на ситуацията от 2017 година. Само няколко месеца след президентското несъгласие – през август 2024 година Делян Добрев и Станислав Анастасов още веднъж внесоха същите оферти посредством преходни и заключителни разпореждания, само че 50-тото Народно заседание беше необуздано преди гласуването им.
Законодателният рецидив на сходни оферти разкрива един от огромните систематични проблеми, който води до заобикаляне на процедурите, замяна на обществения спор и поредни старания да се „ оправи “ капиталовият климат за сметка на околната среда и парламентарните правила.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ